Определение № 958 от 22.12.2023, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 777/2023
- Вид
- Определение № 958
- Подписан
- 22.12.2023
- Състав
- Ирина Руменова Славчева, Ивайло Петров Георгиев, Лилия Маркова Руневска
Цитирани разпоредби
- чл. 191, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 241 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 432 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 66 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146 · Закон за защита на потребителите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 958 гр. София, 22.12.2023 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Ирина Р. Славчева
Членове:
Ивайло П. Георгиев
Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно частно гражданско дело № 20231800500777 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 274 ГПК.
Образувано е по частна жалба с Вх. № 9745/ 30.11.2023г. по гр.д.777/2023г. по описа на Софийския окръжен съд срещу Определение № 365/ 12.10.2023г. по гр.д. № 467/ 2022г. по описа на Районен съд – гр. Своге, с което е оставена без разглеждане молбата на П. В. за разсрочване на изпълнението на Решение № 69/ 03.08.2023г. по гр.д. 467/ 2022г. на Свогенския районен съд.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на изводите на районния съд, че искане по чл. 241 ГПК можело да бъде направено преди постановяване на съдебното решение, като се твърди, че с молба за разсрочване на изпълнението съдът може да бъде сезиран до влизане в сила на съдебния акт. Жалбоподателката изтъква, че се намира във финансово затруднение, изтеглила е над 10 бързи кредита, които не успява да погасява поради липсата на финансови средства, за които обстоятелства свидетелстват и заведените пред Свогенския районен съд дела. Твърди, че е с инсулинозависим захарен диабет, който води до усложнение и ампутиране на единия крак. Над година е по болници, подлага се на множество изследвания, за да се предотврати ампутация и на останалите крайници, а всички средства, с които разполага, са нужни за медикаменти и прегледи, като дори се налага да взима заеми от приятели и случайни хора, което я опоределя като материално затруднено лице с нищожни средства.
Препис от жалбата е изпратен на насрещната страна, но не е депозиран отговор.
Съдът намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване акт от процесуално легитимирана страна, поради 1 което е допустима. Заплатена е и дължимата държавна такса.
От събраните по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Производството по първоинстанционното дело е образувано по искова молба на жалбоподателката срещу „С.К.“ АД с искане за прогласяване нищожността на клауза на договор за потребителски кредит поради противоречието ѝ с добрите нрави и и с чл. 143, ал. 1 и чл. 146 от ЗЗП.
По делото е постъпила и насрещна искова молба от „С.К.“ АД, с която се претендира вземане за главницата по същия кредит.
С Решение № 69/ 03.08.2023г. по делото районният съд е прогласил нищожността на процесната клауза за неустойка, като е уважил и насрещната претенция за осъждане на жалбоподателката за заплащане на главницата по договора. След уведомяването на жалбоподателката за постановеното решение, тя е подала молба за разсрочване на изпълнението по съображенията, идентични с изложените в настоящата частна жалба.
Постъпило е становище на насрещната страна по молбата, в което се излагат аргументи, че съдът може да разсрочи изпълнението на съдебното решение само при неговото постановяване, но не и след обявяването на акта.
Заявява, че молбата е просрочена, както и че Тълкувателно решение № 129/01.11.1966г. по гр.д. № 98/1966г. ОСГК не намира приложение. Позовава се и на разпоредбата на чл. 66 от ЗЗД, според която кредиторът не може да бъде задължен да приеме изпълнение на части, дори и задължението да е делимо. Изтъква, че длъжникът има други средства за защита, а именно - да сключи спогодба с кредитора по реда на чл. 432 от ГПК.
С Определение № 365/12.10.2023г. районният съд е оставил молбата без разглеждане, като е приел, че разпоредбата на чл. 241 ГПК дава възможност на съда да разсрочи изпълнението на решението при неговото постановяване, но не и след този момент, поради което молбата е преклудирана. Отбелязал е и че цитираното в становището на „С.К.“ АД тълкувателно решение касае разпоредбата на чл. 191, ал. 2 ГПК, каквато няма в ГПК от 2007г.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира от правна страна следното:
Обжалваното определение е правилно. То е съобразено с утвърденото в съдебната практика (Решение № 101/ 28.10.2021г. по в.гр.д. № 421/ 2021г. на Апелативен съд – Бургас, Определение № 432/ 11.07.2011г. по ч.гр.д. № 330/ 2011г. на ВКС, Определение № 128/ 14.03.2018 г. по ч.т.д. № 474/2018 г., Т.
К., І Т. О. на ВКС), и в правната теория (Сталев, Ж., Българско гражданско процесуално право, 2020г., стр. 352) становище, че разсрочване на изпълнението се допуска въз основа на надлежно отправено искане преди постановяване на съдебния акт по същество на спора. В случая, по делото не се установява да е направено такова искане по реда на чл. 241 ГПК в хода на първоинстанционното производството преди постановяване на окончателния акт, което съдът да не е разгледал при решаването на спора. Поради това 2 настоящият съдебен състав намира за правилен извода на районния съд, че молбата е преклудирана, и споделя изложените от него аргументи за неговата недопустимост.
За пълнота на изложението следва да бъде изяснено, че отклонение от този принцип съдебната практика предвижда в случаи, в които съдебният акт за съответното парично притезание е издаден в закрито заседание, за което длъжникът не е бил уведомен. В този случай се приема за допустимо, искането за отлагане на изпълнението да бъде направено след постановяването на акта по същество (арг. от Определение № 817/ 22.12.2015г. по ч.гр.д. 6073/ 2015г. на ВКС), но настоящият случай не е такъв.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 365/ 12.10.2023г. по гр.д. 467/2022г. по описа на Районен съд – гр. Своге, с което е оставено без разглеждане искането на П. В. за разсрочване на изпълнението по Решение № 69/ 03.08.2023г,, постановено по същото дело.
Определението може да се обжалва пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 от ГПК в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3