Решение № 1123 от 22.06.2026, Административен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 1123

Шумен, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Шумен - VI състав, в съдебно заседание на единадесети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

БИСТРА БОЙН

При секретар РОСИЦА ХАДЖИДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия БИСТРА БОЙН административно дело № 20267270700191 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.118, ал.3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ във връзка с чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на М. Г. И. от [населено място], подадена чрез адв.В. М., против Решение № 2153-27-21/11.03.2026 г. на Директора на ТП на НОИ– Шумен, с което е отхвърлена жалбата ѝ срещу Разпореждане № РП-3-27-02107106/12.12.2025г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ– Шумен, с което на основание чл.114, ал.5 от КСО е разпоредено прихващане на изискуемо вземане на жалбоподателката от държавното обществено осигуряване, представляващо парично обезщетение за безработица по чл.54б от КСО за периода 01.11.2025 г.– 30.11.2025 г. в размер на 628,40 лева.

В жалбата се поддържа, че оспореното решение е незаконосъобразно, немотивирано и постановено в противоречие с материалния закон. Излагат се доводи, че задължението, за което е извършено прихващането, произтича от административни актове, издадени въз основа на задължителни предписания, като в производството по проверка на работодателя, жалбоподателката не е участвала. Навеждат се твърдения за липса на доказана недобросъвестност при получаване на осигурителните плащания, както и че прихващането на обезщетение за безработица поставя жалбоподателката и нейното дете в затруднено материално положение. Прави се искане за отмяна на решението и на потвърденото с него разпореждане.

Ответникът– Директорът на ТП на НОИ– Шумен, чрез процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна.

След като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, съдът приема за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл.118, ал.2 от КСО, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна се установява, че за М. Г. И. чрез осигурителя „А. строй 08“ ЕООД били представени удостоверения за изплащане на парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете за периода от 24.03.2015г. до 11.06.2017г., в които осигурителят бил удостоверели, че служителката е осигурена за общо заболявяне и майчинство. След извършена проверка на осигурителя били издадени задължителни предписания № ЗД-1-27-00856862/17.12.2020г. за заличаване на данните за осигурителен стаж и доход, подадени за наетите лица, включително за жалбоподателката, които са влезли в законна сила. Въз основа на установените обстоятелства ръководителят на контрола по разходите на ДОО издал Разпореждане № РВ-3-27-01192907/09.09.2022г., с което било разпоредено възстановяване на недобросъвестно получени парични обезщетения в общ размер на главница и лихва- 15 807,04 лева. Същото е влязло в законна сила на 28.11.2022г., видно от справка на стр.61 по делото.

По подадена жалба директорът на ТП на НОИ – Шумен с Решение № 2153-27-199/21.10.2022г. отменил разпореждането частично поради изтекла давност за част от вземанията, като потвърдил задължението за 2017г. в размер на 2803,04 лева, от които 1808,18 лева главница и 994,86 лева лихва. Решението не е било обжалвано и е влязло в сила.

На жалбоподателката било разрешено разсрочено плащане на задължението, но след неплащане на погасителни вноски, действието на погасителния план било прекратено и било пристъпено към събиране на вземането по реда на КСО.

Установява се още, че с разпореждане на ТП на НОИ– Бургас на жалбоподателката било отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 01.10.2025г. до 31.05.2026г. При наличие на това изискуемо вземане от ДОО било издадено процесното Разпореждане № РП-3-27-02107106/12.12.2025г., с което било извършено прихващане на сумата 628,40 лева, представляваща обезщетение за безработица за месец ноември 2025г.

С оспореното по делото Решение № 2153-27-21/11.03.2026г. директорът на ТП на НОИ– Шумен отхвърлил подадена жалба по административен ред от жалбоподателката срещу разпореждането за прихващане.

При така установените факти съдът приема следното:

Оспореният административен акт, предмет на настоящото производство, е издаден от компетентен по смисъла на чл.118 ал.1, във вр. с чл.117 ал.1 б.“д“ предложение второ от КСО орган- Директор на ТП на НОИ- [населено място], в изискуемата писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Разпореждането за прихващане също е издадено от материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл.114, ал.5 от КСО. Съгласно разпоредбите на чл.107 ал.1 и ал.2 т.1 от КСО, контролът по спазването на нормативните актове по държавното обществено осигуряване във връзка с дейността, възложена на НОИ се осъществява от контролните органи на НОИ, какъвто контролен орган е и ръководител на контрола по разходите, издал процесното разпореждане за прихващане на суми, а именно началник на сектор „Краткосрочни плащания“, определена да издава разпореждания за прихващания от парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност, раждане и отглеждане на малко дете и от парични обезщетения за безработица, определена със Заповед № 1015-27-221 от 25.11.2025г., приложена на стр.41 по делото.

