Определение № 3525 от 11.12.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3525 гр. София, 11.12.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева като разгледа докладваното от Мария Бойчева Касационно търговско дело № 20258002901875 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на насрещните страни по спора – ищеца Х. А. А. и ответника Застрахователно акционерно дружество “ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК 200299615, срещу решение № 122/19.05.2025 г. по в.гр.д. № 259/2024 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, с което е частично потвърдено решение № 228/08.12.2023 г. по гр.д.

№ 188/2023 г. на Окръжен съд – Габрово в обжалваните части за уважаване на иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за разликата над 50 000 лева до присъдените 150 000 лева, представляващи обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 01.08.2019 г., причинено от Галина Костадинова Дачева като водач на лек автомобил “Пежо 207” с рег. № ЕВ2865АХ, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество, и за отхвърляне на иска за обезвреда на неимуществени вреди за разликата над 150 000 лева до претендираните 500 000 лева – частичен от пълен размер 700 000 лева, и за имуществени вреди над 4 049,50 лева до претендираните 8 099 лева.

С касационната жалба на ищеца се атакува въззивното решение в отхвърлителната част с оплаквания за неговата неправилност поради нарушения на материалния закон – чл. 52 и чл. 51, ал. 2 ЗЗД, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1, 2 и 3 ГПК. Доводите на този касатор се свеждат до приложението на принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД, което според него е неправилно проведено от апелативния съд. Това е довело до присъждане на занижено по размер обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, което не може да ги репарира в пълен обем. Изтъква се, че въззивният състав не е съобразил всички обстоятелства, които са от значение за определяне действителния паричен еквивалент на понесените вреди. Не е взел предвид обществената и икономическата конюнктура в страната към момента на настъпване на процесното ПТП, както и съдебната 1 практика в сходни случаи. Оспорват се изводите на въззивната инстанция за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия и определения принос - 50%, с доводи, че същите почиват на предположения, предвид липсата на експертно заключение за увредите, които биха настъпили, ако ищецът се е движел с разрешената скорост от 50 км/ч. Претендира се отмяна на въззивното решение в обжалваната отхвърлителна част и уважаване на предявените искове в пълен размер, както и присъждане на разноските по делото, вкл. адвокатски хонорар за трите съдебни инстанции.

Искането на касатора ищец за допускане на касационен контрол се основава на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като се поставят следните въпроси:

1. “Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл.

52 ЗЗД, и кои са критериите, които следва да бъдат съобразени при определяне на обезщетението за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя?”.

2 . “Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите и с конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси?”.

3. “Съобразено ли е присъденото от въззивния съд застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца телесни увреждания със задължителната практика на ВС и с практиката на ВКС относно размера на справедливото обезщетение за репарация па претърпените неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя?”.

4. “Следва ли съдът да приложи разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, респ. определеното застрахователно обезщетение да бъде намалено, ако не е налице противоправно поведение на пострадалия, което да се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат?”.

5 . “За да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД дължимото застрахователно обезщетение, следва ли приносът на пострадалия да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела?”.

6 . “Как следва да се произнесе въззивният съд по отношение самостоятелната си оценка на събраните по делото доказателства и следва ли да ги изложи в собствени мотиви относно крайните си изводи?”.

7 . “Може ли в исковото гражданско производство съдът да формира вътрешното си убеждение и да обоснове крайните си изводи на база на доказателства /протоколи за разпит на свидетели и експертиза/, изготвени в досъдебно наказателно производство, които не са събрани непосредствено пред него и следва ли те да бъдат изключени от доказателствения материал по делото?”.

8 . “В хипотеза, в която съдът приеме наличие на съпричиняване на 2 вредоносния резултат, от страна на пострадалото лице, следва ли да съпостави приноса му с този на виновния водач, за да установи действителния обем, в който всеки един от участниците е допринесъл за процесното ПТП, като сравни поведението на всеки един от тях като участник в същото с оглед правилата в ЗДвП, които са били длъжни да спазват?”.

9 . “Кои са законоустановените критерии за определяне на конкретния принос на делинквента и пострадалия в единния цялостен съпричинителен процес между фактите и явленията в обективната действителност и какви са нормативните изисквания за съпоставяне н а тяхното каузално участие в процеса на настъпване на вредоносните последици?”.

По така формулираните въпроси се поддържа, че е налице противоречие на въззивното решение със задължителните постановки на ППВС № 4/1968 г., съответно ППВС № 17/1963 г., както и с трайната практика на касационната инстанция, обективирана в цитирани от страната решения по чл. 290 ГПК.

