Решение № 264 от 20.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 264 гр. София, 20.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА Административно наказателно дело № 20241110210974 по описа за 2024 година

Производството е разгледано по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.

1. ДОВОДИ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:

Производството е образувано жалбата на В. С. А. с ЕГН**********, живеещ в гр.

София в жилищен квартал Горна баня на ул. „Борислав Оголийски“ №25а, по силата на чл.

61, ал. 2, т. 1 от Закона за административните нарушения и наказания представляван от адвокат В. Георгиев Б. от Софийската адвокатска колегия, срещу наказателно постановление №24-4332-014697, издадено на 03. VII. 2024 година от Гергана В.ова Борисова, началничка на група в Отдел „Пътна полиция“ на СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ ЕИК129009938 със седалище и адрес на управление в гр. София на ул. “Антим I” №5, представлявана от директора .

Процесуалният представител на жалбопоподателя оспорва процесното наказателно постановление от негово име. Навежда доводи за неговата неправилност и незаконосъобразно издаване в нарушение на процесуалните правила и материалния закон.

Проверката била извършена два часа след като жалбоподателят извършил пътнотранспортно произшествие с друг автомобил на същата собственица. Жалбоподателят не се намирал на предната седалка на автомобила, нито имал достъп до уредите за управление.

Надлежно упълномощения процесуален представител на жалбоподателя – адвокат В.

1

Георгиев Б. от Софийската адвокатска колегия, излага аргументи за основателност на жалбата и в открито съдебно заседание. Моли съда да отмени процесното наказателно постановление като незаконосъобразно издадено.

Началничката на сектор в СТОЛИЧНАТА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ отдел „Пътна полиция“, ответна страна по жалбата, не се представлява в съдебно заседание.

Надлежно упълномощена процесуална представителка – юрисконсулт Силвия Георгиева Михайлова, представя писмени бележки, в които навежда доводи за безспорна установеност на извършителя и нарушението, позовавайки се в този смисъл на гласните и писмените доказателства. Моли съда да потвърди процесното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение със становище, постъпило в съда на 23. Х. 2024 година. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

2. КАТО СЕ ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО И

В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ И ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ СЪДЪТ ПРИЕ

СЛЕДНОТО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

1. По извършването на административното нарушение, за което е издадено процесното наказателно постановление:

Свидетелката А. Л. М. с ЕГН********** живее в близост до кръстовището на ул.

„Инженер Борислав Огойски“ и „DCXLI“, в съседство с дома на жалбоподателя. На 14. VI.

2024 година свидетелката работи у дома си. Чува силна музика, говор на висок тон и звук от автомобилен двигател. Шумът се засилва прекомерно и свидетелката излиза на терасата на дома си, за да види какво става. Решава, че лице извън сградата е в нетрезво състояние и се прибира в жилището си. Чува как жалбоподателят подвиква на минувачите. Около 11 30 часа свидетелката чува звуци от автомобилни клаксони и отново излиза на терасата на дома си.

Вижда автомобил, за който е известно, че жалбоподателят управлява – лек автомобил марка „БМВ“ модел „320Д“ с регистрационен №СВ0085МР, е спрян на пряко на ул.

„Инженер Борислав Огойски“ с включен двигател. Жалбоподателят се намира извън автомобила и спира преминаващите превозни средства в двете посоки на улицата.

Свидетелката решава, че поведението на жалбоподателя е опасно и се обажда на телефон 112. Малко по-късно жалбоподателят се качва в автомобила и потегля рязко назад. Когато вижда, че жалбоподателят се качва в автомобила, свидетелката отново се свързва с телефон 112. Междувременно жалбоподателят предизвиква сблъсък с паркиран автомобил „Хюндай“ модел „Матрикс“ с регистрационен №СА2933ХВ, продължава движението си по ул.

“Инженер Борислав Огойски“ и предизвиква втори сблъсък, този път с контейнер за отпадъци. След това жалбоподателят продължава движението си по ул. „Околовръстен път“.

Във връзка с подадения от свидетелката сигнал на телефон 112 на място е изпратен за проверка свидетелят П. Д. Ч. с ЕГН**********, младши автоконтрольор в отдел „Пътна полиция“ на Столичната дирекция на вътрешните работи, заедно със свой колега. Двамата 2 пристигат около 1230 часа и заварват жалбоподателя да спи в автомобила, но не на шофьорското място. Свързват се със свидетелката и искат от нея по-подробни сведения. Тя им обяснява какво е видяла от терасата на жилището си и написва сведение, представено по делото. От разказа на свидетелката и вида на жалбоподателя свидетелят и колегата му приемат, че същият е употребил алкохол, затова му издават представен по делото талон за медицинско изследване.

Жалбоподателят не се явява да даде кръв за изследване в посочения в медицинския талон срок. Съдът установява обстоятелството от писмо на Университетската многопрофилна болница „Света Анна“ – София АД, постъпило в съда на 29. Х. 2024 година.

Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателства: показанията на свидетелите А. Л. М. с ЕГН********** и П. Д. Ч. с ЕГН**********, които съдът кредитира с доверие, доколкото изхождат от лица, даващи показания за непосредствени възприятия, като по отношение на свидетеля те са възприети по време на изпълнение на служебните му задължения. За никой от двамата няма данни за възможна заинтересованост от изхода на делото; приобщените по делото писмени доказателства: заповед за преназначаване на свидетеля, писмо от Университетската многопрофилна болница „Света Анна“ – София АД, заповеди за компетентност, талон за изследване, сведение от свидетелката.

