Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 185 от 20.05.2022, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно гражданско дело 284/2022
Вид
Решение № 185
Подписан
20.05.2022
В сила
20.05.2022
Състав
Теодорина Димитрова, ЯВОР ДАНАИЛОВ, Любка Милкова

Цитирани разпоредби

  • чл.229, ал.1, т.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.271 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.87, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.87 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. Велико Търново, 20.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Любка Милкова

ЯВОР ДАНАИЛОВ при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от ЯВОР ДАНАИЛОВ Въззивно гражданско дело № 20224100500284 по описа за 2022 година

Производството по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 56/27.01.2022г. по гр.дело № 157/2021г. по описа на РС-Горна Оряховица, съдът е отхвърлил исковете с правно основание чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.92 от ЗЗД, предявени от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление : град София, район „Младост”, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, 13 сграда 6, чрез процесуален представител : адвокат В. П. Г. от САК, със съдебен адрес : гр. София 1606, бул. «България» № 81, вх. «В», ет.8, да приемане за установено по отношение на ИВ. АТ. ИВ. с ЕГН *******, с постоянен адрес: град П., бул.

„**” № , с настоящ адрес: град Г. О., ул. „**” № , че дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление : град София, район „Младост”, ж.к.

„Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, СУМАТА от 324,37 лв. (триста двадесет и четири лева и тридесет и седем стотинки), представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти за услуги, за която са издадени фактура № 7283904586/25.01.2019 г. и фактура № 7283904593/25.01.2019 г., от която : сума в размер от 27,48 лв. (двадесет и седем лева и четиридесет и осем стотинки), представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за мобилен номер 359894426438, и сума в размер от 296,89 лв. (двеста деветдесет и шест лева и осемдесет и девет стотинки), представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 17.10.2018г. за мобилен номер 359888368506, от която: сумата от 62,46 лв. (шестдесет и два лева и четиридесет и шест стотинки), представляваща стойността на 3 месечни абонаментни 1 такси и сумата от 234,43 лв. (двеста тридесет и четири лева и четиридесет и три стотинки), представляваща неустойка за предоставено на лизинг мобилно устройство, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 240/22.10.2020г. по ч. гр. д. № 1603/2020г. по описа на ГОРС, като неоснователни.

Против решението е подадена въззивна жалба от „Теленор България“ ЕАД гр.София, чрез пълномощника му адвокат В.Г.. Жалбоподателят, позовавайки се на ТР №1/2017 по тълк.д. № 1/2017г. на ОСГТК на ВКС твърди, че решението било недопустимо постановено при наличието на абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск – при наличието на висящо производство по гр.д. № 597/2021г. на ГОРС, решението по което било преюдициално на спора, което налагало и спиране на настоящото производство на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК. Счита решението за постановено както при нарушение на процесуалните правила, така и при нарушение на материалния закон. Моли съда да отмени решението, вместо което да установи вземането му против ответника за горните суми.

Ответникът по жалбата ИВ. АТ. ИВ., чрез особения му представител адвокат Й.И. – преупълномощена, счита въззивната жалба за неоснователна, като постановеното от ГОРС решение било валидно, допустимо и правилно. Моли съда да отхвърли жалбата и да потвърди първоинстанционното решение.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно разпоредбите на закона, приема за установено следното:

Видно от приетите писмени доказателства – заверени преписи от договор за мобилни услуги по заявка № 620697164 от 17.10.2018г., заявление за пренасяне на номера в мрежата на Теленор от 17.10.2018г., приложениe – ценова листа за абонаментни планове за частни и корпоративни клиенти от 17.10.2018г., декларация-съгласие от 17.10.2018г., Общи условия на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги, в сила от 10.09.2010г., всички приложени по ч.гр.дело № 1603/2020г. по описа на ГОРС, между „Теленор България” ЕАД гр. София и ИВ. АТ. ИВ. с ЕГН ****** е сключен цитирания писмен договор, с който дружеството се задължава да предоставя на абоната електронни съобщителни услуги, при условията на този договор и ОУ на «Теленор България» ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги, а абонатът се задължава да заплаща услугите, активирани съгласно договора по избран от него тарифен /абонаментен/ план за телефонен номер : **, СИМ карта **, а именно: абонаментен план Тотал 24,99, с неограничени нац.минути и роуминг в зона ЕС, като първоначалният срок е 24 месеца, стандартен месечен абонамент – 24,99 лв. на месец, дата на издаване на фактурата – на 25-ти всеки месец.

Съгласно т.11 от договора и приложената към него декларация-съгласие от 17.10.2018г., потребителят декларира, че е запознат, получил е екземпляр и е съгласен да спазва Общите условия на «Теленор България» ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Страните по процесния договор са постигнали и уговорка в случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока на договора по вина или инициатива на потребителя, или при нарушение на задълженията му по настоящия договор или други документи, свързани с него, в т.ч. приложимите ОУ, последният да дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване : а/ неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на 2 стандартните месечни абонаменти; в допълнение на посочената неустойка потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност от отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора; б/ в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в този договор или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството /в брой, без абонамент/, съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова листа, и заплатената от него при предоставянето му /в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг/, съответстваща на оставащия срок на договора /т.11 от договора/.

