Решение № 108 от 01.02.2025, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 3914/2024
- Вид
- Решение № 108
- Подписан
- 01.02.2025
- В сила
- 22.05.2025
- Състав
- Ивелина Димова
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал.4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.44 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.53, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.178а, ал.7, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.189з · Закон за движението по пътищата
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 108 гр. В., 01.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 1 СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Ивелина Димова при участието на секретаря Петя В. Г.а като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно наказателно дело № 20243110203914 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.58д и сл. от ЗАНН.
Подадена е жалба от Д. М. Д. от гр.В., срещу Наказателно постановление № 23-0002974/03.06.2024г. на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“-В., с което на лицето било наложено административно наказание “глоба” в размер на 1500,00 лева, на основание чл.178а, ал.7, т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят счита обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно поради неправилно отразяване на фактическата обстановка и противоречия с материалния закон и процесуалните правила, довели до накърняване правото му на защита. Отрича извършването на нарушението и твърди, че необходимата проверка на кормилния механизъм на автомобила в действителност е била извършена. Счита за недопустимо преквалифицирането на нарушението от наказващия орган. Твърди наличието на следните пороци на наказателното постановление: непосочване на съставомерни за нарушението факти, тъй като не е конкретизирано на кое точно изискване не е отговаряло превозното средство; противоречие във волята на контролен и наказващ орган; описание на няколко изпълнителни деяния, но наложено само едно наказание, водещо до неяснота за кое от тях е санкционирано лицето; неприложимост на възприетата от наказващия орган санкционна разпоредба; неконкретизиране на счетените за нарушени разпоредби от наредбата; непълна и неясна фактическа и правна квалификация на деянието, довела до ограничаване на процесуалните му права. Моли съда да постанови решение, с което да отмени оспореното 1 наказателно постановление и претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Представлява се от адв.И. Г. от АК-Ш., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Моли за отмяна на наказателното постановление и за присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител.
Депозира писмено становище, в което изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на евентуално претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение и моли същите да бъдат намалени до законоустановения минимум.
Жалбата е подадена от надлежна страна– наказаното физическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи о т фактическа страна следното: Жалбоподателят бил председател на комисия, извършваща периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС, в пункт за извършване на контролни технически прегледи, стопанисван от Кооперация „А.“. На 09.04.2024г. за времето от 09,06ч. до 09,43ч. в пункта бил извършен технически преглед на лек автомобил марка „Ситроен Джъмпер“ с рег.№ ***, по време на който техническият специалист, извършил прегледа, не проверил състоянието на кормилния механизъм чрез завъртане на волана от едното крайно положение до другото. Впоследствие видеозаписът на извършения преглед бил възпроизведен от К. Н. К.- инспектор при РД „АА“-гр.В., при което изложените обстоятелства били установени.
Във връзка с тези констатации на 16.04.2024г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че не е следил за пълнообемно извършване на периодичен преглед на МПС, а е допуснал извършването му в нарушение на нормативните изисквания, а именно не е извършена проверка на състоянието на кормилния механизъм чрез завъртане на кормилото от едното крайно положение до другото, при поставено над канал превозно средство, така че колелата да не докосват повърхността или да са върху въртящи подпори. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан без възражения.
Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения акт на 03.06.2024г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на Д. Д. била наложена глоба в размер на 1500,00 лв., за извършено нарушение на чл.43, т.2, б.“б“, вр. с Приложение №5, част I, т.2.1.1 от Наредба №Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС.
2
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства- от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства (сред които с най-съществено значение за изясняването на делото са приложения протокол от извършен периодичен преглед за техническа изправност на ППС, разрешение за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътни превозни средства, технологични карти и др.), както и от приложения в качеството на веществено доказателство компактдиск. Последният съдържа видеозапис от извършения технически преглед, който позволява изложената фактическа обстановка, аналогична на описаната в наказателното постановление, да бъде счетена за установена по несъмнен начин.
От съдържанието на видеозаписа е видно, че в никой момент на техническия преглед не е извършена проверка на кормилния механизъм чрез завъртане на кормилното положение от едното крайно положение до другото такова, поради което твърденията, изложени в жалбата в обратна насока, следва да бъдат счетени за голословни и несъответни на доказателствата по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.
При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл.
42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, видно от приложените копия на Заповед № РД-08107/29.02.2024г. на министъра на транспорта и съобщенията и Заповед №138/28.02.2024г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.
Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво 3 нарушение му е вменено и да организира адекватно защитата си.
