Решение № 837 от 10.10.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 837 гр. Бургас, 10.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Д. Евтимова

Членове:

Радостина П. Иванова

Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно гражданско дело № 20242100501061 по описа за 2024 година

Производството е по реда чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба на ищците „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД, ЕИК:

102004621, със седалище и адрес на управление: гр. София, *** и „ТХ РУСАЛКА ХОЛИДЕЙЗ“ ЕООД, ЕИК: 175411221,със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“Витоша“ № 103, двете дружества представлявани от Евгения Златева Банева, действаща чрез упълномощения си процесуален представител адв. Д. Проданов- АК-Варна, с адрес: гр. Варна, *** срещу решение № 391 от 23.02.2024 г., постановено по гр. дело № 6999/2022 г. по описа на Районен съд- Бургас, с което са отхвърлени главните им искове за осъждане на ответниците „ТРАНСФОРМЕР“ ООД, ЕИК: 202505010 и „ДЕЛТА ГАРД“ ЕООД, ЕГН: 131506744 на основание чл. 76 от ЗС да върнат на ищците отнетата от т я х по насилствен начин фактическата власт върху поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед № РД-18- 60/04.10.2007 г. на ИД на АГКК с площ 1885 кв. м., трайно предназначение: Земеделска, начин на трайно ползване: Друг вид нива, находящ се в гр. Созопол, местност „Мапи“, при граници: ***, *** и ***, ведно с разположените върху него дървена постройка с навес /3.00х4.00м/, три броя паркови лампи, четири броя караванни места /10х10м/, асфалтова алея /3.00м на 30м./, както и съединения за общо разглеждане, в условията на евентуалност, иск по чл. 75 от ЗС за осъждане на ответниците да върнат на ищеца „ХЕЛИО – ТУР – С“ АД владението върху поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД18-60/04.10.2007 г. на ИД на АГКК с площ 1885 кв. м., трайно предназначение: земеделска, начин на трайно ползване: Друг вид нива, находящ се в гр. Созопол, местност „Мапи“, при граници: ***, *** и ***, както и разполжените върху него дървена постройка с навес /3.00х4.00м/, три броя паркови лампи, четири броя караванни 1 места /10х10м/, асфалтова алея /3.00м на 30м./. Със същото решение ищците са осъдени общо на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК да заплатят на ответниците сумата о т 2000лв. за всеки от ответниците, представляваща направените в първата инстанция разноски.

В жалбата се изразява недоволство от първоинстанционното решение, като се твърди, че е неправилно и незаконосъобразно, по съображения, че не е мотивирано и не кореспондира със събраните по делото доказателства. Оспорват се изводите на съда, че ищците не са доказали факта на владение върху процесния имот, в т.ч. и упражнявана от тях фактическа власт върху него, доколкото съдът е посочил, че същият е част от имотите, включени в АДС, от които е видно, че той е бил включен в активите на дружеството-ищец.

Сочи се, че в случая ищците упражняват съвладение върху процесния имот,като се счита, че владението на всеки от съвладелците произвежда напълно самостоятелно действие, без да се засяга владението на отделния съвладелец. Изразява се несъгласие с изводите на съда, че ищците не са доказали нито владението, нито държането върху процесния имот, като възразява, че не е отделено внимание в мотивите на обжалваното решение на тълкуването на договора за наем, който е със срок до 01.05.2020г., като въззивниците твърдят, че в случая е налице хипотезата на чл. 236 от ЗЗД, довела до продължаване на срока му за неопределено време. На следващо място се излагат съображения, че обстоятелството, че ответното дружество е закупило имота не съставлява пречка за защита на владението върху него, доколкото се твърди, че ищцовите дружества не са загубили владението върху имота. Сочи се, че на процесната дата е била създадена ситуация от трети външни за къмпинга лица, като се твърди, че осъществените действия на 29.04.2022г. за достъп до имота, с цел същият да бъде заграден въпреки волята на владеещите го представлява акт на принуда срещу тях, която от своя страна, тъй като е използвана лекотоварна техника, монтиране на заграждения и ангажиране на физически лица за това съставлява акт на насилие. По изложените в жалбата съображения се иска отмяна на първоинстанционното решение и присъждане на разноските във въззивното производство.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемите-ответници „ДЕЛТА ГАРД “ ЕООД и „ТРАНСФОРМЕР“ ООД, чрез упълномощените си процесуални представители адв.

