Решение № 287 от 12.07.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 287 гр. Пловдив, 12.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Емил Люб. Митев

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело № 20235001000187 по описа за 2023 година

С решение № 260241/19.12.22 г., постановено по т.д. № 759/20 г. по описа на Пловдивски окръжен съд , „ЗАД ДБ:**“ АД ЕИК ********* е осъдено да заплати на Н. М. И. ЕГН ********** сумата от 25 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, произтекли от следното престъпление, в извършването на което Б. В. Г. е признат за виновен с Решение № **/******** г. постановена от Районен съд - А. по анд № ***/2020 г., влязло в сила на 30.06.2020 г.: на 20.09.2019 г., в гр. А., при управление на МПС мотоциклет марка „Я.“, модел „М.“, рег. № *******, е нарушил правилата за движение – чл. 5, ал. 2 ЗДвП, чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, и по непредпазлИ.ст е причинил на Н. М. И. средни телесни повреди както следва : черепно-мозъчна травма, изразяваща се в счупване на черепната основа, кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, кръвоизлив между твърдата мозъчна обвивка и костите на черепа и контузия на мозъка; счупване на лицевия скелет, обхващащо външна и предна стена на дясна орбита и тялото и дъгата на яблъчната кост вдясно, реализиращо медико-биологичен признак – счупване на челюст; счупване на короновидния израстък на долната челюст, вдясно, реализиращо медико-биологичния признак – счупване на челюст; счупване на дясна лопатка, което поради анатомично и функционално свързване на тази кост с горния крайник е довело до трайно затрудняване на движенията на 1 десния горен крайник; счупване на дясната срамна кост на таза, довело до трайно затрудняване на движенията на двата долни крайника - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, предложение 2-ро във връзка с чл. 342, ал. 1 НК, рискът от настъпването на което застрахователно събитие е покрит посредством сключен със „ЗАД ДБ:**“ АД договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите във формата на застрахователна полица № **/**/************, ведно със законната лихва върху главницата от 16.03.2020 г. до окончателното й изплащане , като искът до пълния предявен размер от 100 000 лв. е отхвърлен, както е отхвърлено и искането за присъждане на законната лихва за периода 20.09.2019 г. – 15.03.2020 г.

Въззивна жалба против горното решение в частта, с която е отхвърлен искът за разликата над уважения до пълния претендиран размер от 100 000 лв. е подадена от Н. М. И. чрез упълномощения адв. Ч. Д..

Решението се оспорва като незаконосъобразно и необосновано по отношение приетото съпричиняване от страна на пострадалата, както и по отношение определения като справедлив размер на дължимото обезщетение. Иска се в обжалваната част решението да бъде отменено и вместо него предявеният иск се уважи в пълния му претендиран размер ведно със законните последици от това. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна „ЗАД ДБ:**“ АД оспорва жалбата като неоснователна. Моли в обжалваната част решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Пловдивски апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с наведените от страните оплаквания и доводи, намира за установено следното:

Съдът е бил сезиран с иск по чл. 432 от КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца Н. М. И. вследствие получени увреждания в резултат на ПТП, осъществено на 20.09.2019 г., в гр. А.. виновно причинено от Б. В. Г., при управление на МПС - мотоциклет марка „Я.“, модел „М.“, рег. № *******.

По отношение на въпроса за наличие на виновно и протИ.правно поведение на водача на посоченото МПС е зачетена задължителната сила на влязло в сила решение № **/******** г. постановена от Районен съд - А. по анд № ***/2020 г., с което същият е признат за виновен в извършване на описаното в диспозитива на решението престъпление, причинявайки посочените травматични увреждания на ищцата, на осн. чл. 300 от ГПК вр. чл. 413, ал.2 от НПК.

Искът е насочен против З А Д „ЗАД ДБ:**“ АД предвид наличието на валидна към датата на ПТП застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена за увреждащото МПС, което обстоятелство е безспорно по делото.

