Решение № 2924 от 10.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2924 гр. Пловдив, 10.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20245330120351 по описа за 2024 година

Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.

В исковата молба от Г. К. К. против „Профи Кредит България“ ЕООД и уточняваща молба от 16.12.2024г. се твърди, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит № *** от 29.01.2020г., по силата на който била предоставена сумата от 550 лв., при фиксиран лихвен процент 40.90 % и ГПР – 48.43 %. В чл.5 от договора били предвидени услуги „Фаст“ и „Флекси“, с които се предоставяло право на промяна на погасителния план на потребителския кредит. За предоставените услуги се дължало съответно възнаграждение от 165 лв. и 440 лв. Тези задължения се добавяли към месечните вноски за погасяване по кредита. Общото задължение възлизало на сумата от 1267.87 лв., а размерът на месечната вноска – на сумата от 115. 26 лв. Счита, че договорът е недействителен. Съдържа се позоваване на чл.10а, ал.4 ЗПК, като намира, че клаузата за допълнителни услуги противоречи на добрите нрави. Нарушена била разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК, като счита, че това били действия, целящи осигуряване на изпълнението на задълженията на потребителя по договора и имали за предназначение да улеснят взаимоотношенията между него и кредитора, поради което не представлявали допълнителни услуги по смисъла на закона. Те имали отношение към усвояването и управлението на кредита и били забранени от чл.10а, ал.2 ЗПК. Уговореното възнаграждение за допълнителните услуги не било включено в ГПР, като в противен случай ГПР би надхвърлил нивата по чл.19, ал.4 ЗПК.

Съдържа се позоваване на чл.21 ЗПК. Направено е искане за постановяване на решение, с което да се установи в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното 1 дружество сумата от 440 лв. – възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“ по договора за кредит от 29.01.2020г. Претендирани са разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, със становище за неоснователност на предявения иск. Не се оспорва сключването на договор за потребителски кредит между страните. Наведени са възражения за недопустимост на предявения иск.

Признавал се предявеният установителен иск в частта за признаване за установено в отношенията между страните, че клаузата за закупена допълнителна услуга „Флекси“ по договор за потребителски кредит № *** от 29.01.2020г. е нищожна. Счита обаче, че договорът е действителен. Договорът можел да съществува и без закупените допълнителни услуги към него. Закупуването на допълнителни услуги било опционално, по избор на потребителя. Претендирани са разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.

235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е представен договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № ***, сключен на 29.01.2020г. между страните по делото, по силата на който отпуснат кредит в размер на 550 лв., със срок на кредита 11 месеца, годишен лихвен процент 40.90 % и ГПР 48.43 %. Представени са Общи условия към договора за потребителски кредит, погасителен план, както и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити.

Процесният договор е потребителски по смисъла на чл. 9 и сл. ЗПК, като съдържанието му е установено в разпоредбата на чл. 11, ал. 1 ЗПК. При неспазване на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7 – т. 12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК, същият е недействителен на основание чл. 22 ЗПК.

С исковата молба се претендира установяване, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 440 лв., представляваща възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“, предвидена в договора, като в отговора на исковата молба изрично е посочено, че страната счита, че клаузата за закупена допълнителна услуга „Флекси“ по договор за потребителски кредит № *** от 29.01.2020г., е нищожна.

Само на това основание предявеният иск за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество посочената сума, е основателен. В допълнение съдът намира, че клаузата в процесния договор за възнаграждение за избрания пакет допълнителни услуги е недействителна, поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, защото включените в пакета услуги на практика са действия, обслужващи усвояването и управлението на кредита, поради което не може да се приеме, че се касае за допълнителни услуги по см. на чл. 10а, ал.

2 ЗПК. Освен това предвидените такива в чл. 10а, ал. 1 ЗПК нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора, а именно предоставяне на паричната сума и нейното връщане, докато посочените в споразумението допълнителни услуги, по своята същност касаят изпълнението на задълженията на потребителя по договора и на 2 кредитодателя относно приоритетното разглеждане и изплащане на потребителския кредит, което по своята същност са действия по усвояването на кредита, за които разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК забранява събиране на такси и комисионни от кредитора. Това възнаграждение също е следвало да се включи в годишния процент на разходите, тъй като за потребителя това са разходи по см. на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Изключването му от ГПР и уреждането му в договора като допълнителен пакет услуги представлява заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото начисляването и събирането му не представлява плащане на услуга, а прикрит разход по кредита, с който се стига до надхвърляне на ограниченията на закона за максималния размер на ГПР. По тези съображения съдът намира, че установителният иск е основателен и следва да бъде уважен.

При този изход на делото на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски, в размер от 50 лв. внесена държавна такса. В производството ищецът е бил представляван от адвокат, в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 ЗА, видно от представения договор за правна защита и съдействие, поради което съдът намира, че в полза на адв. П. Й. Н. следва да се определи адвокатско възнаграждение в размер от 300 лв., при съобразяване липсата на фактическа и правна сложност на делото, както и обстоятелството, че по делото е проведено едно съдебно заседание, със събиране на писмени доказателства.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г. К. К., ЕГН ********** от *** не дължи на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „България” № 49, бл.53 Е, вх. В сумата от 440 лева /четиристотин и четиридесет лева/, представляваща възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“ по договор за потребителски кредит № *** от 29.01.2020г.

ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „България” № 49, бл.53 Е, вх. В да заплати на Г. К. К., ЕГН ********** от *** сумата от 50 лв. /петдесет лева/ направени по делото разноски.

ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „България” № 49, бл.53 Е, вх. В да заплати на адв.П. Й. Н. от ***, ***, на основание чл.38 ЗА, сумата в размер на 300 /триста лева/ лева адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3

4