Решение № 660 от 21.12.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 660 гр. Бургас, 20.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Йорданка Г. Майска

РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА Въззивно гражданско дело № 20212100501707 по описа за 2021 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано пред настоящата съдебна инстанция по повод въззивна жалба н а Етажната собственост на ко м п л е к с „ФЕСТА АПАРТМЪНТС ПОМОРИЕ”, с код по БУЛСТАТ ТСУ2302/18.11.2014 г., с адрес: гр. Поморие, ул. „К. Б. *”, № 211, представлявана от управителя Мартин Чолаков, действащ чрез упълномощения си процесуален представител- адв.

Станимир Стоичков против решение № 260162 от 05.07.2021 г., постановено по гр. дело № 766/2018 г. по описа на РС- Поморие, в частта му, с която са отхвърлени изцяло исковете м у за осъждане на ответника АЛ. Н. Б., гражданин на Руската федерация, родена на **********г. в гр. М., БУЛСТАТ: *********, с адрес по БУЛСТАТ: гр.Поморие, ул. „К. Б.

*”, № ***, бл. *, ап. № **** да му заплати на ищеца като собственик самостоятелен обект с площ от 67.32 кв.м. и 31.14 кв.м. общи части, находящ се в горепосочената етажна собственост сумата 1733.14лв. - главница, представляваща годишна такса за управление и поддръжка на общите части на ЕС за 2016г., сумата 152.37лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 745,84 за периода от 01.01.2017 г. до 10.01.2019г., сумата 702.34 лв. - главница, представляваща годишна такса за управление и поддръжка на общите части на ЕС за 2017 г. и сумата 10.,19 лв..- обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата 702,34 за периода от 21.07.2017 г. до 10.01.2019г., ведно със законната лихва върху всяка от посочените главници от 11.01.2019 г.-датата на предявяване на иска до окончателното изплащане , както и в частта, с която са отхвърлени частично над уважения размер на главницата от 55.20 лв. до претендирания размер от 280.94 лв. исковете му за осъждане на ответниците да му заплатят вноска във фонд във фонд „Ремонт и обновяване“ на ЕС за 2017 г., както и за разликата над уважения размер на лихвата от 5.75 лв. до претендирания й размер от 41.68 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на вноската във фонд „Ремонт и обновяване“ на ЕС за 2017 г., начислена за периода от 01.01.2018 г. до предявяване на иска – 10.01.2019 г.

1

Въззивникът изразява недоволство от решението на първоинстанционния съд в обжалваните му отхвърлителни части, като навежда доводи за неговата неправилност и незаконосъобразност, поради допуснато нарушение на материалния закон. Твърди, че районният съд неправилно е приел, че не следва да се прилага решението на ОС на ЕС на процесния комплекс от 12.11.2014г. при определяне на размера на етажните разходи за управление и поддръжка за 2016г. и 2017г., като се позовава на противоречие с цитираната в жалбата съдебна практика на ВКС в решение № 313 от 07.04.2019г. по гр.д. № 1332/2019г. по описа на ВКС. Излага аргументи, че в случая не е налице нито една от посочените в тази съдебна практика хипотези за преустановяване на действието на решението на ОС на ЕС от 12.11.2014г.– последваща отмяна на решението като материално незаконосъобразно или приемане на ново решение от ОС на ЕС. Сочи, че в случая решенията от 29.06.2017г. са отменени от съда на процесуално основание, а не като неправилни поради противоречие със закона, за което цитира и съдебна практика на БОС, като освен това заявява, че не са налице последващи приети решения по същите въпроси, които да са отменени като материално незаконосъобразни. Навежда доводи, че актовете на ОС на ЕС по чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС не са предмет на разглеждане в настоящото производство, нито пряко, нито чрез косвен съдебен контрол, като обхвата на съдебната проверка се изчерпва с преценка на формалните предпоставки за приемането им и влизането им сила, като цитира практика на ВКС, формирана в решение № 39 от 19.02.2013г. по гр.д. № 657/2012г. по описа на ВКС. На следващо място въззивникът изразява несъгласие с правния извод на районния съд, че разходите за 2016г. и 2017г. за управление и поддръжка за недължими, поради липса на действащо за този период решение на ОС на ЕС, като счита, че за целта съдът е следвало да приложи правилото за служебно изчисление на дължимия й размер съгласно чл. 162 от ГПК.

