Решение № 122 от 18.03.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. Благоевград, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛИ. Масева

Членове:

Росица Велкова

София Икономова при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от ЛИ. Масева Въззивно гражданско дело № 20251200501366 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх. № 29716/09.12.2025г., подадена от И. И. А., чрез адв. Н. Л. срещу решение № 819/22.10.2025 г., постановено по гр. д. № 2598/2024 г. по описа на Районен съд – Благоевград, с което е отхвърлен предявеният иск за установяване правото на собственост върху процесния недвижим имот.

Във въззивната жалба се релевират оплаквания за неправилност, необоснованост и постановяване на решението при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като се поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че имотът е общинска собственост и че същият попада в приложното поле на ЗСПЗЗ, както и че не е съобразил доказателствата относно упражнявано владение. Оспорва се приложението на чл. 19 и чл. 25 ЗСПЗЗ и се поддържа, че липсват доказателства имотът да е бил обект на кооперативно земеползване или да е подлежал на възстановяване.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил подробен писмен отговор от въззиваемата страна, с който жалбата се оспорва като изцяло неоснователна, като се излагат обстойни правни и фактически съображения в подкрепа на първоинстанционното решение.

В о.с.з процесуалният представител на въззивниka поддържа доводите изложени във въззивната жалба за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното решение.

Претендира разноски.

Процесуалният представител на въззиваемата страна, в о.с.з. оспорва въззивната жалба и 1 прави искане за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира разноски.

Настоящият въззивен състав, в изпълнение на задължението си по чл. 269 ГПК, извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на обжалвания съдебен акт с материалния закон и констатира, че решението е валидно и допустимо.

В рамките на релевираните оплаквания и служебната проверка по приложението на императивните материалноправни норми, съдът обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235 ГПК, и намира следното:

С исковата молба първоинстанционният съд е бил сезиран с предявен установителен иск за собственост, с който ищецът е претендирал да бъде признато за установено по отношение на ответната община, че е собственик на процесния недвижим имот на основание придобивна давност, при твърдения за упражнявано продължително, явно и необезпокоявано владение.

С обжалваното решение районният съд е отхвърлил изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан, като е приел, че процесният имот представлява земеделска земя, попадаща в приложното поле на ЗСПЗЗ, за която не са налице данни за бивш собственик и за заявени реституционни претенции, поради което същият е станал общинска собственост по силата на закона, както и че не са доказани предпоставките за придобиване по давност.

Именно тези правни изводи са предмет на въззивен контрол, като настоящата инстанция следва да провери тяхната законосъобразност и обоснованост в рамките на наведените във въззивната жалба оплаквания.

Оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения са правно несъстоятелни.

От мотивите на атакуваното решение се установява, че първоинстанционният съд е изпълнил в пълен обем задълженията си по изясняване на фактическата обстановка, като е обсъдил всички релевантни доказателства и доводи на страните, без да се констатира игнориране на доказателствен материал или превратно тълкуване. Формираните фактически констатации почиват на надлежно събрани доказателства и са логически последователни, поради което въззивният съд ги възприема изцяло и препраща към тях на основание чл. 272 ГПК, като намира за необходимо единствено да ги допълни с оглед наведените във въззивната жалба доводи.

По съществото на спора настоящият състав намира за напълно обоснован и законосъобразен изводът на първата инстанция, че процесният имот представлява земеделска земя, попадаща в приложното поле на ЗСПЗЗ и че същият е станал общинска собственост по силата на закона. От приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, което не е опровергано и се кредитира изцяло като компетентно и безпристрастно, се установява, че имотът е отразен още в картата на възстановената собственост като земеделска земя с начин на трайно ползване „пасище“, като попада в територия, подлежаща на възстановяване в стари реални граници. Установено е също така, че за този имот не са подавани заявления за възстановяване и не са налице данни за бивш собственик.

В тази връзка въззивният съд намира за правно несъстоятелни доводите на жалбоподателя, че в тежест на общината е да установи конкретното включване на имота в ТКЗС или друга 2 форма на кооперативно земеползване. Подобно изискване не следва нито от закона, нито от задължителната съдебна практика. Достатъчно и необходимо условие за приложението на реституционния режим е земята да е имала земеделски характер към момента на обобществяването, като начинът на включването в кооперативното земеползване или евентуалното фактическо отнемане е правно ирелевантен. Обратното разбиране би довело до недопустимо изместване на доказателствената тежест и до практически невъзможност за прилагане на закона, предвид обективната невъзможност да се възстановят подобни исторически факти при липса на данни за конкретен бивш собственик.

