Решение № 40 от 12.01.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Варна, 12.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III А СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Даниела Ил. Писарова

Членове:

Светлана Тодорова

Диана К. Стоянова при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно гражданско дело № 20213100502424 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано е по въззивна жалба вх.

№ 295944/09.08.2021г. от „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, със седалище в гр.София, ул. „Околовръстен път“ №260 срещу решение №262236/12.07.2021г., постановено по гр.дело № 16968/2019г. на Варненския районен съд, с което са отхвърлени предявените от въззивника срещу Г. АНДР. АНДР., ЕГН **********, с адрес в *********************** искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.92, ал.1 от ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 9175.24 лева, главница за период 01.12.2018 г. до 16.10.2019г. по договор за издаване и обслужване на международна кредитна карта VISA, сключен между Г. АНДР. АНДР. и „Банка Пиреос България“ АД, съгласно искане - декларация за издаване на международна кредитна карта VISA от 16.08.2006г., ведно с приложимите Общи условия за издаване и използване на международни кредитни карти и Анекс от 06.02.2007г., сумата от 2337.59 лева, наказателна лихва за периода от 01.12.2018г. до 16.10.2019г. и сумата от 97.33 лева, представляваща банкови такси за периода от 01.12.2018 г. до 16.10.2019г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В жалбата е изложено становище за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Изложени са подробни правни аргументи за възникване на договор 1 между страните по издаване на международна кредитна карта и предоставяне на искания лимит. Договорът е сключен въз основа на искане – декларация. Твърди се, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, като не е кредитирал заключението на вещото лице по допусната ССЕ, с мотиви, че същото е основано на документи изпратени на по имейл на вещото лице. За неправилен се считат доводите на съда, че липсват доказателства за фактическото предаване на кредитната карта. Във всички действащи наредби и в предходни такива е посочено, че картата се предава с ПИН и активирането на картата с ПИН е доказателство, че на картодържателя/длъжник е предадена кредитна карта и той вече я използва. Ответникът не само е активирал кредитната карта, но и е правил разплащания с нея.

На следващо място в жалбата са изложени съображения за действието на договора за издаване на кредитна карта, като е посочено, че той е безсрочен, като картата /пластиката/ се преиздава без да е необходимо сключване на нов договор.

Въззивникът моли съда да се отмени първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което да се уважи предявените искове изцяло.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата Г. АНДР. АНДР., в който се застъпва становище за неоснователност на подадената жалба и за правилност, и законосъобразност на атакуваното решение. Посочено, че липсват годни доказателства, които да установяват договорната връзка между страните за издаване на кредитна карта. Няма и ангажирани доказателства за предаване на пластиката на ответника и нейното активиране.

По изложените съображения първоинстанционното решение. се моли въззивният съд да потвърди

В съдебно заседание въззивникът редовно призован поддържа подадената жалба чрез писмено становище. Въззиваемата страна, също редовно призована, оспорва жалба, моли за присъждане на разноски съобразно изходът от спора.

Съдът намира производството за редовно и допустимо, тъй като подадената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за редовност.

Съдът е сезиран с предявени от „Банка Пиреос България“ АД, заместено в хода на процеса с правоприемника „Юробанк България“ АД срещу Г. АНДР. АНДР. искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.92, ал.1 от ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 9175.24 лева, главница за период 01.12.2018г. до 16.10.2019г. по договор за издаване и обслужване на международна кредитна карта VISA, сключен между ответника и „Банка Пиреос България АД, съгласно искане - декларация за издаване на международна кредитна карта VISA от 16.08.2006г., ведно с приложимите Общи условия за издаване и използване на международни кредитни карти и Анекс от 06.02.2007г., сумата от 2337.59 лева, наказателна лихва за периода от 01.12.2018г. до 16.10.2019г. и сумата от 97.33 лева, представляваща банкови такси за периода от 01.12.2018г. до 16.10.2019г., ведно със законна 2 лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба ищецът твърди, че по отправено искане – декларация от 16.08.2006г. между „Банка Пиреос България“ АД и ответника А. е сключен договор за издаване и обслужване на международна фирмена кредитна карта VISA, по силата, на който банката е предоставила на кредитополучателя чрез кредитна карта, кредитен лимит в размер на 6000.00лв. С издаването на картата ответникът се е съгласил да плаща такси и комисионни за издаването и използването й, съгласно действащата за съответния период Тарифа за таксите и комисионните на банката и Общите условия.

Според общите правила, използваната част от кредитния лимит се олихвява с годишен лихвен процент в размер на 14.75%, като банката е запазила правото си едностранно да променя размера на лихвения процент в съответствие с измененията на местния и международния кредитен пазар.

Твърди се, че на 15 – тия ден след датата на извлечението ответникът е следвало да погаси или цялата сума или част от нея от ползвания кредитен лимит, но не по – малко от минималната погасителна вноска, която се изчислява като сбор от 10% от сумата на извършените транзакции плюс всички дължими лихви и такси към съответната дата. При настъпван на падежа и неплащане на поне минималната вноска се дължи неустойка върху дължимата сума, която се изчислява в размер на договорения лихвен процент с надбавка от 10% годишно. Таксите, които се дължат съгласно тарифата са: годишна такса за обслужване на карта в размер на 29.00лв., такса месечно извлечение – 0.50лв., такса при надвишаване на кредитния лимит – 5% от сумата над разрешение кредитен лимит.

