Решение № 1226 от 19.10.2025, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 2964/2025
- Вид
- Решение № 1226
- Подписан
- 19.10.2025
- В сила
- 02.12.2025
- Състав
- Албена Славова
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- член 9а · Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури
- чл. 36 · Закон за адвокатурата
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 39, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 2, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.2, т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 83, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 102 ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 167а, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 167а, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 179, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 185 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 11 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189ж · Закон за движението по пътищата
- чл. 189ж, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 10 ал.1 · Закон за пътищата
- чл. 10, ал. 1, т. 2 · Закон за пътищата
- чл. 10б, ал. 3 · Закон за пътищата
- чл. 80, ал. 1, т. 5 · Наказателен кодекс
- чл. 81, ал. 3 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1226 гр. Варна, 19.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Албена Славова при участието на секретаря Елена Ст. Пеева като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно дело № 20253110202964 по описа за 2025 година
УСТАНОВИ:
Производството е образувано по жалба на „МЕЛИ ТРАНС“ЕООД чрез адв. Й. Л. от АК - Хасково против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на такси по чл. 10 ал.1 от Закона за пътищата № 8505513171, издаден от Агенция“Пътна инфраструктура“, с който на основание чл. чл. 179 ал. 3б от ЗДвП му е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/лева за нарушение на чл. 102 ал. 2 от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че обжалваният ЕФ е незаконосъобразен поради нарушение на императивните материалноправни разпоредби, наличие на съществени административнопроизводствени нарушения, както и поради противоречие с целта на закона. Излага се становище, че правилата, касаещи издаването на електронен фиш, не се прилагат при нарушения на Закона за пътищата и по чл.179, ал.3б от Закона за движение по пътищата, съотв. за констатираното нарушение е следвало да се приложи общата процедура по ЗАНН, доколкото законодателят е предвидил възможност да се издава електронен фиш при условията на чл. 189ж ЗДвП само за нарушение на чл.
179, ал. 3 от ЗДвП.
Релевира се довод, че след издаване на ЕФ е влязла в сила разпоредба, предвиждаща по-благоприятно правило за поведение, а именно нормата на чл. 10б ал.
3 в редакцията на същата от 01.01.2024 г. От посочената редакция на нормата въззивникът формира извод, че административно нарушение по смисъла на чл. 6 от 1
ЗАНН ще е налице само, когато след уведомяването за наличие на неплатена тол такса и нейният размер (чл. 106, ал. 7 и ал. 8 от ЗП) и след изтичането на 14-дневният срок за извършване на плащането, собственикът не предприеме тези действия за погасяване на своите задължения.
Според въззивника липсва отбелязване на административнонаказващия орган, издал правораздавателния акт и мястото на извършване на нарушението. Формира се извод, че словесно описание на извършеното нарушение на практика липсва, а от друга страна отразеното в съдържанието на ЕФ не отговаря на нарушението, за което се ангажира административнонаказателната отговорност. Релевира се довод, че не може да се направи преценка за надлежната компетентност предвид липсата на данни за издателя на обжалвания акт. Твърди се, че не е уточнено изпълнителното деяние. С оглед систематичното тълкуване на чл. 102 ал. 2 от ЗДвП и чл. 179 ал. 3б от ЗДвП се сочи, че е налице неяснота относно факта в какво деяние се изразява неправомерното поведение на наказаното лице, а именно - че е допуснал движение на ППС без платена такса или че не е заплатил дължимата държавна такса.
Оспорва се съставомерността досежно обвинението с оглед твърдението, че бордовите устройства , монтирани в превозните средства предават тол данни към националните доставчици на услугата, които от своя страна обработват тези тол данни, превръщат ги в тол декларации и предават същите на Агенция“Пътна инфраструктура“. Сочи се, че щом не са получени тол декларации от АПИ, дружеството не следва да носи отговорност за тома, тъй като не му е вменена отговорност за тази дейност.
Излага се становище, че не са спазени предвидените от закона давностни срокове за издаване на електронен фиш, доколкото според въззивника срокът по чл.
34 от ЗАНН за провеждане и приключване на производството в административната му фаза, започва да тече от датата на заснемането с техническото средство. Сочи се, че в настоящия случай, не са налични данни кога е издаден електронният фиш. Релевира се довод, че ЕФ, както и снимковия материал, изготвен с техническото устройство, не се ползват с доказателствена сила относно възприетите в него фактически положения, с оглед на което съдът не е обвързан от фактическите констатации в електронния фиш. В случая според въззивника нарушението е недоказано, доколкото процесното обвинение се основава единствено на доклада от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП и снимковия материал, които удостоверят единствено факта, че съответното пътно превозно средство е преминало през определено място, но не съдържат информация относно това дали е заплатена тол такса. Излага се аргумент, че техническото устройство, заснело нарушението, не е предвидено да бъде сертифицирано и да преминава през техническа проверка, съгласно Закона за измерванията, което се явява съществен порок та ЕФ.
Твърди се, че АПИ е била длъжна да посочи за кой пътен участък, респ. за кой „тол семент“ от пътя се дължи такса и доколкото подобни данни не са установяват, това влече след себе си незаконосъобразно начисляване на максимална такса, тъй като не е посочен тол сегмента, за който се събира таксата, както и с каква дължина е същия.
Според въззивника, в случая не е спазен принципът на пропорционалност, тъй като наложеното наказание надхвърля границите на необходимото за постигане на целите на Закона за движението по пътищата, в смисъла на чл. 5 § 4 от Договора за Европейския съюз. Обективира се становище за приложимост на нормата на чл. 28 от ЗАНН към процесния случай. Адресира се до съда искане обжалваният ЕФ да бъде 2 отменен и в полза на въззивника да бъдат присъдени сторените по делото разноски на основание чл. 63д от ЗАНН.
