Решение № 215 от 12.11.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 215 гр. Велико Търново, 12.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно гражданско дело № 20234000500510 по описа за 2023 година

С Решение № 417/01.08.2023 г. по гр. д. № 50/2022 г. Великотърновският окръжен съд осъдил „ЗК Лев Инс“АД да заплати на Б. Б. Б. и В. Б. Б. суми от по 120 000 лв. на всеки от тях, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на техния син, настъпила в резултат ПТП на 08.09.2018г. на път ІІ- 51 км. 30+ 300 м. между гр. Попово и гр. Бяла, между лек автомобил „Фолксваген голф“ с рег. № В 18**** и товарен автомобил „ДАФ“ с рег. № Т 56****, ведно със законната лихва върху обезщетенията, считано от 16.09.2021 г. до окончателното им изплащане, като отхвърлил исковете за присъждане на законна лихва върху обезщетението, считано от 08.09.2018 г. до 15.09.2021 г. като неоснователни.

Осъдил „ЗК Лев Инс “АД да заплати в полза на Окръжен съд - Велико Търново ДТ върху уважените искове в размер на 9 700 лв., разноски за вещи лица в размер на 390 лв. и 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Осъдил „ЗК Лев Инс “АД да заплати на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА на адв. С. Е. С. от САК възнаграждение за осъществено процесуално представителство и защита на двамата ищци в размер на 9 450 лв. за всеки един от тях.

Въззивна жалба против решението е подадена от ответника „ЗК Лев Инс”АД чрез пълномощника юрисконсулт К. A.. Счита решението за неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на материалния закон.

1

Съдът неправилно е приел, че исковете са доказани по основание и размер.

Неправилно е счел, че е налице вина на водача на товарния автомобил, застрахован при ответника. Произшествието не е причинено поради виновното поведение на този водач, което е изследвано и доказано в досъдебното производство. В условията на алтернативност излага доводи за неправилност на решението в частта за определеното обезщетение за разликата над 10 000 лв. до уважения размер от по 120 000 лв. като постановено в противоречие с чл. 51, ал. 2 и чл. 52 от ЗЗД. Обезщетенията са завишени с оглед принципа за справедливост, а освен това не е отчетен безспорно доказания принос на пострадалия за настъпване на пътния инцидент. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове, ведно с дължимата лихва, алтернативно – да приеме за доказани претенциите до размер от по 10 000 лв., съответстващ на принципа за справедливост, като приложи чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Претендира и разноски в двете инстанция, включително и юрисконсултско възнаграждение.

В писмения си отговор въззиваемите Б. Б. Б. и В. Б. Б. чрез пълномощника адв.

Св. С. заемат становище за неоснователност на жалбата. Молят съда да я отхвърли, а решението да бъде потвърдено. Процесното ПТП е било предотвратимо и от двамата водачи. Поведението и на двамата водачи е било виновно и противоправно. Налице е съпричиняване на ПТП от действията и на двамата водачи, като основна вина за настъпването му има водачът на товарната композиция. Размерът на присъденото обезщетение е правилно определен. Моли съда да отхвърли жалбата и да потвърди обжалваното решение като присъди направените от въззиваемите разноски.

Въззивна жалба против решението в частта, с която съдът е отхвърлил предявените искове за лихва за забава за периода 31.07.2019 г. до 15.09.2021 г., е подадена от ищците Б. Б. Б. и В. Б. Б. чрез адв. Св. С.. Счита решението в тази част за постановено в противоречие с материалния закон и с практиката на ВКС. Датата на завеждане на щетата е 31.07.2019 г., а не както е посочил съдът -31.08.2021 г. Молбата от 31.08.2021 г. е повторна, тъй като по предходната молба не е имало произнасяне обстоятелство, което не е оспорено от ответника. В отказа на застрахователя от 14.10.2021 г. датата на образуване на щетата също е посочена като 31.07.2019 г. Моли съда да отмени решението в тази част и да уважи претенцията за законна лихва за периода 31.08.2019 г. – 15.09.2021 г.

В писмения отговор „ЗК Лев Инс”АД чрез юрисконсулт Р. Ч. заема становище за неоснователност на жалбата. Моли съда да я остави без уважение.

