Решение № 4731 от 17.07.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1553/2024
- Вид
- Решение № 4731
- Подписан
- 17.07.2025
- В сила
- 17.07.2025
- Състав
- Николай Димов, Велина Пейчинова, Евгени Стоилов Станоев
Цитирани разпоредби
- чл.146 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.266, ал.2 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.266, ал.2 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.81 · Граждански процесуален кодекс
- чл.8, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.40, ал.1 и ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.40, ал.1 и ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.411 · Кодекс за застраховането
- чл.411, ал.1 · Кодекс за застраховането
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 4731 гр. София, 17.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Николай Димов
Членове:
Велина Пейчинова
Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Юлия С. Д. Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20241100501553 по описа за 2024 година
За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №17138 от 23.10.2023г., постановено по гр.дело №61016/2022г. по описа на СРС, IІ Г.О., 61-ви състав, е осъден "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО А.
ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ и ЗДРАВЕ" АД, с ЕИК 200299615, да заплати на "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА" АД, с ЕИК 040451865, на основание чл.411 КЗ сумата от 1210.66 лв., представляваща платено застрахователно обезщетение за отстраняване на вреди по лек автомобил "БМВ Х1", с рег.№*********, настъпили в следствие на ПТП, реализирано на 28.07.2022г. в гр.София, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 10.11.2022г. до окончателното изплащане на сумата; както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 678 лв., представляваща сторени по делото разноски.
Постъпила е въззивна жалба от ответника - "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО А. ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ и ЗДРАВЕ" АД, с ЕИК
200299615, чрез пълномощник юрисконсулт П.Н., с надлежно учредена представителна власт, с която се обжалва изцяло решение №17138 от 23.10.2023г., постановено по гр.дело №61016/2022г. по описа на СРС, IІ Г.О., 61-ви състав, с което е уважен предявения осъдителен иск с правно основание чл.411 КЗ, както и са присъдени в тежест разноски. Поддържа се, че първоинстанционният съд не е обсъдил в цялост всички събрани по делото доказателства, което е довело до постановяване на незаконосъобразен и неправилен съдебен акт. Твърди се, че, без да излага конкретни мотиви, първостепенният съд не е кредитирал показанията на разпитания по делото 1 свидетел М.Т., водач на багер "Кейс", с рег.№*********, участник в процесното ПТП, който има преки и непосредствени впечатления относно механизма на настъпилото ПТП. Излага се, че в хода на производството пред първата инстанция не е доказано от ищеца при условията на пълно и главно доказване механизма на настъпилото ПТП, респективно не се установява виновно и противоправно поведение на водач на багер "Кейс", с рег.№*********, който е имал валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" в "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО А. ДРУЖЕСТВО
ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ и ЗДРАВЕ" АД към датата на настъпване на застрахователното събитие. Твърди се още, че от събраните по делото писмени доказателства се установява наличието на съпричиняване от страна на водача на лек автомобил марка "БМВ Х1", с рег.№*********, който е нарушил разпоредбите на ЗДвП и ППЗДвП, тъй като е паркирал неправилно, без да спазва установените за това правила и с поведението си е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат – процесното ПТП. В тази връзка се твърди, че не са налице предпоставките за уважаване на иска с правно основание чл.411 от КЗ. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявения осъдителен иск с правно основание чл.411 КЗ, или алтернативно да приема наличието на съпричиняване от страна на водача на лек автомобил марка "БМВ Х1", с рег.
№*********, за настъпилия вредоносен резултат и съответно да намали присъденият размер на застрахователно обезщетение. Претендира присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции. Към представено становище от 28.05.2025г. се прилага и списък по чл.80 ГПК, който обективира сторени разноски пред въззивната инстанция, както и е направено възражение по реда на чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на претендираните от въззиваемата страна разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна - "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА" АД, с ЕИК 040451865, чрез процесуален представител адв.В. Д. депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Излагат се доводи, че обжалваното решение на СРС е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с разпоредбите на закона. Поддържа се, че правилно първоинстанционният съд е приел, че са доказани всички елементи от сложния фактически състав на нормата на чл.411 от КЗ и са налице основания в закона за ангажиране на договорната отговорност на ответника, а именно: наличие на валиден застрахователен договор по застраховка "Каско на МПС" към датата на настъпване на процесното ПТП между "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА" АД, и собственика на увредения лек автомобил марка "БМВ Х1", с рег.№*********; настъпило застрахователно събитие в срока на сключения застрахователен договор; вреди, причинно-следствена връзка между вреди и застрахователно събитие, изплащане на обезщетение по имуществена застраховка "Каско на МПС" от застрахователя. Излага се още, че правилно съдът е преценил с оглед събраните по делото доказателства, че от установения механизъм на ПТП е видно, че същото е причинено в резултат на виновно и противоправно поведение на водача на багер "Кейс", с рег.№*********, който е нарушил чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, както и че същият е имал валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" в "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО А. ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ и
ЗДРАВЕ" АД към датата на настъпване на застрахователното събитие, поради което правилно и законосъобразно е присъдено в полза на ищеца претендираното застрахователно обезщетение. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да потвърди обжалваното първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно.