Въззиваемата страна, в придружителното писмо към АНП, чрез юк К., оспорва доводите изложени в жалбата. Излага твърдение, че нарушението е установено с устройство № 10082, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път А-2 км. 418+126 съотв., съгласно разпоредбата на чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП е създаден доклад, с приложени към него статични изображения във вид на снимков материал, приложени към настоящото писмо, които в своята съвкупност, представляват доказателства за отразените обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство - част от системата. Сочи се, че характерът на отразените в Електронната система за събиране на пътни такси данни е изрично прокламиран и в разпоредбата на чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП а именно – отразените в системата данни се считат за доказателства във връзка с мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, както и данни, свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса ши наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите такси. С оглед посочените данни се излага становище, че констатацията на административнонаказващия орган за извършено административно нарушение чл. 102, ал. 2 от ЗДвП е правилна и напълно обоснована. Форира се извод, че електронният фиш е издаден при спазване на всички материалноправни и процесуални изисквания и в съответствие с целта на закона, поради което доводите на жалбоподателя за отмяна на същия са неоснователни. Адресира се до съда искане да остави въззивната жалба без уважение, като неоснователна и недоказана и да потвърди обжалвания Електронен фиш № 8505513171, като правилен и законосъобразен.
В съдебно заседание, въззивникът, редовно призован, не се явява, не се представлява. Постъпило е писмено становище по делото от адв. Л. с което поддържа жалбата с наведените в нея основания. Излага становище, че не са налице предпоставките на чл.63, ал.2, т.4 от ЗАНН за изменение на обжалвания акт , тъй като липсва друга обща санкционна разпоредба и нормата, а тази на чл. 185 ЗДвП не може да бъде приложена, тъй като същата предвижда единствено налагането на глоба и по аргумент от разпоредбата на чл. 83, ал. 1 ЗАНН, която изисква случаите, в които на ЮЛ и ЕТ се налагат санкции да са изрично уредени в закон, не може да се отнесе към нарушения, извършени от юридически лица и еднолични търговци. Претендира присъждане в полза на въззивника на направените по делото разноски на основание чл. 63д от ЗАНН в пълен размер. Моли, ако съдът приеме възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение за основателно, да намалите същия съобразно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като се съобрази постановеното Решение от 25.01.2024 година на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-438/2022, което не задължава разглеждащия производството съд да не прилага Наредбата, като ориентир, и да присъжда възнаграждение под определените там размери.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител.
Постъпило е писмено становище по делото от юк Стоянов, който оспорва жалбата с наведените в нея основания. Навежда се аргумент, че разпоредбата на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП урежда санкционирането на водач, т.е. на физическо лице, което изключва 3 възможността на физическо лице да бъде наложено административното наказание имуществена санкция, съотв. ако законодателят е целял да ограничи приложното поле на разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, не би следвало въобще да урежда възможност за налагане на имуществена санкция. Отбелязано е, че в новата ал. 8 на чл. 189ж от ЗДвП е визирано връчването не само на НП, но и на ЕФ за нарушения по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Сочи се, че доколкото текстът на чл. 179, ал. 36 от ЗДвП е ясен и съдържа самостоятелен състав на административно нарушение, който не е част от този по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, то не може да се приеме, че тази законодателна техника е повлияла върху правото на нарушителя да разбере за какво нарушение е бил обвинен. Релевира се довод, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред на издаване на АУАН и НП, регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш (в който смисъл е и Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г. и константната съдебна практика). Твърди се, че към датата на съобщаване на ЕФ, и към периода на провеждане на производството във връзка с обжалване на тоци фиш, не са изтекли нито регламентирания в чл. 80, ал. 1, т.
5 от НК срок (три години), нито срока по чл. 81, ал. 3 от НК (4 години и 6 месеца).
Навежда се аргумент, че в Директива 1999/62/ЕО не са предвидени критерии за несъразмерност на наказанието, съотв. твърдяната несъразмерност не е мотивирана, а направената връзка с Директива 1999/62/ЕО и Решение на СЕС по дело С-61/2023 е явно несъответна, както на целите на директивата, така и на установеното от фактическа и правна страна в решението на СЕС. Излага се становище, че процесното нарушението е безспорно доказано включително и от събраните в хода на съдебното следствие доказателства, а при издаването на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обуславят неговата отмяна. Прави се искане да бъде огхвърлена жалбата, като неоснователна и недоказана и да се потвърди обжалвания ЕФ като правилен, законосъобразен и издаден в съответствие с целта на закона, съотв. да се присъдите в полза на Агенция „Пътна инфраструктура" юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
В хода на съдебното производство са приобщени материалите по АНП, както и Заповед № РД-11-4/23.01-2020 г. и протокол за установяване годността за приемане на изграждането, доставката и монтажа на нова стационарна контролна точка, извлечение от системата по чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП с местонахождението на СКТ – 10082.; писмо с изх. № 70447/12.08.2025 г. от Изпълнителния директор на Интелигентни трафик системи АД , приложение към тристранния договор с DKV EURO SERVICE GMBH & CO.KG., технически лог, тол история и справка с предадените GNSS позиции за процесната дата; списък с разноски и договор за правна помощ.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка:
Разпечатката съдържа 26 от 84 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e68ddf3b-728a-4f01-8c69-eebe41900e22