Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 03.12.2009, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
521/2009
Подписан
03.12.2009

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

Номер

137

Година

03.11.2006 г.

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен Съд - Кърджали

На

10.05

Година

2005

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Деян Георгиев Събев

Секретар:

Николина Александрова

Веселина Атанасова Кашикова

Йорданка Георгиева Янкова

Прокурор:

Дафин Каменов като разгледа докладваното от

Йорданка Георгиева Янкова

Въззивно наказателно общ характер дело номер

20065100600283 по описа за

2006 година и за да се произнесе взе предвид следното:

С решение № 46/31.05.2006 г., постановено по НАХД № 294/2006 г., Кърджалийският районен съд е признал Н. Ж. Ч. от гр.Хаскова, за виновен в това, че на 30.01.2006 г. в община Кърджали на главен път І-5 в района на с.Черноочене, обл.Кърджали, при управление на МПС – товарен автомобил, марка „Фолксваген – Кадди” с ДК № С 7363 МР, собственост на „Фонте Фреско” ЕООД – София, с управител Райчеслав Миладинов Карагьозов, нарушил правилата за движение – чл.20, ал.2 от ЗДвП, чл.21, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП, чл.42, ал.2, т.2 от ЗДвП, вследствие на което ударил правилно движещ се насреща лек автомобил марка „Опел Астра” с ДК № 6942 АК, управляван от собственика Роман Филипов Касабов от с.Старцево , обл.Смолян, и по непредпазливост причинил средни телесни повреди на З. Л. К. от с.Старцево, обл.Смолян, изразяващи се в контузия на мозъка и изпадане на пострадалата в състояние на пълно безсъзнание /кома/, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота, разкъсно-контузна рана в лявата половина на челото с подлежащо счупване на челната кост на черепа, представляващо нараняване, проникващо в черепната кухина, като след деянието деецът е направил всичко необходимо, зависещо от него за оказване на помощ на пострадалата – престъпление по чл.343а, ал.1, предл.второ, във вр. с чл.343, ал.1, б.”б”, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, поради което на основание чл.78а, ал.1 от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание “глоба” в размер на 900 лева. На основание чл.78а, ал.4 във вр. с чл.37, т.7 от НК, съдът е наложил на подсъдимия Н. Ж. Ч. и наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1/една/ година, считано от датата на отнемане на свидетелството за управление. Със същата присъда районният съд е осъдил Н. Ч. да заплати по сметка на РС-Кърджали направените по делото разноски в размер на 107.00 лева.

Недоволен от така постановеното решение е останал подс.Н. Ж., който го обжалва в частта относно размера на наложените наказания. Счита, че първоинстанционния съд не бил взел предвид, че ако насрещно движещото се превозно средство било в дясната половина на неговото платно, ПТП-то щяло да бъде избегнато. В същото време не оспорва нарушенията, които е допуснал, но счита, че с оглед на възрастта му, образованието му, професията му, обстоятелството, че досега нямал наложени наказания, били налице условия за налагане на по-леки такива. Не без значение било и обстоятелството, че съдействал на пострадалата, че самия той също бил пострадал и др. обстоятелства, които му давали право да се обърне към настоящия съд с молба за по-леки наказания.

В съдебно заседание жалбодателят поддържа жалбата си както е предявена. Представя ново писмено доказателство.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Кърджали изразява становище за неоснователност на жалбата в частта й относно наложеното наказание „глоба” в размер на 900 лева и я намира за основателна относно наложеното наказание „лишаване от правоуправление” за срок от една година, като счита това наказание за несъобразено със степента на извършеното деяние, а и предвид на обстоятелството, че подсъдимият работи като шофьор и по този начин изкарва прехраната си. Моли обжалваното решението да бъде изменено в частта на наложеното наказание „лишаване от правоуправление” за срок от 1 година като същото бъде намалено на шест месеца, а в останалата част решението да бъде потвърдено.

Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка относно правилността на обжалваната присъда на основание чл.314 и сл. от НПК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от жалбодателя, констатира:

Жалбата е основателна.

