Решение № 35 от 17.01.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. София, 16.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил В. при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело № 20231001000605 по описа за 2023 година

Производството е образувано по въззивна жалба на ищеца в първата инстанция Земеделска кооперация „БИРИМИРЦИ“- в ликвидация чрез пълномощника й адв. С. Б. против решение №625 от 12.05.2023г. на СГС, ТО, VI-4 състав, постановено по т.д.№ 1195/2022 год. в частта, с която са отхвърлени предявените от кооперацията срещу М. В. Д., И. Т. П., Н. В. Д., Х.

П. С. и В. И. П. като председател и членове на УС на кооперацията искове с правно основание чл.24 ал.1 ЗК и предявените срещу Д. С. М., И. Л. Г. и И. А. Г. като членове на КС на кооперацията искове с правно основание чл.28а ЗК главница до размер на сумата 39 440,63 лева,представляваща нанесени от ответниците имуществени вреди, причинени от сключване на извънсъдебна спогодба от 27.03.2020 г.,с която се признават за съществуващи задължения по Договор за преотстъпване на земеделска земя от 10.09.2019г., подписан между „Сортови семена и растителна защита“ ЕООД и кооперацията.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението поради съществено нарушение на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. В жалбата са изложени подробни и конкретни доводи за това. Моли въззивния съд да отмени решението и уважи исковите претенции за солидарното осъждане на ответниците да заплатят на кооперацията следните суми:

- сумата 39 440,63 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, нанесени със сключване на извънсъдебна спогодба от 1

27.03.2020 г., с която се признават като съществуващи задължения по Договор за преотстъпване на земеделска земя от 10.09.2018 г., подписан със „Сортови семена и растителна защита”-ЕООД;

- сумата 6 891,15 лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода 07.10.2020 г. (на 06.10.2020 г. е извършеното плащане по извънсъдебна спогодба от 27.03.2020 г. към „Сортови семена и растителна защита” ЕООД) до 27.06.2022 г.;

- законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди от предявяването на иска до окончателното изплащане;

- направените разноски за всички съдебни инстанции.

Препис от жалбата е връчен на ответниците, като в срока по чл.263,ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор единствено от ответника М. В. Д. чрез адв.А. И., в който се излагат подробни доводи за неоснователност на въззивната жалба, като напълно се споделят мотивите на обжалваното решение.

И двете страни са депозирали писмени защити в определения от съда срок.

Пред настоящата инстанция са събрани нови писмени доказателства.

Софийският Апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,както и доводите на въззиваемата страна в отговора, намира за установено следното :

Въззивната жалба е подадена в законния срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА поради следното:

Решението в обжалваната му част е неправилно поради допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения – липса на подробен доклад и разпределение на доказателствената тежест между страните във връзка твърдения от ищеца факт, че Договорът за наем от 10.09.2018г. е фиктивен /симулативен/. Изложени са също така доводи за необоснованост и нарушение на материалния закон.

Въззивният съд намира, че фактите по делото са правилно установени на база събраните в първата инстанция доказателства, поради което и на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите в тяхната установителна част /досежно фактическата обстановка/ и напълно ги споделя. Правните изводи на съда обаче противоречат на закона. Този извод на въззивния съд се потвърждава още повече с оглед събраните в настоящата инстанция писмени доказателства при условията на чл.266,ал.3 ГПК.

2

В първоинстанционното производство ищецът е твърдял /в ИМ и уточнителната молба/, че Договорът за наем от 10.09.2018г., задължението по който е прието в Спогодбата от 27.03.2020 г. , е фиктивен. В доклада си по чл.146 ГПК обаче съдът не е посочил коя страна носи доказателствената тежест за установяване на това обстоятелство. При направени във въззивната жалба възражения за непълнота на доклада, то въззивният съд е приел при условията на чл.266,ал.3 ГПК нови писмени доказателства във връзка с твърдяната абсолютна симулация на Договора за наем от 10.09.2018г. между “Сортови семена и растителна защита“-ЕООД и ЗК „Биримирци“ /л/. От тези нови доказателства се установява, че ЗК „Биримирци” е нямало как да обработва имотите, предмет на Договор за преотстъпване на земеделска земя от 10.09.2018 г. /Договора за наем/. И това е така, защото третото неучастващо в делото лице „Сортови семена и растителна зашита” ЕООД е очертало (декларирало) имотите, предмет на Договора за преотстъпване на земеделска земя от 10,09.2018г. за стопанските 2018 г. и 2019 г., с които това дружество е кандидатствало за подпомагане през тези години и е получило субсидия. Това обстоятелство изрично е признато и от пълномощника на въззиваемия М. В. Д. в о.с.з.. проведено на 15.11.2023 г. Освен това, от Писмо изх. № 15-55301/23.01.2020 г. на Началника на Общинска служба по земеделие - Северна е видно, че за стопанска година 2018-2019 г. кооперацията няма регистрация като земеделски производител.

С оглед установените в първата и в настоящата инстанция факти, от правна страна съдът намира следното:

Предмет на спора пред първоинстанционния съд са били искове с правно основание чл.24, ал.1 ЗК и чл.28а, ал.1 ЗК за осъждане на ответниците /първите 5 като членове на УС, а последните трима като членове на КС/ да заплатят на кооперацията-ищец претендираните имуществени вреди в размер на 81 500 лева от неправомерни действия на управителните й органи, за който иск е взето решение на ОС на кооперацията по чл.15, ал.4, т.15 ЗК /л.68/ - да се търси отговорност за действията на членовете на УС и на КС, с мандат 2019г. - 08.06.2021 г. за вреди, настъпили от сключване на Договора за спогодба от 27.03.2020г.