Не могат да бъдат споделени доводите, че наказващият орган незаконосъобразно е преквалифицирал нарушението. В наказателното постановление правната квалификация на деянието не е променена, а само е добавена връзка с Приложение №5, част I, т.2.1.1 от Наредба №Н32/16.12.2011 г. на МТИТС. Следва да се има предвид, че според разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В случая дори не се касае за нередовност на акта, а за допълване на сочените за нарушени разпоредби, което е напълно в рамките на допустимото от чл.53, ал.2 от ЗАНН прецизиране и по никакъв начин не е довело до подмяна на волята на актосъставителя, каквито възражения са изложени в жалбата.
Не могат да бъдат споделени и възраженията за липса на съставомерни за нарушението факти, тъй като в НП не е посочено на коя хипотеза от предвидените в Приложение №5, част I не е отговаряло превозното средство. Процесното нарушение не се изразява в несъответствие на проверявания автомобил с нормативните изисквания, а в неизпълнение на задължението за проверка на състоянието на кормилния механизъм чрез метода, посочен в Приложение №5, част I, т.2.1.1 от Наредба №Н32/16.12.2011 г. на МТИТС. Поради това и конкретните неизправности, които биха могли да бъдат установени, са неотносими към разглеждания случай. Не е необходимо и контролните органи да притежават специален образователен ценз, за да установят незавъртането на кормилното колело от едното крайно положение до друго крайно положение.
Съдът не намира основания да се съгласи и с твърденията, че в НП са описани две отделни нарушения (нарушение на Методиката и на технологичната карта), а е наложено едно наказание. Разпоредбата на чл.44, ал.1 от Наредбата задължава техническия специалист да извършва проверка на техническата изправност на ППС съгласно методиката по чл. 31, ал. 1 и при спазване на технологичната карта по чл. 18, ал. 1, т. 4 . Нарушение на изискванията на посочената норма може да бъде осъществено чрез неспазване на изискванията на методиката, на технологичната карта или и на двете 4 едновременно, но независимо от формата на изпълнителното деяние ще е налице едно нарушение, изразяващо се в неспазване на изискванията за извършване на проверка, за което и следва да се наложи едно наказание.
Впрочем разглежданият елемент от техническия преглед е предвиден както в Методиката, така и в технологичната карта, съобразно които е следвало да бъде извършен прегледа.
Не се установява в НП да са описани множество изпълнителни деяния, съставляващи нарушения на различни правни норми, за които е наложено само едно наказание. В действителност е описано само едно нарушение, а именно- такова по чл.43, т.2, б.“б“ от Наредбата, като по силата на тази разпоредба председателят на комисията е задължен да следи за качественото и пълнообемното провеждане на периодични прегледи на ППС от страна на техническия специалист, като не допуска извършването на периодичен преглед на ППС в нарушение на изискванията за извършване на периодичните прегледи, определени в наредбата (част от която е и Методиката по Приложение №5).
Както беше посочено по-горе, съдът намира, че в наказателното постановление са описани достатъчно ясно и недвусмислено както противоправното поведение, което се твърди, че е осъществено, така и правните норми, които се приемат за нарушени, като не са налице основания да се сподели изложеното в жалбата становище за непълнота и неяснота на фактическата и правна квалификация на деянието.
Предвид всичко изложено съдът намира, че при провеждането на административнонаказателното производство и при постановяването на обжалваното наказателно постановление процесуалните изисквания са спазени в достатъчна степен и не е допуснато нарушение на правото на защита на жалбоподателя.
По приложението на материалния закон съдът установи следното:
Процесното деяние е квалифицирано от наказващия орган като нарушение на чл. 43, т.2, б.“б“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. Цитираната разпоредба задължава председателя на комисията, която извършва периодичен преглед за проверка на техническата изправност на ППС, да следи за качественото и пълнообемното провеждане 5 на периодични прегледи на ППС от страна на техническия специалист, като не допуска извършването на периодичен преглед на ППС в нарушение на изискванията за извършване на периодичните прегледи, определени в наредбата. Въпросните изисквания са въведени с Приложение №5 към Наредбата- „Методика за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства“, която определя еднакви изисквания и критерии при оценка на изправността на отделните елементи, заложени в протокола за периодичен преглед за проверка на техническата изправност на ППС. Според Част I, т.2.1.1, изр.1 от Таблицата за оценки в Приложение №5 към Наредбата проверката на състоянието на кормилния механизъм се извършва при поставено над канал или върху подемник превозно средство, така че колелата да не докосват повърхността или да са върху въртящи опори, като кормилното колело се завърта от едното крайно положение до другото. Извършва се визуална проверка на функционирането на кормилния механизъм.