Решение № 26 от 25.02.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. София, 25.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Недялка Н.а

Членове:

Светозар Люб. Г.

Виктория Р. Стоилова при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА в присъствието на прокурора Л. Т. М. като разгледа докладваното от Светозар Люб. Г. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251800600919 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда от 24.06.2025г. по НОХД № 182/2023г. по описа на РС- Ботевград състав на този съд е признал подсъдимия П. Х. Н. за виновен в това, че на 19.10.2020 г. в с. Г. община Б. обл. Софийска, на ул. „И. В.“ № 1, се заканил с убийство на И. Й.

П., чрез насочване на огнестрелно оръжие – ловна пушка към него и изричайки думите: „Ей сега ще те убия!“, „Махай се, ще те застрелям, копеле мръсно“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК, като при условията на чл. 54 от НК е наложил наказание лишаване от свобода за срок от 4 /четири/ месеца.

На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наложеното наказание е отложено за изпитателен срок от три години.

Веществените доказателства (5бр. дискове) е постановено да останат по делото до изтичане на срока за съхранение, след което да бъдат унищожени като вещи без стойност.

Веществените доказателства (един бр. ловна пушка с гладкостенна цев, „МЦ 21-12“, 12 кал., № 956998 и един бр. ловна пушка „Арсенал“, „SLR 95”, 7,62х39 мм, № IK450256, предадени с протокол за доброволно предаване от 19.10.2020 г.) са върнати на подсъдимия.

На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 754,70 лева по сметка на ОДМВР София, както и 5/пет/ лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист по сметка на Районен съд Ботевград.

1

На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 537.46 лева по сметка на РС-Б. както и 5/пет/ лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист по сметка на Районен съд Ботевград.

На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият е осъден да заплати на частния обвинител И. Й. П. направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба от защитника - адв. Д. Н., с оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на присъдата, както и се счита, че същата е постановена в противоречие с доказателствата по делото.

В допълнение към жалбата се сочи, че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка не се установява по делото. Поддържа се, че от събраните по делото доказателства, включително и от разпита на незаинтересованите свидетели В.В. и М.П. – дежурния полицейски екип, се налага изводът, че при спречкването между подсъдимия и неговата дъщеря Н. Н.а не е присъствало трето лице и не е имало закани към когото и да било от страна на подсъдимия. Твърди се, че обвинението е недоказано. Сочи се, че първоинстанционният съд неправилно е кредитирал показанията на св. Н. Н.а от досъдебното производство, тъй като в съдебно заседание същата се отказва от тях и заявява, че са дадени под натиск, в период на влошени отношения между нея и подсъдимия, както и че е била в нетрезво състояние и под афект. Поддържа се, че частният обвинител е И. Й. П. е провокирал случилото се между св. Н. Н.а и нейния баща – подсъдимия П. Х. Н., както и че според св. Н. Н.а частният обвинител е искал да изкара пари от случилото се. Поддържа се, че св. И.Б. изобщо не е присъствал на инцидента и не може да се кредитират показанията му, тъй като в съдебното заседания същият не си спомня за инцидента, а в разпита си от 10.06.2022г. обяснява, че не е чул за заплахи и насочване на оръжие, а самата Н. в пияно състояние е споделила за случката, но св. Борисов по никакъв начин не доказва, че в частния обвинител е възникнал страх за живота му. Твърди се, че показанията на св. Н. Н.а в съдебното заседание са последователни и непротиворечиви и следва да бъдат кредитирани. Акцентира се върху показанията на св. В.В. в частта, в която заявява, че св. Н. Н.а и св. И. П. не са изглеждали притеснени, както и върху показанията на св. М.П. в частта, в която заявява, че св. И. П. е бил леко притеснен, като се посочва, че в докладна с рег. № УРИ 246P-12642 от 20.10.2020г. същият е записал, че лицето П. е бил в нетрезво състояние и лъхал на алкохол, което отново поставяло под въпрос дали св. П. е бил в състояние правилно да възприема случващото се около него и да го възпроизведе по обективен начин. По отношение на св. Г.Й. се посочва, че първоинстанционният съд погрешно е приел, че св. И. П. е бил изплашен за своя живот и че с „треперещ глас е разказал на Й. и сина й П. Й. за случката“, тъй като св. И. П. никъде не е споделил пред тези свидетели, че се страхува за живота си, а навсякъде споделя, че се страхува за живота на св. Н. Н.а. Твърди се, че синът на св. Г.Й. не е бил с нея по време на инцидента, което поставя под съмнение изводите на съда в мотивите към присъдата, че двамата едновременно са възприели разказа на св. П. за случилото се, както и че спрямо св. И. П. е отправена закана за убийство. Поддържа се, че св. П. не е бил заплашван лично от подс. Н. и не се е почувствал заплашен за собствения си живот, тъй като във всичките си сигнали до тел.