Десислава Миразчийска и адв. Димитър Петров- САК са депозирали идентични по съдържание писмени отговори на въззивната жалба, в които се излагат становища, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, при липса на сочените във въззивната жалба пороци. Считат, че правилно въз основа на събраните по делото доказателства районният съд е приел, че предявените искове са неоснователни, поради липса на доказателства за установена от ищците фактическа власт върху процесния имот към датата 29.04.2022г. Що се касае до представения договор за наем въззиваемите споделят извода на съда, че същият сам по себе си не е в състояние да установи,че наемодателят по него е упражнявал фактическа власт върху имота, която да е предал на наемателя. Освен това се възразява трети лица да са нарушавали владението върху имота от придобиването му от купувача „ТРАНСФОРМЕР“ ООД и въвеждането му във владение през 2021г. до заграждането му на 29.04.2022г. Заявява се, че свидетелските показания установяват, че ищците не са били нито държатели, нито владелци на процесния имот, като се сочи, че е останало недоказано твърдението на ищците за упражнено насилие за отнемане на държането, респ. владението върху имота от страна на представители на ответниците, още повече, че към датата на предявяване на исковете е установено, че достъпът до имота е свободен, като няма огради. По подробно изложените в писмения отговор се сочи, че правилно исковете на ищците са отхвърлени като недоказани, поради което се иска потвърждаване на обжалваното решение като правилно, обосновано и законосъобразно.

Претендират се присъждане на разноските по делото.

В съдебно заседание страните не изпращат представители. Депозират писмени становища по съществото на спора и доказателства за направените за въззивното производство разноски с приложени списъци по чл. 80 от ГПК.

2

Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите и възраженията на страните, събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Районният съд е сезиран с предявени от ищците „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД и „ТХ РУСАЛКА ХОЛИДЕЙЗ“ ЕООД искове за осъждане на ответниците „ТРАНСФОРМЕР“ ООД И „ДЕЛТА ГАРД“ ЕООД на основание чл. 76 от ЗС да върнат на ищците отнетата от тях по насилствен начин фактическата власт върху поземлен имот с идентификатор *** по КККР, с площ 1885 кв. м., трайно предназначение: земеделска земя, находящ се в гр.

Созопол, местност „Мапи“, ведно с разположените върху него дървена постройка с навес /3.00х4.00м/, три броя паркови лампи, четири броя караванни места /10х10м/, асфалтова алея /3.00м на 30м./, както и съединения за общо разглеждане в условията на евентуалност, иск по чл. 75 от ЗС за осъждане на ответниците да върнат на ищеца „ХЕЛИО – ТУР – С“ АД владението върху същият поземлен имот с идентификатор *** по КККР, както и разположените върху него дървена постройка с навес /3.00х4.00м/, три броя паркови лампи, четири броя караванни места /10х10м/, асфалтова алея /3.00м на 30м./.

В искова молба и уточнението се твърди, че първият ищец „Хелио – Тур – С“ АД е собственик на процесния имот и находящите се в него обекти по силата на давностно владение, осъществено в периода от 2000 г. до 2010г., като владението е било отнето в периода от 19.06.2017г. до извършения през 2021г. въвод от ЧСИ Бъчваров и впоследствие е продължило до 29.04.2022 г. Твърди се, че с договор за наем от 05.01.2015г. първият ищец е отдал имота си и обектите в него под наем на вторият ищец „ТХ Русалка Холидейз“ ЕООД, който от своя страна се счита за негов държател. Излага се, че ответниците са придобили имоти на 23.09.2021г. без никога да са го владели, респ. и без владение да е осъщестявавано и от техните правоприемници. Сочи се, че на 29.04.2022г. ответниците, чрез техен камион и няколко автомобила са влезли насилствено в имота и са го заградили, с което са нарушили владението на ищците върху него и намиращите в него постройки и съоръжения, от който момент въпреки намесата на полицейските органи ответниците продължават да осъществяват контрол върху имота чрез поставена ограда с явното намерение да го своят.

