Решение № 110 от 05.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. София, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ** при участието на секретаря ** като разгледа докладваното от ** Гражданско дело № 20251110111818 по описа за 2025 година

„*“ ООД е предявило против А. А. С. установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 1200 лв., представляваща неизплатен остатък от главница по Договор за паричен заем № 820198/27.02.2023 г., ведно със законната лихва от 24.10.2024 г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 70286/2024 г. на СРС, 82 състав.

Ищецът твърди, че по реда на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ и след отправено от страна на ответницата искане посредством електронния сайт на ищеца на 27.02.2023 г. между „*“ ООД и А. А. С. е сключен Договор за паричен заем № 820198, по силата на който ищецът предоставил на ответницата парична сума в размер на 1 400 лв., която последната се задължила да върне на три равни погасителни вноски. Ищецът излага, че *л на предоставената от ответницата електронна поща общите условия и проект на договора за заем, съдържащ цялата необходима преддоговорна информация, като с натискане на бутон „*“ ответницата приела общите условия на заемодателя. От своя страна заемодателят потвърдил сключването на процесния договор, като *л на ответницата договора, ведно с погасителния план към него и общите условия. Договорът за паричен заем влязъл в сила от датата на изпращането му от заемодателя на заемателя – 27.02.2023 г. Излага, че към настоящия момент ответницата е в неизпълнение на задълженията си по процесния договор, въпреки че падежът на всички погасителни вноски следва да се счита за настъпил. Поради това ответницата дължи на ищеца сумата от 1200 лв., представляваща неизплатен остатък от дължимата по договора главница в общ размер на 1400 лв., която сума ответницата е получила на касата на „*“ срещу предоставена от нея лична карта.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответницата не е депозирала отговор на 1 исковата молба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

По иска с правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК в тежест на ищеца е да докаже, че между него и ответницата е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по което кредиторът е предоставил на кредитополучателя уговорената парична сума; настъпилата изискуемост на задължението на кредитополучателя; неизпълнение на поетото по договора задължение за връщане на заемната сума от ответницата. В тежест на ответницата и при доказване на горните факти е да установи погасяване на претендираното вземане.

Установява се, че между страните е сключен Договор паричен заем * № 820198, по силата на който „*“ ООД е предоставило на А. А. С. заем в размер на 1400 лева срещу задължението на заемателя да върне заема заедно с договорена възнаградителна лихва и ГПР на 3 вноски с краен срок на договора до 29.05.2023 г. Размерът на вноската по кредита е 498,16 лева, годишният лихвен процент е 40,05%, а ГПР е 47,81%. Видно от представения погасителен план общият размер на месечната вноска включва главница, лихва и неустойка.

По делото се представят разписки за извършени от ответницата на 08.12.2025 г. плащания в общ размер на 1200 лева

Съдът счита, че договорът е валиден, както и че заемната сума е била предоставена на заемателя, доколкото извършените плащания имат характер на признание, че сумата е била предоставена в заем. От представените разписки съдът намира за установено, че процесната сума от 1200 лева е била заплатена на кредитодателя, което обстоятелство съдът следва да вземе предвид на основание чл. 253, ал. 3 ГПК.

Като съобрази направените плащания съдът намира, че процесната сума е погасена, поради което и предявеният иск следва да бъде отхвърлен. Следва да бъде присъдена законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до датата на плащанията, която съдът изчисли в размер на 186,73 лева (95,47 евро).

При този изход на спора право на разноски има ищецът, доколкото съдът приема, че с поведението си ответницата е дала повод за завеждане на иска, доколкото процесното вземане е било дължимо преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Ищецът е сторил разноски в размер на 51,74 лева (26,45 евро) – държавна такса за исковото и заповедното производства, като претендира и юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в размер на 30 лева (15,33 евро).

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „*“ ООД, ЕИК *, срещу А. А. С., ЕГН **********, по реда 2 на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 1200 лева, представляваща неизплатен остатък от главница по Договор за паричен заем № 820198/27.02.2023 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 70286/2024 г. на СРС, 82 състав, поради извършено плаща в хода на производството.

ОСЪЖДА А. А. С., да заплати „*“ ООД, ЕИК *, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 81,74 лева (41,79 евро) – разноски за исковото и заповедното производства, както и сумата 186,73 лева (95,47 евро) – законна лихва за периода 24.10.2024 г. - 08.12.2025 г.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3