Определение № 1669 от 06.06.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1669 гр. София, 06.06.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Андрей Ангелов

Членове:

Биляна М. Вранчева

Яна Ем. Владимирова като разгледа докладваното от Биляна М. Вранчева Въззивно частно наказателно дело № 20231100602898 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава ХХІІ от НПК, вр. чл. 249, ал.3 от НПК.

Образувано е по частна въззивна жалба от подс. К. Н., подадена чрез защитника му, адв.

М.К. срещу определение от 09.05.2023г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 105 състав, постановено в разпоредително заседание по НОХД 4440/2023г. по описа на СРС, с което е отказано прекратяването на съдебното производство по делото и делото е насрочено за разглеждане по общия ред в открито съдебно заседание на 14.06.2023г.

Във въззивната частна жалба се твърди, че атакуваното определение в частта, с която е отказано прекратяване на съдебното производство и не са уважени направените от защитата възражения за наличие на допуснати съществени процесуални нарушения в обвинителния акт е незаконосъобразно, тъй като е неправилно и се прави искане за неговата отмяна.

Поддържа се изтъкнатия пред СРС довод за допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия.

Настоящият съдебен състав, като съобрази изложеното в жалбата, атакуваното определение и материалите по делото, както и разпоредбите на закона намери за установено следното:

Съдебното производство пред СРС е образувано въз основа на обвинителен акт, с който подс. К. Н. Н. е предаден на съд в обвинение за престъпления по чл. 129 ал.2 вр. ал. 1 от НК и по чл. 144 ал.3 вр. ал. 1 от НК. При това като пострадал и на двете деяния се твърди да е едно и също лице, а именно св. Т.В.В..

В проведеното разпоредително заседание по делото на 09.05.2023г. адв. К. е изтъкнал напълно идентични с наведените във въззивната частна жаба основания, с които е поискал от състава на съда прекратяване на съдебното производство по делото. Същите са приети от съдебния състав за неоснователни и делото е насрочено в открито съдебно заседание за провеждане на съдебно производство.

1

Допуснатите съществени процесуални нарушения, посочени в депозираната жалба и в хода на разпоредителното заседание, според защитата са следните:

На първо място съществено нарушение на процесуарните правила защитникътжалбоподател е намерил в обстоятелството, че в обвинителния акт по делото прокурорът не е отбелязал дали са налице основанията за приложение на чл. 53 от НК.

Това възражение настоящият въззивен състав намира за неоснователно. В обвинителния акт не се твърди да са приобщавани по делото каквито и да било веществени доказателства. А видно от материалите по делото, такива действително не са приобщени. Поради това и няма как да се приеме за процесуално нарушение изобщо липсата на отбелязване дали са налице основанията за отнемане в полза на държавата на вещи, или предмети, каквито по делото не са приобщени.

Следващото съществено процесуално нарушение жалбоподателят е видял в това, че в обвинителния акт прокурорът не е отбелязал също дали са налице основанията за трансфер на наказателното производство.

Това възражение въззивният състав отново намира за неоснователно. Видно от материалите по делото, и подсъдимият, и пострадалият, както и всички свидетели са български граждани и живеят в Р България. Твърдяните деяния също са извършени на територията на страната ни и няма никаква дори загатната необходимост от трансфер на наказателното производство. А поради това и не може да се приеме за процесуално нарушение, особено то категорията на съществените обстоятелството, че прокурорът не е посочил дали са налице основания за посочения трансфер.

Като трето процесуално нарушение се изтъква фактът, че посочените доказателства, които според прокурора подкрепят обвиненията, подкрепят единствено едно от тях, а именно това по чл. 129 ал. 2 вр. ал.1 от НК, тоест, не са посочени доказателства, които подкрепят второто, а именно това по чл. 144 ал. 3 вр. ал. 1 от НК.

Това възражение въззивният състав отново не намира за основателно, доколкото в обвинителния акт са посочени доказателствата, които според прокурора подкрепят направените фактически изводи в обстоятелстваната част на обвинителния акт, без да бъдат разделяни същите по обвинения. При това положение настоящият съдебен състав намира, че прокурорът е изпълнил задължението си, визирано в разпоредбата на чл. 246 ал. от НПК. А дали и кое от посочените обвинения подкрепят същите, е въпрос по същество на делото и не съставлява процесуално нарушение, особено от категорията на съществените такива, които да доведат до прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора.

Поради изложеното настоящият въззивен състав прецени, че обвинителният акт съответства на изискванията на чл. 246, ал.2 и ал.3 от НПК и в същия не са допуснати отстраними съществени процесуални нарушения. В този смисъл въззивната частна жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. А обжалваното определение на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 105 състав, постановено в разпоредителното заседание по НОХД 4440/2023г. по описа на СРС от 09.05.2023г. е 2 законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения и на основание чл. 345, ал.1 от НПК , Софийски градски съд, НО, ХІV в.с-в

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение, поставено в разпоредително заседание от 09.05.2023г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 105 състав по НОХД 4440/2023г. по описа на СРС, с което е оставено без уважение искането на адв. К. за прекратяване на съдебното производство по делото.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3