Решение № 218 от 05.05.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 218 гр. София, 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Снежана Бакалова

Рени Ковачка при участието на секретаря Таня Ж. Петрова като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно търговско дело № 20251001000827 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

С Решение № 260004/17.07.2025год., постановено по т.д.№ 54/2017год. по описа на ОСКюстендил е признато за установено по отношение на И. К. С. , че в полза на „ Уникредит Булбанк“ АД съществуват вземания както следва : за сумата от 183 383.05лева , представялваща неизплатена главница по Договор за банков кредит № 5/20.02.2007год. и Анекс № 1/19.06.2009год., за сумата от 36 734.30 лева , представляваща просрочена договорна лихва , дължима за периода от 20.11.2009год. до 04.09.2011год. и за сумата от 14 420.21лева , представляваща наказателна лихва за просрочена главница , изтекла за периода от 20.11.2009год. до 04.09.2011год., ведно със законната илхва върху главницата, считано от 27.12.2011год. до окончателното й изплащане, които суми са дължими от ответника като солидарен длъжник по силата на сключен Договор за банков кредит № 5/20.02.2007год. и Анекс № 1 / 19.06.2009год. към договора , за които вземания и в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.

417 от ГПК № 140/09.02.2012год. по ч. гр.д.№ 4232/2011год. на КнРС.

Със същото решение са отхвърлени предявените от „ Уникредит Булбанк“ АД против „ Арго Мик Метал“ ЕООД обективно кумулативно съединени искови по чл. 422 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника , че в полза на ищеца съществуват вземания както следва : за сумата от 183 383.05лева , представялваща неизплатена главница по Договор за банков кредит № 5/20.02.2007год. и Анекс № 1/19.06.2009год., за сумата от 36 734.30лева , представляваща просрочена договорна лихва , дължима за периода от 20.11.2009год. до 04.09.2011год. и за сумата от 14 420.21лева , представляваща наказателна лихва за просрочена главница, изтекла за периода от 20.11.2009год. до 04.09.2011год., ведно със законната илхва върху главницата, считано от 27.12.2011год. до окончателното й изплащане, които суми са дължими от ответника като солидарен длъжник по силата на сключен Договор за банков кредит № 5/20.02.2007год. и Анекс № 1 / 19.06.2009год. към договора ,за които вземания и в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 140/09.02.2012год. по ч. гр.д.№ 4232/2011год. на КнРС.

1

Със същото решение И. С. е осъден да заплати на „ Уникредит Булбанк“ АД разноски по делото в размер на 4 710.75 лева .

Решението е постановено при участие на „ АПС Бета България“ ООД като трето лицепомагач.

Срещу така постановено решение, в частта му , в която е уважен иска по чл. 422 от ГПК е подадена въззивна жалба от И. С. , в която излага доводи за недопустимост на решението в обжалваната му част и такива за неговата неправилност. Сочи и излага съображения за това ,че установителния иск е предявен за вземане по договор за кредит, за вземане по който договор не е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК. Документът по чл. 417, ал.2 от ГПКизвлечение от счетоводните книги не удостоверявал дължимостта на заявините от „ Уникредит Булбанк“" АД веземания по сочения от него договор за банков кредит № 5/ 10.10.2008год., цитираният в заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение договор за кредит бил от 2007год., а не от 2008год. Горното правело предявения иск по чл. 422 от ГПК –за установяване дължимост на суми по договор за кредит № 5/ 10.10.20028год. недопустим и респ. постановеното по такъв иск решение- недопустимо и подлежащо на обезсилване.

По същество на спора се твърди ,че кредитът не бил изискуем, тъй като дружествотокредитополучател- „ Арго Мик Метал „ ЕООД не било получило уведомление за обявяване предсрочната изискуемост на кредита. Сочи , че искът бил и недоказан по размер, а и погасен по давност. По тези съображения се прави искане за отмяна на първоинстанционното решение, в обжалваната му част и постановяване на ново решение за отхвърляне на исковата претенция, ведно с произтичащите от това последици.