Въззивният съд, като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното от фактическа и правна страна:

Ищците Б. Б. Б. и В. Б. Б. са предявили против „ЗК Лев инс“ АД искове с 2 правно основание чл. 432 от КЗ за присъждане на суми от по 120 000 лв. на всеки един от тях, представляваща обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди от смъртта на сина им Б. Б. Б., настъпила в ПТП на 08.09.2018 г., ведно със законната лихва от датата на произшествието – 08.09.2018 г. до окончателното изплащане.

В частта, с която предявените искове за присъждане на законна лихва върху обезщетенията за неимуществени вреди са отхвърлени за периода 08.09.2018 г. 31.07.2019 г., решението не е обжалвано от ищците и е влязло в сила.

В исковата молба се твърди, че ПТП е настъпило по вина на двамата водачи – на лекия автомобил, управляван от пострадалия Б. Б. Б. и на товарния автомобил, управляван от Фикрет Османов Мехмедов, застрахован по риск „Гражданска отговорност“ на автомобилистите от „ЗК Лев инс“ АД. Водачът на товарния автомобил се е движел на ок. 1.00 – 1.20 м. в насрещното полуплатно, а водачът на лекия автомобил е реагирал неправилно на опасността и е отклонил автомобила наляво към насрещното платно, в резултат на което е настъпил удар между превозните средства и е починал водачът на лекия автомобил Б. Б. Б.. След смъртта му ищците – негови родители, изпаднали в тежка скръб от загубата. Отношенията със сина им били топли и близки, основани на привързаност, обич, подкрепа и уважение.

Справедливото обезщетение за неимуществени вреди възлиза на 180 000 лв. – 200 000 лв. за всеки от родителите, но предвид това, че пострадалият е допринесъл за пътния инцидент, т. е. налице е съпричиняване, претенциите са в размер на 120 000 лв. за всеки от двамата ищци.

В писмения си отговор ответникът „ЗК Лев инс“АД е оспорил исковете по основание и размер. Оспорил вината на водача на застрахования при него товарен автомобил за настъпване на ПТП. Изложил твърдения, че вината за произшествието е на пострадалия. Оспорил механизма на произшествието, описан в исковата молба.

Мястото на удара е изцяло в лентата за движение на товарната композиция. Според доказателствата по воденото наказателно производство лявата част на автомобила, управляван от пострадалия, е намерена в лентата за насрещно движение. Предвид това, оспорил твърденията за съизвършителство. Водачът на лекия автомобил се е движил с превишена и несъобразена скорост – ок. 120 км/ч, загубил е контрол върху автомобила и е навлязъл в насрещната лента, в която се е движел товарният автомобил. Оспорил и твърденията за търпени неимуществени вреди, както и размера на претенциите за обезщетение. Оспорил и исковете за лихви.

Установена по делото е следната фактическа обстановка:

Безспорно по делото е настъпването на ПТП на 08.09.2018 г. на път II-51, км.

30+300, ок. 06.20 ч. между л. а. „Фолксваген Голф" с рег. № В 18****, управляван от Б.

Б. Б. и т. а. „ДАФ" с рег. № Т 56****, управляван от Фикрет Османов Мехмедов. По делото са представени Констативен протокол № 12/08.09.2018 г. за ПТП с пострадали 3 лица и материални щети, съставен от автоконтрольор в „Пътен контрол“ при РУ на МВР – Търговище, както и образуваното ДП № 601/2018 г. на РУ на МВР – Попово.

Видно от досъдебното производство, преобразувано в ДП № 12/2019 г. по описа на ОСлО в ОП – Търговище, е прекратено с Постановление от 16.01.2020 г. на ОП – Търговище.

Не се спори, че към датата на произшествието за товарен автомобил „ДАФ" с рег. № Т 56**** е била валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена със „ЗК Лев инс“ АД.

Относно механизма на ПТП пред първата инстанция е допусната единична автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. Ц. Л. М.. Според заключението на вещото лице, произшествието е настъпило на зазоряване, в сухо време, при нормална видимост при осветеност на платното от автомобилните фарове на къси светлини. Платното за движение по път II - 51 в района на произшествието е прав пътен участък, предназначено за двупосочно движение. Липсвала е хоризонтална маркировка, като асфалтовата настилка е била фрезована, тъй като пътният участък е бил подготвен за ремонт. От двете страни на платното за движение е имало насипи от фрезованата настилка, в резултат на което широчината на платното за движение в района на произшествието е варирала от 7.0 м. до 7.20 м.