С оглед гореизложените съображения, подробно доразвити във въззивната жалба се иска отмяна на решението на РС- Несебър в обжалваните отхвърлителни части и постановяване на ново, с което исковете за присъждане на разходи за управление и поддръжка на притежаваните от ответника общи части от основаната сграда на процесната етажна собственост за 2016г. и за 2017г, както и останалата част от претенцията за дължимата вноска във фонд във фонд „Ремонт и обновяване“ на ЕС за 2017г., ведно с лихвите за забава да бъдат уважени. Не са направени доказателствени искания.В съдебно заседание, въззивникът, чрез упълномощения си процесуален представител поддържа въззивната си жалба и моли за уважаването й, както и присъждане на разноските пред въззивния съд за платена държавна такса.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият АЛ. Н. Б., чрез назначения му на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК особен адвокатски представител по делото е депозирал писмен отговор, в който счита, че решението в обжалваните му части е правилно и законосъобразно. Оспорва изложените в жалбата аргументи като неоснователни. Счита, че действието на решението от 2014г. на ОС на ЕС досежно размера на вноските за управление и поддръжка е преустановено с последващото решение на ОС на ЕС от 2017г. , което обаче впоследствие е отменено от съда като незаконосъобразно. На следващо място в отговора са изложени доводи за неоснователни на искането на въззивника за прилагане на чл. 162 от ГПКи служебно изчисление на дължимия размер на претендираните такси за 2016г. и 2017г.По гореизложените съображения, доразвити в писмения отговор се твърди неоснователност на жалбата и се иска потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваните му части като правилно и законосъобразно. Не са направени доказателствени искания. В съдебно заседание, въззиваемият, чрез назначения му особен представител поддържа писмения си отговор и моли за потвърждаване на решението в обжалваните му 2 отхвърлителни части.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Производството пред районния съд е образувано по исковата молба на Етажната собственост на сграда, находяща се в гр. Поморие, ул. Княз Борис № 211, представляваща комплекс „ФестаАпартмънтс Поморие“ против АЛ. Н. Б. за осъждането му да заплати на ищеца дължими такси за поддръжка и управление и за фонд „Ремонт и обновяване“ за 2016г. и за 2017г.в качеството му на собственик на самоятоятелен обект в същата етажна собственост. Ищецът основава вземанията си по предявените искове по чл. 38 от ЗУЕСна решение по т. 2, взето на ОС на процесната ЕС на 12.11.2014 г., по силата на собствениците са избрали формата на управление на етажната собственост да се осъществява чрез общо събрание и са определили годишната такса за управление и поддръжка, дължима от етажните собственици в размер на 9 евро на кв.м. площ, като изрично е посочил, че макар таксите да касаят 2016г. и 2017г. не претендира претендираните сума въз основа на последващото решение от 29.06.2017г. на ОС на ЕС, с което е определена годишната такса за управление и поддържане на общите части в размер на 5 евро на кв.м., тъй като същото е изцяло отменено като незаконосъобразно с влязло в законна сила решение № IV-27/08.04.2019 г., постановено по в. гр. дело № 100/2019 г. по описа на ОС – Бургас.