Според приетите писмени доказателства - договор за лизинг от 17.10.2018г., Общи условия на договор за лизинг за предоставяне на преносим компютър, 3G connect center, телефонен апарат или друго устройство, «Теленор България» ЕАД – лизингодател е предоставил на клиента ИВ. АТ. ИВ. – лизингополучател мобилно устройство ALCATEL 5 Dual Black, със зарядно устройство, упътване и гаранционна карта, срещу договорена обща цена на лизинговата вещ е 312,57 лв. с включен ДДС, а за ползването й лизингополучателят се е задължил да заплати 23 месечни вноски в размер на 13.59 лв. с вкл. ДДС всяка, като е предвидено те да се фактурират с месечните сметки за ползвани мобилни услуги за телефонен номер 359888368506. Съгласно чл.4 от договора за лизинг, с подписването на този договор лизингополучателят декларира и потвърждава, че лизингодателят му предава устройството във вид, годен за употреба, функционира изрядно и съответства напълно на договорените технически характеристики, и е комплектован с цялата документация, вкл. гаранционна карта. Според чл.6 от договора за лизинг, потребителят декларира, че е получил, запознат е изцяло, приема безусловно и е съгласен да спазва Общите условия на договора за лизинг на устройство и тези ОУ са неразделна част от договора.

Видно от приложените по делото заверени преписи от договор за мобилни услуги по заявка № 620697348 от 17.10.2018г., приложениe – ценова листа за абонаментни планове за частни и корпоративни клиенти от 17.10.2018г., декларация-съгласие от 17.10.2018г., в същия е визирано, че се сключва между „Теленор България” ЕАД гр. София и ИВ. АТ. ИВ. с ЕГН ******, и по силата на този договор дружеството се задължава да предоставя на абоната електронни съобщителни услуги, в съответствие и при спазване на Общите условия на «Теленор България» ЕАД за взаимоотношения с потребителите на съответния вид услуги, а ответникът се задължава да заплаща услугите, активирани съгласно договора по избран от него тарифен /абонаментен/ план за телефонен номер: 359894426438, СИМ карта 89359050000109621113, а именно : абонаментен план Тотал 10,99, за срок от 24 месеца.

Съгласно т.11 от договора и приложената към него декларация-съгласие от 17.10.2018г., потребителят декларира, че е запознат, получил е екземпляр и е съгласен да спазва Общите условия на «Теленор България» ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги, както и е вписана клаузата за неустойка, подробно описана по-горе.

Жалбоподателят е издал на потребителя фактури, както следва : 1/ фактура № ******/25.10.2018г., издадена за отчетен период 19.10.2018г. – 24.10.2018г., на обща стойност 45,75 лв. с включен ДДС, относно получено устройство на лизинг; 2/ фактура № 7279906309/25.10.2018г., издадена за отчетен период 17.10.2018г. – 24.10.2018г., на обща стойност 48,02 лв. с включен ДДС; 3/ фактура № 7281168552/25.11.2018г., издадена за отчетен период 25.10.2018г. – 24.11.2018г., на обща стойност 220,67 лв. с включен ДДС; 4/ фактура № 7281209487/25.11.2018г., издадена за отчетен период 25.10.2018г. – 24.11.2018г., на обща стойност 59,01 лв. с включен ДДС; 5/ кредитно известие № 7282515018/25.12.2018г., издадено за отчетен период 25.11.2018г. – 24.12.2018г., на обща стойност 227,60 лв. с включен ДДС; 6/ фактура № 7283904586/25.01.2019г., издадена за отчетен период 25.12.2018г. – 24.01.2019г., на обща стойност 83,56 лв. с включен ДДС; 7/ фактура № 7283904593/25.01.2019г., издадена за отчетен период 25.12.2018г. – 24.01.2019г., на обща стойност 809,88 лв. с включен ДДС, която включва задължение за заплащане на 3 неустойка за предсрочно прекратяване на договори за услуги в размер на 296,89 лв., вноска за лизинг в размер на 285,39 лв., задължения от предходен период с ДДС – 227,60 лв.

Предвид установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимирана страна, имаща интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

Съдът извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 269 от ГПК и констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.

В открито съдебно заседание съдът е отхвърлил молбата на въззивника за спиране на производството по настоящото дело до приключване на производството по гр.д. № 597/2021г. на ГОРС, тъй като двете производства нямат твърдяното отношение на преюдициалност.

Предявените искове с правно основание чл. 415 от ГПК – да се установи вземането на жалбоподателя против ответника по жалбата за сумата от 324,37 лв. (триста двадесет и четири лева и тридесет и седем стотинки), представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти за услуги, за която са издадени фактура № 7283904586/25.01.2019 г. и фактура № 7283904593/25.01.2019 г., от която: сума в размер от 27,48 лв. (двадесет и седем лева и четиридесет и осем стотинки), представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за мобилен номер 359894426438, и сума в размер от 296,89 лв. (двеста деветдесет и шест лева и осемдесет и девет стотинки), представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 17.10.2018г. за мобилен номер 359888368506, от която: сумата от 62,46 лв. (шестдесет и два лева и четиридесет и шест стотинки), представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и сумата от 234,43 лв. (двеста тридесет и четири лева и четиридесет и три стотинки), представляваща неустойка за предоставено на лизинг мобилно устройство, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 240/22.10.2020г. по ч. гр. д. № 1603/2020г. по описа на ГОРС, са неоснователни.