Лек автомобил „Фолксваген Голф" се е движел по път II-51 в полагащата му се пътна лента в посока от гр. Попово към разклона за с. Камен и с. Лом Черковна, в посока от изток към запад, а товарният автомобил „ДАФ" с прикачено полуремарке „Шмитц" се е движил в посока от запад към изток. Според вещото лице мястото на удара между автомобилите е в лентата, полагаща се за движение на лекия автомобил по дължина на платното за движение - западно от мерната линия на ориентира на разстояние от порядъка на 25.50 м., а по широчина на платното за движение - 0.55 м. 0.65 м. в дясно от описаната в протокола за оглед вдлъбната ивица по средата на пътя спрямо посоката от изток на запад.

Според вещото лице преди и към момента на удара лекият автомобил се е движил по траектория на права, лежаща в полагащата му се за движение пътна лента, като в материалите по делото липсват данни да е променял посоката на движение преди мястото на удара в ляво спрямо движението си. Към момента на удара, под въздействие на резултантната на импулса на силата на скоростта на лекия автомобил, насочена на запад, и сила насочена в посока югоизток (косо на дясно и в посока обратна на движението), лекият автомобил е извършил минимално постъпателно движение напред и наляво като е навлязъл с предната си част под по-високата предна част на товарния автомобил, като е положил следа от протриване с предната си лява гума, било е разрушено предно ляво окачване, вследствие на което е била положена и последваща вдлъбнатина. След изразходване на кинетичната му енергия, под 4 въздействие на силата на удара, лекият автомобил е извършил ротация около вертикалната си ос, като е положил върху платното за движение следа от продиране и следа от странично протриване, след което се е установил на мястото, описано в протокола за оглед.

Товарният автомобил се е движил по платното за движение в посока изток по траектория на права, като е заемал частично с левия си габарит пътната лента, полагаща се за насрещно движение. В определен момент водачът на товарния автомобил е реагирал на опасност като е променил посоката на движение на автомобила в посока североизток, насочена под ъгъл от порядъка на 5 градуса спрямо вдлъбнатата ивица по средата на пътя. Към момента на удара, левият габарит на товарния автомобил е отстоял на разстояние от порядъка на 0.65 м. в ляво от вдлъбната ивица спрямо посоката му на движение. След удара товарният автомобил е продължил движението си напред, навлязъл е в полагащата му се за движение пътна лента, достигнал до насипа и се е установил в дясно от платното за движение.

Според експертизата непосредствено преди удара скоростта на движение на л. а.

„Фолксваген Голф" е 90.5 км./ч., а на т. а. „ДАФ" - 75 км./ч. Вещото лице дава заключение, че всеки един от водачите е разполагал с техническа възможност да възприема визуално светлините на насрещно движещото се превозно средство от дистанция извън зоната на осветеността на платното за движение от автомобилните фарове. Поради липсата на хоризонтална маркировка, обаче, тази дистанция не е предоставяла техническа възможност на водачите да преценят конкретното местоположение на насрещно движещото се превозно средство по широчина на платното за движение. Следователно, всеки един от водачите е имал техническата възможност да възприеме насрещно движещото се превозно средство и неговото разположение по широчина на платното за движение в зоната на осветеността на платното за движение от автомобилните фарове на къси светлини - т. е. в момент, в който отстоянието между двете МПС е било от порядъка на 50 м., мерено по надлъжната ос на платното за движение. Предвид това, опасността пред двамата водачи е възникнала в момента, в който отстоянието между тях е било от порядъка на 50 м. Според заключението, в момента, в който всеки един от водачите е разполагал с техническата възможност да възприеме насрещно движещото се превозно средство и неговото разположение по широчина на платното за движение (момента на възникване на опасността), отстоянието на всяко едно от процесиите МПС до мястото на удара е било - 27.4 м. на лекия автомобил и 22.7 м. на товарния автомобил. Като се имат предвид установените траектории и скорости на движение на двата автомобила, водачът на товарния автомобил не е имал възможност от техническа гледна точка да предотврати настъпването на ПТП чрез аварийно спиране или промяна на траекторията си на движение в дясно, но е разполагал с възможността от експлоатационно – техническа гледна точка да предотврати процесното ПТП, ако в 5 момента, в който е възприел визуално светлините на насрещно движещото се МПС, е коригирал траекторията си за движение в полагащата му се за движение пътна лента.