С касационната жалба на ответника се обжалва въззивното решение в уважителната част за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 50 000 лева до 150 000 лева. Заявяват се оплаквания за неговата неправилност поради нарушения на материалния и на процесуалния закон, както и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3, предл.1, 2 и 3 ГПК. Изразява се несъгласие с приетия от апелативния съд справедлив размер на обезщетението, който се счита за прекомерно завишен и несъобразен с относимите критерии, които не са съпоставени от решаващия състав с обективно проявилите се обстоятелства от значение за обезвредата. Изтъква се, че не са взети предвид установените от събраните писмени доказателства и заключението на СМЕ предходни травми на търсещия обезщетение, които свидетелстват за по-голямата му уязвимост. Пояснява се, че завишеният процент на трайно намалена работоспособност в експертно решение № 90861 от 17.06.2024 г. на ТЕЛК спрямо предходното такова, е резултат на промяна в методиката за оценка през 2023 г., а не на обективно влошаване на здравословното състояние на ищеца. По тези аргументи неимуществените вреди, търпени от ищеца в резултат на процесното произшествие, се оценяват от ответното дружество на 100 000 лева, а след отчитане на съпричиняването на 50 000 лева. Развива се тезата, че основната причина за настъпване на пътния инцидент е несъобразената скорост, с която се е движел пострадалия мотоциклетист (116 км/ч при максимално разрешена от 50 км/ч), невъзприета от водача на автомобила. Релевира се и липсата на специална екипировка на мотоциклетиста – налакътници, наколенки, протектори, които, макар и да не са нормативно задължителни, могат да ограничат травматичното въздействие при удар. По тези доводи се счита, че очевидният превес на вината на ищеца предпоставя определяне на съпричинителна квота, по-голяма от 50%. Сочи се, че след постановяване на въззивното решение от застрахователя е извършено плащане на общо 165 645,37 лева, с цел избягване на принудителното 3 изпълнение. Иска се от отмяна на въззивното решение в обжалваната уважителна част и отхвърляне на предявения иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди за сумата над 50 000 лева, както и присъждане на разноските по делото. Заявява се възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, депозирано от касатора ответник, се развиват доводи за допускане на касационна проверка в хипотезата на чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК по следните въпроси:

1. “Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички изложени във въззивната жалба възражения?”.

2 . “Липсата на анализ и съпоставяне на задължителните критерии по приложението на чл. 52 ЗЗД с установените по конкретното дело обстоятелства, включително и по такива установени от първоинстаинионния съд и необжалвани от страните, представлява ли нарушение на принципа на справедливост при определяне на обезщетението?”.

3 . “При определяне на процента на съпричиняване от страна на пострадалия, съдът длъжен ли е да направи цялостен анализ на събраните доказателства за приноса и да извърши комплексна оценка на участието на делинквента и пострадалия в причиняването на общата вреда, като ги съпостави?”.

4 . “Длъжен ли е съдът да вземе предвид и да прецени доказаните нарушения на нормативните актове, регулиращи движението по пътищата от страна на пострадалия, за да определи приноса по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД?”.

По отношение на така формулираните питания се твърди отклонение на въззивното решение в уважителната част от задължителната практика на касационната инстанция, както и трайната такава, намерила израз в посочени от касатора ответник решения по чл. 290 ГПК. Цитираните определения на ВКС, постановени в производство по чл. 288 ГПК не могат да обосноват допуск до касационен контрол, тъй като в същите не е разрешен правен спор по същество.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК всяка от страните възразява по основателността на искането за достъп до касация на насрещната страна и оспорва касационната й жалба.

Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди доводи на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 288 ГПК, намира следното:

Касационните жалби на насрещните страни по спора са допустими – подадени са от надлежни страни, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговарят по съдържание 4 на изискванията на чл. 284 ГПК.

Първоинстанционното производство е било образувано по предявени от Х. А. А. против ответника ЗАД “ДаллБогг: Живот и Здраве” АД искове по чл.

432, ал. 1 КЗ за обезвреда на претърпените от ищеца неимуществени и имуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 01.08.2019 г., причинено от Галина Костадинова Дачева като водач на лек автомобил “Пежо 207” с рег. № ЕВ2865АХ, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество.

Недоволни от решението на първата инстанция, с което исковете са частично уважени, са останали и двете насрещни страни по спора. Пред въззивния съд ищецът е обжалвал същото в отхвърлителната част за обезвреда на неимуществените вреди за разликата над присъдените 150 000 лева до претендираните 500 000 лева – частичен иск от пълен размер 700 000 лева, и за имуществените вреди над 4 049,50 лева до претендираните 8 099 лева, както и за законната лихва от датата на предявяването на претенцията пред застрахователя – 29.10.2019 г., до 29.01.2020 г., а ответникът - в уважителната част за присъденото обезщетение за неимуществени вреди над 50 000 лева до 150 000 лева. За да потвърди първоинстанционния съдебен акт в обжалваните части относно присъдените суми и да уважи след частичната му отмяна акцесорната претенция за законна лихва за периода 29.10.2019 г.– 29.01.2020 г., апелативният съд е приел, че с влязлото в сила решение на първата инстанция в необжалваната част се установяват със сила на пресъдено нещо правопораждащите факти на спорното субективно материално право настъпилото ПТП, наличието на виновно и противоправно поведение на дееца – водач на лекия автомобил, причинените увреждания, както и наличието на претърпени от ищеца неимуществени вреди, обуславящи легитимацията му да претендира обезщетение за тях. Намерил е за неоснователни оплакванията на страните, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение е занижено, съответно завишено и не съответства на реално претърпените вреди. Този извод е направен след обсъждане на обстоятелствата, при които са причинени уврежданията /ПТП, като пострадалият се е движил със скорост, превишаваща разрешената такава за населено място/; характера и степента на уврежданията, както и болки и страдания вследствие телесните увреждания – признатите 6 броя средни телесни повреди с решението по НАХД, обвързващо съда при условията на чл. 300 ГПК, както и тези, изброени в заключението на СМЕ - ищецът е бил пет пъти хоспитализиран, като при тези хоспитализации са му били направени различни оперативни интервенции; частично възстановено самообслужване след първата година от произшествието; наличие на силно изразена хипотрофия на мускулатурата на дясната подбедрица и в по-малка степен на дясното бедро и двата седалищни мускула; липсваща кожна чувствителност по външната повърхност на дясната подбедрица и стъпалото на десния крак и намалена такава по вътрешната повърхност на дясната подбедрица; невъзможност за активни волеви движения на стъпалото на десния крак в дясната глезенна става, при възможност за извършване на пасивни движения в ставата; без чувствителност на стъпалото; нарушено контролиране на уринирането;