Решение № 479 от 04.09.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 479 гр. Велико Търново, 31.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на тридесет и първи август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Борисов

Членове:

Димо Колев

Любка Милкова като разгледа докладваното от Пламен Борисов Въззивно гражданско дело № 20234100500594 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 от ГПК.

Производството по в.гр.д. № 594/2023г. по описа на Окръжен съд - Велико Търново е образувано по жалба, депозирана от Н. Г. Т. чрез адв. М. Г. по Изпълнително дело № 20177250401331 по описа на ЧСИ Виктор Георгиев, с рег. № 725 към КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - Велико Търново против насочване на изпълнението върху имущество, което длъжникът счита за несеквестируемо. Посочено, че в изпълнение на запорно съобщение СУ „Г. И.“- работодател на длъжника Н. Г. Т., е превел по сметка на ЧСИ Виктор Георгиев сумата в размер на 8 156 лв., като преведената сума е част от полагащото се на лицето обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, общо в размер на 9716. 35 лв., и счита същото за несеквестируемо. Мотивира, че по смисъла на КТ обезщетението по чл.

222, ал. 3 от КТ не е трудово възнаграждение, а парично обезщетение, чието изплащане по своето същество има социален характер. Счита, че следва по анатолагия да се приложи разпоредбата на чл. 114а от КСО. Моли да бъдат отменени действията по изпълнителното дело, представляващи насочване на изпълнението върху несеквестируемо обезщетение на длъжника- сумата в размер на 8156.35 лв., представляваща полагащото му се обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ.

Алтернативно, в случай, че съдът прецени, че постъпилата сума в размер на 8156.35 лв. в изпълнение на наложен запор подлежи на принудително изпълнение, претендира частична несеквестируемост на изплатената сума до размера на 5070 лв. Счита, че, ако се приеме, че изплатената от работодателя сума е вследствие на наложен запор върху трудово възнаграждение, то следва да се приложи разпоредбата на чл. 446, ал. 1 от ГПК, и предвид, че изплащат 8.5 брутни работни заплати на служителя, сума, която следва да се счита като секвестируема ще е горницата над 6630 лв. (представляващ общия размер на 8.5 броя минимални работни заплати, като несеквестиуем доход на лицето). Поради изложеното, счита, че подлежаща на принудително изпълнение е само сумата от 3086 лв., а разликата от 5070 лв. следва да бъде възстановена на длъжника като несеквестируема. Моли да бъдат отменени действията на ЧСИ Георгиев, представляващи насочване на изпълнението върху 1 частично несеквестиуем доход на длъжника- сума в размер на 5070 лв. на осн. чл. 446, ал. 1 от ГПК.

В законоустановения срок не са постъпили писмени възражения от взи скателя по изпълнителното дело.

По реда на чл. 435, ал.3 от ГПК са постъпили мотиви от ЧСИ Виктор Георгиев, в които изразява становище за недопустимост и неоснователност на подадената жалба и правилност и законосъобразност на действията на съдебния изпълнител. Счита, че жалбата е недопустима поради липса на предмет, доколкото процесните суми, постъпили на 04.07.2023г. по сметка на съдебния изпълнител са изплатени на взи скателя на 05.07.2023г.

Обосновава неоснователност, като сочи, че цялата сума изплащана от работодателя като обезщетение по чл. 222, ал. 3 ГПК е секвестируема, доколкото правилата за прилагане на несеквестируемостта са изрични и не могат да се прилагат по аналогия. Счита, че не следва да се прилага защитата на чл. 446 ГПК и изплатеното обезщетение да се ползва с частична несеквестируемост, тъй като обезщетенията по КТ не са възнаграждение за труд и не се ползват с обща несеквестируемост, а едновременно с това не са възнаграждения за труд, то следователно не се ползват и със защитата на чл. 446 ГПК и са изцяло секвестируеми. В тази насока счита, че обезщетенията по КТ наподобяват командировъчните. Счита, че в конкретния случай от представената заповед от жалбоподателя е видно, че неправилно е приложена нормата на чл. 446, ал. 1 т. 3 като на разположение на длъжника са оставени две минимални работни заплати. Намира за неоснователна и претенцията на жалбоподателя сумата поради размера си да бъде разглеждана не като еднократно обезщетение каквото е, а като 8.5 отделни обезщетения.

