Определение № 590 от 18.06.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 590 гр. София, 18.06.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Врачева

Членове:

Карамфила Тодорова

Доротея Кехайова като разгледа докладваното от Доротея Кехайова Въззивно частно наказателно дело № 20251000600719 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 440, ал. 2 във вр. с чл. 341, ал. 2 НПК.

Обжалвано е определение от 22.05.2025 г. по н.ч.д. № 2985/2025 г. на СГС, НО, 18-ти състав, с което е оставена без уважение молбата на лишения от свобода Л. А. С. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част (в размер на 2 месеца и 10 дни) от наказанието лишаване от свобода - цялото в размер на 7 години и 6 месеца, наложено с присъда от 18.06.2020 г. на ОС – гр. Банска Бистрица – Република Словакия, която на основание чл. 12, ал. 7, т. 1, вр. чл. 8, ал. 1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание „лишаване от свобода“ или мерки включващи „лишаване от свобода“ е призната и приета за изпълнение с Решение на СГС по НЧД № 2929/2020 г. за извършени престъпления по чл. 152, ал. 1, чл. 346, ал. 1, чл. 142, ал. 1 и чл. 130, ал. 1 от НК на РБългария.

В жалбата се оспорват крайните изводи на първата инстанция за неоснователност на искането за предсрочно условно освобождаване на лишения от свобода С.. Излагат се доводи за това, че осъденият противно на тезата на първоинстанционния съд е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание и е дал достатъчно доказателства за поправянето си. Ето защо и доколкото в случая са налице условията за предсрочно условно освобождаване на лишения от свобода, се иска отмяна на определението на окръжния съд и уважаване на молбата му.

Софийският апелативен съд, след като се запозна с доводите, изложени в жалбата, събраните по делото материали и атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Фактите по делото са установени от първоинстанционния съд в тяхната пълнота и при спазване на процесуалните изисквания, предвидени в особеното производство на глава 35, раздел І от НПК. В резултат на законосъобразно приобщените доказателствени материали съставът на градския съд правилно е приел, че лишеният от свобода Л. А. С. е започнал на изтърпява наказанието си в затвора гр.

София на 13.07.2021 г. Наказанието е определено с влязло в сила на 30.12.2020 г.

1 решение по н.ч.д. № 2929/2020 г. на СГС, с което е приета за изпълнение присъда от 18.06.2020 г. на ОС гр. Банска Бистрица, РСловакия за престъпления, съответстващи на чл. 152, ал. 1, чл. 346, ал. 1, чл. 142, ал. 1 и чл. 130, ал. 1 от НК на РБългария.

Коректно е отчетено от контролирания съд, че освен това осъждане спрямо Л.

С. е налице и влязла в сила на 03.05.2017 г. присъда на ОС – Ружомберок, РСловакия, с която С. е бил осъден на наказание лишаване от свобода в размер на 3 години.

Първоначално изтърпяването на това наказание е било отложено с изпитателен срок от 4 години, но впоследствие, с влязло в сила на 02.12.2020 г. решение на ОС – Ружомберок, РСловакия, е постановено неговото ефективно изтърпяване. Посочената присъда на словашкия съд е била призната и приета за изпълнение с влязло в сила на 22.05.2024 г. решение по НЧД № 2015/2022 г. по описа на СГС, НО, ІV състав.

Спрямо лишения от свобода първоначалната оценка на риска от рецидив е била 26 точки, а към момента рискът е редуциран на 18 точки, като се запазва в рамките на ниските стойности; рискът от вреди за обществото също остава нисък. С. е полагал труд в условията на затвора – има зачетени от работа 1 година, 1 месец и 17 дни.

Към датата на провеждане на първоинстанционното производство (22.05.2025г.) осъденият С. е изтърпял общо 7 години, 3 месеца и 20 дни, от които фактически 6 години, 2 месеца, 3 дни, от работа 1 година, 1 месец и 17 дни. Остатъкът за изтърпяване към същата дата е 2 месеца и 10 дни.

От докладите и становищата на длъжностните лица, които са ангажирани в поправителния процес по отношение на лишения от свобода, се установява, че по време на престоя си в пенитенциарното заведение е ненаказван и е награждаван, стреми се да избягва конфликтнти ситуации и по-голямата част от вниманието му е насочена към изпълнение на възложената му от администрацията на затвора работа. В доклада на ИСДВР към ЗО Казичене е констатирано, че отношението на С. към пенитенциарните служители е било съобразено със законустановените изисквания, оказвал е необходимото съдействие при ежедневната работа с останалите задържани и лишени от свобода лица.