112 и в разказите си към всички останали свидетелите обяснява, че жена му има нужда 2 от помощ, тъй като има инцидент с нейния баща, като само в разговор № 5 споделя, че е бил заплашен лично, но в нито в един разговор не споделя, че го е страх за неговия живот, а напротив - говори единствено за инцидента между св. Н. Н.а и подсъдимия П.

Н.. Твърди се, че от приетата съдебно психиатрична и психологична експертиза не се установява с категоричност твърдените закани за убийство да са предизвикали в св. П. преживяване на реален /основателен/ страх за живота му от евентуалното осъществяване на заплахите, тъй като вещите лица са изследвали частния обвинител след изминаването на значителен период от време, изследването се е провело дистанционно и не е съобразено, че в докладна записка е посочено, че св. П. е лъхал на алкохол. Твърди се, че конфликтът е бил само между св. Н. Н.а и баща й – подсъдимият П. Н., като св. П. не е бил на инцидента и към него не са били отправени заплахи от страна на подсъдимия.

В разпоредително заседание въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че не се налага провеждане на въззивно съдебно следствие.

Пред въззивния съд представителят на Софийска окръжна прокуратура поддържа, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна, обоснована и законосъобразна и намира същата за подробно мотивирана и базираща се на събраните доказателства. Счита, че определеното наказание е в законовите рамки, като същото е съобразено с тежестта на деянието и с личността на извършителя и би изпълнило визираната от законодателя цел.

Защитникът пледира за отмяна на присъдата и за оправдаване на подсъдимия, като поддържа съображенията във въззивната жалба.

Подсъдимият поддържа становището на защитника си, а в последната си дума пред съда заявява, че не е виновен.

Софийски окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намира следното:

Въз основа на събраните по делото доказателства и от приетите по делото експертизи се установява следното от фактическа страна:

Към 19.10.2020г. св.И. Й. П. и св.Н. П. Н.а живеели заедно на съпружески начала в гр. София. Св. Н. Н.а имала наследствен имот в с.Г. общ. Б. обл. Софийска – къща, която била собственост на нейната майка (представляваща УПИ VII – 292 в кв.

65 по плана на с. Г. обл. Софийска). В съседство на тази къща живеел нейният баща – подс. П. Х. Н.. Разстоянието между двете къщи било около петдесет метра, а между тях имало общ път. На неустановена дата, малко преди смъртта на майката на св. Н.а, на общия път, свързващ двете къщи, подс.П. Н. поставил масивна порта, като не предоставил ключове на дъщеря си, с което преградил достъпа й до наследствената й къща.

На 19.10.2020г. следобяд св. П. и св. Н. Н.а били в с. Г. обл. Софийска, в дома на свои приятели, които живеели в близост до наследствената къща на св.Н.а и къщата на нейния баща – подс. П. Н.. Там заедно със свидетелите Н.а и П. бил и св.

