Решение № 982 от 06.10.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 982 гр. Перник, 06.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Симона Пл. Кирилова при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело № 20221720103609 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.

Образувано е по искова молба на Е. А. И. срещу „Водоснабдяване и канализация“ ООД – Перник.

Ищецът твърди, че ответното дружество се е снабдило срещу ищеца с изпълнителен лист от 12.12.2011 г., издаден въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение, за принудително събиране вземанията по който с молба от 22.01.2013 г. е образувало изп.д. № 146/2013 г. по описа на ЧСИ С. Б.. Твърди се, че действия по изпълнение не са били предприемани, поради което изпълнителното дело е прекратено по силата на закона, като новата давност за вземанията – 3-годишна според ищеца, е изтекла към момента на депозиране на исковата молба. Твърди се, че въпреки това в кантората на ЧСИ делото е със статут „висящо“, което обуславя и правния му интерес от съдебна защита.

При изложените твърдения се иска признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на „ВиК“ ООД – Перник не съществува изискуемо вземане спрямо Е.

А. И. за следните суми: 2771,82 лева – главница, представляваща стойност на доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 31.01.2010 г. до 04.10.2011 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 12.12.2011 г. до окончателното и изплащане, сумата от 238,31 лева – законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 22.03.2010 г. до 24.10.2011 г., както и сумата от 60,20 лева – разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 12.12.2011 г. въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 6287/2011 г. по описа на РС Перник, и е образувано изпълнително дело № 146/2013 г. по описа на ЧСИ С.Б.. Претендира разноски.

1

Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 ГПК, изразява становище за неоснователност на исковете. Твърди се, че с поведението си дружеството не е дало повод за предявяване на претенциите, доколкото вземането по листа съществува като естествено задължение, но не може да бъде събрано принудително.

Направено е възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд Перник е сезиран с отрицателен установителен иск за оспорване на изпълнението по изп.дело № 146/2013 г. по описа на ЧСИ С. Б.. Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника за защита срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Видно от събраните доказателства и отбелязването върху изпълнителния лист, съдебният изпълнител е прекратил производството с постановление от 22.06.2022 г., след завеждане на исковата молба, по повод на която е образувано настоящото производство.

В този смисъл съдът счита, че е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК. В процесния случай в исковата молба се твърди, че за оспореното вземане е издаден изпълнителен титул, същото е било предмет на изпълнително производство, но към настоящия момент липсва висящ изпълнителен процес за събиране на вземането. В хипотеза на предявен отрицателен установителен иск в доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено правния си интерес от търсената искова защита. В тежест на ответната страна е да установи че в нейна полза съществува изискуемо вземане – в конкретния случай настъпването на такива факти, водещи до прекъсване на давността за вземането.

Между страните не е спорно, а от приобщеното копие от изп.д. № 146/2013 г. по описа на ЧСИ С. Б. се установява, че същото е образувано по молба на взискателя „ВиК“ ООД – гр. Перник от 22.01.2013 г. за принудително събиране на посочените в исковата молба вземания срещу длъжника Е. И. (ищеца в настоящото производство), съгласно изп.лист от 12.12.2011 г., издаден по ч.гр.д. № 6287/2011 г. на РС Перник въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Наличието на изпълнителен титул и висящо изпълнително дело, образувано срещу ищеца по искане на взискателя „ВиК“ ООД – гр. Перник, за събиране на процесните вземания, свидетелства за правния му интерес от предявяване на отрицателните установителни искове. В настоящия случай ищецът оспорва вземанията, като се позовава на нов факт – погасителна давност, изтекла след издаване на процесния изпълнителен лист.

От приложеното копие на изп.д. № 146/2013 г. по описа на ЧСИ С. Б. се установява, че същото е образувано въз основа на цитирания изпълнителен лист и молба за образуване от 22.01.2013 г., в която е инкорпорирано и искане за прилагане на конкретни изпълнителни способи, с което давността за вземането е прекъсната. След образуване на делото ЧСИ Б. е изпратил ПДИ до длъжника, но конкретни изпълнителни способи не са прилагани.

