Решение № 15 от 02.03.2022, Районен съд - Кнежа

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Кнежа, 01.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Г. Тодоров при участието на секретаря Красина М. Давидова като разгледа докладваното от Пламен Г. Тодоров Административно наказателно дело № 20211430200219 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното :

Г. К. Г.,с ЕГН********** чрез пълномощника си адв.П.Х. от ВТАК със служебен адрес: гр.В.Т.,ул.”Ц.Ц.”№**”*”,ет.*,с адрес за призовки и съобщения: адресът на пълномощника е предявил въззивна жалба против Наказателно постановление №35-0000786 от 29.06.2021 год., издадено от П. В. К.-Директор на РД „АА”-Пл..

Въззивникът иска от съда да отмени изцяло, като неправилно и незаконосъобразно процесното Наказателно постановление №35-0000786 от 29.06.2021 год., издадено от П. В.

К.-Директор на РД „АА”-Пл., с което на осн. чл.93в, ал.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/ му е било наложено административно наказание „глоба” в размер на 500лв./петстотин лева/ за нарушение на чл.32,§1,изр.2 на Регламент (ЕС) №165/2014.

Според въззивника процесното Наказателно постановление №35-0000786 от 29.06.2021год., издадено от П. В. К.-Директор на РД „АА”-Пл., е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалния и материален закон,тъй като в обстоятелствената част на АУАН серия А-2020 №290186 от 02.06.2021год.,а също така и в обстоятелстената част на издаденото от П. В. К.- Директор на РД „АА”-Пл. наказателно постановление №35-0000786 от 29.06.2021г.,от административно-наказващия орган е прието, че на 02.06.2021 год. от Г.

К. Г.,с ЕГН:********** е извършено нарушение около 12:00ч. в гр.Иск., изх. гр.Пл. в посока гр. Пл., като водач на товарен автомобил Ивеко 75Е17 с per.№ ********, собственост на Д. Й. К., извършва превоз на товари за собствена сметка с поставена табела превоз за собствена сметка, като е допуснал следното нарушение не е осигурил правилно използване на тахографския лист за текущия ден, видно от тах. лист от 02.06.2021г.

1

Предвид което за горното нарушение, с процесното Наказателно Постановление №350000786 от 29.06.2021 год., от административно-наказващия орган е прието, че въззивника виновно е нарушил чл.32, §1, изр.2 на Регламент (ЕС) №165/2014 и на същия му е наложена „глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл.93в, ал.1 от ЗАвП.

Според въззивника от описанието на деянието в обстоятелствената част на АУАН серия А2020 №290186 от 02.06.2021г. и на НП №35-0000786 от 29.06.2021 год. не може да се разбере в какво се изразява неправилното използване на тахографския лист и какво е следвало да бъде поведението на водача,както и какви действия е следвало да извърши той, за да осигури правилно използване на тахографския лист за текущия ден.Въззивникът счита,че е недопустимо тези факти и обстоятелства да се установяват впоследствие, тъй като те следва да бъдат ясно и точно посочени в обстоятелствената част на акта и НП, за да се даде възможност на наказаното лице да изложи възраженията си. Въззивникът счита,че така описаното деяние и дадената правна квалификация не дава достатъчно конкретна информация, за да се прецени какво правило за поведение не е спазил в качеството си на водач на описаното МПС..

Изтъква се от въззивната страна,че посочената за нарушена разпоредба на чл.32 §1,изр.2 съдържа общо задължение за водачите, които използват аналогови тахографи, да осигуряват правилното им функциониране и правилното използване на тахографските листове и има бланкетен характер.Сочи се от въззивника,че в следващите параграфи на чл.32 и следващите чл.33-чл.37 от същата глава VI - "Използване на уредите" от регламента са разписани и детайлизирани съответните правила при използването на тахографите и отговорността на транспортните предприятия и на водачите като в чл.34 от същия регламент относно "използване на карти на водача и тахографски листове" се съдържа изброяване на конкретните задължения на водачите,но според него в случая не е посочено кое от тези задължения не е било изпълнено, а е визиран само общия текст на чл.32, §1, изр.2 от Регламента, което е недостатъчно.

Още повече, в АУАН серия А-2020 № 290186 и на НП №35-0000786 от 29.06.2021г. никъде не е посочен видът на тахографа /дигитален или аналогов/,монтиран в товарен автомобил Ивеко 75 Е17 с per. № ********,за да се приеме,че посочената за нарушена разпоредба на чл. 32, §1, изр.2 на Регламент (ЕС) №165/2014 е относима.

Въззивната страна счита,че по същество липсва описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено,тъй като допуснатата нередовност на АУАН,възпроизведена в НП, препятства правото на защита на наказаното лице,поради поставянето му в невъзможност да разбере извършването на какво точно административно нарушение му се вменява. Изтъква се от въззивника,че при ангажиране административнонаказателната отговорност на едно лице, извършител на административно нарушение, последното следва да е описано с неговите белези, както от субективна, така и от обективна страна.

Според него точното и безспорно доказване на обективния признак на 2 административното нарушение във формата, в която действително се е осъществил в обективната действителност, е от значение не само за защитата му, понеже има право да научи какво точно нарушение е извършил, за да организира защитата си,но и с оглед на спазването на принципа на законност в който смисъл е и актуалната съдебна практика /Решение №651 от 30.10.2018г. по к.адм.н. д. №807/2018 г. на I състав на Административен съд–Пл. и Решение №366 от 09.05.2018г. по адм.н.д.№840/2018г. на V състав на Районен съд - Пл./.

