Решение № 4091 от 31.08.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4091 гр. София, 31.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Г.К. при участието на секретаря Й.Д. като разгледа докладваното от Г.К. Административно наказателно дело № 20211110213599 по описа за 2021 година

Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалвано е наказателно постановление № 21-4332-013531 от 02.07.2021 г., издадено от началника на група в отдел „Пътна полиция”– СДВР, с което на З. В. З. е наложена глоба в размер на 400 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

В жалбата се правят оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на наказателното постановление, поради допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, с оглед на което се иска неговата отмяна.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателят, чрез неговия процесуален представител, поддържа жалбата със същите съображения и искания.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства съображенията на страните, приема за установено следното:

1 и

Жалбата е подадена в срок от надлежна страна.

На 17.06.2021 г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за това, че на 21.02.2021 г., около 14:24 часа, в гр. София, по бул. Ботевградко шосе, с посока на движение от с. Яна към гр. София, управлява лек автомобил Мерцедес Б 180 ЦДИ с рег. № СВ *** РР, водачът се движи със скорост от 102 км/ч (измерена скорост 105 км/ч и отчетен толеранс в полза на водача – 102 км/ч), при ограничение на скоростта – 60 км/ч, въведено с пътен знак В 26 извън населено място – нарушение чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

Въз основа на така съставения акт е било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което при идентичност на описанието на нарушението и правната му квалификация, на основание чл. 53 от ЗАНН на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 400 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 21, ал. 1, вр. чл. 182, ал. 5, вр. ал. 2, т. 5 от ЗДвП.

С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

При съставянето на АУАН и НП са били допуснати съществени процесуални нарушения, които накърняват правото на защита на санкционираното лице, тъй като същото не би могло да разбере обвинението и да се защитава. Видно от съдържанието на АУАН и НП, на водача е вменено, че е управлявал МПС с превишена скорост, като се твърди, че това е станало в гр. София. В същото време при словесното описание на нарушението, същото се твърди, че е било извършено извън населено място и е била приложена санкционната норма на чл. 182, ал. 2 от ЗДвП, за нарушение извършено извън населено място. От друга страна, при цифровото описание на правната квалификация на нарушението, същото е било квалифицирано единствено по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, без привръзка с ал. 2 от същата разпоредба, която привръзка е необходима, тогава когато се касае за нарушения на скоростта, при които разрешената скорост е различна от предвидената в ал. 1 (както това е станало в случая – разрешената скорост за процесното МПС извън населено място е 90 км/ч, а контролните органи са приели, като разрешена скорост 60 км/ч, за превишението на която са санкционирали жалбоподателя). И като са процедирали по този начин, 2 контролните органи са допуснали едно непреодолимо вътрешно противоречие в обвинителната теза, което пречи на санкционираното лице да разбере обвинението и да организира защитата си.

Съдът като съобрази изхода на делото, и на основание чл. 63д от ЗАНН, намира искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за неоснователно, тъй като видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие (л. 62 от делото), в същия не е посочено да е било заплатено уговореното адвокатско възнаграждение, нито пък по делото бяха приложени други доказателства в тази насока, поради което претенцията за присъждане на разноски се явява недоказана и следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Вoдим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

О Т М Е Н Я ВА наказателно постановление № 21-4332-013531 от 02.07.2021 г., издадено от началника на група в отдел „Пътна полиция”– СДВР, с което на З. В. З. е наложена глоба в размер на 400 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Софияград в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3