Определение № 32549 от 18.09.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 32549 гр. София, 18.09.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Гражданско дело № 20231110136908 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от В. С. С., ЕГН **********, с адрес гр.София, ул.“ШН“ № 4, вх.Г, ап.24, чрез адв.З. със съдебен адрес гр.София, ж.к.ЛН 3, ул.“ГД“ № 6, търговски комплекс СМ, офис 14, с която са предявени искове срещу „СК“ ООД, ЕИК 22, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“СЛ“ № 29, ет.7, представлявано от НПП, за признаване за установено, че клаузата на чл.11, ал.1 от сключения между страните договор за потребителски кредит № 788619/29.12.2022 г. е нищожна и за осъждане на ответника да върне на ищеца заплатената по нея сума от 145.41 лв.

В исковата молба ищецът твърди, че на 29.12.2022 г. сключил с ответното дружество договор за паричен заем № 788619, по силата на който му била предоставена в заем парична сума в размер на 500 лв., платима на 11 седмични вноски, без посочен месечен лихвен процент. Сочи, че в чл.5, ал.1 от процесния договор било уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант – физическо лице, поръчител или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. Поради не представяне на обезпечението, още със сключване на договора, на основание чл.11, ал.1 на ищеца била начислена неустойка в размер на 145.41 лева, чието връщане претендира в настоящото производство, поради нищожността на тази клауза. Ищецът твърди, че на 29.12.2022 г. погасил сумата от 61.00 лева, а на 06.01.2023 г. сумата от 610 .00 лева, или общо 671,00 лева, с която кредита бил изплатен изцяло. Смята обаче, че процесния договор е нищожен на основание чл.10, ал.1, вр.чл.22 ЗПК, тъй като не била спазена предвидената от закона форма. Отделно от това навежда доводи, че не е написан по ясен и разбираем начин, както и че с шрифт не по-малък от 12. Позовава се и на чл.22 ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, съгласно който договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Излага още, че липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, кои точно компоненти са включени в него и как се формира, което е в противоречие с разпоредбите на 1

ЗПК. Според ищеца, процесният договор противоречи на чл.19, ал.4 от ЗПК, Поддържа се, че в договора не е посочена каква е договорна лихва, а изискването за представяне на обезпечение представлява заобикаляне на закона, противоречи на добрите нрави и представлява неравноправна клауза. В частност се твърди, че неустоечната клауза като неравноправна е нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, тъй като същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. Навежда доводи и че тя не е индивидуално уговорена, съгласно чл.146 от ЗЗП.

Отделно от това се сочи, че кредиторът не е включил сумата на неустойка в ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи и нормата на чл.19, ал.4 ЗПК. С оглед на това се поддържа становище, че ответникът е заобиколил и изискванията на ЗПК за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника.

По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът обуславя правния интерес от предявените искове. Претендира и направените в хода на производството разноски, включително адвокатско възнаграждение.

Съдът като е съобразил така изложените в исковата молба доводи, с разпореждане от 10.07.2023 г. е оставил същата без движение, като е дал указания на ищеца за представяне на доказателства на наличие на правен интерес от завеждане на исковете. Разпореждането е връчено на пълномощника на ищеца на 24.07.2023 г., поради което съдът приема, че дадения с него срок изтекича на 31.07.2023 г., като по молба на ищеца той е удължен до 01.09.2023 г. вкл.

По отношение на констатираната нередовност на исковата молба, следва да се посочи, че в своята практика ВКС приема, че всяко лице, чиято правна сфера е засегната от страдаща от тежък порок сделка, съдебен акт или акт на правоприлагащ орган, може да иска установяване на неговата нищожност по исков ред. Исковете са установителни, а абсолютна положителна процесуална предпоставка за тяхната допустимост е наличието на правен интерес /в тази насока определение № 74 от 5.03.2021 г., постановено по ч.гр.д.№ 371/2021 г. по описа на ВКС, IV г. о., ГК/. В частност при иск по чл.26 от ЗЗД за прогласяване на нищожност, необходимо е ищецът да обоснове процесуалноправната си легитимация с качеството си на страна по оспорения като нищожен договор, т.е. за да е налице правен интерес от провеждане на установителния иск, следва да се представят несъмнени доказателства, че между страните е сключено процесното оспорено правоотношение.

Във връзка с това изискване за допустимост на предявените искове, още с исковата молба ищецът е поискал снабдяването му със съдебно удостоверение. Това негово искане е уважено, като въз основа на издаденото му такова, на 10.08.2023 г. от БНБ е постъпила информация относно сключените между страните договори за кредит. Сред същите, на последния ред е отразен и процесния договор. По тоза начин действително е установено наличието на облигационно правоотношение между страните, но не и наличието на процесната клауза, която се оспорва като неравноправна. Тук за пълнота на изложението 2 следва да се отбележи, че доколкото се касае за потребителски договор, то за същия е предвидена писмена форма /чл.10, ал.1 от ЗПК/. В този смисъл наличието на правен интерес, а именно постигнатата между страните договорка /индивидуализирана като клауза на чл.11 ал.1 от процесния договор/, която се оспорва като нищожна, може да да бъде установено на настоящия етап от производството, доколкото не е необходимо събирането на други доказателства /разпит на свидетели или назначаване на експертиза/.

Всичко това налага извод, че предявеният установителен иск, а осъдителния такъв с оглед неговия акцесорен характер, са недопустими като заведени от лице, което не е установило правния си интерес от търсената съдебна защита, т.е. липсват данни за наличието на правен спор, който да ангажира правораздавателната компетентност на съда.

/в този смисъл и определение 10401/04.09.2023 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 9668/2023 г. по описа на СГС/.

Водим от горното и на основание чл.130 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 36908/2023 г. по описа на СРС, 128 състав като образувано по недопустими искове.

Определението подлежи на обжалване пред СГС с частна жалба, подадена в едноседмичен срок от връчването му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3