Решение № 2731 от 04.07.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2731 гр. В., 04.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 40 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда М. Александрова при участието на секретаря Диана Н. Найденова като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело № 20253110111965 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 439, вр. чл. 124 от ГПК от С. М.

Д., ЕГН: **********8, съдебен адрес: гр. В., ул. С. С. № *, ет. *, офис * против *****, ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр. С., район М., ж.к.

М. *, **- С. № * сграда **, вх. *, ет. *, представлявано от Т. В. изпълнителен директор чрез пълномощника си главен юрисконсулт М. М..

Ищецът твърди, че въз основа на Заповед № **** г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, издадени по ч. гр. д. № *** по описа за 2012 г. на *** съд С. М. Д. е осъден да заплати на ****** АД със седалище и адрес на управление гр. С., ул. С. С. № *, ЕИК **** сумата 11 473.14 лева, представляваща сбор от: 9575.77 лева- непогасена главница, дължима по силата на Договор за потребителски кредит от 03.09.2010 г., 651.88 лева, представляваща договорна лихва за периода от 03.02.2011 г. до 26.04.2012 г., 474.59 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 03.02.2011 г. до 26.04.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 27.04.2012 г. до окончателното изплащане на основание чл. 418, вр. с чл. 417, т. 2 от ГПК, както и разноски по делото-770.90 лева.

1

Сочи се, че през 2012 г. по молба на ****** АД въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп. дело № *** по описа за 2012 г. на ЧСИ **** – район на действие *** окръжен съд. През 2018 г. по молба на ***** дружеството е конституирано като взискател по делото въз основа на Договор за прехвърляне на вземания, което го прави легитимен ответник по иска.

Според ищеца по изпълнителното дело не са извършвани изпълнителни действия за удоволетворяване вземането на взискателя. На 27.07.2021 г. с постановление на съдебния изпълнител изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

На ищеца не е известно след прекратяване на изпълнителното дело през 2021 г. срещу него да е образувано ново изпълнително дело за удоволетворяване на притезанието, но в регистрите на ЦКР към БНБ задължението е със статус активно.

Ищецът обосновава своя правен интерес с наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който той може да инициира по всяко време изпълнително производство. Според ищеца вземането е погасено по давност и моли да бъде признато за установено по отношение на ответника, че не дължи горепосочените суми, тъй като това задължение е погасено по давност.

Ответникът счита иска за недопустим и неоснователен, като моли да бъде отхвърлен. Не оспорва факта, че по изпълнителното дело не са извършвани изпълнителни действия за удоволетворяване вземането на взискателя от образуването му през 2012 год., както и че на 27.07.2021 г. с постановление на съдебния изпълнител изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Счита, че не следва да понесе отговорността за разноски, а в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните в процеса писмени доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а и се установява от приетите по делото писмени доказателства, че въз основа на Заповед № **** г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, 2 издадени по ч. гр. д. № *** по описа за 2012 г. на *** съд С. М. Д. е осъден да заплати на ****** АД със седалище и адрес на управление гр. С., ул. С. С. № *, ЕИК **** сумата 11 473.14 лева, представляваща сбор от: 9575.77 леванепогасена главница, дължима по силата на Договор за потребителски кредит от 03.09.2010 г., 651.88 лева, представляваща договорна лихва за периода от 03.02.2011 г. до 26.04.2012 г., 474.59 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 03.02.2011 г. до 26.04.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 27.04.2012 г. до окончателното изплащане на основание чл. 418, вр. с чл. 417, т. 2 от ГПК, както и разноски по делото-770.90 лева.

Въз основа на издадения изпълнителен лист и по молба на ****** АД е образувано изпълнително дело № *** по описа за 2012 г. на ЧСИ **** – район на действие *** окръжен съд. Ответното дружество е взискател на мястото на ****** АД на основание договор за цесия от 2018 г.

Страните не спорят, че по изпълнителното дело не са извършвани изпълнителни действия за удоволетворяване вземането на взискателя от образуването му през 2012 год., както и че на 27.07.2021 г. с постановление на съдебния изпълнител изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните в производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от правна страна следното:

Съгласно чл. 110 ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, а съгласно чл. 119 ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла. На основание чл. 120 от ЗЗД давността не се прилага служебно.

Страните не спорят, че процесното изпълнително дело е погасено по давност. вземане по образуваното

Правният интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск е обусловен от факта, че при наличието на издаден в полза на кредитора изпълнителен лист той (или негов правоприемник) във всеки един момент, въпреки изтичането на срока по чл. 110 от ЗЗД, може да образува изпълнително производство и лицето, срещу което са издадени изпълнителен 3 лист и заповед за изпълнение, не може да направи възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземането пред съдебния изпълнител, тъй като в изпълнителното производство не може да се съобразява такова възражение. При това положение единственият път за защита на длъжник в изпълнително производство, чието задължение е погасено по давност, е искът по чл. 439 от ГПК, следователно предявеният иск е допустим, а по гореизложените съображения- и основателен.

Ответникът счита, че с поведението си не е станал причина за завеждане на делото, поради което не следва да понесе отговорността за разноски. Съдът намира това негово възражение за неоснователно.

