Решение № 1067 от 17.07.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1067 гр. Русе, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тихомира Г. Казасова при участието на секретаря Василена В. Жекова като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело № 20264520100020 по описа за 2026 година

Б. Т. – юрисконсулт на „************“ ЕООД, заявява, че на 30.12.2019г. между „************“ ЕАД (кредитор) и И. Л. Х. (кредитополучател) е сключен Договор за потребителски кредит №********, по силата на който кредиторът се задължил да предостави заем на ответника при условията и сроковете на договора. Пояснява, че контрактът е сключен по електронен път, съобразно ЗПФУР, като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя и от отправяне на предложението, до сключване на договора страните използвали средства за комуникация от разстояние. На ответника била предоставена цялата информация, изискуема от закона, като договорът бил сключен при спазване изискванията на ЗПК, ЗЕДЕУУ, ЗПФУР при спазване приложимото законодателство.

По силата на процесния договор „************“ ЕАД предоставило на ответника сумата 1000 лева, срещу поето от последния задължение да възстанови заема в срок до 30.06.2020г. на 6 вноски, всяка в размер 186.64 лева, съгласно погасителен план.

Контрагентите уговорили 41.24% фиксиран лихвен процент и 50% ГПР. Съобразно раздел Х, чл.2 от ОУ, кредитополучателят приел да заплати обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска и да заплаща всички разноски, свързани с неизпълнение на задълженията си – раздел VІ, чл.7 от ОУ.

По силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 02.03.2021г. „************“ ЕАД цедирало на „************“ ЕООД вземането по процесния договор за потребителски кредит, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Въз основа предоставените пълномощия, в изпълнение изискванията на закона, цедентът и ищцовото дружество изпратили до длъжника уведомително писмо за 1 извършената цесия.

Молителят излага правни доводи, досежно последиците от уведомяването за извършената цесия, както и твърдения, относно действителността на процесния договор, като такъв, сключен в съответствие с императивните разпоредби на ЗПК.

В качеството си на кредитор, ищецът входирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ЧГД №**********г. по описа на Районен съд – Русе срещу И. Л. Х. с ЕГН: ********** за сумите: 688.27 лева – главница, дължима по Договор за потребителски кредит №********/30.12.2019г., ведно със законната лихва, считано от 10.06.2025г. до окончателното й изплащане; 58.29 лева договорна възнаградителна лихва за периода 30.12.2019г. - 30.06.2020г.; 374.07 лева - законна лихва за забава за периода 30.12.2019г. - 31.05.2025г.

Предвид дадените от заповедния съд указания, Б. Т. моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че И. Л. Х. с ЕГН: ********** дължи на „************“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.София, ********** сумите:

688.27 лева – главница, дължима по Договор за потребителски кредит

№********/30.12.2019г., ведно със законната лихва, считано от 10.06.2025г. до окончателното й изплащане; 58.29 лева - договорна възнаградителна лихва за периода 30.12.2019г. - 30.06.2020г.; 374.07 лева - законна лихва за забава за периода 30.12.2019г. 31.05.2025г.

Претендира направените в заповедното и настоящото производство разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът И. Л. Х. не е депозирал отговор на исковата молба, не ангажира доказателства.

Съобразявайки становищата на страните, ангажираните в хода на производството доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа и правна страна, следното:

На 30.12.2019г. между „************“ ЕАД и И. Л. Х. е сключен при общи условия Договор за потребителски кредит №********, по силата на който дружеството предоставило на ответника заем в размер на 1000 лева, със срок на погасяване – 6 месеца, чрез 6 погасителни вноски всяка в размер на 186.64 лева, при лихвен процент на кредита – 40.00%, ГПР – 48.21%, общ размер на плащанията 1119.84 лева.

Съгласно чл.4 от Договора, кредитополучателят се задължил да предостави обезпечение на кредитора под формата на: банкова гаранция в 10 дневен срок от подаване на заявлението или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „************“ ЕАД юридическо лице (поръчител), като при непосочване на обезпечението, заявлението ще се считало за неодобрено.

На същата дата са сключени още два договора:

1. Договор за предоставяне на поръчителство със страни: „*******“ ЕООД – поръчител и И. Л. Х. – потребител с предмет: задължение на поръчителя да сключи договор за поръчителство с „************“ ЕАД, по силата на който да отговаря пред „************“ ЕАД солидарно с потребителя за изпълнение на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно Договора за потребителски кредит, а потребителят се 2 задължил да заплати възнаграждение на поръчителя в размер на 90.25 лева на месец за периода на действие на договора за кредит. Съгласно раздел ІV, чл.8, ал.4 от контракта, И. Л.

Х . приел да заплаща възнаграждението на поръчителя по банкова сметка на „*******“ ЕООД или на „************“ ЕАД. Пояснено е, че „************“ ЕАД е овластено да приема вместо „*******“ ЕООД изпълнение на задължението на потребителя за заплащане уговореното по договора за предоставяне на поръчителство възнаграждение.