Въз основа на горепосоченото решение от 12.11.2014г. ищецът твърди, че задължението на ответника възлиза сумата в размер на 886,14 евро, с левова равностойност 1733,14 лв., представляващи годишна такса за управление и поддръжка на общите части на ЕС за 2016 г.; 176,60 евро с левова равностойност 345,39 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 01.01.2017 г. до предявяване на иска; сумата 185,53 евро, с левова равностойност 362,86 лв., представляващи годишна такса за управление и поддръжка на общите части на ЕС за 2017 г.; 26,59 евро с левова равностойност 52,01 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за 2017 г. за периода от 21.07.2017 г. до предявяване на иска; 196,92 евро с левова равностойност 385,14 лв., представляваща вноска във фонд –ремонт и обновяване на общите части на ЕС за 2017г.; 28,23 евро с левова равностойност 55,21 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата , представляваща горепосочената вноска във фонд ремонт и обновяване на общите части на ЕС за периода от 21.07.2017 г. до предявяване на иска, ведно със законната лихва върху всяка една от горепосочените главници за периода от 18.12.2018 г. - датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане, като претендира осъждането на ответника да му ги заплати горепосочените суми, тъй като не са били платени от ответника.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, подаден чрез назначения му на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК особен процесуален представител, с който исковата претенция е оспорена като неоснователна.

С решението в обжалваните части първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло 3 исковете за присъждане на суми за поддръжка и управление за 2016г. и 2017г., ведно с претендираните лихви върху тях,като е приел че макар да е установено, че ответникът като етажен собственик на самостоятелен обект в ЕС следва да заплаща такси за управление и поддръжка на ЕС, определени съгласно чл. 51 от ЗУЕС,в случая същият не дължи претендираните суми за 2016г. и 2017г. на посоченото от ищеца основание - решение на ОС на ЕС от 12.11.2014г., тъй като то касае изрично решение за определяне на начина на заплащане и размера на такси за поддръжка и управление само за 2015г. и няма действие за процесните 2016г. и 2017г. Що се касае до исковете за претендираните такси за Фонд ремонт и обновяване съдът е приел, че фонд „Ремонт и обновление“ е създаден с решението от 2014 г. и съществуването му е предвидено в закона, при определяне размера на дължимите вноски за попълване на този фонд следва да намери приложение законовата норма на чл.50, ал.2, т.1 от ЗУЕС, досежно размера на вноските на всеки от тях, дължими за попълване на този фонд , а именно 1% от МРЗ за 2017 г. , която да замести липсващата воля на етажните собственици при липса на решение, какъвто е процесния случай. Съгласно ПМС № 141/13.07.2017 г., считано от 1 януари 2017 г. МРЗ е в размер 460 лв., поради което дължимата от ответниците минимална вноска за фонд „Ремонт и обновление“ за процесната 2017 г. е в размер 4.60 лв. месечно, а за годината 55.20 лв., поради което в тези части е уважил иска, като го е отхвърлил в останалата част.

Предмет на въззивно обжалване е решението на районния съд в отхвърлителните му части, като при извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че в тези обжалвани части първоинстанционното съдебно решение е валидно, като с оглед обхвата на обжалването е и допустимо. Досежно правилността му в рамките на обхвата на въззивната проверка съобразно наведените съображения във въззивната жалба оплаквания и при съобразяване на императивните правни норми го намира за правилно и законосъобразно, като на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивната част и правните изводи, по следните съображения:

Районният съд е установил правилно фактическа обстановка по делото, която не се оспорва от страните и която настоящата инстанция изцяло възприема. Въз основа на нея се установява, че ответникът е собственик на горепосочения самостоятелен обект в процесната ЕС в комплекс „Фестаапартмънтс Поморие“ – апартамент със застроена площ 67,32 кв.м. и 31,14 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, както и, че на 12.11.2014г. на проведеното Общо събрание на ищцоватаЕС по т.2 от дневния редса взети решения, по силата на които „Феста хотели“ АД е избрана за осъществява управление и поддръжка на комплекса и е определена годишна такса за поддръжка в комплекса за 2015г. в размер на 9 евро на кв.м. без ДДС, съгласно предложена от посоченото дружество оферта. Съгласно втората част на взетото по т. 2 решение, ОС решава да се създаде фонд „Ремонт и обновление“, в който да се заделят по 2 евро на кв.м. от определената годишна такса за поддръжка от 9 евро, като само по изключение за 2015 г. е определено във фонда да се заделят по 3 евро на кв.м.