Решение № 216 от 09.06.2026, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 216 гр. Перник, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ при участието на секретаря МАГИ ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ Гражданско дело № 20261700100075 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба вх. № 638/27.01.2026 г., подадена от А.

Б. П. с ЕГН:********** и адрес: *** чрез пълномощника Еднолично адвокатско дружество „С. Д.“ с ЕИК:177539520, представлявано от адвокат С. Д. срещу Община Перник, с Булстат:000386751 и адрес: гр. Перник, пл. „Св. Иван Рилски“ № 1, с която искова молба се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 15 000 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в понесени болки и страдания от счупване на десния крак, в резултат на претърпяна злополука на 28.01.2024 г. в гр. Перник, ул. „Т. С. Раковски“ вследствие попадане на крака й в дупка на тротоара, образувана от липсващи и разместени тротоарни плочки; ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.01.2024 г. до окончателното й изплащане; както и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че на 28.01.2024 г. ищцата, заедно с приятелките си Д.Е.В. и К.В.М., се придвижвала пеша по тротоара на ул. „Г. С. Раковски“ в гр. Перник в посока към ЦСМП, където бил паркиран автомобилът им. При преминаване по участък от тротоара пред сграда на медицински комплекс – очен лекар и оптика, десният крак попаднал в дупка, образувана от липсващи и разместени тротоарни плочки, вследствие на което кракът се подвил и тя паднала. След инцидента, с помощта на придружаващите я лица, тя се прибрала в дома си.

Според изложеното, след падането десният крак се подул в областта на глезена и стъпалото и причинявал силна болка, поради което вечерта на следващия ден ищцата 1 потърсила медицинска помощ в СПО на МБАЛ „***“ – ***. След извършена рентгенография била установена фрактура в областта на дясното стъпало, като крайникът бил имобилизиран с ортеза. Твърди се, че за период от около два месеца ищцата се придвижвала с патерици и била в болничен отпуск, като за около един месец провела процедури по раздвижване в Профилакториума в ***.

Ищцата сочи, че в резултат на травмата е претърпяла силни физически болки и страдания, както и значителни битови затруднения за период от около два месеца, изразяващи се в ограничена подвижност и невъзможност да се обслужва и да се грижи за домакинството, като грижи за нея полагали съпругът и приятелките

Д.В. и К.М..

Посочва още, че въпреки възстановяването, увреденото място продължава да причинява болка, а при промяна на времето дясното стъпало отича.

С оглед на изложеното ищцата твърди, че вследствие на инцидента претърпяла и продължава да търпи неимуществени вреди – болки и страдания, които според нея следва да бъдат обезщетени в размер на 15 000 евро. Искът е предявен срещу Община Перник, като се поддържа, че вредите са настъпили вследствие неизпълнение на задълженията на общинските служители по поддръжката и ремонта на тротоарната настилка, представляваща публична общинска собственост, поради което отговорността на общината се ангажира на основание чл. 49 във връзка с чл. 45 ЗЗД.

В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответната Община Перник, представлявана от кмета С. В. е подала отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни – по основание и размер.

На първо място се оспорват мястото и начинът на настъпване на инцидента, като се твърди, че в исковата молба мястото на падането не е конкретизирано достатъчно, както и не е посочен часът на инцидента, което според ответника е от значение за преценка на видимостта и възможността ищцата да забележи и избегне препятствието. Оспорва се и твърдението, че на посочения участък е имало дупка от липсващи или разместени тротоарни плочки, която да е причинила падането.

Ответникът се позовава и на представените медицински документи, от които според него се установява, че ищцата не е потърсила медицинска помощ в деня на инцидента, въпреки че се е намирала в близост до ЦСМП и МБАЛ „***“ – ***, а е посетила болничното заведение едва вечерта на следващия ден – на 29.01.2024 г. в 20:54 ч. Тогава е установена малка фрактура на латералната повърхност на кубоидната кост. Посочва още, че след издадено направление на 31.01.2024 г. ищцата е посетила лекар едва на 06.02.2024 г., както и че не е представен амбулаторен лист, удостоверяващ кога е поставена ортеза. Според ответника това поведение сочи, че ако увреждането е настъпило по описания начин, ищцата е допринесла за увеличаване на вредите, като е стъпвала върху увредения крак и не е потърсила своевременно медицинска помощ.

Оспорва и твърдението, че ищцата е провела около едномесечна рехабилитация, тъй като не са представени документи, удостоверяващи провеждането на такива процедури.

2

По отношение на размера на претендираното обезщетение от 15 000 евро поддържа, че той е прекомерно завишен и несъответстващ на характера и тежестта на установеното увреждане, както и на възстановителния период, като сочи, че при определяне на обезщетението следва да се съобразят видът и тежестта на увреждането, продължителността на страдА.ята, наличието на трайни последици, възрастта на пострадалия и други релевантни обстоятелства.

Ответникът поддържа, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на Община Перник по чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД, като посочва, че ищецът следва да докаже по несъмнен начин твърдените в исковата молба обстоятелства съобразно правилата за доказателствената тежест.

Поради изложеното се иска предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, както и на ответника да бъдат присъдени направените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 153.39 евро, като се прави и искане да бъде предоставена възможност за представяне на допълнителни доказателства.