Първоинстанционния съд е събрал относимите доказателства за изясняване на делото от фактическа страна, като пред настоящата инстанция беше събрано и ново писмено такова – служебна бележка изд. от „ФОНТЕ ФРЕСКО” ЕООД за получената от подс.Н. Ч. брутна сума по трудово правоотношение за периода м.юни 2005 г. до м.май 2006 г., като до м.февруари 2006 г. същият е получил възнаграждение от 200 лева, а след тази дата не е получавал възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 30.01.2006 г. подсъдимият Ч. се движел по главен път І-5 в общ.Кърджали в посока гр.Кърджали – гр.Хасково, управлявайки автомобил марка „Фолксваген – Кадди” с ДК № С 73 63 МР, собственост на „ФОНТЕ ФРЕСКО” ЕООД, гр.София, в което работел. В района на с.Черноочене, ¯бл.Кърджали по същото време в лявата лента за движение в противоположна на подсъдимия посока се движел със скорост около 60 км/ч друг автомобил марка „Опел Астра” с ДК № СМ 6942 АК, управляван от св.Роман Филипов Касапов. На километър 334+020 подс.Ч. предприел маневра изпреварване в десен завой при наличие на единична непрекъсната осева линия т.е. в зона забранена за изпреварване, на лек автомобил марка „Опел Астра” с ДК № С 4871 АА, управляван от св.Владо Танчев Танчев, с когото подсъдимият се познавал. Десният завой бил с ограничена видимост и бил обозначен с пътен знак В-26 – забраняващ движение със скорост, по-висока от обозначената, в случая 50 км/ч и пътен знак А-1 – предупреждаващ за опасен завой надясно. В момента на изпреварване подс.Ч. видял светлините на насрещнодвижещия се автомобил, употребил спирачната система, за да премине в своята лента за движение, но в същото време и изпреварвания автомобил също намалил скоростта си на движение, поради което и подсъдимият не успял да се прибере в своята лента за движение, като скоростта му била около 90 км/ч. За да избегне удара с насрещно движещия се автомобил подсъдимият решил да завие наляво към крайпътната канавка, след което последвал удар между двата автомобила - този управляван от подс.Ч. и движещия се насреща л.а. „Опел Астра” с ДК СМ 6942 АК, като удара бил в предните десни части на автомобилите. След удара ла. „Опел Астра” се завъртял наляво със задната си част по посока на движението си към гр.Кърджали и спрял на пътното платно перпендикулярно, като задните автомобилни гуми се намирали в насрещното платно за движение. След удара автомобила „Фолксваген Кадди” се завъртял, обърнал се по покрив и спрял извън платното до канавката.

Веднага след като успял да излезе от автомобила подсъдимият отишъл до другия автомобил участник в ПТП, за да разбере състоянието на пътниците и при нужда да помогне. Подс.Ч. видял, че лицето на св.З. К., която била на задната седалка, е цялото в кръв, поради което понечил да се обади в ЦСМП-Кърджали, но междувременно разбрал, че св.Владо Танев вече се е обадил. Подсъдимият предположил, че е счупен носа на свидетелката и казал на хората около нея да не я оставят легнала, за да не й влезе кръв в дихателните пътища. Опитал се да помогне, но около пострадалата имало достатъчно хора и затова се отправил да търси аптечка в неговия автомобил, но не успял да вземе такава, тъй като тя се намира в задната част, където автомобила бил смачкан.

Водачите на двата автомобила от ПТП били изпробвани за наличие на алкохол с техническо средство – дрегер № 00900, който отчел нулев резултат и за двамата шофьори, като такъв бил и резултатът и от извършените химически експертизи, видно от приетите като доказателство протоколи.

На подс.Н. Ч. бил съставен АУАН №852719/30.01.2006 г., който същият подписал без възражение.

Видно от заключението на вещото лице по приетата от съда съдебномедицинска експертиза, на пострадалата З. Л. К. е било причинено: контузия на мозъка и изпадане на пострадала в състояние на пълно безсъзнание /кома/, което е довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота и разкъсно – контузна рана в лявата половина на челото с подлежащо счупване на челната кост, представляващо нараняване, което прониква в черепната кухина. Описаните увреждания, представляват средни телесни повреди по смисъла на чл.129, ал.2 от НК и е възможно да са възникнали при настъпилото ПТП. На пострадалата са били причинени и счупване на носната кост и носната преграда, на дясната половина на твърдото небце, предната стена на десния горночелюстен синус и дясната ябълчна кост, като тези увреждания са довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК и представляват леки телесни повреди.

