Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 70 от 23.04.2024, Окръжен съд - Русе

Съд
Окръжен съд - Русе
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 99/2024
Вид
Решение № 70
Подписан
23.04.2024
В сила
19.04.2024
Състав
Ралица Герасимова, Александър Иванов, Явор Влахов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Русе, 19.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ралица Герасимова

Членове:

Александър Иванов

Явор Влахов при участието на секретаря Д. Б. в присъствието на прокурора С. Гр. Г. като разгледа докладваното от Александър Иванов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20244500600099 по описа за 2024 година Производството е по глава двадесет и първа от НПК.

Инициирано е от Въззивна жалба от Г. Т. Ч. (подадена от повереник адв.А. Е.), в качеството й на граждански ищец, както и от Протест на Районна прокуратура – Русе, срещу Присъда № 120/27.10.2023г., постановена по НОХД№ 1733/23г. по описа на Районен съд – Русе, с която подсдъдимия И. М. М. е признат за Виновен в това, че през периода 01.01.2022 г. – 30.04.2022г. в гр. Глоджево, обл. Русе, в условията на продължавано престъпление – на неустановен брой пъти, но не по-малко от два пъти извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14 годишна възраст – малолетната Г. Т. Ч., с ЕГН: **********, на ** години от гр. Глоджево, обл.

Русе, като я целувал по устните и по врата, опипвал по гърдите, задните седалищни части и половия орган и вкарвал пръсти в него, поради което на основание чл. 149, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК му е 1 наложено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ДВЕ ГОДИНИ, което на основание чл.373, ал. 2, във вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК е намалено с една трета – на ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание чл. 66, ал.1 от НК , изтърпяването му е отложено за изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.

Постановено е възлагане на възпитателната работа с М. като условно осъден, на Началника на съответното РУ при ОД на МВР по местоживеене на лицето.

Наложена е през изпитателния срок на основание чл. 67, ал. 3 във вр. с чл. 42а, ал. 1, т. 2 от НК, пробационна мярка „ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО“ за срок от ЕДНА ГОДИНА.

С присъдата М. е осъден да заплати в полза на Държавата по сметка на Районен съд – Русе сумата, представляваща направени на досъдебна фаза разноски в размер на 1157 /хиляда сто петдесет и седем/ лева, както и държавна такса в размер на 5 (пет) лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

На основанние чл.45 от ЗЗД подсъдимия е осъден да заплати на Г.

Т. Ч., сума та 7000 лева /седем хиляди лева/, представляваща причинени от престъплението неимуществени вреди, като е отхвърлен гражданския иск за разликата до пълния претендиран размер до 15 000 лева като неоснователен и недоказан.

Подсъдимия е осъден на основание чл. 189, ал. 3 от НПК , да заплати в полза на Държавата по сметка на Районен съд – Русе сумата в размер на 280 /двеста и осемдесет/ лева, представляваща държавна такса върху уважената част от исковата претенция, както и държавна такса в размер на 5 (пет) лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

С въззивната жалба на гражданският ищец се прави искане за увеличаване на размера на сумата по осъждането, до претендираната такава от 15 000 лева.

С протеста се развиват съображения за неправилност относно приложението на чл.66, ал.1 от НК. Иска се изменение на присъдата, като бъде отменено приложението на този институт и бъде постановено от въззивната инстанция определеното наказанието лишаване от свобода, да 2 бъде изтърпяно ефективно – при първоначален общ режим. В допълнителни съображения към протеста за първи път се навежда и второ искане – за увеличаване размера на наложеното наказание лишаване от свобода.

Обсъждане и произнасяне по последното искане в насока влошаване положението на осъдения, касателно увеличаване размера на наказанието се явява недопустимо, след като протеста, инициирал производството в срока на обжалване на присъдата, не съдържа такава претенция. По тази причина, въззивната инстанция съобразява като възможен предмет на коригиране на атакуваният акт при въззивната проверка, рамките на исканото с протеста, а не и изложеното в допълнителните съображения към него, конкретно за увеличаване размера на наказанието лишаване от свобода.

Доводите и исканията се поддържат с идентично съдържание от подалите жалбите страни в заседанието на въззивната инстанция.

Защитника на подсъдимия и последния считат жалбата и протеста за неоснователни и пледират за цялостно потвърждаване на атакуваната присъда.

Русенският окръжен съд, след като провери изцяло правилността на обжалваната присъда, констатира, че въззивната жалба частично и въззивния протест (съобразно уточнението гори за допустимите рамки на проверка касателно направеното искане вече с допълнителните съображения) изцяло се явяват основателни, което обуславя изменение на присъдата, в съответен на претенциите по тях смисъл.

Настоящата инстанция, проверявайки изцяло правилността на присъдата, констатира, че в хода на първоинстанционното разглеждане на делото са събрани достатъчно доказателства за установяване на релевантните факти и обстоятелства. Въз основа на тях районният съд е направил обосновани и законосъобразни фактически изводи – установени съобразно чл.373, ал.3 от НПК и неоспорвани и посредством иницииращите въззивното производство жалби, в частност липсата на такава от страна на подсъдимия и защитника му в този аспект, поради което не е необходимо само да се повтарят и тук, и правни изводи, че през периода 01.01.2022 г. – 30.04.2022г. в гр. Глоджево, обл. Русе, в условията на продължавано престъпление при горепосочените място и начин, с действията си подсъдимия М. осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на престъплението, предмет на делото.