Към момента на образуване на ИД № 146/2013 г. е било в сила ППВС № 3/18.11.1980 г., съгласно което образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено различно разрешение, а именно, че в изпълнителното производство давността се прекъсва при предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ – поискано от взискателя или предприето по инициатива на съдебния изпълнител, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира и във връзка с това е 2 отменено цитираното ППВС. Към настоящия момент е налице противоречива практика и висящо тълк. дело по въпроса за това от кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/1980 г. и дали ТР № 2/26.06.2015 г. се прилага за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му. До постановяването на решение по новообразуваното т.д.

№ 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият съдебен състав се съобразява с разрешението, застъпено в Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 г. ГК, IV г. о. на ВКС, че отмяната на ППВС № 3/1980 г. има действие занапред, а новото тълкуване на правната норма започва да се прилага именно от момента на постановяването на новия тълкувателен акт, т. е. от 26.06.2015 г.

Тъй като ответникът не е доказал, че в продължение на две години след 22.01.2013 г. е поискал извършването на изпълнителни действия, съдът приема, че към 23.01.2015 г. производството се явява прекратено по право при условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и от този момент е започнала да тече новата давност за вземането, съгласно разясненията по приложението на ППВС № 3/1980 г.

Отбелязването на ЧСИ дали и кога делото е прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, е ирелевантно, тъй като при бездействие на кредитора в период от две години производството се прекратява поради т. нар. „перемпция“. Прекратителното основание в тази хипотеза настъпва ex lege (ТР № 2/2013г. от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС), без да е необходим допълнителен юридически факт. Постановлението на съдебния изпълнител единствено констатира осъществяването на предвидените в закона материални предпоставки – в продължение на две години взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни действия.

За приложимия давностен срок съдът следи служебно при направено позоваване на изтекла давност. Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В случая има издадена заповед за изпълнение, чиито правни последици могат да бъдат приравнени на тези на съдебното решение, включително по отношение на погасителната давност на установеното с нея вземане, в какъвто смисъл е и практиката на ВКС – Решение № 37/24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., Решение № 6/21.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 1562/2015 г. и др., както и трайното становище на настоящия съдебен състав. Изискването по чл.117, ал.2 ЗЗД за петгодишен срок на новата давност, която тече от прекъсването на давността, се прилага както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение, като в посочения смисъл е и отговорът на поставения касационен въпрос в Решение № 118/07.07.2022 г. по гр.д. № 4063/2021 г. на ВКС, с което е потвърдено решение на Районен съд Перник в посочения смисъл.

По изложените съображения съдът намира, че погасителната давност за вземането е общата 5-годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай. В настоящия случай след 23.01.2015 г. не са били предприемани валидни действия по изпълнение, поради което петгодишната давност за процесните вземания е изтекла на 23.01.2020 г., а с това – и преди образуването на настоящото исково производство и изтичане на срока за отговор. Следователно сумите, предмет на изпълнителния лист са били погасени по давност и искът е основателен и следва да бъде уважен така, както е предявен.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцовата страна следва да бъдат присъдени доказаните разноски в общ размер на 146,82 лв., както и възнаграждение в полза на адвоката, осъществявал безплатна защита в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

3

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Е. А. И., ЕГН ********** с адрес гр. П., *****, представлявана от адв. Б. Б., срещу „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД – гр. Перник, ЕИК 823073638, представлявано от управителя – инж.

Б.И., със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Средец“ № 11“ , отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че в полза на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД – гр. Перник не съществува изпълняемо право (право на принудително изпълнение) спрямо Е. А. И. за сумата в размер на 2771,82 лева – главница, представляваща стойност на доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 31.01.2010 г. до 04.10.2011 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 12.12.2011 г. до окончателното и изплащане, сумата от 238,31 лева – законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 22.03.2010 г. до 24.10.2011 г., както и сумата от 60,20 лева – разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 12.12.2011 г. въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 6287/2011 г. по описа на РС Перник, поради погасяването им по давност.

ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД – гр. Перник, ЕИК

823073638 да заплати на Е. А. И., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 146,82 лева – разноски пред Районен съд Перник.

ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД – гр. Перник, ЕИК

823073638 да заплати на да заплати на адв. Б. Б. – САК, личен номер: ****** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, пр. 2 от Закона за адвокатурата, сумата от 444,92 лева – възнаграждение за процесуално представителство на Е. А. И. пред Районен съд Перник по силата на договор за правна защита и съдействие от 17.06.2022 г.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________

4