Доказателствените искания във въззивната жалба са оставени без уважение с Определение от 26.03.2026год.

По делото е представена писмена защита от жалбоподателя, в която са доразвити доводите му за недопустимост и неправилност на обжалваното решение.

В подаден от „ Уникредит Булбанк“ АД писмен отговор на въззивната жалба са изложени доводи за нейната неоснователност. Сочи се , че между страните няма сключен друг договор за кредит, освен посочения в решението . Разяснява се , че в заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение е посочен като основание на вземането на заявителя договор № 5 от 10.10.2008год. , вместо съществуващия - № 5 от 20.02.2007год. Именно по последния договор ищецът бил съдлъжник по кредита . Истинската дата на договора била посочена в документът по чл. 417, ал.1 т.2 от ГПК. Твърди се ,че размерът на исковите претенции бил потвърден от изготвената съдебно-счетоводна експертиза . Прави се искане за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваното му част и се прави възражение за прекомерност за адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя за въззивното производство.

С писмения отговор не се представят и не се сочат доказателства.

В подаден писмен отговор на въззивната жалба от третото лице помагач- „ АПС Бета България“ ЕООД се излагат доводи за нейната неоснователност. Като голословни се определят доводите в жалбата са ненастъпила предсрочна изискуемост на кредита и за погасяване на вземанията по давност. Прави се искане за потвърждаване на решението като правилно и обосновано.

С писмения отговор не се представят и не се сочат доказателства.

При разглеждане на делото Апелативен съд-София, в настоящия си състав, констатира следното :

Окръжен съд-Кюстендил е бил сезиран с иск от „ Уникредит Булбанк“ АД по чл. 422 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника – И. К. С. , че дължи на банката заплащане на сума в размер на 240 248.26лева, от които 184 383.04 лева –главница по договор за банков кредит № 5/20.02.2007год. и Анекс № 1 /19.06.2009год., ведно със законната лихва ,считано от от 27.12.2011 год. до окончателното изплащане на сумата, 51 154.47лева –лихва за забава за периода от 20.11.2009год. до 26.12.2011год., от които 36 734.30лева просрочена договорна лихва за периода от 20.11.2009год. до 04.09.2011год. и 14 420.21лева- наказателна лихва за периода от 20.11.2009год. до 04.09.2011год..

2

В исковата молба е посочено , че по подадено от банката заявление и на основание чл. 417 от ГПК са били издадени Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 140/09.02.2012год. и въз основа на нея изпълнителен лист от 10.02.2012год., по силата на които „ Арго Мик Метал „ ЕООД и И. К. С. са осъдени да заплатят солидарно на банката 184 383.04леваглавница , 51 154.47 лева- лихва за периода от 20.11.2009год. до 26.12.2011год. , ведно със законната лихва върху главницата , считано от 27.12.2011год. до окончателното й изплащане и разноски в заповедното производство в размер на 4 710.75лева. На основание изпълнителния лист било образувано изпълнително производство, поради подаденото от длръжника И. С. възражение по чл. 414 от ГПК ,бил предявен и установителния иск по чл. 422 от ГПК.

В исковата молба се посочва , че на 20.02.2007год. между „ правоприемника на „ Уникредит Булбанк“ АД- „ ЕИЧ ВИ БИ Банк Биохим“ АД и „ Арго МИК Метал“ ЕООД, представлявано от И.

С. бил сключен договор за банков кредит № 5/20.02.2007год. с размер на кредита 220 000.00лева , предназначен за инвестиционно финансиране , с краен срок на издължаване 20.02.2017год., както и че в заявлението за издаване на заповед за изпълнение била допусната техническа грешка като датата на сключване на договора е посочена „ 10.10.2008год.“ вместо „ 20.02.2007год.“ Отпуснатият кредит бил усвоен, а с Анекс № 1 / 19.06.2009год. като солидарен длъжник по кредита бил встъпил представляващащия „ Арго МИК Метал“ ЕООД- И. С.. Посочено е също така , че кредитопучателят и съдлъжника били изпаднали в просрочие. С уведомление с изх.№ 0126/12660/02.11-2011год. те били поканени да заплатят доброволно дължимите вноски по договора за кредит и уведомени , че при непращане банката ще пристъпи към принудителното им събиране.

