Решение № 576 от 09.07.2025, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 576 гр. Благоевград, 09.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА при участието на секретаря Величка Н. Оркова като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА Гражданско дело № 20241210102477 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от Б. Л. М., ЕГН **********, с адрес: гр. против Агенция „Пътна инфраструктура“, с адрес: гр. София, п.к.

1606, представлявана от Й.В. - ВРИД Председател на управителния съвет, чрез Областно пътно управление - Благоевград, с адрес: , представлявано от И. К. - Директор.

С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което да бъде осъдена Агенция „Пътна инфраструктура", е адрес: гр. София, п.к. 1606, представлявана от Й. В. ВРИД Председател на управителния съвет, чрез Областно пътно управление - Благоевград, с адрес: гр. Благоевград, ул. Тодор Александров № 21, представлявано от И. К. - Директор на основание чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД, да заплати на Б. Л. М., ЕГН **********, с адрес: гр. сумата в общ размер на 2150,00 лева (две хиляди сто и петдесет лева), представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в подмяната на макферсон, долен десен носач и биалетка на стойност в размер на 1200,00 ( хиляда и двеста) лева, покупка на две нови гуми на стойност 400,00 лева (четиристотин лева), алуминиев джанти на - 2 бр. на стойност 430,00 (четиристотин и тридесет) лева, както и пътна помощ в размер на 120,00 (сто и двадесет) лева, ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящата искова молба в съда до окончателно изплащане на дължимите суми.

Претендират се и сторените по делото разноски.

Твърди се в исковата молба, че на 15.12.2023г. ищецът предоставил собствения си лек автомобил, марка "", модел , с рег. № , на Д. Л. З., с цел служебно пътуване до гр. Сандански, като навръщане от командировката си около 15:30 часа, на главен път Е-79 ПП1 Е-79 км 376+200, в района на включването от Главен път Е-79 към Автомагистрала „Струма“ по посока на гр. Благоевград, общ. Симитли, описаният автомобил попаднал с дясна предна гума и задна дясна гума в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, запълнена с вода, в следствие на което автомобилът аварирал и останал на място. Сочи се, че водачката З. установила, че са спукани двете гуми от дясно на автомобила и са изкривени и подбити двете джанти, поради което веднага сигнализирала за настъпилото произшествие на тел.112, като след около половин час са пристигнали органите на КАТ - Пътна полиция и след изясняване на ситуацията са съставили протокол за ПТП № 1036565.15.12.2023г., в който са описали обстоятелствата, условията и причините за настъпилото ПТП. Сочи, че 1

Златкова му се обадила по телефона и му обяснила какво се е случил, поради което ищецът с друг автомобил отишъл на мястото на инцидента. Навежда се, че автомобилът не бил в движение, поради което се наложило да използва услугите на пътна помощ, която му била предоставена от "" ЕООД. Твърди, че автомобилът, марка “ , модел, с рег. № , бил натоварен на платформа и бил откаран в автосервиз, собственост на фирма “Боанто 2016” ООД в гр.

Благоевград, като стойността на пътната помощ била в размер на 120,00 лева. Навежда се, че при по обстоен технически преглед на автомобила, в сервиза се установило, че в следствие на претърпяното ПТП, е необходимо подмяната на макферсон, долен десен носач и биалетка, като извършеният ремонт излязъл на стойност в размер на 1200,00 лева, като се наложило да бъдат закупени и две нови автомобилни гуми на стойност 400,00 лева, както и две нови лети джанти на стойност 430,00 лева. Твърди се, че в следствие на ПТП-то, ищецът претърпял имуществена вреда общо в размер на 2150,00 лева. Сочи се, че съгласно чл. 3, ал.

1 от Закона за пътищата /ЗГ1/ „пътищата са републикански и местни“, като републикански пътища са автомагистралите и пътищата от първи, втори и трети клас, които осигуряват транспортни връзки от национално значение и образуват държавната пътна мрежа, а местните пътища са общински и частни. Според чл. 5, ал. 1 пътищата (пътната инфраструктура) имат следните основни елементи : обхват на пътя, пътни съоръжения и пътни принадлежности, а според ал. 2 обхватът на пътя е площта, върху която са разположени земното платно и ограничителните ивици от двете му страни, заедно с въздушното пространство над него на височина, определена с нормите за проектиране на пътищата. Легална дефиниция на „земно платно“ е дадена в § 1, т. 2 от ДР на ЗП, като това е част от повърхността в обхвата на пътя. върху която са разположени : платното (платната) за движение; разделителните ивици; банкетите; тротоарите; разделителните и направляващите острови : зелените площи; крайпътните отводнителни и предпазни окопи; откосите; бермите и другите конструктивни елементи на пътя. Следователно се сочи, че пътят, по който се е движила Златкова и където е настъпило ПТП - то е част от републиканската пътна мрежа, която е изключително държавна собственост.

Навежда се, че съгласно разпоредбите на чл. 19, ал.1, т. 1 и чл. 30, ал.1 от Закона за пътищата и на чл. 3 и чл.167 от ЗДвП, АПИ е длъжна да поддържа републиканските пътища в изправно състояние, да сигнализира незабавно за препятствията по него и да ги отстрани в най-кратък срок. Сочи се, че установената дупка по пътното платно представлява „препятствие на пътя“ по смисъла на параграф 1. т. 19 от ППЗДвП, тъй като нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност за движението. От отразеното в Протокола за ПТП се сочи, че се установява, че тази дупка не е била обезопасена с нарочен пътен знак, който да указва на водачите да я заобиколят, за да продължат движението си /аргумент от чл.