Гореизброените доказателства единно и непротиворечиво изграждат фактическата обстановка по случая. Между същите не съществуват противоречия и несъответствия, с оглед на което съдебният състав ги кредитира в цялост. Свидетелските показания очертават фактите, свързани с време, място и механизъм на осъществяване на нарушението, както и съставянето на акта. От показанията на разпитания свидетел съдът установи и отказа на жалбоподателя да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол. В тази им част събраните гласни доказателства намират потвърждение в издадения талон за медицинско изследване. Показанията на свидетелката съвпадат напълно и с представеното от нея сведение.

Гласните доказателствени средства подкрепят въведеното в акта за установяване на административно нарушение, затова същият може и следва да се ползва от съда като писмено доказателство, относно дата, място и време на съставянето му, съответно отразеното в него. В този смисъл следва да се отчете още, че обстоятелствата, отразени в акта, съвпадат отразеното в талон за медицинско изследване и в справка-извлечение за нарушения на водача, които бяха кредитирани от съда.

По делото е разпитана като свидетелка и Ангелина Траянова Кирова с 3

ЕГН7209186959. Същата обаче дава показания за период, предхождащ процесния. Освен това показанията се отнасят главно до обстоятелството дали жалбоподателят е бил в трезво състояние, а обжалваното наказателно постановление е издадено за друго нарушение – за отказ от тест за наличие на алкохол. Затова съдът счита показанията за неотносими към решаването на делото и не ги обсъжда.

2. По издаването на процесното наказателно постановление:

За описаните по-горе обстоятелства свидетелят П. Д. Ч. с ЕГН********** съставя представен по делото акт за установяване на административно нарушение №1260340, в който описва фактическите си констатации и дава съответна правна квалификация на соченото административно нарушение – чл. 40, ал. 2 от Закона за движението по пътищата; чл. 174, ал. 3 от същия закон. Актът е издаден в деня на установяване на нарушението.

На 19. VI. 2024 година жалбоподателят подава възражение срещу акта.

На 03. VII. 2024 година Началничката на сектор в СТОЛИЧНАТА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ отдел „Пътна полиция“ издава въз основа на акта за установяване на административно нарушение представено по делото Наказателно постановление №244332-014697, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 2 000.00 (две хиляди) лева на основание чл. 174, ал. 3, предложение I от Закона за движението по пътищата за нарушение на чл. 174, ал. 3 от същия закон, както и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 24 месеца, както и глоба в размер на 20.00 лева за нарушение на чл. 183, ал. 2, т. 11 от Закона за движението по пътищата.

Началничката на сектор в ответната Дирекция, издала процесното наказателното постановление, встъпва в длъжност на 29. Х. 2019 година, видно от представен по делото акт за встъпване в длъжност. Същата е определена да осъществява контрол по Закона за движението по пътищата със Заповед №8121з-1632 на Министъра на вътрешните работи на Република България, представена по делото. Същата заповед е посочена и в обжалваното наказателно постановление.

3. ОТ ПРАВНА СТРАНА СЪДЪТ ПРИЕ, ЧЕ:

1. По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното постановление и в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания: наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 15. VII. 2024 година, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган по-малко от 14 дни по-късно – на 23. VII. 2024 година.

Ето защо, подадената жалба се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

2. По основателността на жалбата:

Видно от приобщената по делото заповед на Министъра на вътрешните работи на 4

Република България актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи.

Въз основа на извършена служебна проверка съдът приема, че при съставянето на акта и на обжалваното постановление, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила относно описано в постановлението нарушение. Съгласно чл. 42, ал.

1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от Закона за административните нарушения и наказания, както в акта, така и в постановлението следва да бъде описано както самото нарушение, така и обстоятелствата, при които то е извършено.

В конкретния случай и в акта, и в наказателното постановление са посочени точно и ясно обстоятелства, при които е извършено нарушението. Изрично са отразени време, място, моторното превозно средство, което е управлявал жалбоподателят, както и отказът да бъде изпробван с техническо средство и неизпълнение на предписание да даде кръв за изследване.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е била, следователно, правилно ангажирана.

Несъмнено установено от доказателствата по делото е, че жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство, както и отказът да бъде изпробван с техническо средство за наличие за употреба на алкохол. В случая е без значение обстоятелството, че свидетелят и колегата му са го заварили да спи в автомобила без последният да е приведен в движение. От показанията на свидетелката се установява безспорно, че маневрата „движение назад“ е извършена именно от жалбоподателя. Такива данни от свидетелката е получил и актосъставителят и правомерно е съставил акт за установяване на административно нарушение.

Заради отказа на жалбоподателя е издаден талон за медицинско изследване. Това нарушение отразява конкретно съзнателно волево поведение на водача концентрирано в липсата на активно поведение, когато такова се изисква – да бъде изпробван с техническо средство или да даде кръв за извършване на изследване по дадено предписание за това. Като не е дал кръв за изследване е осъществил и соченото административно нарушение.