Решение № 500 от 01.12.2025, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 500 гр. П., 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Николинка Н. Попова при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20255200500700 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 746/20.06.2025 г., постановено по гр.д. № 20245220104780 по описа на Районен съд – П. Е ОСЪДЕНО „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление гр. София, район Изгрев, ж. к. Дианабад, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, представлявано от Б.Г.И., Р.В.М. и Т.Д.Т. ДА ЗАПЛАТИ на Г. С. Д., с ЕГН ********** от с. П., общ. П. ***, с пълномощник – адв. Т. Ж. от АК П., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ сумата в размер на 600 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 29.03.2024 г. на път III-3706, км 5+850 между с. Л. и с.

П., ведно със законната лихва, считано от 30.08.2024 г. до окончателното изпълнение на задължението, като е отхвърлил иска за разликата над 600 лева до пълния предявен размер от 8500 лева.

Осъдено е „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление гр. София, район Изгрев, ж. к. Дианабад, ***, представлявано от Б.Г.И., Р.В.М. и Т.Д.Т. да заплати на Г. С. Д., с ЕГН ********** от с. П., общ.

П. ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 37,77 лева, представляваща сторените разноски по делото, съразмерно на уважената част от иска.

1

Осъдено е „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление гр. София, район Изгрев, ж. к. Дианабад, ***, представлявано от Б.Г.И., Р.В.М. и Т.Д.Т. да заплати на адвокат Т. Ж. от АК П., адрес гр. П., ул.

„И.В.“ № 8, ет. 1, офис 4 сумата в размер на 81,19 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищеца, съразмерно с уважената част от иска.

Осъдено е „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление гр. София, район Изгрев, ж. к. Дианабад, ***, представлявано от Б.Г.И., Р.В.М. и Т.Д.Т. да заплати по сметка на Районен съд – П. държавна такса в размер на 50 лева.

Осъден е Г. С. Д., с ЕГН ********** от с. П., общ. П. *** да заплати на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление гр. София, район Изгрев, ж. к. Дианабад, ***, представлявано от Б.Г.И., Р.В.М. и Т.Д.Т., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата в размер на 901,40 лева разноски по делото за възнаграждения за вещи лица и сумата в размер на 134,41 лева възнаграждение за юрисконсулт, съразмерно на отхвърлената част от иска.

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от Г. Д., чрез адв.

Ж. с изложено оплакване за незаконосъобразност. Основното възражение е, че сумата е прекомерно занижена, не съответства на претърпените от ищеца неимуществени вреди. Неправилно било прието от районния съд 30% съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като не били събрани доказателства установяващи, че ищецът е имал поведение, което да е в причинна връзка с настъпването на ПТП. Прави се анализ на АТЕ и на СМЕ с твърдение, че не следва да се кредитира заключението на вещото лице, изготвило СМЕ, в частта, касаеща предположението, че ищецът не е бил с предпазен колан. Искането е решението на РС да бъде отменено в обжалваната част, вместо което да бъде постановено ново, с което да бъде уважена претенцията в пълен размер.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве АД с искане решението на РС да бъде потвърдено като правилно. Направено е искане ищецът да представи банкова сметка, тъй като в първоинстанционното производство такава не е била представена, а това поставяло в риск неизпълнението на решението и противоречало на принципите на добросъвестността.

Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната 2 жалба, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата, изразени в съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:

В исковата си молба против ответника З. Д.Богг: Живот и Здраве АД ищецът Г. С. Д. е твърдял, че на 29.03.2024 г. около 9:15 часа, на път III3706, км 5+850 в посока от с. Л. към с. П., е претърпял ПТП. Собственият на ищеца лек автомобил марка

„С.“, модел

„Л.“, рама/шаси

JSAE**************, с рег. № PA **** KH, управляван от него, бил ударен в предна лява страна при предприета маневра от страна на Н.И.А. ЕГН ********** за завой на ляво при отнето от него предимството.