2
Претендира присъждане на сторени разноски за платено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция. Към молба от 12.05.2025г. се прилага списък по чл.80 ГПК за направени разноски пред настоящата инстанция.
Предявен е от "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА" АД, с ЕИК
040451865, срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО А. ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ:
ЖИВОТ и ЗДРАВЕ" АД, с ЕИК 200299615, осъдителен иск с правно основание чл.411 КЗ.
С оглед заявения петитум на подадената въззивна жалба на инстанционен контрол подлежи изцяло постановеното първоинстанционно решение, с което е уважен предявения осъдителен иск с правно основание чл.411 КЗ.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е подробно изложена от първоинстанционния съд.
Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно като са преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на обжалваното решение и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1 на ТР №1/09.12.2013г. по тълк.дело №1/2013г., ОСГТК на ВКС).
В случая при извършената служебна проверка по чл.269, изр.1 ГПК настоящият въззивен състав намира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим, като при постановяването му не са допуснати нарушения на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. По същество решението е правилно. За да постанови обжалваното съдебно решение, с което е уважен предявения иск с правно основание чл.411, ал.1 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД, първоинстанционният съд е приел, че ищецът (чиято е доказателствената тежест, съгласно чл.154, ал.1 ГПК и чл.8, ал.2 ГПК) е доказал по безспорен и категоричен начин, чрез т.нар. пълно доказване (изключващо всякакво съмнение), че са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки, обуславящи отговорността на ответното дружество. В случая е доказано, че по време на действието на сключен договор за имуществена застраховка "Каско" е настъпило предвидено в него застрахователно събитие, в резултат на което на застрахованото МПС са били нанесени вреди, както и че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение. СРС след като е извършил съвкупна преценка на събраните по делото доказателства – двустранен констативен протокол за ПТП от 28.07.2022г., заключение на САТЕ, както и показанията на разпитаните по делото свидетели – водачите на 3 моторните превозни средства, участници в настъпилото процесно ПТП – К.Г.В., водач на увредения лекия автомобил марка "БМВ Х1", с рег.№*********, и М.Д.Т., водач на багер "Кейс", с рег.№*********, е обосновал извода, че процесното ПТП е настъпило в резултат на противоправното поведение на водача на багер "Кейс", с рег.№*********, който е нарушил правилата за движение по пътищата и по-конкретно чл.40, ал.1 и ал.2 ЗДвП, при предприемане на маневра "движение назад", тъй като при извършването на маневрата не се е убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, респективно не е наблюдавал непрекъснато пътя зад него, в който случай би предотвратил своевременно настъпването на процесното ПТП, с оглед на което носи вината за настъпилото ПТП - вината на водача в случая се презюмира, съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД.
В тази връзка СРС е обосновал краен извод, че са налице предвидените в закона основания, за да възникне отговорността на ответника като застраховател по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на прекия причинител на вредата за заплащане на застрахователно обезщетение за причинените от деликвента имуществени щети на увредения автомобил. Крайният извод на СРС за основателност на предявения осъдителен иск с правно основание чл.411 КЗ е обоснован при правилна преценка на събраните по делото доказателства и при правилно прилагане на материалния закон. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. При постановяване на обжалваното решение СРС не е допуснато нарушение на процесуални и материалноправни норми, същото е законосъобразно, постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон - КЗ и въззивният състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.
Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави следното:
Въззивният съд счита, че от приетите по делото като неоспорени от страните доказателства се установяват предпоставките за ангажиране отговорността на ответното дружество - застраховател на основание чл.411, ал.1 КЗ. Отговорността на застрахователя по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" е функционално обусловена от отговорността на сочения като деликвент застрахован и следователно възниква само при наличието на всички предвидени в чл.45, ал.1 ЗЗД предпоставки. Неоснователно е твърдението на въззивника, че от събраните доказателства не се установява противоправно поведение на водача на багер "Кейс", с рег.№*********, в резултат на което е настъпило процесното ПТП. Противно на поддържаното от въззивника от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства безпротиворечиво се установява, че процесното ПТП е причинено от противоправното поведение на водача на багер "Кейс", с рег.№*********, който е бил застрахован по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" при ответника.