Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 11356 от 10.06.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 6767/2025
Вид
Решение № 11356
Подписан
10.06.2026
Състав
ИЛИНА ЛЮБОМИРОВА ГАЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 299 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 299, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 299, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 55, ал.1, предл.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.59 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 11356 гр. София, 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело № 20251110106767 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Образувано е по подадена от Л. П. С. с ЕГН **********, чрез адв. Н. И. срещу “П К Б” ЕООД с ЕИК *****.

Ищцата твърди, че между нея и ответното дружество е бил сключен договор за потребителски кредит от 23.07.2019г., за сумата от 5000 лв. /главница/, като ответникът образувал срещу нея производство по реда на чл.410 ГПК. В рамките на последващото развило се производство по чл.422 ГПК, с влязло в сила решение, съдът признал недължимостта от ищцата на сумата от 1692,91 лв. заплатено възнаграждение по договора за ползване на услуги "Фаст" и "Флекси". По отношение на дължимостта на останалите вземания по договора за кредит, ищцата не възразила, поради което за тях, в полза на ответника бил издаден изпълнителен лист от 10.10.2022г., като на 08.08.2023г., срещу ищцата било образувано изпълнително производство за сумите по листа. След извършена справка от ЧСИ, ищцата установила, че й била удържана сумата от 3327,38 лв., включваща вземания за главница, за лихви, за разноски, както и за такси към ЧСИ. Ищцата твърди, че към 27.06.2022г., т.е. преди образуване на изпълнителното производство, сумите дължими по процесния договор с ответника били заплатени в цялост, поради което и не следвало такова да бъде образувано.

Ищцата поддържа, че част от събраните по изпълнителното производство суми й били възстановени от ЧСИ, като сумата която претендира ответникът да и заплати, е в размер на 3776,12 лв. Претендират се и разноските по производството.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, оспорва изцяло предявения иск, като излага подробни съображения за неговата неоснователност. Претендира и присъждане на разноските по производството.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

По допустимостта на производството.

Съдът намира, че предявеният иск е недопустим на основание чл. 130 ГПК, вр.

1 чл. 299 ГПК, с оглед на което производството по делото следва да бъде прекратено, по следните съображения:

От събраните писмени доказателства се установява, че между същите страни е било налице гр.д. №54054/2023 г. по описа на СРС, 140 с-в, като предмет на производството са били предявени от Л. П. С. срещу “П К Б” ЕООД обективно кумулативно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, за установяване в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника сумата в общ размер на 3269,21 лв. – вземания по сключен между тях договор за потребителски кредит №30038257480/23.07.2019г., за които суми е издаден изпълнителен лист № 18852/10.10.2022г., както и иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД, за сумата от 1140,62 лв. за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ по горепосочения договор, заплатени от ищцата на нищожно правно основание.

Установява се, че с влязло в сила решение № 16220 от 28.08.2024 г. по гр.д.

№54054/2023 г. по описа на СРС, 140 с-в, съдът е оставил без разглеждане като недопустим, поради липса на правен интерес, предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл.424, вр. чл.124, ал.1 ГПК, за признаване със сила на пресъдено нещо в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника сумата в общ размер на 3269,21 лв., включваща сумата от 3182, 42 лв. - главница по договора за потребителски кредит, както и сумите от 63,65 лв. - държавна такса и в размер на 23,14 лв. - юрисконсултско възнаграждение, за които е издаден изпълнителен лист от 10.10.2022г. по ч.гр.д. 35056/2022г., по описа на СРС, 33 състав, като производството е прекратено в тази му част. На следващо място, съдът е отхвърлил като неоснователен и недоказан осъдителения иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, за сумата в размер на 1140,62 лв., като платена без правно основание.

Съгласно чл. 299, ал. 1 и ал. 2 ГПК спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго.

Повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда. В настоящия случай отново се претендира връщане на недължимо платена сума по договор за потребителски кредит от 23.07.2019г., като въпреки, че размерът на иска е различен от претендираната в гр.д. №54054/2023 г. сума, съдът намира, че предметът на делата е един и същ, доколкото заявените основание и искане са едни и същи, между същите страни, като няма данни искът по предходното дело да е бил предявен като частичен, в който случай настоящото би се явило допустимо. Следва да се посочи, че доколкото ищцата обосновава правния си интерес от водене на настоящото дело, основавайки се на ново обстоятелство – издадена от ответника справка – извлечение от сметка към договор за потребителски кредит от 23.07.2019г. от 21.10.2024 г., което обстоятелство не е било известно на ищцата към момента на разглеждане на предходното дело гр.д.

№54054/2023 г., то следва да се посочи, че пътят на защита е този по реда на чл. 303 ГПК, а не чрез повторно предявяване на вече решен правен спор, по който е налице сила на пресъдено нещо между страните.

По изложените съображения производството като недопустимо на основание чл.

130 ГПК, вр. чл. 299, ал. 2 ГПК следва да бъде прекратено.

На основание чл. 78, ал. 4 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата в размер на 51,13 евро за юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

2

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустим, предявеният от Л. П. С. с ЕГН **********, чрез адв. Н. И., срещу “П К Б” ЕООД с ЕИК *****, осъдителен иск с правно основание чл.59 ЗЗД, за сумата в размер на 3776,12 лв., като събрана без правно основание по изпълнително дело № ***/2023 г. по описа на ЧСИ Г К.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.4 ГПК, Л. П. С. с ЕГН ********** да заплати на “П К Б” ЕООД с ЕИК *****, сумата в размер на 51,13 евро за разноски по производството.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 6767/2025г., по описа на СРС, 140 състав.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийския градски съд.

Препис от същото да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3