В становището на началника на затвора гр. София, в което се дава негативна оценка за поправянето на лишения от свобода С. е акцентирано на неприключилия корекционен процес.

При така установените данни изводът на първоинстанционния съд, че не са налице предпоставките на чл. 70, ал. 1 НК, САС намира за правилен и законосъобразен.

Правилно се сочи от състава на СГС, че спрямо лишения от свобода не са налице формалните предпоставки на чл. 70, ал. 1 НК. Към момента той изтърпява признато и прието за изпълнение наказание лишаване от свобода в размер на 7 години и 6 месеца, по НЧД № 2929/2020 година на СГС, предстои да търпи наказание лишаване от свобода от три години, признато и прието за изпълнение с решение по НЧД № 2015/22 г. на СГС. Това е така, защото очевидно не са налице основанията за групиране на наказанията по двете осъждания. С присъдите на чуждите съдилища са били наложени две отделни наказания лишаване от свобода, чието изтърпяване не е било отложено, поради което и пред българските съдилища не бил актуален въпросът за приложението на чл. 68, ал. 1 от НК.

При това положение и доколкото се касае за две отделни признати и приети за изпълнение наказания лишаване от свобода, то (както правилно е било отбелязано от първоинстанционния съд) приложение следва да намери разпоредбата на § 1, ал. 1 от 2 на ЗИНЗС, съгласно която отделно наложените наказания лишаване от свобода следва да бъдат изпълнени по реда на влизане в сила на присъдите, с които са наложени. Ето защо след изтърпяване на наказанието от 7 години и 6 месеца лишаване от свобода, наложено с присъда от 18.06.2020 г. на ОС гр. Банска Бистрица, РСловакия, С. следва да започне да търпи определеното с присъда от 03.05.2017 г. на ОС Ружомберок РСловакия, наказание от 3 години лишаване от свобода, чието ефективно изтърпяване е постановено с влязлото в сила на 02.12.2020 г. решение. Това е така, тъй като именно от датата, на която е постановено ефективното изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, С. се счита осъден на това наказание.

При това положение и доколкото предстои спрямо осъденото лице да започне изтърпяване на наказанието по втората по ред присъда, то изобщо не следва да се обсъжда въпросът за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказанието по хронологически първото осъждане. То следва да бъде изтърпяно изцяло и едва след като започне изтърпяването на наказанието, наложено с втората по ред присъда и при наличието на предпоставките на чл. 70, ал. 1 НК може да се обсъжда този въпрос. Противното би означавало недопустимо цялостно освобождаване от изтърпяване на наложено с влязла в сила присъда наказание, което е възможно единствено при прилагане на института на помилването.

САС не споделя възражението в жалбата, че в случая следва наказанието от три години лишаване от свобода да се счита първо по ред и съответно вече изтърпяно.

Видно от материалите в затворническото досие присъдата, с която е наложено това наказание макар да е влязла в сила на 03.05.2017 г., то ефективното му изпълнение е постановено едва с решение от 02.12.2020 г. и именно от тази дата С. се счита осъждан на наказание лишаване от свобода, чието изпълнение не е отложено, респ. тази присъда се явява втора по ред, след тази от 18.06.2020 г. на ОС гр. Банска Бистрица, с която е наложено наказанието от 7 години и 6 месеца лишаване от свобода. Поради това, че въпросът за това дали отложеното наказание следва да бъде изтърпяно ефективно е бил решен от съда в осъдилата българския гражданин държава, то проблемът с приложимостта на чл. 68, ал. 1 от НК не е бил и не е било възможно да бъде поставен за обсъждане от българските съдебни власти.

Доколкото тази съдебна инстанция споделя доводите на контролираната за липса на първата изискуема от закона предпоставка за постановяване на условно предсрочно освобождаване, а именно осъденият да е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание, то закономерно не се налага обсъждането на въпроса дали лишеното от свобода лице е дало достатъчно доказателства за своето поправяне.

По изложените съображения, САС счита, че следва да потвърди атакуваното определение.

Ето защо,

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 22.05.2025 г. по н.ч.д. № 2985/2025 г. на СГС, НО, 18-ти състав, с което е оставена без уважение молбата на лишения от свобода Л.

А. С. за условно предсрочно освобождаване.

3

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4