От извършените в ТР по партидата на кооперацията вписвания се установява, че ответниците през процесния период са били членове на УС и на КС, а ответникът Д. е бил неин председател. В това си качество ответниците са легитимирани да отговарят по предявените срещу тях искове за причинени вреди на кооперацията.

Претендираното в първата инстанция вземане за обезщетение в размер на 81 500 лв. произтича от факта на сключен Договор за извънсъдебна спогодба, с който са били признати несъществуващи за кооперацията задължения, породени от противоправните действия на ответника Д. в качеството му на председател на кооперацията.

В тази връзка първоинстанционният съд е проследил на база 3 събраните доказателства дали сключването на договора за извънсъдебна спогодба нанася вреда на кооперацията, т.е дали договорът, който е правното основание за плащане от кооперацията на сумата от 81 500 лв., има за предмет несъществуващи задължения в този размер. Ако се установи, че за кооперацията липсват задължения в този размер, то има основание да се приеме, че е налице увреждане на кооперацията, която не би имала задължение да плати сумата от 81 500 лв., ако не бе сключен договорът за спогодба от 27.03.2020 г.

От представената извънсъдебна спогодба от 27.03.2020 г . /л.55/ се установява, че страните /“Сортови семена и растителна защита“-ЕООД и ЗК „Биримирци“ / са постигнали съгласие относно съществуването на задължения на кооперацията в размер на 154 710,32 лв., от които 53 774,75 лв.

- по т.дело № 254/20 г. на СГС и законни лихви от 16 356,51 лв. и от 761,81 лв., както и разноски от 8 947,65 лв.; сумата от 59 800 лв. - по договор от 10.09.2018 г. и фактура № 4425/18.12.2019 г., както и неустойка от 15 069,60 лв. Постигнато е съгласие с изплащане от кооперацията на сумата от 81 500 лв. да се уредят отношенията. С решение от 08.02.2020 г. на УС и на КС на кооперацията е одобрено сключването на извънсъдебната спогодба.

Съдът е приел, че цитираните в Спогодбата ф а к т у р а № 3530/19.02.2015 г. и фактура № 3556/16.04.2015 г., удостоверяващи, че „Сортови семена и растителна защита“ ЕООД е продало на кооперацията слънчоглед и пшеница, обективират валидни договори за търговска продажба на стоки по чл.327 ТЗ, по които кооперацията е закупила стоки срещу задължението да плати цена от общо 53 774.75 лв. /26 574,75 лв. плюс 27 200 лв./. Признал е за съществуващи и задължение за обезщетение за забава в размер на 16 356,48 лв., както сумата от 761,81 лв. - законна лихва от подаване на исковата молба по т.дело № 254/20 г. на СГС до сключване на спогодбата.

Между страните не е спорно, че за задълженията по двете фактури е било образувано т.дело № 254/20 г. на СГС, по което ищецът „Сортови семена и растителна защита“ ЕООД е направил съдебни разноски от общо 8 947,65 лв ., които също следва да бъдат признати като дължими.Така общият размер на задълженията на кооперацията във връзка с тази търговска продажба на селскостопански стоки е 79 840,69 лева. Намерил е за изключено извънсъдебната спогодба да нанася вреди на кооперацията в този размер - 79 840,69 лв. И това е така, защото кооперацията е дължала плащане на сумата от 79 840,69 лв. и без да е сключен договорът за извънсъдебна спогодба.

Съдът е направил логическия извод, че при установени реално съществували задължения от общо 79 840,69 лв. би могло да възникне вреда за кооперацията единствено за разликата между тази сума и сумата от 81 500 лв.

В тази част първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в законна сила.

В договора за извънсъдебна спогодба е посочено, че задължението на кооперацията в размер на 81 500 лв. се формира освен от задълженията по 4 фактурите, предмет на т.дело № 254/20 г. на СГС, но и от задължение за наемна цена по Договор от 10.09.2018 г.

Анализирайки доказателствата по делото, съдът е приел от една страна, че договорът за наем създава за кооперацията задължение за наемна цена, но не води до имуществени облаги. Затова сключеният от ответника Д. договор за наем е във вреда на кооперацията, защото е основание за възникване на задължение за наемна цена, но без да са ползвани земите и да са събирани доходи от кооперацията. От друга страна е приел, че Договорът за наем е действителен и поражда за кооперацията задължение за плащане на наемна цена, доколкото няма данни да е налице „симулация“. Затова е заключил, че към сключване на извънсъдебната спогодба е имало правно основание задължението на кооперацията за наемна цена да се включи в общия размер на дълга от 81 500 лв. Посочил е, че релевантният момент за пораждане на задължението за плащане на наемната цена е моментът на сключването на договора - 10.09.2018 г., тъй като тогава е поето задължението, а не падежът на задължението -30.12.2019 г., тъй като това е моментът, в който вземането е станало изискуемо. След анализ на доказателствата по делото е приел, че към сключване на договора за извънсъдебна спогодба на 27.03.2020 г. са съществували реално задължения за кооперацията за над 81 500 лв. , поради което с признаването на дълг в този размер и с изпълнението на задължението за плащане на тази сума не се нанася вреда за кооперацията.

Съдът е приел, че щом като с решението по чл.15, ал.4, т.15 ЗК на ОС се търси отговорност за периода 01.01.2019 г. - 08.06.2021 г., то ответникът Д. не следва да отговаря за вредите от сключения на 10.09.2018 г. договор за наем.

Предмет на въззивното производство е решението само в тази му част, касаеща признати от първия ответник М. Д. в качеството му на председател на УС и ЗК „Биримирци“ в извънсъдебната спогодба от 27.03.2020г. задължения по Договор за преотстъпване на земеделска земя от 10.09.2018 г. /Договор за наем/, който договор е одобрен от УС, а КС не е осъществил контрол за това.