В резултат на настъпилото ПТП ищецът получил увреждания, изразяващи се в следното: силно главоболие, контузна рана на главата, гадене, болки в гръдния кош и корема. Поради това бил хоспитализиран в „МБАЛ П.“ АД за периода от 29.03.2024 г. до 01.04.2024 г. и му била поставена диагноза „травма на други интраабдоминални органи, без открита рана в корема“.

Наложила се и консултация с кардиолог. Доколкото ищецът е диагностициран с първична хипертония, установена ХОББ, и провежда лечение с инхалатор, процесното ПТП довело до влошаване на здравословното му състояние.

Въпреки, че бил изписан от болницата на 01.04.2024 г., болките в гръдния кош и силното главоболие продължили, засилила се хипертонията.

Ищецът е твърдял, че не може да спи и продължава да преживява силен стрес.

Влошило се и заболяването му - хронична обструктивна белодробна болест.

Твърдял е, че с експертно Решение № **** от заседание № 224 от 21.11.2022 г. на ТЕЛК му била призната 50% намалена работоспособност.

Преди настъпване на ПТП-то ищецът си подпомагал дишането чрез използване на специална помпа, но вследствие на силно преживения стрес и натъртванията в областта на гърдите, здравословното му състояние се влошило, наложило се да направи лицева рентгенография на белите дробове и сърце. Поради засилени пристъпи на задух и след проведени контролни прегледи с наблюдаващия му лекар решили, че трябва да смени помпата с апарат за кислород, за да може да диша по-добре, както и че има право отново да бъде освидетелстван от ТЕЛК, за да се увеличи процентът на намаляване на работоспособността му.

Твърдял е, че в резултат на ПТП-то освен влошаване на здравословното му състояние, за ищеца настъпили промени и в други насоки. Преди ПТП-то той водел активен живот, грижел се за внуци, оказвал подкрепа на своята дъщеря и на съпругата си в грижата за домакинството. В резултат на ПТП-то настъпили промени и в социалния му живот - стресът, който преживял, му пречел да излиза с познати и приятели, страхувал се да не пострада отново 3 или да не претърпи отново ПТП. Изпитвал страх да шофира, чувствал притеснение и несигурност всеки път, когато му се наложело да шофира, преживявал отново стреса от удара с другата кола. Бил напрегнат и тревожен, а влошеното му здравословно състояние наложило дъщеря му да отсъства от работа си в гр. Пловдив или да си тръгва по-рано, за да го придружава при лекарски прегледи, тъй като ищецът отказвал да шофира.

Твърдял е, че съгласно констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 29.03.2024 г. на МВР П. виновният участник за настъпване на ПТП-то имал сключена застраховка „ГО“ с ответника съгл. полица № BG/***************, валидна от 10.05.2023 г. до 09.05.2024 г. На виновния водач бил съставен и АУАН № АД ******/29.03.2024 г.

На 23.05.2024 г. ищецът отправил искане за предявяване на застрахователна претенция за обезщетение за претърпени щети от ПТП, което било получено от ответното дружество на 29.05.2024 г. Пред дружествотоответник ищецът претендирал имуществени вреди за лекия автомобил на стойност 5000 лева и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева. По отношение на имуществената щета страните постигнали съгласие и ответникът изплатил обезщетение, което удовлетворило ищеца. По отношение на претенцията за обезщетение за неимуществени вреди обаче страните не постигнали съгласие. Въпреки това ответникът заплатил на ищеца сума в размер на 1500 лева, поради което с настоящата искова молба претендира разликата между заплатените 1500 лева и предявените от ищеца пред застрахователя 10 000 лева, а именно 8500 лева. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество е депозирало писмен отговор, в който е изразило становище за неоснователност на исковата претенция.

Ответникът е твърдял, че е налице съпричиняване на вредите от страна на ищеца, който се движел с превишена и несъобразена с пътния участък скорост, не бил съобразил релефа на пътя, както и метеорологичните условия и е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Тези действия на ищеца били основните фактори за ПТП и настъпилите вреди. Счел е размера на претендираното обезщетението за неимуществени вреди за прекомерно завишен и несъответстващ на практиката на съдилищата по аналогични, дори и по-тежки случаи.

