Решение № 1644 от 30.09.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1644 гр. Пловдив, 30.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Николай Д. Голчев при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20205330111791 по описа за 2020 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от И. Х. Н., ЕГН: **********, против „Застрахователно акционерно дружество Ас е т Иншурънс“ АД, ЕИК: 203066057, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.

432, вр. с чл. 477 от КЗ, с които се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 10 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени от възникнало застрахователно събитие неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки и страдания, в резултат на настъпило ПТП на ******г., както и обезщетение за претърпени имуществени вреди от посоченото ПТП в размер на 35,80 лева, ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от ****** г., до окончателното изплащане на сумите.

В исковата молба е посочено, че на ***** г. в гр. ***** на бул. „********“ № ****, при управление на МПС марка „****“ , модел „****“ , рег. № ******, собственост на „Интернешънъл Асет Банк“ АД , ЕИК 000694329 , водачът Б. А. Л., при неспазване на правилата за движение, става причина за настъпване на ПТП. Посочено произшествие настъпва на пешеходна пътека, като ищцата е ударена от управлявания от Л. лек автомобил докато пресича. Сочи се , че при пристигане на място, органите на ОД на МВР Пловдив- Сектор „Пътна полиция“ ,== съставят Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и по-конкретно- И. Х. Н. като пешеходец. При съставянето на констативния протокол е установено , че за МПС „****“ ,има сключена застраховка 1

„гражданска отговорност „ , с полица №******* , валидна от 03.04.2019 г. до 02.04.2020 г., която е издадена от „ Застрахователно акционерно дружество Асет Иншурънс“ АД. Твърди се , че вследствие на ПТП-то пострадалата е постъпила в УМБАЛ „Св. Георги“ Пловдив , където в резултат от извършените прегледи се установило, че са й причинени травми, изразяващи се в : контузия на гръдния кош, на лявата раменна става, по окосмената част на главата в тилната област, както и контузия на пръст на ръката и две охлузвания по редната повърхност на двете коленни стави. На И.Н. са й направени множество прегледи и рентгенографични изследвания, както й е и препоръчано хоспитализиране за динамично наблюдение. Посочва се , че вследствие на претърпяното, пострадалата е изпитала болки и страдания с голям интензитет.

Гръдният кош е бил наранен , а лявото рамо изкълчено, а движенията с него болезнени и леко ограничени, което е довело до носене на ортеза на лявата ръка.

Твърди се , че болките продължават и до момента , макар и не с толкова голям интензитет. Посочва се, че първоначално контузията на трети пръст на дясната ръка, получена след претърпяното ПТП, се е изразявала в болка вследствие срязване със стъкло и уплътнение в пръста , което ограничавало флексията. Впоследствие, след вторичен преглед, който се извършил 30 дни след събитието се установило усложнение на мястото на травмата на дясната ръка , довело до болките в пръста. Усложнението е довело до оперативна намеса на *****. След операцията И.Н. е имала оттоци в областта на оперативната рана, пулсираща болка ,зачервяване и затруднение във флексията на пръста , което е довело до невъзможната й работоспособност за периода от 09.04.2020 г. до 12.05.2020 г. , за което са били издадени болнични листове. Твърди се, че болките, които е преживяла пострадалата са довели до огромен психически стрес и травмиране, което пречи на нейните лични задължения като грижи за ****** и *******, както й затруднения в ежедневните й задължения като майка и съпруга и работоспособен човек. Ищцата оценява претърпените неимуществени вреди на сума в размер размер на 10 000 лева. Посочват се имуществени вреди в размер на 35, 90 лева, които ищцата е заплатила за съдебномедицинско удостоверение – 30 лева за издаване на СМУ, потребителска такса за ортопедичен преглед – 2, 90 лева и потребителска такса за хирургичен преглед – 2,90 лева. Сочи се , че ответното застрахователно дружество е било уведомено за процесното ПТП като му е било изпратена покана за изплащане на застрахователно обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, получена на 22.04.2020 г. Счита се , че освен претендираното застрахователно обезщетение в размер на 10 000 лева и претърпени имуществени вреди в размер на 35,80 лева , ответното дружество дължи и обезщетение за забава върху размера на претендираното обезщетение, считано от получаване на първоначалната покана до пълното погасяване на обезщетението съгласно чл.429, ал.2 ,.т.2 във вр. с ал.3 от КЗ, в настоящия случай от 22.04.2020г. Предвид изложеното, моли се така предявените искови претенции да бъдат уважени. Претендират се си сторените разноски.