В съдебната практика на ВКС, обективирана в определение № 2807/08.10.2025 г. по ч. т. д. № 1477/25 г. на II т. о. на ВКС, Определение № 1220/5.12.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 1809/2023 г., II т. о., ТК и определение № 2367/15.05.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 759/2024 г., IV г. о., Г К , определение № 709/28.12.2012 г. по ч. гр. д. № 592/2012 г. на I г. о . , определение № 71/21.01.2014 г. по ч. т. д. № 17/2014 г. на III г. о., и определение № 242/31.05.2018 г. по ч. гр. д. № 2062/2018 г. на IV г. о., е посочено, че предпоставките за недължимост на разноските от ответника, когато искът е уважен, са кумулативни и следва да се преценяват във връзка с предмета по конкретното дело. Разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК е в смисъл, че ответникът не трябва да понася съдебните разноски, когато неговото извънсъдебно поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца. Когато обаче сезирането на съда е предпоставка за упражняване на субективни права на ищеца, признанието на иска не е достатъчно, за да се освободи ответникът от отговорността за разноски, тъй като не е породена първата процесуална предпоставка, уредена в чл. 78, ал. 2 ГПК . Чрез материалноправното възражение за изтекла погасителна давност се упражнява потестативно субективно материално право, поради което то може да се релевира само когато титулярят на вземането, покрито от погасителната давност, претендира изпълнение. В този смисъл, това преобразуващо субективно право не може да бъде упражнено извънсъдебно.

В конкретния случай дори и при прекратено изпълнително дело – на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (поради настъпила перемпция), ответникът 4 притежава изпълнителен лист, който винаги овластява кредитора да поиска образуване на ново изпълнително производство и да насочи принудително изпълнение по отношение на имуществените права на длъжника. В този смисъл, за да отрече със сила на пресъдено нещо процесуалното право на кредитора да удовлетвори удостовереното в изпълнителния лист изпълняемо право чрез помощта на държавната принуда, длъжникът следва да предяви отрицателен установителен иск, за което причина представлява поведението на кредитора. За да се освободи в този случай от отговорността за съдебните разноски, кредиторът следва да докаже, че с извънсъдебното си поведение не е създал предпоставки за предявяване от длъжника на отрицателния установителния иск, като не е достатъчно фактически да не е предприел действия по образуване на ново изпълнително дело. Съобразно разяснителната част в т. 2 от ТР № 2/4.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 2/2023 г., ОСГТК изпълнителният лист представлява по своето правно естество процесуална ценна книга, поради което докато той не бъде предаден доброволно от кредитора на длъжника (преди образуване или след прекратяване на изпълнителното производство), носителят на изпълняемото право, удостоверено в изпълнителния лист, вкл. когато то е прехвърлено на трето лице (арг. чл. 429, ал. 1 ГПК), винаги може да предприеме изпълнителни действия за принудителното удовлетворяване на тези притезания. В случай че впоследствие кредиторът поиска издаване на дубликат на първообразния изпълнителен лист, длъжникът ще може да му противопостави всички възражения и оспорвания, вкл. и че първообразният изпълнителен лист не е изгубен или унищожен, а доброволно е предаден от кредитора (взискателя) на длъжника като доказателство, че изпълняемото право или процесуалното право за принудителното му удовлетворяване с помощта на държавната принуда е погасено (чл. 409, ал. 3 ГПК).

Липсата на висящо изпълнително дело спрямо ищеца въз основа на изпълнителния титул, посочен в исковата молба, както и липсата на извънсъдебно възражение от длъжника пред кредитора за наличието на изтекла погасителна давност, на което да е получил негативен отговор от кредитора, са обстоятелства, ирелевантни относно разпределение на отговорността на разноските и приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК , доколкото към момента на завеждане на иска по чл. 439 ГПК липсват предприети от ответника извънсъдебни действия по връщане на изпълнителния лист, а 5 материалноправното възражение за изтекла погасителна давност на вземанията, за които е издаден изпълнителния лист, не може да бъде упражнено извънсъдебно. В този смисъл – Определение № 3006/27.10.2025 г. по ч. т. д. № 2266/2024 г. на ВКС, II т. о.

Следователно, при съществуваща към момента на завеждане на отрицателния установителен иск възможност кредиторът отново да образува изпълнително производство въз основа на оригинала на изпълнителния лист, който се намира в кориците на изпълнителното дело, не може да се приеме, че ответникът в настоящото исково производство чрез своето извънсъдебно поведение не е станал причина за предявяване на иска по чл. 439, ал. 1 ГПК.

Длъжникът не може да получи издадения изпълнителен лист от съдебния изпълнител, тъй като правоимащо лице по ценната книга е кредиторът и като такова той е този, който следва да поиска връщане от съдебния изпълнител на изпълнителния лист и да инициира предаването му на длъжника. Липсва реципрочно право за длъжника по изпълнителния титул.

В заключение настоящият съдебен състав счита, че не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК в тежест на ищеца да бъдат възложени сторените от него разноски, тъй като не е налице нито една от двете кумулативно заложени предпоставки, предвидени в разпоредбата, а именно ответникът да е признал иска и да не е дал повод за завеждане на делото.