Определение № 2055 от 24.04.2026, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 1672/2026
- Вид
- Определение № 2055
- Подписан
- 24.04.2026
- В сила
- 09.04.2026
- Състав
- СИЛВИЯ ВЛАДИМИРОВА ПЕТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл.122 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 558, ал. 7 · Кодекс за застраховането
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2055 гр. Бургас, 24.04.2026 г.
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20262120101672 по описа за 2026 година
Съдът е сезиран по повод изпращане по подсъдност от Районен съд Айтос на искова молба от Гаранционен фонд против Р. Т. Т. с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. чл. 558, ал. 7 от КЗ, с която е предявен иск за приемане на установено съществуването на вземане на Гаранционен фонд срещу Р. Т. в размер на 12782,30 евро, представляваща изплатено от ищеца обезщетение по щета, причинена от ответника при управление на моторно превозно средство без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
Съдът, след като обсъди данните по делото и релевантните правни норми, намира следното:
Предявеният иск е с правно основание разпоредбите на Кодекса за застраховането, уреждащи правото на регрес на Гаранционния фонд срещу причинителя на вредата. Основание за встъпване в правата на увреденото лице срещу причинителя на вредата е изпълнението на законово регламентираното задължение на Гаранционния фонд за плащане на застрахователно обезщетение на третите увредени от ПТП лица в лимитативно предвидените случаи, а не наличието на застрахователно правоотношение. Съгласно трайната практика на Върховен касационен съд, това право има законов характер и възниква при изплащане на обезщетение от фонда, като не почива на договорно правоотношение между страните. С оглед изложеното съдът приема, че между страните не съществува потребителско правоотношение. Ответникът не притежава качеството „потребител“ по смисъла на процесуалния закон, доколкото не е страна по договор с ищеца. Ето защо не намира приложение специалната местна подсъдност по чл. 113 от Граждански процесуален кодекс, предвидена за искове срещу потребители. Приложима е общата местна подсъдност по чл. 105 от Граждански процесуален кодекс, съгласно която искът следва да бъде предявен пред съда по постоянния адрес на ответника.
От данните по делото се установява, че към момента на предявяване на иска 1 постоянният адрес на ответника се намира в района на Районен съд - Айтос, поР. което настоящият съд не е местно компетентен да разгледа спора.
Като съобрази, че делото е било изпратено по подсъдност от друг съд, който се е десезирал, а настоящият съд също намира, че не е компетентен да разгледа спора, е налице отрицателен спор за подсъдност по смисъла на чл. 122 от Граждански процесуален кодекс. С оглед на това спорът следва да бъде разрешен от погорестоящия съд.
Ето защо и на основание чл.122 от ГПК, Бургаският районен съд ОПРЕДЕЛИ:
ПОВДИГА пред Бургаски окръжен съд спор за подсъдност между Районен съд Айтос и Районен съд Бургас, на основание чл. 122 ГПК.
ИЗПРАЩА делото по компетентност на Окръжен съд Бургас.
Определението е окончателно.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
2