Определение № 4250 от 20.08.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4250 гр. Варна, 20.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана К. Стоянова

Членове:

Геновева Илиева

Ралица Каменова като разгледа докладваното от Геновева Илиева Въззивно гражданско дело № 20263100500395 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба вх. № 22454/08.07.2026 г. от "ЦБА" ЕАД, ЕИК 202420609, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. "Народни будители" № 2, ет. 3, чрез адв. Д. Г., с искане за изменение на постановеното по делото Решение № 544/22.05.2026 г. в частта за разноските.

Молбата се аргументира с твърдения за неправилност на решението в частта за разноските поради липса на произнасяне на възражения, отправени от молителя, по чл. 78, ал. 5 ГПК. Счита същите за релевирани в срок. Счита, че присъденото в полза на процесуалния представител на насрещната страна възнаграждение е в прекомерен размер, като поддържа, че въззивната инстанция е следвало да намали размера на възнаграждението за съответната инстанция. Отправя искане за съответно изменение на решението в частта за разноските, съобразно изложеното в молбата.

Препис от молбата е връчен на насрещната страна "ЕЛИС ПУУЛС" ЕООД на 18.07.2026 г., като извън указания от съда едноседмичен срок е постъпило становище по молбата, което съдът не следва да съобразява при произнасянето си.

За да се произнесе по направеното искане, съдът взе предвид следното:

С Решение № 544/22.05.2026 г., постановено по делото, съдът е отменил Решение № 4587/16.12.2025 г., постановено по гр. д. № 14977/2024 г. по описа на ВРС, в частта, с която предявеният от „ЕЛИС ПУУЛС“ ЕООД иск срещу „ЦБА“ ЕАД, за приемане за установено между страните , че „ЦБА“ ЕАД, ЕИК 202420609 дължи на „ЕЛИС ПУУЛС“ ЕООД, ЕИК 103909670, СУМАТА от 16264.80 лева /8316.06 евро/ с ДДС, представляваща дължимо възнаграждение по договор за СМР, доставка и монтаж на оборудване от 18.03.2016 г. с 1 предмет извършване на реконструкция на басейн, находящ се в гр. Варна, за което е издадена фактура № 1000002481/31.12.2021 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 16.09.2024 г., до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 5183/17.09.2024 г. по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 11725/2024 г. на Районен съд- Варна, 42 състав, е отхвърлен, както и в частта, с която „ЕЛИС ПУУЛС“ ЕООД е осъдено да заплати на „ЦБА“ ЕАД разноски, представляващи разликата над сумата от 515.62 лева /263.63 евро/ до сумата от 2622.00 лева /1340.61 евро/, като вместо него е постановил, че приема за установено, че "ЦБА" ЕАД дължи на "ЕЛИС ПУУЛС" ЕООД сумата от 8316.06 евро, представляваща дължимо възнаграждение по договор за СМР, доставка и монтаж на оборудване от 18.03.2016 г. с предмет извършване на реконструкция на басейн, находящ се в гр. Варна, за което е издадена фактура № 1000002481/31.12.2021 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 16.09.2024 г., до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 5183/17.09.2024 г. по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 11725/2024 г. на Районен съд- Варна, 42 състав, на осн. чл.422 ГПК, вр. чл. 266 ЗЗД.

В останалата обжалвана част първоинстанционното решение е потвърдено.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът е осъдил настоящия молител да заплати на насрещната страна сумата от 3516.77 евро, представляваща разноски за заповедното, първоинстанционното и въззивното производства.

Молбата за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските е предявена в срока за обжалване на решението, с оглед на което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съгласно т. 1 на ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, когато в договора за правна помощ е указано, че възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде удостоверен в самия договор, който следва да бъде приложен по делото. При такава хипотеза той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. При уговорено плащане по банков път, следва да са налични доказателства за извършен банков превод на уговорения хонорар по сметка на процесуалния представител.

В конкретния казус адвокатското възнаграждение по заповедното производство е договорено с Договор за правна помощ и съдействие от 28.08.2024 г., като съгласно т. 2 от същия договореното възнаграждение е в размер на 2300.00 лева /1175.97 евро/, заплатено на процесуалния представител в брой.

Адвокатското възнаграждение за защита и съдействие в исковото производство е уредено в договор от 19.09.2025 г. и съгласно т. 2 от същия е в размер на 2300.00 лева /1175.97 евро/, отново заплатени на процесуалния 2 представител в брой.

Размерът на адвокатското възнаграждение във въззивната инстанция е определен в договор за правна помощ и съдействие от 09.01.2026 г. в размер на 1200.00 евро, заплатено по банков път, за което е представено доказателство за банков превод на сумата по сметка на адвокатското дружество.

Така посочените договорни клаузи и ангажирани писмени счетоводни и банкови документи напълно удовлетворяват посочените по-горе законови изисквания и съответстват на разрешението, дадено от касационната инстанция.

Ответникът в хода на първоинстанционното и на въззивното производства е релевирал съответни възражения по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Съгласно тълкувателните разяснения по т. 3 от ТР № 6/6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, когато съдът е сезиран с възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т. е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай - например задължителната практика, разрешаваща основните спорни въпроси определя сложност в по-ниска степен. След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар.

Настоящият състав приема в настоящия случай, че при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, вида и количеството на извършената от адвоката работа и материалния интерес на делото не се налага намаляване на адвокатското възнаграждение, каквото се иска от въззиваемия.

Въззивният съд е бил сезиран с въззивна жалба против решение по установителни искове с материален интерес от 10351.73 евро, като съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, препоръчителният хонорар в тази хипотеза възлиза на 1136.17 евро. Видно от развитието на производството, по делото е реализирана ефективна защита, довела до отмяна в по-голямата част на първоинстанционното решение и съответно уважаване на установителния иск за сумата от 8313.06 евро, което е съобразено от съда при произнасянето в частта за разноските в съдебния акт.

Съгласно Решение на СЕС по дело С-438/2022 г. е възможно да се определели възнаграждение в по-нисък размер от минимално предвидения в НМРАВ, но преценката е конкретна за всеки отделен случай и приложимостта на въпросния съдебен акт не е автоматична. Определеното възнаграждение на процесуалния представител на въззивника надвишава в незначителен размер ориентировъчния такъв по Наредбата, с оглед което и предвид обема от процесуални действия, извършени от адвоката в хода на двете съдебни инстанции и заповедното производство, съдът е присъдил в полза на въззивника действително извършените от него разноски въз основа на представените договори за правна помощ.

3

Предвид гореизложеното, съдът намира, че не са налице предпоставки за редуциране размера на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на въззивника, поради което молбата по чл. 248 ГПК се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 22454/08.07.2026 г. от "ЦБА" ЕАД, ЕИК 202420609, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул.

"Народни будители" № 2, ет. 3, чрез адв. Д. Г., с искане за изменение на постановеното по делото решение № 544/22.05.2026 г. в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл.

280, вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4