Съгласно чл.114, ал.5 от КСО дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно, подлежат на принудително изпълнение или на прихващане от изискуеми вземания на осигуреното лице от държавното обществено осигуряване. Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките на чл.114 ал.5 от КСО за извършеното прихващане, с оглед наличието на две насрещни, еднородни, ликвидни и изискуеми задължения, а именно недобросъвестно получена от жалбоподателката сума, установена по основание и размер с влязло в сила Разпореждане № РВ-3-27-01192907/09.09.2022г. и нейно изискуемо вземане за парично обезщетение за безработица.

Неоснователни са възраженията в жалбата относно законосъобразността на актовете, с които е установено задължението за възстановяване на получените обезщетения. Настоящото производство е образувано по повод разпореждане за прихващане и предмет на съдебен контрол е единствено законосъобразността на извършеното прихващане. Влезлите в сила административни актове, с които е установено задължението към ДОО, не могат да бъдат косвено ревизирани в настоящото производство.

Неотносими към предмета на спора са и доводите за липса на доказана недобросъвестност при получаването на осигурителните плащания, доколкото тези въпроси са разрешени с влезлите в сила актове по възстановяване на сумите.

Съдът съобразява изложените твърдения относно затрудненото материално положение на жалбоподателката и необходимостта от средства за издръжка на нейното дете. Същите обаче не могат да обусловят незаконосъобразност на процесното разпореждане. Разпоредбата на чл.114а от КСО изрично допуска извършването на удръжки и прихващания от обезщетенията по КСО за задължения към държавното обществено осигуряване. Административният орган действа при условията на обвързана компетентност и при наличие на предпоставките по чл.114, ал.5 от КСО е длъжен да пристъпи към събиране на вземането.

Неоснователно е и възражението, че е следвало да бъде прихваната само част от дължимото обезщетение. Законът не предвижда възможност административният орган по своя преценка да определя размер на частично прихващане при наличие на изискуемо вземане на ДОО. Съгласно чл.114а ал.1 от КСО, за прихващането на суми по реда на чл.114 ал.5, е предвидено изключение от забраната за запор и удръжки върху паричните обезщетения и помощите, изплащани по КСО. В конкретния случай предмет на прихващане е изискуемото вземане на лицето от ДОО, представляващо парично обезщетение при безработица, поради което липсва законова пречка вземането да бъде предмет на прихващане.

Неоснователно е и възражението на жалбоподателката за погасяване на вземането по давност. Съгласно чл.115 ал.1 от КСО вземанията на държавното обществено осигуряване се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която са станали изискуеми. В случая задължението на жалбоподателката е установено с Разпореждане № РВ-3-27-01192907/09.09.2022г., което е влязло в законна сила на 28.11.2022г. От този момент вземането е станало годно за принудително събиране, включително чрез прихващане по реда на чл.114, ал.5 от КСО. Към датата на издаване на процесното Разпореждане № РП-3-27-02107106/12.12.2025г. не е изтекъл предвиденият в закона петгодишен давностен срок, поради което възражението за погасяване на вземането по давност се явява неоснователно.

Предвид изложеното, съдът счита, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в законоустановената форма, при спазване на процесуалноправните правила, и в съответствие с материалния закон и с целта на закона, поради което е законосъобразен.Това налага извод за неоснователност на жалбата.

С оглед изхода на спора и на основание чл.143, ал.3 от АПК в полза на ТП на НОИ– Шумен следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 50€.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – Шумен

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. Г. И., [ЕГН] от [населено място], против Решение № 2153-27-21/11.03.2026г. на Директора на ТП на НОИ – Шумен, с което е отхвърлена жалбата ѝ срещу Разпореждане № РП-3-27-02107106/12.12.2025г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ– Шумен.

ОСЪЖДА М. Г. И. да заплати на ТП на НОИ – Шумен сумата от 50€/ петдесет евро/ разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