В подаден писмен отговор от ответника И. С. е заявено , че предявеният иск е недопустим и неоснователен. Посочено е, че предявеният иск е на основание друг договор за кредит, а не по посочения в заявлението и в издадената заповед за изпълнение договор за кредит , поради което е недопустим. Исковите претенции касателно вземания по договора за кредит от 2007год. били погасени по давност . Не ставало въпрос за техническа грешка при посочване на датата на договора за кредит , а насочването на иска по чл. 422 от ГПК спрямо ищеца било злоупотреба с право. Сочи се , че е налице отмяна на издадената заповед № 140/09.02.2012год. по ч.т.д.№ 4232/2011год. на РС-Кюстендил с Разпореждане на ОС-Кюстендил, а и договорът от 20.02.20027год. бил сключен с друга банка , а не с банката- ищец. Твърди се , че по договор № 5/10.10.2008год. съгласно издадената заповед № 140/09.02.2012год. и издадения въз основа на нея изпълнителен лист няма предявен иск от „ Уникредит Булбанк“ АД срещу съдлъжника И. С., а и срещу дружествотокредитополучател.

Излагат се доводи и за неоснователност на предявения иск.Твърди се , че кредитополучателят не е надлежно уведомен за настъпилата изискуемост на кредита. Към момента на изпращане на цитираното от банката уведомление дружеството „ Арго Мик Метал „ ЕООД не съществувало в правния мир. Искът не бил доказан и по размер.

В подадена допълнителна искова молба се отрича твърдението на ищеца за наличие на два различни договора за банков кредит. Сочи се ,че процесният договор е с № 5 / 20.02.2007год. и същият бил приложен към заявлението по чл. 417 от ГПК. Отмяната с Определение от 20.06.2017год. на заповед № 140/09.02.2012год. не водело до отмяна на Разпореждането от 09.02.2012год., по силата на което били издадени заповедта за изпълнение и изпълнителни лист.

Като неоснователно се сочи възражението на ищеца за изтекла погасителна давност ,тъй като от датата на изпадане в забава-20.11.2011год. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и дори до датата на образуване на изпълнителното производство не била изтекла нито 5 годишната , нито 3 годишната даност. Искът по чл. 422 от ГПК не бил недопустим, тъй като бил подаден преди постановяване на определението за отмяна на незабавното изпълнение. „ Уникредит Булбанк“ АД било провоприемник на банката –кредитор- „ Ви Би Банк Биохим“ АД и това било видно от справка в ТР, поради възраженията на ответника за липса на правоприемство били несъстоятелни. Сочи се , че банката била изпратила на „ Арго Мик Метал“ ЕООД уведомление , че е налице просрочие по кредита и това уведомление бил получено от дружеството.Към този момент дружеството не било пререгистрирано , но дейността му не била прекратена.

В допълнителен отговор на исковата молба се доразвиват изложените в отговора на исковата молба оспорвания .

3

С Определение № 511/30.11.2018год. към т.д.№ 54/2017год. на ОС-Къстендил е присъединено т.д.№ 69/2018год. по описа на ОС-Къстендил. . Последното е образувано по иск по чл. 422 от ГПК на „ Уникредит Булбанк“ АД срещу „Арго Мик Метал“ ЕООД за установяване съществуване на вземания по договор за банков кредит № № 5/20.02.2007год. и Анекс № 1 / 19.06.2009год. ,за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 417 от ГПК с номер 140/09.02.2012год. по ч.гр.д.№ 4232/2011 год.

С уточнителна молба вх.№ 5593/30.04.2019год. на ищеца е посочено , че в резултат на техническа грешка в Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК е посочена невярна дата на договора за кредит, а именно договор за кредит № 5 от 10.10.2008год. вместо договор за кредит № 5 от 20.02.2007год. Същият бил цитиран правилно в писмото за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита , и в документа по чл. 417, ал.2 от ГПК.