Великотърновският Окръжен съд, като съобрази наведените в жалбата оплаквания, мотивите на съдебния изпълнител, както и като се запозна с приложеното към делото копие на изпълнително дело № 20177250401331 по описа на ЧСИ Виктор Георгиев рег. № 725 в КЧСИ с район на действие Окръжен съд – Велико Търново, приема за установено следното:

От приложеното изпълнително дело се установява, че Изпълнително дело № 20177250401331 по описа на ЧСИ Виктор Георгиев е образувано по молба от взискателя „У.“ АД, ЕИК: . въз основа на изпълнителен лист от 28.06.2017 г. и Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение от 28.06.2018г., издадени по гр.дело № 1253/2017 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица, срещу длъжниците Г. П. С.- кредитополучател, Й.

П. Т.- солидарен длъжник, П. Й. Т.- солидарен длъжник и Н. Г. Т.- солидарен длъжник, като способ за принудително изпълнение в молбата си за образуване взискателят сочи налагане на възбрана на недвижим имот, ипотекиран в полза на взискателя, запор върху трудовото възнаграждение при актуалния работодател, запор върху други секвестируеми доходи на длъжниците, на притежавани от тях МПС и на дружествени дялове на Г. С. в „А.“ ЕООД, както и на вземания на солидарните длъжници по открити от ЧСИ банкови сметки в депозити в лева и валути.

Запорно съобщение до СОУ „Г. И.“, гр. Г. О., въз основа на което се налага запор върху трудово възнаграждение на длъжника Н. Г. Т. до погасяване на задължението към взискателя/те, е връчено на 05.09.2017г. Покана за доброволно изпълнени, с която длъжникът Н. Т. е известена и за наложените запор върху нейна банкова сметка в „Б.“ ЕАД и трудово възнаграждение, както и възбрана върху недвижими имоти, е връчена на 11.09.2017г.

На 20.7.2018г. е извършено разпределение на сумата, събрана при публична продан на недвижим имот, бивша собственост на Й. П. Т. и Г. П. К..

С Постановление за конституиране на цесионер от 19.12.2019г. ЧСИ конституира като взискател „А.“ ЕАД на мястото на първоначалния взи скател „У.“ АД, поради сключен договор за цесия между страните, въз основа на който „А.“ ЕАД е закупил от „У.“ АД пакет от вземания с всичките им привилегии, обезпечения, други принадлежности и лихви. С молбата за конституиране на взискател, правят искане за извършване на справка в БНБ за наличие на банкови сметки на длъжниците и при открити такива, да бъде наложен един 2 запор на последно откритата банкова сметка. Оттеглят пълномощията по чл. 18 от ЗЧСИ.

Въз основа на постъпилата от новия взискател молба е наложен запор върху сметки, банкови касетки на длъжника Н. Г. Т., открити в банка „Д.“ ЕАД до размера на сумата от 52 229,15 лв., изчислена към 23.12.2019г. с изключение на суми представляващи несеквестирум доход, получен по сметка в банка по смисъла на чл. 446а от ГПК, получено на 03.01.2020г. За извършената цесия, както и за наложения запор длъжникът Н. Т. е уведомена от ЧСИ.

Постъпило е уведомление от банка „Д.“ ЕАД на 08.01.2020г. , че длъжникът Н. Т. има отрити 2 на брой разплащателни сметки и една спестовна сметка в банката, че запорът е наложен на наличните сметки и по блокираната сметка постъпва възнаграждение за работа над установения размер на минимална работна заплата. Уведомяват ЧСИ, че до получаване на други указания по смисъла на чл. 446 от ГПК от постъпващата по сметката пенсия/възнаграждение да работа, ежемесечно на разпореждане на титуляра, ще бъде представяна сума в размер на минимална работна заплата, а запорът ще се изпълнява с горницата. Със съобщение с изх. № 715/09.01.2020г. ЧСИ Георгиев прави уточнение до Банка „Д.“ ЕАД сумите, постъпващи от трудово възнаграждение от работодателя СОУ „Г.

И.“ да бъдат оставени на разположение на длъжника Н. Г. Т..

