Решение № 3613 от 06.12.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3613 гр. София, 05.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Цветомира П. Кордоловска

Дачева

Теодора Иванова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Теодора Иванова Въззивно гражданско дело № 20211100513744 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 20124985 от 26.05.2021 г. по гр.д. № 37396/2019 г. на СРС, 61 състав са отхвърлени предявените от „Н.“ ООД срещу „Е.Ш. ЕУ“ ООД обективно кумулативно съединени искове: 1/. иск с правно основание чл. 265, ал. 1, т. 2 ЗЗД за присъждане на сумата 2000 лв., представляваща разходи, извършени за поправяне на веща вследствие на недостатъци при извършване на работата по договор за изработка от 04.09.2018 г.; 2/. иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 82 ЗЗД за присъждане на сумата 4200 лв., представляваща обезщетение за вреди, под формата на претърпяна загуба, изразяваща се в платена наемна цена за периода 07.10.2018 г. – 30.04.2019 г., поради неизпълнение на задължението по договор за изработка от 04.09.2018 г. В полза на ответното дружество е било присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 840 лв.

Решението е обжалвано изцяло от ищцовото дружество „Н.“ ООД като неправилно.

По първия иск се твърди, че чрез свидетелските показания, дадени в откритото съдебно заседание, проведено на 17.11.2020 г., било доказано извършване на уведомяването по чл.

264, ал. 2, изр. 2 ЗЗД, веднага след откриване на недостатъка, както и че всички останали елементи от фактическия състав чл. 265, ал. 1, т. 2 ЗЗД за уважаване на иска, са доказани. По втория иск се излага, че от доказателствата по делото е установено, че по възлагане от „ТНТ Б.“ ЕООД на „Н.“ ООД последното е следвало да извършва експресни доставки на кръвни проби със собствен транспорт, което е наложило наемане на чужд автомобил за изпълнение 1 на поетите ангажименти, до поправка на автомобила, собственост на дружеството. Иска отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на исковете. Претендира присъждане на разноските, направени при разглеждане на делото пред двете инстанции. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатските възнаграждения, платени от ответника за двете инстанции.

Въззиваемото дружество „Е.Ш. ЕУ“ ООД изразява становище за правилност на първоинстанционното решение и за неоснователност на жалбата. По отношение на иска по чл. 265, ал. 1, пр. 2 ЗЗД подчертава, че не споделя извода на СРС за наличието на скрити недостатъци, но сочи за правилни изводите на съда за липса на своевременно уведомяване на изпълнителя за недостатъците. Излага, че при преценката на показанията на свидетеля А. следва да се вземе предвид родствената му връзка с адв. Б.А. и обстоятелството, че същият не е възприел лично телефонния разговор, а впечатленията му били опосредени от преразказа на адв. А.. По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 82 ЗЗД поддържа, че не е доказано в какво точно се изразявала куриерската дейност и услугите, които ищцовото дружество е следвало да извършва по сключения с „ТНТ Б.“ ЕООД договор, както и че сроковете за изпълнение били експресни. Твърди, че за доставката на кръвни проби е необходимо специално оборудване, с каквото процесният автомобил не разполагал, поради което не можело да се приеме, че „Н.“ ООД е осъществявала превоз на подобни пратки.

Сочи, че в договора между ищцовото дружество и „ТНТ Б.“ ЕООД не било предвидено, че изпълнителят е следвало да извършва доставките със собствен автомобил, а в т. 16 от договора било уговорено, че страните не носили отговорност при неизпълнение на задълженията си поради непреодолима сила или случайно събитие, каквото било повредата на автомобила. Излага, че не били доказани обстоятелствата, налагащи наемането на друг автомобил за толкова дълъг период от време, както и че договорът за наем на такъв бил съставен за целите на процеса. Иска потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноските, направени пред въззивната инстанция. Прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК на адвокатското възнаграждение, платено от ищеца за процесуалното му представителство пред СРС.

Софийският градски съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, прие следното:

Делото има за предмет следните искове, предявени от „Н.“ ООД срещу „Е.Ш. ЕУ“ ООД:

1/иск за присъждане на сумата 2000 лв., платена от ищеца по фактура № 1000001198/01.04.2019 г., която включва: а) сумата 200 лв., дължима на основание чл. 265, ал. 1, т. 2 ЗЗД – платена от ищеца цена с ДДС за поправяне на скрит недостатък на лек автомобил марка „Опел“, модел „Омега“, с рег. № ****, допуснат при извършения от ответника, по договор от 04.09.2018 г.

2 ремонт (смяна на гарнитурата на главата и смяна на охладителен радиатор) на автомобила, и констатиран след привеждането му в движение, която поправка се изразява в смяна на два броя маркучи и накрайници; б ) сумата 1800 лв., дължима на основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД , представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за ремонт на автоматична скоростна кутия на лек автомобил марка „Опел“, модел „Омега“, с рег. № ****, повредена заради лошо изпълнение от ответника на задълженията му по договора за ремонт на от 04.09.2018 г.

2/. иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 82 ЗЗД за присъждане на сумата 4200 лв., представляваща обезщетение за вреди, изразяващи се в платена наемна цена за периода 07.10.2018 г. – 30.04.2019 г., поради неизпълнение от ответника на задълженията му по договора за ремонт на от 04.09.2018 г.

С първоинстанционното решение исковете са отхвърлени.

Решението е валидно, тъй като е постановено от надлежен орган, в законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано.