Оспорил е твърдението, че водачът Н.И.А. е нарушил императивните разпоредби на Закона за движение по пътищата и Правилника за неговото прилагане, съответно, че е причинил процесното ПТП така, както е описано в исковата молба.

Твърдял е, че вина за настъпване на ПТП има ищецът, който в 4 нарушение на правилата за движение по пътищата пътувал в лек автомобил марка „С.“ с peг. № РА **** КН без да използва обезопасителен колан и без да е с включени светлини, карайки с висока и несъобразена скорост - над допустимата за пътния участък, в резултат на което не е могъл да пропусне навлезлия в кръстовището лек автомобил марка „С.“ с peг. № РА **** КА, предприемащ маневра завой на ляво.

Твърдял е, че получените травми не са живото застрашаващи по вид и степен телесни наранявания, от които ищецът се е възстановил бързо и без усложнения и можели да се класифицират като леки травми. Поддържал е, че по отношение на процесното ПТП е налице случайно деяние.

Не оспорил, че е плати на ищеца сумата от 1500,00 лева за неимуществени вреди. Не е оспорил и наличието на валиден застрахователен договор, сключен за лек автомобил марка „С.” с peг. № РА **** КА, въз основа на който се ангажира отговорността му.

Оспорил е описаните в исковата молба травми да са причинени в резултат на процесното ПТП. Оспорил е механизма на ПТП и наличието на причинно-следствена връзка на всички твърдени неимуществени вреди с механизма на ПТП. Оспорил е твърдението, че и към настоящия момент не е приключил възстановителният процес на ищеца, както и че той продължавал да изпитва болки, физически и психически дискомфорт. Претендира разноски.

Не е спорно между страните, а се установява и от данните, съдържащи се в представения по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица с рег. № УРИ **********/01.04.2024 г., както и от приложените по делото доказателства – справка от Гаранционен Фонд, застрахователна полица № BG/30*************, че към датата на настъпване на процесното ПТП 29.03.2024 г. е налице валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил марка „С.“ с peг. № РА **** КА с ответното дружество със срок на действие на договора от 00:00 часа на 10.05.2023 г. до 23:59 часа на 09.05.2024 г.

От констативен протокол за ПТП с пострадали лица рег. № УРИ ***********/01.04.2024 г. се установява, че на 29.03.2024 г. около 09:15 часа на път III-3706, км 5+850 свидетелят Н.И.А., управлявайки лек автомобил марка „С.“, модел „И.“, с peг. № РА **** КА, предприемайки маневра завой на ляво е отнел предимството на управлявания от ищеца лек автомобил марка „С.“ модел „Л.“ с рег. № РА **** КН, който се движел по път III-3706 от с. Л. към с. П.. В резултат на ПТП са настъпили материални щети и по двете МПС и е пострадал ищецът Г. Д..

От приетите по делото пред районния съд писмени доказателства се установява, че на водача Н.И.А. е съставен АУАН серия „АД“ № ****** за 5 това, че на 29.03.2024 г. около 09:15 часа в обл. П., на път III-3706, между с. Л. и с. П., управлявайки собствения си лек автомобил марка „С.“ с рег. № РА **** КА, е извършил следното нарушение: извършил маневра завой на ляво, като отнел предимство на движещия се направо лек автомобил марка „С.“ с рег. № РА **** КН с водач и собственик на МПС Г. С. Д., вследствие на което е настъпило ПТП, в резултат на което водачът Д. е леко ранен. Въз основа на така възприетата фактическа обстановка е издадено и наказателно постановление № 24-*********** от 17.04.2024 г. на ОД на МВР П., с което на Н.И.А. като водач на МПС е наложена глоба за нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП. Наказателното постановление е връчено на Н.И.А. на 18.04.2024 г., влязло в сила на 03.05.2024 г., поради което въззивният съд кредитира отразените в него фактически констатации относно механизма на ПТП-то и вината за неговото настъпване.