2. Договор за поръчителство със страни: „************“ ЕАД и „*******“ ЕООД – поръчител и предмет: задължение на поръчителя да отговаря пред „************“ ЕАД солидарно с потребителя за изпълнение на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно Договора за потребителски кредит. Според чл.3, ал.2 от контракта, „*******“ ЕООД остава задължено и след падежа на главното задължение, независимо дали кредиторът е предявил иск срещу длъжника или поръчителя в 6 – месечен срок от него.

На 02.03.2021г. е сключен договор за цесия, по силата на който „************“ ЕАД и „*******“ ЕООД прехвърлили на „************“ ЕООД вземания, произтичащи от сключени договори за кредит.

В качеството си на кредитор, ищецът входирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се снабдил със заповед №***********г. за изпълнение на парично задължение, издадена по ЧГД №**********г. по описа на РРС срещу И. Л. Х. за сумите: 688.27 лева – главница, дължима по Договор за потребителски кредит №********/30.12.2019г., обезпечен с договор за поръчителство, ведно със законната лихва, считано от 10.06.2025г. до окончателното й изплащане; 58.29 лева - договорна възнаградителна лихва за периода 30.12.2019г. 30.06.2020г.; 374.07 лева - законна лихва за забава за периода 30.12.2019г. - 31.05.2025г.; разноски в размер на: 25 лева – заплатена държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което заповедният съд, указал на заявителя възможността да предяви иск за установяване на вземането си и последиците при непредявяване на иска.

Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – положителен установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите: 688.27 лева – главница, дължима по Договор за потребителски кредит №********/30.12.2019г., обезпечен с договор за поръчителство, ведно със законната лихва, считано от 10.06.2025г. до окончателното й изплащане; 58.29 лева - договорна възнаградителна лихва за периода 30.12.2019г. - 30.06.2020г.; 374.07 лева - законна лихва за забава за периода 30.12.2019г. 31.05.2025г.; разноски в размер на: 25 лева – заплатена държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение, предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение №***********г., издадена по ЧГД №**********г. по описа на Районен съд - Русе.

От приложеното в настоящото производство цитирано частно гражданско дело е видно, че заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което заявителят е уведомен за възможността да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Съдът намира искът за допустим, тъй като е 3 предявен от взискателя в законоустановения срок, при наличие на правен интерес запазване действието на издадената заповед за изпълнение.

Ищцовото дружество, чрез процесуалния си представител, е направило искане за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът счита, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК:

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът не е представил писмен отговор на исковата молба, не се е явил в първото открито съдебно заседание, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като с разпореждане №1189 от 10.02.2026г. са му указани последиците по чл.239, ал.1, т.1 от ГПК.

Налице са и предпоставките, визирани в чл.239, ал.1, т.2 ГПК. Предвид представените по делото писмени доказателства и тези съдържащи се в ч.гражданско дело №**********г. по описа на Районен съд - Русе, с оглед факта, че ответникът не е ангажирал доказателства за недължимост на процесното вземане, може да се направи извод за вероятната основателност на установителния иск.

По изложените съображения съдът приема, че претенцията като основателна следва да бъде уважена.

Съгласно т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълкувателно дело №4/2013г., съдът който разглежда иска с правно основание чл.422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство.

Предвид изхода на спора, ответникът следва да заплати на ищеца сумите: 38.35 евро (75 лева) – разноски по ЧГД №**********г. по описа на РРС и 89.48 евро (175 лева) – разноски по ГД №7406/2024г. по описа на РРС (100 лева – юрисконсултско възнаграждение и 75 лева държавна такса).

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК, че И. Л. Х. с ЕГН:

********** с адрес: гр.Русе, ********** дължи на „************“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.София, ********** сумите: 351.91 евро (688.27 лева) – главница, дължима по Договор за потребителски кредит №********/30.12.2019г., ведно със законната лихва, считано от 10.06.2025г. до окончателното й изплащане; 29.80 евро (58.29 лева) - договорна възнаградителна лихва за периода 30.12.2019г. - 30.06.2020г.;

191.26 евро (374.07 лева) - законна лихва за забава за периода 30.12.2019г. - 31.05.2025г., предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение №***********г., издадена по ЧГД №**********г. по описа на Районен съд - Русе.

ОСЪЖДА И. Л. Х. с ЕГН: ********** да заплати на „************“ ЕООД, ЕИК ********* направените по ГД №20/2026г. по описа на РРС разноски в размер на 89.48 евро (175 лева).

ОСЪЖДА И. Л. Х. с ЕГН: ********** да заплати на „************“ ЕООД, ЕИК 4

********* направените по ЧГД №**********г. по описа на РРС разноски в размер на 38.35 евро (75 лева).

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

5