Решението е допустимо, независимо, че искът за присъждане на сумата 1800 лв. е квалифициран по чл. 265, ал. 1, т. 2 ЗЗД, вместо по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД. Непрецизно определената от районния съд правна квалификация не прави решението недопустимо, ако съдът е разгледал и се е произнесъл по посочените от ищеца правопораждащи факти, но е определил неточно квалификацията на иска като текст от закона. В случая, в мотивите към първоинстанционното решение съдът е обсъдил всички факти, посочени от ищеца и относими към иска по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД – наличието на действителен договор за изработка, с който е възложен ремонт на определени части от автомобила; виновно лошо изпълнение на същия от ответника; причинени от това виновно неизпълнение други имуществени вреди, различни от имуществените вреди, причинени от скрития недостатък (вредите от скрития недостатък се изразяват в направени разходи за поправяне на зле ремонтираните части, предмет на възлагането с договора за изработка, а другите вреди се изразяват в разходи за ремонт на автоматична скоростна кутия, която не е била предмет на договора за изработка, но се е повредила заради скрития недостатък на възложените за ремонт части); размерът на тези вреди.

По иска по чл. 265, ал. 1, т. 2 ЗЗД:

На осн. чл. 272 ГПК настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, от фактическа и правна страна, касаещи иска по чл. 265, ал. 1, т. 2 ЗЗД, за присъждане на сумата 200 лв. В допълнение към изложеното от СРС и като съобрази доводите във въззивното производство, съдът намира следното:

Фактическият състав на чл. 265, ал. 1, т. 2 ЗЗД, пораждащ правото на поръчващия да иска от изпълнителя заплащане на разходите, необходими за поправката на скритите недостатъците на извършената работа, включва кумулативното наличие на следните елементи: 1) сключен между страните действителен договор за изработка по чл. 258 ЗЗД; 2) 3 наличие на скрити недостатъци на извършената работата по смисъла на чл. 264, ал. 2, изр. 1 ЗЗД; 3) уведомяване на изпълнителя веднага след откриване на скритите недостатъци, в съответствие с изискването на чл. 264, ал. 2, изр. 2 ЗЗД; 4) необходимост от извършване на разходи за поправката на скритите недостатъци и техния размер.

В случая страните са били обвързани от облигационно правоотношение, породено от сключен на 04.09.2018 г., между „Н.“ ООД, като възложител, и „Е.Ш. ЕУ“ ООД, като изпълнител, действителен договор за изработка, с предмет извършване на ремонт (смяна на гарнитурата на главата и смяна на охладителен радиатор) на автомобил марка „Опел“, модел „Омега“, с рег. № ****.

Работата е била извършена със скрити недостатъци - при подмяна на маркучите за пренос на масло от скоростната кутия към радиатора и обратно била допусната грешка. Това се установява от заключението на автотехническата експертиза, прието в производството по чл. 207 и сл. ГПК, според което по време на работа на двигателя в движение е констатиран пробив на един от свързващите маркучи към радиатора. За да се проявят недостатъците на работата – пробив на един от свързващите маркучи към радиатора и изтичане през него на масло под налягане, е било необходимо автомобилът да е бил в движение. Ето защо следва да се приеме, че откритите след предаване на автомобила недостатъци са били скрити и не са могли да бъдат установени при извършване на дължимия преглед от страна на поръчващия при приемане на автомобила.

По делото е доказано и извършването на разходи за поправката на скритите недостатъци – представена е фактура № 100001198/01.04.2019 г., издадена от „Вик ауто“ ЕООД и приложен към нея фискален бон, за заплащане на сумата 2000 лв., включваща и сумата 200 лв. с ДДС за смяна на два броя маркучи и накрайници.

Недоказано обаче по делото остана възложителят да е уведомил изпълнителя за скрития недостатък, веднага след откриването му. От фискален бон от 05.10.2018 г. (л. 18 от делото на СРС) и от показанията на свидетелите Д. А. и А.А. се установява, че процесният автомобил е бил предаден от ответното дружество на Б.А., като представител на възложителя, на 05.10.2018 г., а скритите недостатъци са били открити на 06.10.2018 г. За да спази изискването на чл. 264, ал. 2, изр. 2 ЗЗД, ищцовото дружество е следвало да уведоми за тях изпълнителя на същия ден или най-късно на следващия работен ден. Единственото доказателство за уведомяване на изпълнителя са показанията на свидетеля Д. А., но същите пресъздават получена от адв. А. информация относно лицето, с което последният е разговарял по телефона, и съдържанието на разговора. Поради това и предвид родствената връзка между свидетеля и Б.А., налагаща преценка на показанията му по реда на 172 ГПК, настоящият състав намира, че коментираните свидетелски показания не установяват по безспорен и категоричен начин изпълнението на задължението за незабавно съобщаване на установените скрити недостатъци.

С оглед на горното искът по чл. 265, ал. 1, т. 2 ЗЗД за присъждане на сумата 200 лв. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

4

По иска по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД за присъждане на сумата 1800 лв. представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за ремонт на автоматична скоростна кутия на лек автомобил марка „Опел“, модел „Омега“, с рег. № ****, повредена заради лошо изпълнение от ответника на задълженията му по договора за ремонт от 04.09.2018 г.:

Фактическият състав на чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 82 ЗЗД, пораждащ правото на кредитора да иска от длъжника обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение на договорно задължение, включва следните елементи: 1) наличие на сключен действителен договор, пораждащ съответното изискуемо задължение за ответника; 2) изправност на ищеца по договора; 3) виновно неизпълнение от ответника на произтичащо от договора задължение; 4) причинени на кредитора имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са били предвидими към пораждане на задължението, а ако длъжникът е бил недобросъвестен, отговаря и за непредвидимите вреди.