52, ал. 1 ППЗДвП/, то е налице бездействие на служителите на АПИ, натоварени със задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги отстраняват, с което да обезпечават безопасността на движението, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД, ответникът носи отговорност за причинените при процееното ПТП вреди. Посочва се, че разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД съдържа по императивен начин общата забрана да не се вреди другиму. Нарушението й поражда отговорността на причинителя да заплати обезщетение, което на основание чл. 51, ал. 1 ЗЗД обхваща всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. По правило деликтната отговорност е лична и се носи от този, който със своите противоправни действия или бездействия е причинил вредите.

Отклонение от това правило са чл. 49 ЗЗД и чл. 50 ЗЗД. Сочи се, че според първата норма този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на гази работа, а според втората за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. И в двата случая се сочи, че отговорността е обективна и безвиновна, като разликата е в източника на вредите. Тази на възложителя по чл. 49 ЗЗД е за чужди противоправни действия, докато тази на собственика, респ. лицето упражняващо надзор по 2 чл.50 ЗЗД произтича от вещ. Посочва се, че в съдебната практика е изяснено /ППВС № 17/193г. и ППВС № 4/1975г./, че ако вредите са резултат от виновното поведение на дееца и са настъпили при или по повод изпълнение на възложена работа, отговорността пред увредения е за този, кой го е възложил работата по чл. 49 ЗЗД. Ако вредите са резултат от свойствата на вещта, а не на действия свързани с нейната правилна експлоатация или управление, тогава отговорността е по чл. 50 ЗЗД. Когато при ползване на вещта е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила приложение намира съставът на чл. 45, съответно чл. 49 ЗЗД, а при липса на допуснати такива нарушения чл. 50 ЗЗД.

С разпореждане № 2870/24.09.2024г., след като е извършил проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК, съдията докладчик е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят до ответника с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал.

2 от ГПК.

Изпратеното съобщение до ответното дружество е връчено на 26.09.2024г. В срока по чл. 131 от ГПК по делото на 22.10.2024г. е постъпил писмен отговор от ответника. Със същия се оспорва предявения иск, като се иска отхвърлянето му. Претендират се сторените по делото разноски. Прави се възражение за съпричиняване.

Навежда се, че основната причина за настъпване на твърдените вреди е единствено виновното поведение на водача на автомобила, като действията му са основание за непокриване на настъпилите щети. Сочи се, че изключителната вина на водача е основание за изключване на отговорността на АПИ. Прави се и възражение, че е налице прекомерност на претендираните вреди и при евентуално уважаване на исковата претенция, размерът на исковата сума следва да бъде намален. Твърди се, че не са представени доказателства за извършени плащания, както за закупуване на нови гуми и джанти, така и за извършен ремонт и пътна помощ. Оспорват се твърденията в исковата молба за закупуване на нови гуми и джанти, също за извършен ремонт и платена пътна помощ. Оспорва се описания механизъм на ПТП и твърдените в исковата молба щети на автомобила, като за същите не се установява да са настъпили в резултат на процесното ПТП. Оспорват се приложените към исковата молба писмени доказателства. Оспорва се материалната доказателствена сила на протокол за ПТП № 1036565/15.12.2023 г., от който не се установява механизма на ПТП.

Сочи се, че протоколът за ПТП, съставен в кръга на възложените на органите на МВР задължения е официален документ, обвързващ съда с материална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление и за удостоверителното изявление. Сочи се, че протоколът няма материална доказателствена сила относно описания в него механизъм на ПТП, тъй като представлява заключение на съставителя му.

(Определение № 168 / 27.02.2018 г. по гр. дело № 2908 /17 г. на ВКС). Сочи се, че протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП. Когато фактът съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП, се посочва, че протоколът има доказателствена сила само относно съдържащите се в него неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа. Навежда се, че ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта на доказване на механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира други доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални познания, които съдът не притежава. (Решение № 15/25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 9 1506/2013 г.). С оглед на изложеното се оспорва посочения в исковата молба механизъм на реализиране на процесното ПТП, както и настъпилите щети. Оспорва се и причинно - следствената връзка между настъпилите вреди и попадането на автомобила в дупка на пътното платно, като се сочи, че основната причина за 3 настъпване на твърдените вреди е единствено виновното поведение на водача на автомобила, като действията му са основание за непокриване на настъпилите щети. Твърди се, че изключителната вина на водача е основание за изключване на отговорността на АПИ.

Сочи се, че цената на иска представлява обезщетение за щети и пътна помощ за претърпяно ПТП на автомобил, марка „”, модел „“ с рег. № като щетите на автомобила са определени като увредени предна дясна гума и джанта, и задна дясна гума и джанта и в последствие са допълнени други щети - макферсон, долен десен носач и биалетка, които ответникът оспорва да са настъпили при твърдяното ПТП. Твърди се, че от описания механизъм на причиняване на ПТП никъде не е описана скоростта, с която се е движел водачът, имало ли е видимост на процесния участък от пътя, също и какъв е бил интензитетът на движение в участъка при настъпване на процесното ПТП. Счита се за невъзможно от попадането на автомобила в дупка на платното за движение да настъпят такива щети, каквато се твърди, че са настъпили, поради което се сочи, че не попадане на автомобила в дупка на пътното платно е причина за настъпване на процесното ПТП, а други обстоятелства. Навежда се, че от представените доказателства няма данни за обстановката на пътния участък - движение на други МПС-та, разположението на дупката върху пътното платно, нейната големина, снимка на дупката.