От заключението на вещото лице д-р инж.Дончо Драганов по приетата от съда съдебно-автотехническа експертиза се установява, че подс.Ч. е предприел маневра изпреварване в десен завой при наличие на единична непрекъсната линия – зона забранена за изпреварване; в двете посоки максимално разрешената скорост на движение е била до 50 км/ч, като пътното платно е двупосочно, с две ленти за движение в посока гр.Кърджали и една в посока гр.Хасково; ударът е бил в лявата лента за движение в посока гр.Кърджали; техническото състояние на двата автомобила осигурявало безопасност на движението преди и по време на ПТП; системите на двата автомобила били изправни и нямало технически неизправности, които да са в причинна връзка с ПТП; скоростта на движение преди удара на автомобил „Фолксваген Кадди” е била 85-90 км/ч, а на л.а. „Опел Астра” – 60 км/ч; водачите на двата автомобила не са имали техническа възможност да предотвратят ПТП чрез спиране, защото общата дължина на опасните им зони при насрещното движение е била по-дълга от дължината на линията на видимост, като водачите са имали техническата възможност да предотвратят ПТП чрез спиране, ако са се движили с разрешената скорост от 50 км/ч, защото в този случай общата дължина на опасните им зони би била по-къса от разстоянието на видимост при движението на двата автомобила. Водачите на двата автомобила са имали възможност да избегнат ПТП с маневра, ако всеки от тях се е движел в своята лента или ако водачът на л.а. „Опел Астра” с ДК № СМ 6942 АК се е движел в дясната лента в посока гр.Кърджали.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка, която между впрочем не се и оспорва от страните, следва да се направи извод, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъплението, за което е признат за виновен и му е наложено административно наказание от първоинстанционния съд, а именно, че на 30.01.2006 г. в община Кърджали на главен път І-5 в района на с.Черноочене, обл.Кърджали, при управление на МПС – товарен автомобил, марка „Фолксваген – Кадди” с ДК № С 7363 МР, собственост на „Фонте Фреско” ЕООД – София, с управител Райчеслав Миладинов Карагьозов, нарушил правилата за движение – чл.20, ал.2 от ЗДвП, чл.21, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП, чл.42, ал.2, т.2 от ЗДвП, вследствие на което ударил правилно движещ се насреща лек автомобил марка „Опел Астра” с ДК № СМ 6942 АК, управляван от собственика Роман Филипов Касабов от с.Старцево , обл.Смолян, и по непредпазливост причинил средни телесни повреди на З. Л. К. от с.Старцево, обл.Смолян, изразяващи се в контузия на мозъка и изпадане ва пострадалата в състояние на пълно безсъзнание /кома/, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота, разкъсно-контузна рана в лявата половина на челото с подлежащо счупване на челната кост на черепа, представляващо нараняване, проникващо в черепната кухина, като след деянието деецът е направил всичко необходимо, зависещо от него за оказване на помощ на пострадалата – престъпление по чл.343а, ал.1, предл.второ, във вр. с чл.343, ал.1, б.”б”, във вр. с чл.342, ал.1 от НК. Основание за такъв извод дават събраните по делото гласни и писмени доказателства – обясненията на подс.Ч., свидетелските показания на Танев, Касапов и К., съдебните експертизи на вещите лица д-р Маринов и д-р инж.Драганов, протоколи за химически експертизи, протокол за оглед на местопроизшествие, АУАН и фотоалбум. Всички посочени гласни доказателства са логични, непротиворечиви по между си и взаимно допълващи се, поради което съдът изцяло им дава вяра, като те се допълват и си кореспондират и със събраните и описани писмени доказателства. Деянието както е посочил и първоинстанционният съд е извършено при форма на вината непредпазливост – подс.Ч. не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е могъл и е бил длъжен да ги предвиди. По делото е безспорно установено, че подсъдимият е нарушил правилата за движение по пътищата: чл.20, ал.2 от ЗДвП – движил се е със скорост, която му е попречила да контролира и спре превозното средство при възникналата опасност; чл.21, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП – при движение извън населено място се е движил със скорост 85-90 км/ч, която е значително по-висока от разрешената за процесния участък от пътя – 50 км/ч, който участък бил обозначена с пътен знак В 26; чл.42, ал.2, т.2 от ЗДвП – при изпреварване навлязъл в пътната лента за насрещно движение, като създал пречка за насрещнодвижещото се МПС; надлъжната пътна маркировка М 1 – „единична непрекъсната линия”, забраняваща на пътните превозни средства да я застъпват и пресичат. В резултат на извършените нарушения, подс.Ч. предизвикал настъпването на ПТП, при което са причинени средни телесни повреди на св.З. К., като е налице причинна връзка между поведението на дееца, допуснатите нарушения за безопасност на движението и настъпилите общественоопасни последици.