В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът „Трансформер“ ООД е депозирал отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на предявените искове. Възразява, че той е собственик процесния имот съгласно нотариален акт за покупко-продажба № 147/23.09.2021 г. по нот. д. № 8455/2021г., и, че праводателите му са въведени във владение на имота още през 2000 г. Заявява, че още през 2017 г. владението върху имота е предадено на ответника на датата на сделката, като впоследствие от ответника са предприети действия по запазване на имота чрез сключването на договор от 21.04.2022 г., при надлежно уведомяване на 22.04.2022 г. на началника на РУ Созопол, по силата на който на „Делта гард“ ЕООД е възложено физическо невъоръжено охраняване на имота и същият е заграден на 29.04.2022 г. Оспорват се наведените от ищците твърдения, че фактическата власт върху имота е отнета по насилствен начин, като се изтъква, че същата е получена въз основа на сключен между ответника и „ТХ Русалка Холидейз“ ЕООД договор за наем от 29.05.2022 г., по силата на който последният му преотдава инфраструктурата за 3 доставка на ток и вода в къмпинг „Каваци“, бунгала и стаи, което според ответника води до еднозначен извод, че същият е собственик на имота. Направено е искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски, за което е представен списък по чл. 80 от ГПК.

В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът „Делта гард“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявените искове. Твърди се, че между ответниците по делото на 21.04.2022 г. е сключен договор за охрана, по силата на който на „Делта гард“ ЕООД е възложено осъществяването на физическа охрана на процесния имот. Сочи се, че по силата на този договор ответникът Делта гард“ ЕООД е получил фактическата власт върху имота и доколкото счита другия ответник „Трансформер“ ООД за негов собственик и предвид задълженията си по договора, намира исковете за неоснователни.

Районният съд е квалифицирал исковете, предявени и от двамата ищци с правно основание чл. 76 от ЗС, а евентуалният иск, предявен само от първия ищец – с правно основание чл. 75 от ЗС.

По делото са представени АДС № 656/1994г., АДС № 263/1996г. и АДС № 226/1996г., ведно с приложенията към тях, от които е видно, че къмпинг „Каваци“, където се намира процесния имот, е включен в капитала на ищеца „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД.

По делото са представени е сключени между ищците писмен договор за наем от 01.02.2009г. и анекс към него от 01.01.2012г., писмен договор за наем от 2013г., писмен договор за наем от 05.01.2015 и писмен договор за наем от 01.05.2016 г., по силата на които първия ищец „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД е отдал под наем на втория ищец „ТХ РУСАЛКА ХОЛИДЕЙЗ“ ЕООД за срок от по три години срещу заплащане на наемна цена къмпинг „Каваци“,ведно с находящите се в него /описани в договора/ търговски и туристически обекти.

Първият ответник се легитимира като собственик на процесния поземлен имот идентификатор *** по КККР гр. Бургас, по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 165/23.09.2021 г. по нот. д. № 644/2021 г. на нотариус при РС – Бургас. Представен е и писмен договор от 21.04.2022 г., с който първият ответник „Трансформер“ ООД е възложил на вторият ответник „Делта гард“ ЕООД да осъществява охранителна дейност по отношение на процесния поземлен имот с идентификатор *** по КККР, с площ 1885 кв. м., ведно с разположените върху имота дървена постройка с навес /3.00х4.00м/, три броя паркови лампи, четири броя караванни места /10х10м/ и асфалтова алея /3.00м на 30м./. Към договора е съставен правилник за пропускателен режим за осъществяване на възложената невъоръжена охрана на процесния имот, ведно с уведомление по чл. 52 от ЗЧОД .