Съобразявайки обстоятелствата от значение за определяне на наказанието за извършеното, въззивната инстанция констатира основание за изменение на присъдата в санкционната част, чрез отмяна на същата 3 касателно приложението института на условното осъждане, в какъвто смисъл въззивният протест да бъде уважен, като бъде постановено от въззивната инстанция ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода от М..

Макар и да са налице част от фармалните предпоставки за приложимост на този институт (размера на правилно отмереното и наложено с приложението на чл.58а, ал.1 от НК наказание лишаван от свобода, както и липсата на осъждане спрямо М. на лишаване от свобода за престъпление от общ характер), въззивната инстанция за разлика от първата, не приема, че целите на това наказание и преди всичко поправянето на осъдения, биха се постигнали без изтърпяването му. Окръжният съд приема, че конкретните обстоятелства на деянието (сравнително продължителният период от време, в рамките на което са извършвани блудствените действия, тяхната бройност като конкретни прояви спрямо малолетната – така, както са въведени с обвинението и отразени и в проверяваната присъда и вариантност, като всяко от тях поначало и самостоятелно реализирано на съответна дата, би било достатъчно за съставомерност на всяко деяние от тези, съставляващи продължаваното престъпление, както и укоримото възползване от фактическата близост на пострадалата, благоприятствано от родствени отношения, и увреждащите в психиката на пострадалата на крехка възраст, внушения от страна на извършителя за бъдещо съпружеско съжителство) обективират обществена опасност на М., надвишаваща обичайната за други извършители на такъв вид деяния, което предпоставя необходимостта превъзпитаването му към спазване на законите и едновременно с това и за реализиране и генералната превенция, определеното наказание лишаване от свобода да бъде изтърпяно ефективно, при първоначален общ режим, именно в какъвто смисъл следва да се коригира присъдата, в санкционна та й част.

Налагащата се отмяна на приложението на чл.66, ал.1 от НК, съответно обуславя и отмяна на присъдата и в частта на акцесорно постановената пробационна мярка спрямо М., по реда на чл.67, ал.3 от НК.

Основателна (но частично, касателно увеличаване на размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди) се явява и въззивната жалба на гражданският ищец по делото, като за обезвъзмездяването им, като окръжният съд приема съответен размер от 10 000 лева, отново съобразявайки визираните по - горе специфики на престъплението, увредило тази сфера на пострадалата, съответно на което претенцията по гражданският иск, следва да бъде отхвърлен в останалата й част – за сумата от над 10 000 лева, до претендирания размер от 15 000 лева. Като последица от увеличаване на уважения размер по гражданския иск, следва да бъде увеличена и държавната такса, дължима от подсъдимия, в полза на Държавата.

Налага се корекция на атакуваната присъда в частта за разноските, като съобразно данните за органа от който те били сторени – в досъдебната фаза – от ОД на МВР – Русе, а не от Районен съд – Русе, следва в тази й част присъдата да бъде отменена, като вместо това подсъдимия да бъде осъден да заплати съответната сума /1157 лева/ в полза на ОД МВР – Русе.

Въззивната инстанция не намери да са допуснати в хода на 4 досъдебното производство или при първоинстанционното съдебно разглеждане съществени нарушения на процесуалните правила или нарушения на материалния закон, които да обуславят наличието на основания за отмяна на обжалваната първоинстанционна присъда. С оглед това и изложеното Окръжният съд намира, че обжалваната присъда следва да се измени в санкционната част, в гражданскоправната и в частта по разноските в посочения смисъл, съответно потвърди в останалата.

Мотивиран така и на основание чл.337, ал.2, т.2, пр.2 и чл.334, т.3 и т.6 от НПК,

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Присъда № 120/27.10.2023г., постановена по НОХД№ 1733/23г. по описа на Районен съд – Русе:

В санкционната част, като

Отменя освобождаването от изтърпяване на наказанието една година и четири месеца лишаване от свобода по реда на чл.66, ал.1 от НК и съответно наложената пробационна мярка през изпитателният срок, като вместо това

ПОСТАНОВЯВА наказанието ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ

МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, да бъде изтърпяно от подс.М. ефективно – при първоначален общ режим.

В гражданскоправната част, като

УВЕЛИЧАВА размера на присъденото обезщетение по гражданския иск – от 7000 лева, на 10 000 лева, която сума подсъдимия да заплати на св.Ч., като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част – за претендираната сума за над 10 000 лева (до 15000 лева), като недоказан.

ОСЪЖДА И. М. М., ЕГН: **********, да заплати сумата от 120 лева в полза на Държавата, по сметка на Районен съд – Русе – държавна такса по присъденият размер на гр. иск, относно частта с която е увеличен спрямо постановеното с присъдата.

В частта за разноските, направени в досъдебната фаза, като 5

ОТМЕНЯ постановеното да са по сметка на Районен съд – Русе и вместо това ПОСТАНОВЯВА: Разноските (1157 лева) да бъдат заплатени по сметка на ОД на МВР – Русе.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6