Определение № 3928 от 29.07.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3928 гр. Варна, 29.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Ралица Ц. Райкова като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно частно гражданско дело № 20263100500535 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК във връзка с чл. 406, ал. 4 и чл. 407, ал.

1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, подадена чрез процесуален представител по ч.гр.д. № 1094/2025 г. на Районен съд – Провадия. Жалбата е подадена чрез Единния портал за електронно правосъдие направо до Окръжен съд – Варна, където е постъпила с вх. № 8138/11.03.2026 г., след което е изпратена на първоинстанционния съд за администриране и е регистрирана там с вх. № 2174/23.03.2026 г.

С молба вх. № 1252/17.02.2026 г. дружеството е поискало да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка в изпълнителен лист рег. № 744/01.10.2025 г., като присъденото юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. бъде заменено с адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. С Разпореждане № 522/18.02.2026 г. районният съд е оставил искането без уважение, приемайки, че изпълнителният лист съответства на вземането, обективирано във влязлата в сила заповед за изпълнение.

В частната жалба не са посочени номерът и датата на обжалваното разпореждане и не е формулирано изрично искане за неговата отмяна. Жалбоподателят отново твърди, че в изпълнителния лист е допусната грешка относно вида и размера на присъденото възнаграждение, и моли да бъде извършена исканата поправка.

След служебна проверка на редовността и допустимостта на частната жалба настоящият състав намира следното:

Съгласно чл. 275, ал. 2 ГПК към частната жалба се прилагат съответно изискванията на чл. 260 ГПК, включително тя да съдържа означение на обжалвания съдебен акт и указание в какво се състои искането. Означението на акта не изисква непременно посочване на неговия номер и дата, когато предметът на обжалване може да бъде установен еднозначно от съдържанието на жалбата и от процесуалната последователност по делото. В този смисъл е и разрешението, дадено с Определение № 411/22.08.2017 г. по ч.гр.д. № 2626/2017 г. на ВКС, IV г.о.

1

В случая документът е озаглавен „Частна жалба“, адресиран е до Окръжен съд – Варна и съдържа точно означение на първоинстанционното дело, на изпълнителния лист и на поправката, чието допускане е отказано с Разпореждане № 522/18.02.2026 г.

Използваният израз „исканата от нас поправка“ препраща към молбата от 17.02.2026 г., по която е постановен отказът. Поради това, разгледана във връзка с материалите по делото, жалбата може да бъде свързана еднозначно с посоченото разпореждане, без да е необходимо даване на допълнителни указания по чл. 260, т. 2 ГПК.

Искането въззивният съд да извърши поправката е достатъчно определено и по смисъла на чл. 260, т. 4 ГПК. То съдържа искане за постигане на противоположния на постановения от районния съд резултат и съответства на правомощието на въззивния съд по чл. 278, ал. 2 ГПК при отмяна на обжалвания акт сам да разреши процесуалния въпрос.

Липсата на конкретни оплаквания срещу мотивите на разпореждането също не представлява отстранима нередовност. Разпоредбата на чл. 262, ал. 1 ГПК не предвижда оставяне без движение при липса на реквизита по чл. 260, т. 3 ГПК, а съгласно Тълкувателно решение № 6/15.01.2019 г. по тълк.д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС въззивният съд в производството по частна жалба не е ограничен от заявените оплаквания и извършва пълна проверка на обжалвания акт.

Следователно частната жалба следва да се приеме за редовна и насочена срещу Разпореждане № 522/18.02.2026 г.

Препис от обжалваното разпореждане е връчен на жалбоподателя на 25.02.2026 г.

Предвиденият в чл. 407, ал. 1 ГПК двуседмичен преклузивен срок е започнал да тече на 26.02.2026 г. и е изтекъл на 11.03.2026 г., присъствен ден. Частната жалба е подадена чрез Единния портал за електронно правосъдие и е постъпила в Окръжен съд – Варна именно на 11.03.2026 г. Съгласно действащата редакция на чл. 62, ал. 2 ГПК срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало в електронна форма, както и когато молбата е подадена в срок в друг съд. По силата на чл. 62, ал. 4 ГПК електронното изявление се смята за получено от съда, до който е адресирано, с постъпването му в системата на Единния портал за електронно правосъдие. Ето защо обстоятелството, че жалбата е подадена направо във въззивния съд, а не чрез съда, постановил обжалвания акт, не води до просрочие. Последващото изпращане на Районен съд – Провадия за администриране и датата на регистрацията там са без значение за спазването на срока. В същия смисъл е и Определение № 3545/29.06.2026 г. по ч.гр.д. № 2657/2026 г. на ВКС, III г.о.

Частната жалба е подадена от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Съгласно чл. 406, ал. 1 ГПК изпълнителният лист се издава въз основа на изпълнителното основание и трябва точно да възпроизвежда удостовереното с него подлежащо на изпълнение вземане. По силата на чл. 406, ал. 4 ГПК в производството по издаване на изпълнителен лист се прилага съответно чл. 247 ГПК. По този ред могат да бъдат отстранени очевидни фактически грешки при обективиране на формираната воля, но не може да бъде изменяно съдържанието на изпълнителното основание или да бъде формирана различна воля относно присъдените суми.

В случая с Разпореждане № 3428/25.07.2025 г. районният съд изрично е приел, че на заявителя следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 27 от Наредбата за заплащане на правната помощ. В съответствие с така формираната воля Заповед № 677/25.07.2025 г. присъжда разноски в общ размер 94,51 лв., включващи 44,51 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение. Същите разноски са възпроизведени и в изпълнителен лист рег. № 744/01.10.2025 г.

2

Следователно между съдържанието на изпълнителния лист и влязлата в сила заповед за изпълнение няма несъответствие. Исканата замяна на присъденото юрисконсултско възнаграждение от 50 лв. с адвокатско възнаграждение от 300 лв. не представлява поправка на очевидна фактическа грешка в изпълнителния лист, а би довела до изменение на изпълнителното основание и до издаване на изпълнителен лист за неприсъдено вземане.

Представените договор за правна защита и съдействие и доказателства за плащане на адвокатско възнаграждение не обосновават различен извод. Те са относими към правилността на произнасянето по разноските в заповедта за изпълнение. Защитата срещу това произнасяне е била чрез обжалване на заповедта в частта за разноските по чл. 413, ал. 1 ГПК. Заповедта е връчена на заявителя на 06.08.2025 г. и не е била обжалвана в тази част, поради което последващото искане за поправка на изпълнителния лист не може да замести пропуснатия способ за защита и да промени влязлото в сила изпълнително основание.

Като е приел, че издаденият изпълнителен лист съответства на влязлата в сила заповед за изпълнение и е оставил искането за поправка без уважение, районният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 522/18.02.2026 г., постановено по ч.гр.д. № 1094/2025 г. по описа на Районен съд – Провадия, с което е оставено без уважение искането на „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД за поправка на очевидна фактическа грешка в изпълнителен лист рег. № 744/01.10.2025 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3