В хода на устните състезания ищцата чрез адвокат С. Д. поддържа исковите си претенции и моли съда да ги уважи. Претендира присъждане на разноски – адвокатско възнаграждение за оказаната на ищцата безплатна правна помощ. От своя страна ответната община оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли като претендира и присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение, а впоследствие представя и писмена защита.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта:

Така предявените обективно и кумулативно съединени осъдителни искове са с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, явяват се процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

По основателността на исковите претенции:

По делото е приета от съда и не оспорена от страните съдебномедицинска експертиза на вещото лице д-р К. С., изготвена въз основа на извършен личен преглед на ищцата на 30.03.2026 г. и приетите като писмени доказателства приложените към исковата молба заверени с оригиналите копия на документи: резултат от образно изследване, изд. от МБАЛ „***” - *** на 29.01,2024 г.; амбулаторен лист *** изд. от „д-р В.А. - ИПСМП по ортопедия и травматология“ ЕООД - ***; амбулаторен лист ***, изд. от „д-р В.А. - ИПСМП по ортопедия и травматология“ ЕООД - ***; амбулаторен лист ***, изд. от „д-р В.А. - ИПСМП по ортопедия и травматология“ ЕООД - ***; амбулаторен лист ***, изд. от МЦ Профилакториум - *** и амбулаторен лист ***, изд. от МЦ Профилакториум - ***.

Съгласно заключението на вещото лице, на 28.01.2024 г. ищцата е претърпяла травма на дясната глезенна става и ходилото вследствие на стъпване в дупка. При извършеното рентгенографско изследване е установена абрис (авулзионна) фрактура на кубовидната кост 3 на дясното ходило, както и навяхване и разтягане на ставните връзки на дясната глезенна става. Пострадалата е лекувана консервативно чрез обездвижване с ортеза тип „ботуш“ за период от около един месец; щадящ двигателен режим; медикаментозно лечение; последваща физиотерапия и рехабилитация. Извършени са множество контролни прегледи, при които са констатирани оток, болки, хематом и ограничени движения на глезенната става.

Според вещото лице възстановяването е продължило приблизително три месеца, което съответства на обичайните срокове за този вид травматични увреждания. Ищцата е била временно нетрудоспособна около четири месеца. При личния преглед, извършен от вещото лице на 30.03.2026 г., не са установени функционални дефицити в областта на дясната глезенна става и ходилото. Ищцата съобщава за остатъчни болки при натоварване и при промяна на времето.

По делото са събрани и гласни доказателства – като свидетели са разпитА. К.В.М. (*** г., без родства и дела със страните) и Д.Е.В. (*** г., без родства и дела със страните).

Свидетелката М. заявява, че познава ищцата А. Б. П. като своя приятелка и има преки впечатления от инцидента. Твърди, че през 2024 г., след посещение на кукерски празник, групата се прибирала към автомобила на А., паркиран пред администрацията на Бърза помощ, ***. На тротоара ищцата стъпила в дупка, причинена от разместени и липсващи плочки. Веднага след инцидента кракът започнал да посинява и да се подува, а болката била силна. Свидетелката и другата приятелка трудно успели да я качат в колата и да я приберат вкъщи. Ищцата не можела да стъпва на наранения крак. Първоначално я прибрали у дома, поставяли лед и давали обезболяващи, тъй като предполагали, че травмата може да е полека. Според свидетелката болките били значителни и състоянието било „доста зле“.

Ищцата не можела самостоятелно да се обслужва в домакинството. Не можела да се грижи за детето си; свидетелката и други близки хора помагали с пазаруване, водене и вземане на детето от училище. Мъжът на ищцата често отсъствал поради командировки, поради което основната помощ била оказвана от приятелките . Детето преживяло неприятни ситуации в училище, свързани с това, че майка му е с патерици, което се отразило емоционално както на детето, така и на ищцата. Възстановяването продължило приблизително два-три месеца.

Ортезата била носена около два месеца (по преценка на свидетелката). Ищцата посещавала процедури в профилакториум за около един месец. Относно инцидента свидетелката посочва и това, че същият станал следобед, когато започвало да се стъмва, а мястото било в близост до медицински център/оптика и до администрацията на Бърза помощ.

Свидетелката В. заявява, че е приятелка на ищцата от детството и също има преки впечатления от случилото се. Твърди, че инцидентът станал през януари 2024 г., след посещение на кукерски празник в гр. Перник. Групата се придвижвала към автомобила на ищцата, паркиран пред администрацията на Бърза помощ, по ул. „Георги Раковски“ до оптика. Поради липса на плочки на тротоара ищцата стъпила в дупка и паднала. Болката била изключително силна; свидетелката имала впечатление, че ищцата за момент едва не изгубила съзнание от болка и започнала да крещи. Кракът започнал веднага да се подува и посинява. След инцидента свидетелката карала автомобила на ищцата до дома .

4

Помогнали да се събуе, поставили компрес и дали обезболяващо. На следващия ден ищцата посетила лекар. След медицинския преглед била поставена ортеза. Свидетелката посочва, че ищцата е имала „счупена кост“. Освен това твърди за частично скъсване на сухожилия/връзки в областта на глезена. Лечението продължило около два месеца. През този период ищцата не можела да се обслужва сама и да се грижи за детето си. Основна помощ оказвали свидетелката Д. и К., тъй като били близки приятелки. Съпругът помагал, когато се прибирал от командировки. Ищцата използвала патерици около два месеца, а след това посещавала раздвижвания/рехабилитация в профилакториум около един месец. По думите на свидетелката и към момента на разпита ищцата продължавала да има болки в крака.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: