Решение № 467 от 08.08.2023, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 467 гр. Враца, 08.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Хр. Христова при участието на секретаря Наталия Мл. Петрова като разгледа докладваното от Калина Хр. Христова Гражданско дело № 20231420100354 по описа за 2023 година

Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 179, ал. 1 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Образувано е по искова молба от Л. Л. А., ЕГН **********, чрез адв. Г. Г., против Областна дирекция на МВР – гр. Враца /ОДМВР – Враца/.

В исковата молба се твърди, че между страните било налице служебно правоотношение, като за периода от 06.02.2020 г. до м. май 2021 г. ищецът заемал длъжността „************“ – РУ – Враца при ОДМВР – Враца, а след м. май 2021 г. и към датата на депозиране на исковата молба – длъжността „********“ – РУ – Враца при ОДМВР – Враца. Твърди се, че ищецът е изпълнявал служебните си задължения при сменен режим на работа по смисъла на чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР, като работните смени били организирани на 24-часови и 12-часови графици, а в рамките на т. нар. „нощни смени“ изцяло попадали часовете от 22:00 ч. до 06:00 ч., които имали характера на смесени работни смени по смисъла на чл. 142, ал. 2, изр. второ, предл. първо КТ. Сочи се, че през посочения период ищецът е положил нощен труд – по 8 часа за всяка 12-часова нощна смяна. Изтъква се, че при липса на механизъм за преизчисляване на извънредния труд, е приложима нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Посочва се, че нормалната продължителност на дневното работно време в МВР е 8 часа (чл. 187, ал. 1 ЗМВР), а нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа (при субсидиарно прилагане на чл. 140, ал. 1, изр. 2-ро КТ Поддържа се, че за исковия период – от 06.02.2020 г. до 06.02.2023 г. ищецът е положил 1 940 часа нощен труд,

1

Изтъква се, че съгласно мотивите и диспозитива на Решение от 24.02.2022 г. по дело № С-262/2020 г. на Съда на ЕС е допустима правна уредба, въвеждаща осемчасови нощни смени за служителите на МВР в отклонение от общата уредба в трудовото законодателство, визирана в чл. 140, ал. 1, изр. второ от КТ, но само при обоснована законова цел и при наличие на подходящи мерки за компенсация на положения вреден нощен труд. Сочи се, че настоящата правна рамка на нощния труд е заложена в чл. 187, ал. 1, изр. второ и новата ал.

4 от ЗМВР, изрично посочваща коефициента за преизчисляване на нощен към дневен труд.

Твърди се, че след приемането на новата норма, уреждаща изчисляването на нощния труд в МВР, няма никакви компенсиращи мерки, които да обосноват липсата на прилагане на общата нормативна уредба. Поддържа се, че Съдът на Европейския съюз не допуска при никакво положение държавните служители в МВР да бъдат третирани по-зле от другите работници и служители в страната, както и не допуска полицаите да бъдат компенсирани в по-малка степен от останалите трудещи се. Изтъква се, че в множество съдебни решения е застъпено становището, че определеното възнаграждение за нощен труд по чл. 179, ал. 1 от ЗМВР не е адекватно на вредността на нощния труд и не го компенсира, както и че не са налице никакви особени и специални механизми за компенсация на служителите, които полагат обичайно нощен труд. Посочва се, че при изричен отказ от страна на българската държава да приеме механизъм за обезщетяване на положения обичаен нощен труд от полицаите в МВР, е подходящо да бъде приложена нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), съгласно която при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

Предвид тези съображения се поддържа, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2 455 лева, представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за 277 часа положен от ищеца извънреден труд за периода от 06.02.2020 г. до 06.02.2023 г.

На второ място се поддържа, че за периода от 06.02.2020 г. до подаването на исковата молба ищецът е положил 242 нощни смени. Твърди се, че за целия процесен период ответникът не е осигурявал ободряващи напитки на ищеца, като съгласно актуалните заповеди по чл. 181, ал. 4 от ЗМВР, издадени от министъра на вътрешните работи, за процесния период, размерът на доволствието за ободряващи напитки е 0,60 лв. По тези съображения се поддържа, че за процесния период ответникът дължи на ищеца сумата от 145,20 лева за неосигурени ободряващи напитки.

Иска се постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 2 455 лева, представляваща дължимо и неизплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 06.02.2020 г. до 06.02.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба до нейното пълно погасяване, както и сумата от 255 лева, представляваща лихва за забава върху тази сума за периода от 01.05.2020 г. до 06.02.2023 г., както и сумата от 145,20 лева за неосигурени ободряващи напитки за периода от 06.02.2020 г. до 06.02.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба до нейното пълно погасяване, както и сумата от 28 лева, представляваща лихва за забава върху тази сума за периода от 01.05.2020 г. до 06.02.2023 г. Претендира се присъждане на сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника е подаден отговор, с който предявените искове се оспорват като неоснователни и недоказани. Признава се обстоятелството, че в процесния период ищецът е служител на РУ-Враца към ОДМВР – Враца и че осъществява служебната си дейност по утвърдени графици при сменен режим на работа – 24 часов сменен режим при 2 сумарно изчисляване на работното време съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР.

Поддържа се, че статутът на ищеца се урежда единствено от ЗМВР, поради което не са приложими разпоредбите на Закона за държавния служител и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Сочи се, че извънреден труд е налице само ако работникът или служителят действително е работил извън установеното работно време, което не е налице в конкретния случай. Изтъква се, че за процесния период са действали разпоредбите на чл. 187, ал. 1 и ал. 4 от ЗМВР в редакция към ДВ, бр. 60/2020 г., както и чл.

22, ал. 3 от Наредба № 8121з-1174 от 21.10.2020 г. и чл. 21, ал. 3 от Наредба № 8121з-1353 от 15.12.2020 г., в които е предвидено че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент „1“. Сочи се, че съгласно чл. 187, ал. 4 от ЗМВ Р и посочените наредби за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното време към нормалната продължителност на нощното време по чл. 187, ал. 1 от ЗМВР, което в случая са по 8 часа, тоест с коефициент „1“. Поддържа се, че с тази законодателна промяна изрично е уреден въпросът за преизчислението на нощния към дневния труд, полаган по служебно правоотношение с МВР, поради което субсидиарното приложение на НСОРЗ не е допустимо. Твърди се, че за периода от 11.07.2020 г. до 15.07.2022 г. искът е неоснователен, тъй като разпоредбата на чл. 187, ал. 4 от ЗМВР е материалноправна, въведена е с § 52 на ЗИД на ЗМВР и е влязла в сила на 11.07.2020 г., като за този период нормативно е уредено превръщането на положените часовете нощен труд от служителите в МВР в дневни с коефициент „1“.

Цитирана е и съдебна практика в този смисъл.

По отношение на предявения иск по иск по чл. 181, ал. 3 ЗМВР се твърди, че за периода от 06.02.2020 г. до 01.08.2020 г. са се подсигурявали ободрителни напитки в натурална форма на служителите. Поддържа се, че след влизане в сила на изменението на чл. 181, ал. 3 ЗМВР от 01.08.2020 г. на служителите се е заплащала левовата равностойност на ободряващите напитки при полагане на нощен труд.

По тези съображения се иска от съда да отхвърли предявените искове. Претендира се присъждане на сторените в производството разноски.

В открито съдебно заседание, проведено на 21.06.2023 г., по молба на ищеца на основание чл. 232 ГПК производството по делото е прекратено поради оттегляне на исковата молба в частта по предявения иск с правно основание чл. 181, ал. 3, изр. II-ро ЗМВР за сумата от 145,20 лв., представляваща левовата равностойност на неосигурени ободряващи напитки за периода от 06.02.2020 г. до 06.02.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и в частта по предявения иск с правно основание по чл. 86 ЗЗД за сумата от 28,00 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 01.05.2020 г. до 06.02.2023 г.

С протоколно определение от 21.07.2023 г. на основание чл. 214, ал. 1 ГПК е допуснато изменение на предявените искове чрез увеличаване на техния размер, както следва: искът за главница по чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 179, ал. 1 ЗМВР се счита предявен за 3 сумата от 2 632,60 лева, а искът за лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се счита предявен за сумата от 314,79 лева.

Съдът, като взе предвид доводите на ищеца и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа следното:

Между страните са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че през исковия период страните по делото са се намирали в служебно правоотношение, както и че ищецът е полагал труд на смени, при което работното му време е отчитано сумирано.

Горните обстоятелства се установяват и от приетите по платежни бележки за исковия период.

По делото е прието заключение по изготвената съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което за периода от 06.02.2020 до 06.02.2023 г. ищецът е отработил общо 2036 бр. часове нощен труд съгласно графиците /нарядите/ за дежурство и протоколите,отчетени на тримесечен период и общ брой условно отчетени нощни смени 254,50 бр. За процесния период няма преобразуване на положените нощни часове нощен труд към дневен такъв за всеки тримесечен период. Вещото лице е изчислило паричната равностойност на часовете положен извънреден труд след преобразуването на нощния към дневния: в брутен размер 2 925,13 лева, а в нетен – 2 632,60 лева. Сумата не е заплатена от ответника на ищеца.

Вещото лице е изчислило и лихвата за забава, както следва: върху брутния размер е сумата от 349,77 лева, а върху нетния – 314,79 лева.

Заключението, неоспорено от страните, се приема от съда като обосновано и компетентно изготвено.

Други относими доказателства в производството не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:

От ищеца против Областна дирекция на МВР – гр. Враца /ОДМВР – Враца/, са предявени кумулативно обективно съединени осъдителни искове, както следва:

- иск с правно основание по чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 179, ал. 1 ЗМВР за сумата от 2 632,60 лева, представляваща неизплатено допълнително нетно възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за периода 06.02.2020 до 06.02.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на исковата молба – 09.02.2023 до окончателното й изплащане;

- иск с правно основание по чл. 86 ЗЗД за сумата от 314,79 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 01.05.2020 г. до 06.02.2023 г.

По иска с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 179, ал. 1 ЗМВР:

За основателността на предявения иск ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване следните кумулативни предпоставки: 1/ се е намирал в служебно правоотношение с ответника през процесния период; 2/ е полагал труд на смени, при което 4 работното му време е отчитано сумирано; 3/ е положил твърдените часове извънреден труд извън редовното работно време.