С анекс от 06.02.2007г. е увеличен кредитния лимит от 6000.00лв. на 10000.00лв., със срок на валидност на картата 24 месеца и годишен лихвен процент 16%, при такса за обслужване 39.00лв.

Сочи се, че ответникът не е заплащал дължимите месечни вноски, поради което банката се и възползвала от правото си да прекрати договорните си отношения като блокира кредитната карта.

Ответникът е останал задължен за процесните суми, поради което е формулиран петитум за неговото осъждане.

По делото е постъпил отговор от ответника Г. АНДР. АНДР. чрез назначения му особен представител в срока по чл.131 от ГПК. Оспорват се предявените искове по основание и размер. Оспорва се твърденията, че между страните е сключен договор за кредитна карта. Излагат се съображения, че въз основа на постъпилото искане е следвало да бъде изготвен и подписан нарочен договор между страните в писмен вид, съгласно изискванията на Търговския закон и Наредба №16/2005г. за електронните платежни документи. След подписване на искането такъв писмен договор не е бил предлаган и подписван между страните. Искането – декларация не може да породи задължения между страните. На следващо място се излага, че представените с исковата молба Общи условия са без поставена дата, същите не са били подписвани от ответника.

3

Въведени са възражения, че лисват каквито и да е доказателства, че след изтичане на срока на картата /06.02.2009г./ от подписване на анекс от 06.02.2007г., от които да се установява, че същата е преиздавана и ползвана от ответника.

В отговора е направено възражение за погасяване на задълженията по давност считано от 06.02.2009г.

По изложените съображения ответникът моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.

При така очертаните предмет на предявените искове, въззивният съд при проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна, при прието за установено следното от фактическа и правна страна:

От представените по делото доказателства се установява, че е подадено искане – декларация за издаване на международна кредитна карта PIREUS VISA GOLD с дата 16.08.2006г. от Г. АНДР. АНДР. с желан кредитен лимит в размер на 20000.00лв. Към искането е подписана декларация, съгласно която клиентът е запознат с общите условия за издаване на Пиреос VISA карта, както и Тарифата на банката за таксите и комисионните и приема да бъдат прилагани при издаването и ползването на исканата карта. Искането е обработено и подписано от служител на банката и е входирано с №200609.04.2006г. В искането е направено отбелязване, че е получена карта с №4243261000275005, без посочване на дата и полагане на подпис.

Представени са Общи условия по договор за издаване и обслужване на кредитни карти VISA, които са приети и одобрени от управителите на банката с протокол от 2005г. В т.2, раздел 1 е вписано, че за издаването на кредитната карта клиентът попълва искане – декларация. Банката предоставя на клиента за ползване лична, водеща се на негово име карта VISA с уникален персонален идентификационен код /ПИН/, който има действие на електронен подпис /т.3, раздел 1/. Срещу ползването на картата клиентът е длъжен да заплаща на банката лихви, такси и комисионни, съгласно обявена тарифа /т.7, раздел 2 от общите условия/. В т.1 от раздел 7 е разписано, че първоначалният срок на валидност на кредитната карта е 1 година и изтича на края на месеца/годината, релефно изобразени върху нея. Срокът на договора изтича 2 месеца след изтичане на срока на картата и е в действие до погасяване на всички задължения. При спазване на всички условия на договора, банката подновява картата служебно, като издава нова карта за допълнителен срок от 2 години.

Съгласно т. 3, раздел 1 от представените на л. 14-16 Общи условия за издаване и ползване на международни кредитни карти, със съдържание актуализирано на 07.07.2008г. договорните отношения между картоиздателя и картодържателя се сключват за срок от 24 месеца и изтичат 60 дни след датата на изтичане на срока на валидност на картата, но не преди пълното погасяване на всички задължения. Банката може едностранно да продължи възобновяването на договорните отношения и за следващите 24 месеца, при спазване на останалите условия. В т.43 е разписано, че лихвата се начислява от датата на транзакцията върху използваната част на кредитния лимит. Падежът на задължението е 15 - тия ден, след датата на месечното извлечение. Годишния лихвен процент за теглене в брой и покупки е 14.75%, годишният лихвен процент при просрочие е редовна лихва +10%, минималната месечна вноска е 5%, минимум 20.00лв., такса за покупка на стоки и услуги няма, такса теглене пари в брой или от банков офис в България и в чужбина - 1.5%, минимум 3лв., такса теглене на пари в брой от банков офис в България и в чужбина е 3%, минимум 8лв.

По делото е приет и анекс към договор №200609040019 за издаване и обслужване на международна кредитна карта PIREUS VISA CLASSIC, от 06.02.2007г., с който разрешеният 4 кредитен лимит се увеличава от 6000.00лв. на 10000.00лв. В анекса изрично е записано, че останалите условия в договора остават непроменени.

Предвид горните факти съдът пристъпва към разглеждане на спорният въпрос по делото, поставен и с въззивната жалба налице ли е валидно сключен договор за кредитна карта.

Материално правните разпоредби уреждащи електронните платежни инструменти към датата на подаване на процесното искане, досежно тяхното издаване и ползването се съдържат в Закон за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи /отм. обн., ДВ, бр. 31 от 8.04.2005г., в сила от 8.10.2005г./ и Наредба № 16 от 29.09.2005 г. за електронните платежни инструменти /отм./ .