От ответното застрахователно дружество е въведено

2 възражение за съпричиняване във връзка с твърдения, че ищцата в нарушение на чл. 114, т. 1 ЗДвП във вр. с чл. 166, т. 1 ППЗДвП и на чл. 108, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП вр. с чл. 160, ал. 1 и ал. 2 ППЗДвП е навлязла внезапно на платното за движение, както и не се е движила по банкета на пътното платно, а по самото платно за движение, но не протИ.положно на посоката за движение на пътните превозни средства по възможност най-близо до лявата му граница.

Възражението за съпричиняване е прието от първоинстанционният съд за основателно и доказано предвид показанията на свидетеля Б. Г., заключение на САТЕ, както и данните в протокол за оглед на местопроизшествието. Прието е, че поведението на пострадалата е допринесло за настъпване на ПТП, тъй като не би настъпил удар, ако тя в качеството й на пешеходец не бе предприела движение за преминаване на платното за движение от ляво надясно пред мотоциклета, както предвид обстоятелството, че е предприела движение по платното за движение по начин, на място и в момент, когато това не е било безопасно. Размерът на съпричиняването е определен на 50 %.

Във въззивната жалба се оспорват изводите за наличие на съпричиняване. Излагат се доводи, че ищцата е предприела действие по пресичане на пътното платно, след като се е убедила, че няма движение на МПС, което да застраши жИ.та й, като впослествие се е появило МПС, движещо се с несъобразена скорост, което е имало възможност да избегне удара, но не е реагирало своевременно. Освен това се излагат съображения, че не могат да се кредитират свидетелските показания на лицето Б. Г., тъй като това е причинителят на ПТП, поради което показанията са заинтересовани.

Тези оплаквания не се споделят от настоящия въззивен състав.

В обжалваното решение са обсъдени подробно всички събрани по делото доказателства във връзка с установяване механизма на настъпване на ПТП.

Няма процесуална пречка да бъдат събрани свидетелски показания от прекия причинител на увреждането, като същите се преценяват с оглед всички други данни по делото предвид неговата заинтересованост от изхода на спора на основание чл. 172 от ГПК.

Според показанията на Б. Г. произшествието произтекло към 19.30 ч.; след като завил с управлявания от него мотоциклет марка „Я.“ от ул.

„С. Д.“ към ул. „К. ф.“ забелязал в далечината жена, която вървяла с гръб към него по платното за движение, в левия му край, на метър и двадесет от бордюра – от лявата страна тротоар нямало, тъй като към този момент се осъществявали ремонтни дейности по подмяна на тротоарни плочки в квартала и всичко било в пясък; като наближил жената, на около 15 метра, тя рязко завила надясно; жената вървяла успоредно, но не лентата на мотоциклетиста, а в насрещното движение; свидетелят ударил и двете спирачки, но в момента, в който го видяла, направила крачка, върнала си и тогава станал ударът; ако не била тази крачка, нямало да има удар.