2

В законоустановения едномесечен срок по чл.131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба, с който се оспорват изцяло предявените искове като неоснователни, като се твърди, че същите били неоснователни и не били подкрепени с доказателства, както и, че били завишени по размер. Оспорват се твърденията , изложени в исковата молба във връзка с механизма на осъществяване на процесното ПТП, нанесени от произшествието увреждания на здравето на ищцата и причинната връзка между тях. Твърди се, че посоченото в исковата молба решение № ****** от 26.08.2020 г. по НАХД №*****по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, 22-ри състав, всъщност отменя частично наказателното постановление , което е било съставено на водача. Посочва се ,че решението не се ползва с обвързваща гражданския съд сила,тъй като делото е инициирано от лицето , на което е връчено наказателно постановление, делото е административно-наказателно и неговото решение не е присъда по смисъла на чл.300 ГПК. Релевира се възражение за съпричиняване от страна на пострадалата като се твърди, че последната е навлязла рязко на пътното платно, без да се съобрази със скоростта на приближаващия автомобил „*****'“, както и разстоянието , на което същият се е намирал. Твърди се, че с това поведение ищцата е нарушила разпоредбите на чл. 113, ал.1, т.1 и чл. 114, т.1 от ЗДвП, като същото е допринесло за настъпване на процесното ПТП. Счита се, че размерите на исковете следва да бъдат намалени съответно на приноса на пострадалата, в случай, че бъдат уважени. Оспорва се вида, тежестта и размера на твърдените неимуществени вреди и причинната връзка между твърдените здравословни увреждания и ПТП-то. Твърди се, че голяма част от описаните увреждания не са причинени при разглежданото произшествие. Предвид изложеното, моли се предявените искови претенции да бъдат отхвърлени. В случай, че бъде преценено, че исковете са основателни, моли се определеното обезщетение да бъде редуцирано. Претендират се сторените разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 432, вр. с чл. 477 от КЗ, в тежест на ищеца е да установи при условията на кумулативност, проявлението на следните материалноправни предпоставки: настъпване на застрахователно събитие ( с конкретния случай ПТП ), виновният за настъпването на събитието водач да е сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“; в срока на застрахователното покритие по договора и вследствие на виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска; наличие на претърпените имуществени и/или неимуществени вреди, чийто размер и обхват следва да бъде установен от ищеца.

3

По делото не съществува спор, че към датата на настъпване на ПТП (******г. ), гражданската отговорност на водача на МПС с рег. № ********* е била застрахована при ответното дружество ( видно от справка от „Гаранционен фонд“ – л. 9 от делото ), което и ще отговаря за причинени на трети лица вреди при управление на МПС от застрахования водач.

