Решение № 908 от 18.05.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 908 гр. Варна , 18.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на десети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Светла В. Пенева

Невин Р. Шакирова мл.с. Лазар К. Василев при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20213100500096 по описа за 2021 година

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на В. С. К. и М. С. К. срещу Решение № 260027 от 06.10.2020г. постановено по гр.д. № 681/2019г. по описа на ПРС, II-ри състав, с което на основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД е обявен за относително недействителен спрямо „Обединена българска банка“ АД, ЕИК 000694959 сключения между ответниците В. С. К. с ЕГН **********, от една страна и М. С. К. с ЕГН **********, от друга, договор за покупкопродажба на недвижими имоти, обективиран в НА № 33, том VІІІ, рег.№ 8941, дело № 1343/2016г. на нотариус Илко Кънев, рег. № 225 в регистъра на Нотариалната камара, вписан с вх.рег.№ 6853/23.12.2016г., акт № 121, том ХVІІІ, дело № 3310/2016г. на СВ при ПРС, с който В. С. К., като продавач прехвърлила на М. С. К., като купувач правото на собственост върху недвижими имоти, находящи се в землището на с. Н., общ. В., обл. Варна, както следва:

1/ Лозе, находящо се в м. „О.Й.“, с площ от 196 кв.м., представляващо ПИ с ид.

***;

2/ Лозе, находящо се в м. „Т.“, с площ от 697 кв.м., представляващо ПИ с ид.

***;

3/ Лозе, находящо се в м. „О.Й.“, с площ от 1.333 дка, представляващо ПИ с ид.

***;

1

4/ Лозе, находящо се в м. „Т.“, с площ от 1.090 дка, представляващо ПИ с ид.

***;

5/ Лозе, находящо се в м. „Т.“, с площ от 2.043 дка, представляващо ПИ с ид.

***;

6/ Лозе, находящо се в м. „Т.“, с площ от 0.724 дка, представляващо ПИ с ид.

***;

7/ Лозе, находящо се в м. „Т.“, с площ от 0.709 дка, представляващо ПИ с ид.

***;

8/ Лозе, находящо се в м. „Т.“, с площ от 0.717 дка, представляващо ПИ с ид.

***;

9/ Лозе, находящо се в м. „Т.“, с площ от 0.348 дка, представляващо ПИ с ид.

***;

10/ Лозе, находящо се в м. „О.Й.“, с площ от 0.381 дка, представляващо ПИ с ид.

***;

11/ Лозе, находящо се в м. „О.Й.“, с площ от 0.521 дка, представляващо ПИ с ид.

***;

12/ Лозе, находящо се в м. „О.Й.“, с площ от 0.666 дка, представляващо ПИ с ид.

***;

13/ Лозе, находящо се в м. „О.Й.“, с площ от 1333 кв.м., представляващо ПИ с ид.

***;

14/ Лозе, находящо се в м. „О.Й.“, с площ от 0.733 дка, представляващо ПИ с ид.

***;

15/ Лозе, находящо се в м. „О.Й.“, с площ от 0.722 дка, представляващо ПИ с ид.

***;

16/ Лозе, находящо се в м. „О.Й.“, с площ от 0.359 дка, представляващо ПИ с ид.

***;

17/ Лозе, находящо се в м. „О.Й.“, с площ от 0.330 дка, представляващо ПИ с ид.

***;

18/ Лозе, находящо се в м. „О.Й.“, с площ от 0.634 дка, представляващо ПИ с ид.

*** и

19/ Лозе, находящо се в м. „О.Й.“, с площ от 0.933 дка, представляващо ПИ с ид.

2

***.

Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност, незаконосъобразност на обжалваното решение, постановяване при съществено нарушение на съдопроизводствени правила и за немотивираност. Поддържаните доводи са, че в решението не е даден отговор по възражението за недопустимост на отменителния иск при предхождаща предявяването му цесия на вземането от първия ответник на нов кредитор. Липсват също правни аргументи относно вида и правните последици, произтичащи от момента на вписване на възбрана върху имотите, предмет на сделката от страна на ищеца, в качеството му на кредитор на ответницата. Съдът е следвало да разгледа качеството кредитор – длъжник на страните към датата на сключване на сделката, а именно 22.12.2016г., а не към предходен или последващ момент. Установено е по делото, че договорът за кредит от 04.10.2011г. е обявен за предсрочно изискуем на 30.08.2017г. и осчетоводен за такъв на 24.10.2017г., а договора за кредит от 27.08.2013г. е обявен за предсрочно изискуем на 30.08.2017г. и е осчетоводен като такъв на 24.10.2017г. Следователно към момента на извършване на сделката не е налице увреждащо кредитора действие, с което да се засягат права на кредитора. Следователно в случая не е налице увреждане, поради което предявеният иск като неоснователен следва да се отхвърли. Моли в тази връзка да се отмени обжалваното решение и вместо него се постанови друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени с извод за неоснователност.