При липсата на заявени реституционни претенции и на установен собственик, правилно първоинстанционният съд е приел, че имотът попада в хипотезата на чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, като част от остатъчния поземлен фонд, който преминава в собственост на общината по силата на закона. Този извод се подкрепя и от влезлите в сила административни актове – протоколни решения на комисията по чл. 19 ЗСПЗЗ, които се ползват с материална доказателствена сила относно удостоверените с тях обстоятелства и не са оборени по съответния ред.

Наред с това, напълно обосновано е и приложението на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ като самостоятелно придобивно основание. От събраните доказателства не се установява процесният имот да е принадлежал на държавата, физическо или юридическо лице към релевантния момент, поради което същият попада в категорията на земеделските земи без установен собственик, които по силата на закона стават общинска собственост.

Възражението, че това основание е въведено едва с отговора на исковата молба, е правно несъстоятелно, доколкото актът за общинска собственост няма конститутивно действие, а в исковото производство съдът следва да обсъди всички релевантни придобивни основания.

Изцяло се споделят и мотивите на първата инстанция относно правния режим на имота като земеделска земя с начин на трайно ползване „пасище“. Записванията в кадастралните и възстановителни планове се ползват с презумпция за вярност, която не е оборена.

Твърденията за различно фактическо ползване или за допуснати грешки не могат да дерогират правните последици на влезлите в сила административни актове при липса на проведена процедура по тяхното изменение.

По отношение на възражението за придобиване по давност, въззивният съд намира същото за изцяло лишено от фактическа и правна опора. От една страна, не се установява по категоричен и безспорен начин упражняване на владение върху процесния имот с необходимите белези на явно, спокойно и непрекъснато владение с намерение за своене. От друга страна, дори да се приеме наличие на владение, същото не би могло да доведе до придобиване по давност, предвид императивната забрана за придобиване на имоти – публична общинска собственост и на земи от общинския поземлен фонд, както и действието на законовия мораториум върху придобивната давност.

Неоснователни са и доводите, че имотът не попада в приложното поле на реституционното законодателство. Напротив, събраните доказателства категорично установяват земеделския му характер към релевантния момент, а липсата на данни за собственик и на реституционни 3 претенции обуславя именно приложението на специалните разпоредби на ЗСПЗЗ, уреждащи правния режим на такива имоти.

В обобщение, след съвкупна преценка на всички събрани доказателства и доводи на страните, настоящият въззивен състав приема, че процесният имот е земеделска земя, за която не са заявени реституционни претенции, с неустановен собственик към релевантния момент, поради което същият е придобит от общината по силата на закона на основание чл.

19, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ, както и при условията на приложимите разпоредби относно имоти без установен собственик, като същевременно не са налице предпоставките за придобиване по давност от страна на ищеца нито от фактическа, нито от правна страна.

Всички възражения във въззивната жалба се явяват правно несъстоятелни и не могат да обосноват извод за неправилност на обжалвания съдебен акт.

При тези съображения и като е достигнал до идентични правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно, законосъобразно и обосновано решение, което следва да бъде потвърдено изцяло.

Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция на въззиваемата страна се дължат и сторените разноски, които се определят в размер на 300, 00 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 819/22.10.2025 г., постановено по гр. д. № 2598/2024 г. по описа на Районен съд – Благоевград.

ОСЪЖДА И. И. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: ********* да заплати на Община Благоевград, ЕИК 000024695, с адрес: *********, представлявана от кмета М.Б. сторените по делото разноски в размер на 300, 00 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване, в едномесечен срок от връчването му на страните, пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. Благоевград, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛИ. Масева

Членове:

Росица Велкова

София Икономова при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от ЛИ. Масева Въззивно гражданско дело № 20251200501366 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх. № 29716/09.12.2025г., подадена от И. И. А., чрез адв. Н. Л. срещу решение № 819/22.10.2025 г., постановено по гр. д. № 2598/2024 г. по описа на Районен съд – Благоевград, с което е отхвърлен предявеният иск за установяване правото на собственост върху процесния недвижим имот.

Във въззивната жалба се релевират оплаквания за неправилност, необоснованост и постановяване на решението при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като се поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че имотът е общинска собственост и че същият попада в приложното поле на ЗСПЗЗ, както и че не е съобразил доказателствата относно упражнявано владение. Оспорва се приложението на чл. 19 и чл. 25 ЗСПЗЗ и се поддържа, че липсват доказателства имотът да е бил обект на кооперативно земеползване или да е подлежал на възстановяване.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил подробен писмен отговор от въззиваемата страна, с който жалбата се оспорва като изцяло неоснователна, като се излагат обстойни правни и фактически съображения в подкрепа на първоинстанционното решение.

В о.с.з процесуалният представител на въззивниka поддържа доводите изложени във въззивната жалба за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното решение.

Разпечатката съдържа 60 от 93 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e68a2110-22a1-4fd2-8954-219bf16dba7e