И.М.Б.. Същия ден около 19.00ч. св. Н.а решила да отиде до наследствената си къща, която не била посещавала от смъртта на своята майка. Свидетелката потеглила натам с личния си автомобил, марка „М.“, модел „МЛ 270“, с рег. № СВ **** РС. Достигайки до общия портал, св. Н.а забелязала, че пред него били паркирани два леки автомобила, собственост на нейния баща. Св.Н.а се насочила към портата и минала 3 през нея с лекия си автомобил. По пътя си св. Н.а нанесла леки материални щети по паркираните отпред леки автомобили, собственост на подсъдимия, и продължила по пътя си към наследствената си къща.

В същото време подс. П. Н. си бил вкъщи и чул звука от удара, показал се на вратата и възприел действията на дъщеря си. Ядосан от случилото се и от нанесените по леките му автомобили материални щети, подсъдимият излязъл с една от двете си законно притежавани ловни пушки. Докато св. Н.а все още управлявала лекия си автомобил в района на къщата на баща си на ул. „И. В.“ № 1, подс. П. Н. възпроизвел няколко изстрела с ловната си пушка си към лекия й автомобил.

В това време, св. И. П. бил в близост до имота на подс. Н. и чул изстрелите, притеснил се за св. Н.а и веднага се затичал навътре към имота на подсъдимия.

Междувременно подс. П. Н. се насочил към лекия автомобил, управляван от св. Н.а, отворил шофьорската врата на автомобила, и със сила я издърпал навън. Между двамата възникнал словесен спор, който бързо ескалирал до физическа саморазправа.

Тогава св. П., чувайки виковете на св.Н.а, видял че подс. Н. бил затиснал с тялото си дъщеря си, като с една си ръка притискал тялото й към земята. На земята до подсъдимия била ловната му пушка. Виждайки св. П., св. Н.а извикала силно към него за помощ. Подс. Н. се огледал и видял св. И. П., който бил в двора и викал към него да пусне св. Н.а. Подс. П. Н. започнал да крещи и към него, след което взел от земята огнестрелното си оръжие – ловна пушка, насочил я към св.П. и му казал: „Махай се, ще те застрелям, копеле мръсно“. Св. И. П. изпитал страх за живота си от отправената спрямо него закана с убийство, възприел същата като реално осъществима, поради което се обърнал и веднага побягнал.

Излизайки на улицата, св. П. видял кметицата на селото – св. Г.С. Й. и нейният син св.П. Н. Й., които живеели в близост до дома на подс. Н., и с треперещ глас им разказал за случилото се. Тъй като св. Й. минути по – рано била чула изстрелите и виковете, идващи от дома на подс. Н., същата веднага подала сигнал на Единния европейски номер за спешни повиквания – 112 и помолила на място да бъде изпратен полицейски екип.

Тъй като много се притеснявал за живота си, а така също и за живота и здравето на св. Н.а, св. И. П. останал на улицата и започнал да чака идването на полицейски екип, като междувременно лично подал още няколко сигнала на ЕЕНСП – 112, в които разказал за случилото се и молел за по – скорошно идване на служителите на реда.

Сигналите за инцидента били докладвани в РУ – Б. като на място се насочил дежурен полицейски екип при РУ – Ботевград в състав св. В.К.В. и св. М. Х. П..

Пристигайки в с.Г. полицейските служители видели на улицата св.И. П., който бил много изплашен. Св.П. им разказал за случилото се и отправените към него закани с огнестрелно оръжие от страна на подс.Н., както и че жената, с която живеел на съпружески начала все още се намирала вътре, като отново ги помолил за съдействие.

Влизайки в имота, полицейските служители заварили подс. Н. и св. Н.а, които се карали. Свидетелите В. и П. установили паркирания лек автомобил, марка „М.“, модел „МЛ 270“, с рег. № СВ **** РС, по който имало дупки от куршуми на ловна пушка.