По отношение механизма на настъпилото ПТП: от съвкупния прочит на материалите по делото се изяснява, че на дата ******г. около 08.40 часа, ищцата е пресичала пешеходната пътека в северната пътна лента на южното платно за движение на бул. „***********“ до № **** в гр. *******. В същия момент, св. Л., водач на МПС рег. № *******, не пропуска ищцата да премине през пешеходната пътека и между пострадалата и лекия автомобил настъпва удар. Съобразно заключението на вещото лице по изготвената комплексна СМЕ и СТЕ, инициалният удар е настъпил между предната броня на автомобила и долните крайници на ищцата, като скоростта на автомобила към момента на контакта е била 20 км/ч. ( л. 168- 169 от делото ). Вещото лице, изготвило техническата част от заключението е посочило, че при всяка една скорост на автомобила и начин на пресичане на пешеходната пътека от ищцата, водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност да спре преди настъпване на удара ( л. 169- 170 от делото ). В тази връзка, съдът счита за нужно да посочи, че наличието на пешеходна пътека всякога следва да повишава вниманието на водачите на МПС, като е напълно резонно да се очаква и преминаването на пешеходци по нея ( съдът ще обсъди този аспект от спора по- подробно в частта от настоящото изложение, третираща възражението на ответника за съпричиняване на вредоносното събитие от страна на ищцата ). Следва да се посочи, че изложеното в заключението по комплексната експертиза досежно мястото и механизма на настъпване на процесното ПТП се потвърждава и от показанията на разпитаните по делото свидетели- К. ( л. 90), Н. (л. 91) и Л. ( л. 92- 93 ). Свидетелите са категорични, че ударът между ищцата и МПС рег. № ********** е настъпил на пешеходна пътека. Допълнително, от думите на св. Ковачева се установява и че пешеходната пътека я ярко обособена с червена маркировка, надигната е спрямо прилежащото пътно платно и непосредствено преди нея има нарочен пътен знак, предупреждаващ водачите за наличието й. Предвид изложеното, то явно е, че водачът на лекия автомобил е имал ясното познание, че наближава пешеходна пътека и следва да предприеме всички следващи от това действия- да намали скоростта, както и да спре при наличие на пресичащи пешеходци.

Във връзка с приложеното към настоящото дело, АНД № ****** по описа на РСПловдив, XXII- ри н. с-в, то следва да се посочи, че постановеното по цитираното дело решение няма обвързващ характер. Въпреки това, нужно е да се маркира обстоятелството, че с постановеното по делото решение, е потвърдено съставеното на водача на лекия автомобил наказателно постановление в частта, с която е ангажирана 4 отговорността му за нарушение нормата на чл. 119, ал. 1 ЗДвП ( „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре“ ).

По отношение на причинените увреди на пострадалото лице и размера на обезщетението за имуществени и неимуществени вреди: от изготвената към момента на настъпване на процесното ПТП медицинска документация и заключението по изготвената комплексна СМЕ и СТЕ се установява, че вследствие на вредоносното събитие, на ищцата са й причинени следните увреди: контузия на лявата раменна става, контузия по окосмената част на главата в тилната област, без видими увреждания по кожата, две охлузвания по предната повърхност на двете коленни стави ( л. 166 от делото ). В заключението, вещото лице е посочил, че описаните травматични увреди са довели до болка и страдание, без разстройство на здравето. Посочено е, че ищцата е изпитвала болки със сравнително лек интензитет, които са затихвали в хода на оздравителния процес, който от своя страна е продължил около 15- 20 дни. Отразено е и че към момента на изготвяне на заключението ищцата е възстановила напълно движенията си и изпълнява обичайните си ежедневни дейности безпроблемно. В заключението е посочено и че получените увреждания на 3- ти пръст на дясната ръка не са в резултат на процесното ПТП, тъй като не са описани в медицинската документация, съставена непосредствено след вредоносното събитие. Констатирано е, че порезна рана на 3- ти пръст на дясната ръка за пръв път е описана в анамнезата от амбулаторен лист № *******, издаден на ****** г., което е девет дни след настъпване на процесното ПТП ( т. 1 от заключителната част на експертизата- л. 164- 165 от делото ). Съдът кредитира в цялост заключението по изготвената комплексна експертиза, като счита същото за обосновано, пълно и обективно. Предвид това, съдът приема и че увредата на 3- ти пръст на дясната ръка не е в пряка причинно- следствена връзка с настъпилото ПТП.