СУ „Г. И.“- Г. О. е подал уведомление до ЧСИ Георгиев с вх. № 19478/04.07.2023г., че във връзка с пенсиониране за изслужено време на Н. Т., спират изплащането на суми по изпълнително дело № 20177250401331, като е посочено, че считано от 01.07.2023г. лицето е освободено от заемана длъжност.

Постъпила е молба от длъжникът Н. Т. от 07.07.2023г., в която заявява, че сума в размер на 8156,35 лв., преведена от работодателя на ЧСИ, е част от полагащото й се обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ и същото е несеквестируемо и моли сумата да й бъде възстановена.

С разпореждане от 10.07.2023г., обжалвано в настоящото производство, е отказано възстановяването на претендираната сума.

Като взе предвид установената фактическа обстановка, наведените във въззивната жалба, установените факти по изпълнителното дело и изложеното от съдебния изпълнител в мотивите, Великотърновски окръжен съд намира жалбата, депозирана от Н. Г. Т. по ИД № 20177250401331 по описа на ЧСИ Виктор Георгиев, рег. № 725 в КЧСИ, район на действие Окръжен съд- Велико Търново, за допустима, но неоснователна, като съображенията за това са следните:

Несеквестируемостта защитава имуществените обекти, които са необходими за издръжката на длъжника и неговото семейство. Определение за несеквестируем доход е дадено в чл. 446 ГПК, в който е регламентирано, че такъв доход са възнагражденията за труд, както и пенсията, които са в размер на минималната работна заплата.

Трудовото възнаграждение е елемент от трудовото правоотношение и представлява дължимата от работодателя на работника или служителя насрещна престация за предоставената му на разпореждане и за ползване от последния работна сила. При тълкуване на разпоредбата на чл. 446 от ГПК следва да се приеме, че различните видове обезщетения по КТ не попадат в обхвата на несеквестируемия доход, в т.ч. и обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ. Разпоредбата на чл. 446 ГПК е императивна и не може да се тълкува разширително, което обстоятелство също е пречка пред включването на обезщетенията в категорията на процесуално защитените вземания на длъжника.

Предвид гореизложеното, процесната сума, преведена от работодателя на длъжника като плащане по чл. 222, ал. 3 от КТ, безспорно няма характера на трудово възнаграждение по смисъла на чл. 446 от ГПК, тъй като не представлява полагащо се на служителя вземане по повод отдадената от него работна сила, включително няма алиментно предназначение.

Както в правната теория, така и в съдебната практика е прието, че обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ е от категорията на т. нар. "гратификационни" плащания, изразяващи благодарността на работодателя спрямо работника или служителя, придобил право на 3 пенсия, за продължителната му работа. Съгласно разпоредбата на чл. 222, ал. 3 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. По характера си то изразява признателността на работодателя към излизащия в пенсия за неговия принос и лоялност, засвидетелствани с продължителната работа. В този смисъл, макар и да е посочено в разпоредбата като "обезщетение", това плащане няма никакъв обезщетителен характер, доколкото не репарира вреди, понесени от работника или служителя посредством ангажиране имуществената отговорност на работодателя; не представлява алтернативно плащане на трудовото възнаграждение под формата на обезщетение по общественото осигуряване в хипотезата на временна неработоспособност; нито овъзмездява работника или служителя за сторени разходи при или по повод изпълнение на работата му или е предназначено да го осигури материално за известен период след прекратяване на трудовото правоотношение (чл. 222, ал.

1 и 2 КТ).

Както се посочи, плащане по чл. 222, ал. 3 КТ е изцяло благодарствено и по своята същност е своеобразна награда за работника и служителя за службата му при работодателя, поради което е изключено същото да служи като обезщетение. Нещо повече, то се дължи наред с придобитото право на пенсия, която замества функцията на трудовото възнаграждение да осигури парични средства за живеене на лицето. Ето защо и настоящият състав намира, че процесното вземане няма характера на обезщетение и не попада в хипотеза на несеквестируемост, предвидена по чл. 446 КТ, поради което се явява част от имуществото на длъжника по чл. 133 ЗЗД, предназначено за удовлетворяване паричните притезания на неговите кредитори.