Въззивникът счита,че от съдържането на обстоятелствената част на АУАН серия А-2020 № 290186 от 02.06.2021год. и на НП №35-0000786 от 29.06.2021г. е видно, че като нарушение в тях е посочено, че водачът не е осигурил правилно използване на тахографския лист за текущия ден и именно това нарушение му е вменено във вина.

Според него правилното използване на тахографски лист означава използването на тахографски лист,съвместим с тахографския апарат така, че данните за движението на превозното средство да могат да бъдат разчетени. Въззивникът изтъква,че този извод се извлича от съвкупното тълкуване на чл.2,т.2,б."а",чл.4,чл.17 и Приложение №1"Изисквания за производството, изпитванията, монтирането и контрола на аналогови тахографи", т. IV "Тахографски листове" от Регламент № 165/2014 година ЕС.

Според въззивника,за да бъде изведен извод,че той не е осигурил правилното използване на тахографски лист е необходимо да се установи, че използваният тахографски лист не е позволил отразяване на данните за движението на превозното средство, респективно разчитането на тези данни,какъвто извод може да бъде изведен само при знание за вида на използвания тахографски лист; дали използваният тахографски лист е съвместим с аналоговото устройство на товарния автомобил, както и дали на използвания лист е отразена необходимата информация.

Въззивната страна счита,че поради изложеното, в обстоятелствената част на АУАН серия А-2020 № 290186 от 02.06.2021г. и на НП №35-0000786 от 29.06.2021г. е следвало да се съдържа подробно и ясно текстово описание на извършеното деяние, тъй като за така описаното в АУАН и НП нарушение- „не е осигурил правилно използване на тахографския лист за текущия ден е приложима друга санкционна норма, различна от посочената, а именно чл.93в, ал.24 от ЗАвП.т.е. за това, че „на 02.06.2021 год. Г. К. Г., като водач на товарен автомобил Ивеко 75Е17 с per.№********, собственост на Д. Й. К., извършва превоз на товари за собствена сметка с поставена табела превоз за собствена сметка, като не е осигурил правилно използване на тахографския лист за текущия ден, същият е следвало да бъде санкциониран от административно наказващия орган съобразно разпоредбата на чл.93в, ал.24 от ЗАвП - глоба в размер на 100,00лв., а не с наложена му съобразно разпоредбата на чл.93в, ал.1 от ЗАвП глоба в размер на 500,00 лв.

Въззивната страна счита ,че неправилно посочената, съответстващата на нарушението санкционна норма, въз основа на която е ангажирана административно-наказателната отговорност, води до съществено нарушаване правото на защита на санкционираното лице.

3

Според въззивната страна горепосочените нарушения и неправилно приложение на материалния закон, освен, че водят до необоснованост на обжалваното НП се отразяват и в процесуален аспект,защото административно-наказателното производство е строго формално и за законосъобразността на АУАН и НП от формална страна е необходимо точно,пълно и ясно описание на нарушението със съответните съставомерни признаци като съответствие между текстово описание на нарушението, неговата цифрова квалификация и правно основание на наложената санкция.

Счита се от въззивната страна ,че в конкретния случай тези изисквания са нарушени,което при всички случаи ограничава правото на защита на въззивника,тъй като за него остава неясно за какво нарушение в действителност е санкциониран. Отделно от друга страна, лишава и съда от възможност да прецени и определи точния предмет на доказване,а оттук и да извърши надлежен контрол за законосъобразност.

Освен изложеното по-горе, въззивната страна счита, че обжалваното НП следва да бъде отменено и на основание чл.28 от ЗАНН- поради маловажност на случая. Излагат се съображения ,че в чл. 28 от ЗАНН е предвидено, че за "маловажни случаи" на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Излагат се съображения в насока,че при тълкуване на посочената норма следва да се съобразят същността и целите на административно-наказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК. Акцентира се на това,че общото понятие за административно нарушение се съдържа в чл.6 от ЗАНН като при извършване на преценка дали са налице основанията по чл.28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи "маловажните" случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл. 6 ЗАНН.

Въззивникът сочи,че съгласно чл.93,т.9 от ДР на НК "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление е оглед на липсата или незначителността на вредните последици или е оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение е обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Въззивната страна акцентира,че цел на ЗАНН е налагане на наказания за предупреждаване и превъзпитаване на нарушителят към спазване на установения правов ред и въздействие върху гражданските субекти възпитателно и предупредително като счита,че налагането на санкция не следва да се приема като самоцел на закона, тъй като справедливо е регламентирана възможност да не се налага наказание, като се предупреди нарушителя чрез съответен способ, че при повторно нарушение ще бъде санкциониран.

Според въззивната страна в случая административно-наказващият орган се е ограничил да отбележи в обжалваното от нас НП ,че нормата на чл.28 от ЗАНН не може да се приложи като мотиви за това не се сочат. Въззивната страна изброява,че от нарушението,за което й е 4 ангажирана отговорността, не са настъпили никакви вредни последици и жалбоподателят не е наказван за идентично нарушение на закона, което води до извод за инцидентна подобна проява.

Предвид изложеното с оглед горните смегчаващи вината обстоятелства и липсата на вредни последици,според въззивника, деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид и случаят се явява маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Въззивната страна е представила към жалбата си следните писмени доказателства:

1.Препис от жалбата и доказателствата за ответната страна;

2.Договор за правна защита и съдействие и пълномощно;

3.АУАН серия А-2020 № 290186 от 02.06.2021 год. и

4.Наказателно постановление №35-0000786 от 29.06.2021 год., издадено от П. В. К.Директор на РД „АА”-Пл..