Според приетото по делото заключение на САТЕ произшествието е настъпило при намалена видимост през сумрачната част на 3 денонощието, на хоризонтален, равен и прав участък от платното за движение в зоната на ул. „К. ф.“ № * в гр. А.; върху платното за движение в мястото на произшествие има положена настилка от асфалт, която по време на инцидента е била суха и покрита с пясък и ситен прах; пешеходката Н. И. се е движила в западната част на платното за движение на ул. „К. ф.“ № * в посока от юг на север, отляво и попътно на мотоциклета, след което е променила посоката си на движение надясно, навлезнала е в коридора на мотоциклета и е направила крачка назад преди удара; в конкретната пътноклиматична обстановка – намалена видимост при сумрак, минималната видимост към пешеходец е около 40 м, като предвид открития и хоризонтален пътен участък и хипотезата, че това е и първоначалният момент, в който водачът е започнал да възприема пешеходката като намираща се на платното за движение, то движението й по платното за движение е било, когато още не е попадала в опасната зона за спиране на мотоциклета; на база статистически изследвания времето за реакция на водача в конкретната пътноклиматична обстановка е 0,8 с., а времето за изминаване на дистанцията на видимост между мотоциклета и пешеходката е 3,59 с., следователно от момента на възможност за начало на забелязване на пешеходката на платното за движение водачът на мотоциклета е имал техническата възможност да възприеме движещата се по платното за движение пешеходка, да съобрази и промени скоростта на мотоциклета, а при необходимост да спре, така че да не настъпи удар; ако пешеходец в населено място на платното за движение е бил предвидимо препятствие и водачът на мотоциклет е следвало да избере скорост на движение, като се съобрази с конкретната пътноклиматична обстановка, за да може да спре пред всяко предвидимо препятствие или да го пропусне така, че да не настъпи сблъсък, то водачът на мотоциклет „Я.М.“ с рег. № ******* или не е съобразил скоростта на МПС с техническата възможност пешеходец на платното за движение да навлезне в коридора на мотоциклета и/или водачът на мотоциклета е реагирал със закъснение на тази опасност; въпросът относно възможността на пешеходката за предотвратяване на изследваното ПТП е в пряка връзка с възприятията на пострадалата към обстановката на пътното платно, поради което е силно субективен и зависи от много неща – дали пострадалата има нормално зрение, използвала ли е очила, какво е психоемоционалното й състояние в този момент, дали преди навлизането на платното за движение по него са се движили МПС; от друга страна, настъпването на удар е следствие на скорости и пресичане на траектории в конфликтна точка, следователно при вариант, че пешеходката не бе предприела движение за преминаване на платното за движение от ляво надясно пред мотоциклета удар не би настъпил, т. е. освен, че причина за настъпилото произшествие е, че водачът на мотоциклет „Я.М.“ или не е съобразил скоростта на МПС с техническата възможност пешеходец на платното за движение да навлезе в коридора на мотоциклета и/или водачът на мотоциклет „Я.М.“ е реагирал със закъснение на тази опасност, но и че пешеходката е предприела движение по платното за движение по начин, на място и в момент, когато не е било безопасно.

Според данните в протокола за оглед на местопроизшествие, 4 приложен към исковата молба - официален свидетелстващ документ, представляващ доказателство за изявленията пред лицето, което го е съставило и за извършените от съставилото го длъжностно лице и пред него действия, в момента на пътния инцидент на мястото, на което той е произтекъл, от изток пътят, в източната лента на който се е движил управляваният от третото лице Б. Г. мотоциклет марка „Я.“, модел „М.“, рег.

№ ** **** *, е граничил с тротоар с плочки, а от западната му страна, по която се е движила ищцата, с тротоар без плочки.

При така събраните доказателства въззивният състав намира, че само по себе си движението на пешеходката по платното за движение, в лентата за насрещно движение, от която страна всъщност е установено, че тротоарът не е можело да бъде използван, тъй като е бил в ремонт, не представлява действие, което обективно е допринесло за настъпване на вредоносния резултат. Мотоциклетът се е движел в собствената си лента на движение и при продължаване на движението на пешеходката без промяна на траекторията не би настъпил удар между МПС и пострадалата.

Не може да се каже същото обаче за внезапната промяна на траекторията на движение на пешеходката, която е започнала да пресича пътното платно, като по този начин е навлязла в коридора на движение на мотоциклета. Ако същата не бе предприела подобно пресичане удар не би настъпил. В този смисъл е и заключението на САТЕ, в което е мотивира извод, че предприето движение от страна на пешеходката по платното за движение не е било безопасно по начин, място и време. Вярно е, че обстоятелството, че се касае за внезапна промяна на траекторията, е възприето от експертизата на база събраните свидетелски показания на водача на мотоциклета. Но това не означава не следва да се кредитира заключението на вещото лице, тъй като тези показания всъщност са единствените, събрани по делото. От страна на ищцата не са ангажирани каквито и да е доказателства, които да ги опровергават или да обосновават изводи за друг механизъм на ПТП. Т.е. липсват други данни по делото, които в светлината на чл. 172 от ГПК да дават основание за дискредитиране на показанията на прекия причинител на произшествието.

Разпечатката съдържа 31 от 95 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e694dfb9-7e06-4236-80b8-581c606ba284