В отговор на жалбата „ОББ“ АД, оспорва доводите в нея и излага други, с които обосновава правилност и законосъобразност на решението, което моли да се потвърди.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание, въззивниците поддържат изразените позиции по спора.

При проверка валидността на обжалваното решение в пределите на въззивното производство, съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.

Производството пред ПРС е образувано по повод предявени от „ОББ“ АД срещу В.

С. К. и М. С. К. конститувни искове с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД за обявяване на относителната недействителност по отношение на ищеца на договор за покупко продажба сключен между ответниците и обективиран в НА № 33/2016г. на нотариус Илко Кънев, с който В.К., като продавач прехвърлила на М.К., като купувач правото на собственост върху множество описани недвижими имоти, находящи се в землището на с. Н., общ. В., обл. Варна.

Фактическите твърдения, на които са били основани исковете са в следния смисъл: ответниците са сестри, като с предприетото на 22.12.2016г. разпореждане първата от тях с цел осуетяване възможността на ищеца – неин кредитор да удовлетвори свое изискуемо и ликвидно вземане, породено на основание два договора за банков кредит увредила интересите на кредитора. С първия договор за потребителски кредит от 04.10.2011г., 3 сключен със „Сибанк“ ЕАД, В.К. получила кредит в размер на 30 000 лева, а с договора от 27.08.2013г. – сумата от 16 000 лева. Поради неизпълнение на поетите задължения, банката пристъпила към принудително събиране на вземанията си, като се е снабдила със Заповеди и изпълнителни листи от 05.12.2017г., предмет на висящи искови дела под № 1777/2018г. и № 6473/2018г. За събиране на сумите е инициирано и изп.д. № 693/2017г. по описа на ЧСИ Даниела Петрова, рег. № 711. Правата на „ОББ“ АД, произтичащи от кредитите, по които длъжник е първата ответница, са предмет на договор за цесия, сключен след подаване на исковата молба, на 25.06.2019г., с който вземанията са прехвърлени на „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Предприетото отчуждаване на лично имущество, след спиране на плащанията по двата договора за кредит и възникване на вземането на банката, лишава кредитора от възможност да удовлетвори вземането си, поради което се явява съзнателно и целенасочено предприето увреждащо действие от страна на ответника – длъжник. Наред с това, страните по договора за свързани лица – роднини по съребрена линия от първа степен, като договора е сключен с единствена цел да увреди интереса на кредитора. Родствената връзка между страните по договора презюмира знанието за увреждане. Същевременно, продажбата е реализирана за цена значително по-ниска от действителната пазарна стойност на продадените земи и при нееквивалетност на насрещните престации, което също е индиция за знанието за увреждане на страните по сделката. В този смисъл е налице субективният елемент от фактическия състав на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД. Отправил искане в тази връзка за положително произнасяне по предявените искове.

В отговор на исковата молба В. и М.К. оспорили допустимостта на исковете, като лишени от правен интерес с оглед липсата на индивидуализация на вземането, което по твърдение на ищеца е спорно и е предмет на висящи граждански дела, както и поради прехвърляне на вземането в хода на делото на трето лице, уведомлението за което е получено от първата ответница на 22.07.2019г. По същество оспорили прехвърлителната сделка да уврежда интересите на ищеца, както и да цели осуетяване на възможността му да удовлетвори свои изискуеми и ликвидни вземания, породени от двата договора за кредит.

Оспорили ищецът да притежава качеството кредитор по отношение на първата от тях към момента на сключване на прехвърлителната сделка. Към този момент не е било налице фактическо просрочие при изплащане на дължимите суми по двата кредита, страна по договорите е била „СиБанк“ ЕАД, както са били налице дадени обезпечения, годни да удовлетворят вземанията на кредитора по договорите. Отправили искане в тази връзка производството по исковете да се прекрати като недопустимо, евентуално исковете да се отхвърлят като неоснователни.

СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна: