Решение № 10475 от 04.06.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 10475 гр. С., 04.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20241110132149 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на Национална агенция за приходите, чрез ТД на Национална агенция за приходите, гр. С., представлявана от публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ в ТД на НАП С., срещу „А. 22“ ЕООД и Велизар Н. П., с която са предявени главен конститутивен иск с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК и евентуален конститутивен иск с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК, с които се иска да бъде обявена за недействителна по отношение на Държавата сделката, сключена под формата на Нотариален акт № 69, том II, рег. № 12404, дело № 232 от 21.10.2020 г. на нотариус Н.Л., вписан в СВ с вх. рег. № 60457 от 21.10.2020 г., акт № 113, том CLI, дело № 46400/2020 г., с която длъжникът „А. 22“ ЕООД, ЕИК *******, е продал на управителя и едноличен собственик на дружеството Велизар Н. П., ЕГН **********, 1,54 % идеални части от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор ***, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от 04.08.2020 г., с адрес на поземления имот: гр. С., район „О.К.“, улица „Б.“ № 41, с площ от 812 кв. м., които идеални части са обособени и съответстват на надземно ПАРКОМЯСТО № 7, с разпределено право на ползване, с площ на паркомястото от 12,50 кв. м., при съседи: от три страни – двор и сградата, построена върху описания поземлен имот.

Ищецът твърди, че към датата на подаване на исковата молба „А. 22“ ЕООД има публични задължения в размер на 122 586,71 лв., от които главница - 77 057,86 лв. и лихва 45 528,85 лв. Посочва, че непогасените задължения са установени с Ревизионен акт № Р 22002221004229-091-001/18.04.2022 г.; Ревизионен акт № Р-2222142100316-091 001/07.01.2022 г.; Справки - декларации по ЗДДС за периода от м. 10.2020 г. до м. 12.2021 г.;

1

ГДД по ЗКПО за 2020 г.; Наказателно постановление № 29-2100013/24.01.2022 г., издадено от ИА „Главна инспекция по труда“; Декларация образец № 6 за периода от м. 05.2020 г. до м. 08.2022 г., подробно описани по вид, номер, дата, размер на задължението и краен срок за погасяване в Справка за общите задължения на задълженото лице към 03.06.2024 г. Сочи, че със Заповед за възлагане на ревизия № Р-22221420005642-020-001/17.09.2020 г., връчена на дружеството на 05.10.2020 г., е образувано ревизионно производство, приключило с издаването на Ревизионен акт № Р-22221420005642-091-001/14.04.2021 г., връчен на 14.04.2021 г., установяващ задължения в размер общо на 70 904,90 лв. и лихвите за просрочие към тях в размер общо на 8 107,21 лв. Ищецът сочи, че ревизионният акт е обжалван и с Решение на Дирекция ОДОП ревизията е върната за ново разглеждане по реда на чл. 155, ал. 4 ДОПК в условията на висящност на ревизионното производство. След повторно извършване на ревизията, ревизиращият екип е установил с Ревизионен акт № Р 22002221004229-091-001/18.04.2022 г. задължения в размер общо на 41 044,45 лв. и лихвите за просрочие към тях в размер общо на 9 594,84 лв., които към момента на подаване на исковата молба не са погасени.

Твърди, че въпреки започналото ревизионно производство, на 21.10.2020 г. длъжникът „А. 22“ ЕООД е отчуждил свои недвижими имоти, като е продал на управителя и едноличен собственик на дружеството Велизар Н. П. процесните 1,54 % идеални части от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на поземления имот: гр. С., район „О.К.“, улица „Б.“ № 41, с площ от 812 кв. м., които идеални части са обособени и съответстват на надземно ПАРКОМЯСТО № 7, с разпределено право на ползване, с площ на паркомястото от 12,50 кв. м., при съседи: от три страни – двор и сградата, построена върху описания поземлен имот. Посочва, че с отчуждаване на имуществото си „А. 22“ ЕООД е лишило кредиторите от възможността да се удовлетворят от него. Посочва, че атакуваната сделка е извършена след започване на ревизионното производство, в резултат на което с ревизионен акт са установени публични задължения, като същата е извършена с намерение да се увредят публичните взискатели, тъй като длъжникът е намалил имуществото си срещу което държавата може да насочи принудително изпълнение. Извършената сделка е довела до ощетяване на държавния бюджет. Освен това сочи, че купувачът по сделката Велизар Н. П. е едноличен собственик и управител на длъжника - продавач, което на основание § 1, т. 3, б. „г“ - б. „ж“ от ДР на ДОПК представлява свързаност между страните по сделката. С оглед гореизложеното моли за уважаване на предявените искове.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците, с който оспорват предявените искове. Оспорват сделката да е сключена с намерение за увреждането на Държавата. Твърдят, че към датата на сделката дружеството не е било уведомено за ревизионното производство. Оспорват извършената сделка да е довела до увреждане на държавния бюджет, доколкото същата е извършена възмездно, както и че не е било налице несъответствие между даденото и полученото по сделката. Моли се за отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.

2

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Искът по чл. 216, ал. 2, вр. ал. 1 ДОПК има за предмет потестативното право на Държавата да иска обявяването на недействителност по отношение на нея на сделки, сключени от длъжник след датата на установяване на публични задължения. В чл. 216, ал. 1, т. 1 – т. 6 ДОПК са уредени шест самостоятелни фактически състава, като наличието на елементите от фактическия състав на което и да е основание постига целения резултат от публичния взискател и публичен изпълнител (НАП), който е процесуално легитимиран да предяви иска от името на Държавата (чл. 216, ал. 2 ДОПК).

В настоящото производство са предявени главен иск с правно основание чл. 216, ал.

1, т. 4 ДОПК и евентуален иск с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК - исковете са предявени при условията на евентуалност и следва да се разгледат в последователността, посочена от ищеца, съобразно диспозитивното начало в гражданския процес.

В доказателствена тежест на ищеца по конститутивния иск с правно основание чл.

216, ал. 1, т. 4 ДОПК е да установи наличието на следните предпоставки: 1/ наличие на публично вземане на държавата спрямо ответника „А. 22“ ЕООД, установено с влязъл в сила акт за установяването му (административен акт или влязло в сила съдебно решение); 2/ длъжникът да е извършил разпоредителни действия със свое имущество или след датата на установяване на публичното задължение, или след датата на връчване на заповедта за ревизия, в частност сключването на твърдяната възмездна сделка - договор за покупкопродажба от 21.10.2020 г. (разпореждане на длъжника със свое имущество) след датата на установяване на публичното задължение или след датата на връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако същата е установила публични задължения; 3/ субективния елемент, а именно: сделките или действията да са извършени с намерение длъжникът да увреди публичния взискател (в частност Държавата) - намерението на длъжника „А. 22“ ЕООД за увреждане на публичния взискател, като намерение у другата страна не се изисква.

В тежест на ищеца е да установи тези предпоставки, включително и субективния елемент – намерението за увреждане, което не се предполага и не следва само от факта на връчване на заповедта за ревизия и сключването на сделка или извършването на действие след връчването на заповедта. Намерението за увреждане на длъжника подлежи на установяване в производството по иска след обсъждане на всички факти и обстоятелства при сключване на атакуваната сделка. Намерението за увреждане трябва да е налице към момента на извършване на сделката, поради което и подлежи на установяване към този момент (Решение № 436 от 22.12.2011 г. по гр. д. № 308/2011 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о., Решение № 27 от 28.02.2013 г. по т. д. № 410/2012 г. по описа на ВКС, II т. о.).

Намерението за увреждане, като елемент от фактическия състав по чл. 216, ал. 1, т.

4 ДОПК, не включва такова намерение и у лицето, с което длъжникът е договарял, когато разпоредителната сделка е сключена след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения (Решение № 69 от 22.06.2012 г. по т. дело № 534/2011 г. по описа на ВКС, І т. о.). Самото намерение за 3 увреждане (animus nocendi) като факт е мисъл и желание да се направи нещо във вреда на кредитора, т. е. съзнание, че със съответния правен акт се уврежда кредиторът, най-често като се намалява имуществото на длъжника, служещо принципно за удовлетворяване вземанията на кредиторите (чл. 133 ЗЗД). Следователно като вътрешно мисловноемоционално състояние на длъжника (респ. на неговите управителни органи), то няма самостоятелна изява, която да е обща за всички случаи на разпореждане в контекста на увреждащите разпоредителни волеизявления, а следва да се установи след преценка на всички факти по конкретния спор. Естеството на този факт е такъв, че трудно би се доказал при пряко доказване, а по-често следва това да стане при косвено такова, на основата на предположения произтичащи от преценката на конкретните факти материализиращи субективното намерение за увреждане.

В доказателствена тежест на ищеца по конститутивния иск с правно основание чл.

216, ал. 1, т. 6 ДОПК, предявен в условията на евентуалност, е да докаже следните предпоставки: 1/ по отношение на първия ответник е установено публично задължение с влязъл в сила административен акт или влязло в сила съдебно решение; 2/ след датата на установяването му или след датата на връчване на заповедта за ревизия длъжникът е извършил във вреда на публичния взискател разпоредителни действия със свое имущество в случая, че между ответниците е сключен процесният договор за продажба на недвижим имот; 3/ страните по сделката - длъжникът и купувачът са „свързани лица“ по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ДОПК. Относно предпоставката сделката да е извършена във вреда на публичния взискател - според формираната по приложението на чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК трайна и непротиворечива практика на ВКС, увреждането на публичния взискател е обективен елемент от фактическия състав на уреденото в чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК основание за относителна недействителност и е налице във всички случаи, при които, в резултат на извършената разпоредителна сделка между свързани лица, се препятства или затруднява възможността на публичния взискател да се удовлетвори от имуществото на длъжника, а намерението за увреждане не е елемент от основанието на предявената искова претенция. Безпротиворечиво ВКС приема и това, че аналогично на иска по чл. 135 ЗЗД, в хипотезата на чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК наличието на друго имущество не променя увреждащия характер на сделката, както и че увреждащо действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяването на правата на кредитора спрямо длъжника (Определение № 329 от 26.04.2022 г. по гр. д. № 4791/2021 г. по описа на ВКС, III г. о.).

На първо място, СРС приема, че е допустимо самостоятелното предявяване на искове п о чл. 216, ал. 1, т. 4 и т. 6 ДОПК за прогласяване на недействителността на процесната сделка, въпреки наличието на последваща разпоредителна сделка, извършена от лицето, в чиято полза длъжникът се е разпоредил с имуществото си, тъй като кредиторът може да иска обявяването за недействителни на цялата поредица от сделки (или действия), които го увреждат в това му качество. Възможно е обаче след предявяването на иск по чл. 135 ЗЗД (съответно чл. 216 ДОПК) по отношение на извършеното от длъжника увреждащо действие 4 кредиторът да узнае за сключена преди вписване на исковата молба, респ. предявяване на иска, последваща разпоредителна сделка от съконтрахента на длъжника. В посочения случай не може да бъде отречен интересът на кредитора да предяви в отделно производство иск по чл. 135 ЗЗД и по отношение на извършената последваща сделка, за да постигне целената защита. В този смисъл са и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 3 от ТР № 2 от 09.07.2019 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГТК на ВКС, които следва да се приложат аналогично.