Решение № 323 от 04.11.2025, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 323 гр. Смолян, 04.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело № 20255400500421 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258-чл.273 ГПК

С обжалваното решение №148/29.04.2025г по гр.д. №1468 /2024г районен съд Смолян и решение №284/08.07.2025г за допусната очевидна грешка / е осъдил РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“СМОЛЯН да заплати на К. А. С., от гр.И.,сумата от 1 886,34 лв., представляваща дължимото допълнително възнаграждение за положен и незаплатен нощен труд за периода 01.12.2021г.-30.11.2024г., получени в резултатна преизчисляване на положените часове нощен труд с коефициент 1,143, сумата от 276,13лв. , представляваща мораторна лихва за забава , считано от първо число на месеца, следващ тримесечието, през който е положен труда до датата на предявяване на иска -06.12.2024г. , ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска06.12.2024г.до окончателното и изплащане.Със същото решение е осъдена РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“-СМОЛЯН да заплати на К. А. С., разноски по водене на делото в размер на 500,00 лв. за адвокатско възнаграждение,а по сметка на СмРС ДТ върху уважените искове в размер на 125,44 лв. , както и разноски за вещо лице в размер на 150,00лв.

Постъпила е въззивна жалба с вх.№4155/09.07.2025г от Регионална дирекция „Гранична полиция“ –Смолян чрез гл. юриск.М. Х. против решение №148/29.04.2025г по гр.д. №1468/2024г по описа на районен съд –Смолян

,която намира ,че обжалваното решение е незаконосъобразно и необосновано изцяло.

1

С обжалвания съдебен акт първоинстанционният съд е уважил изцяло предявените обективно съединени искове по чл. 178, ал. 1, т.З във връзка с чл. 187 от ЗМВР, и чл.86, ал.1 от ЗЗД.Счита обжалваният съдебен акт за неправилен, поради нарушение на материалния закон и необоснован в мотивите си, а от там и в осъдителната част. За да постанови този краен правен резултат районният съд е изложил мотиви, съдържащи вътрешно противоречие. От една страна - за приложимост на отменен подзаконов на ЗМВР нормативен акт, поради празнота в действащия, а от друга - за приложимост на подзаконов на КТ нормативен акт, поради препращаща норма на ЗМВР.Твърди ,че статута на ищеца е уреден в пълнота в ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. В приложимата за процесното служебно правоотношение правна уредба,намира ,че не е предвидено субсидиарно прилагане на разпоредбите на други нормативни актове, в т.ч. общото трудово законодателство. Нито в ЗДСл, нито в ЗМВР има непряко препращане, към нормите на Кодекса на труда - че за неуредените в тези закони случаи КТ се прилага “съответно“, а напротив във всички случаи, в които законодателят е счел, че материята следва да се уреди идентично на тази в КТ, препращането е пряко, чрез посочване на конкретните правни норми, като напр. съгл. чл.50а, ал.2 от ЗДСл относно допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд се прилагат съответните разпоредби на КТ, т.е. Глава седма, раздел II КТ; чл.63 от ЗДСл постановява, че ползването на отпуски от държавните служители става при условията, по реда и в размерите, предвидени в чл. 162-167а КТ; чл.180, ал.1-4 от ЗМВР също препращат относно отпуските и специалната закрила на някои категории държавни служители в МВР към КТ; чл.88, ал.2 от ЗМВР сочи, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22.00 и 6,00ч. се ползват със специалната закрила по КТ и др. ЗМВР е специален нормативен акт, регламентиращ статута на част от служителите, работещи в системата на МВР, като обосновава различен метод на правно регулиране на работното време, трудовото възнаграждение и др. с оглед специалния характер на акта, размера на дължимото допълнително възнаграждение следва да се определи съобразно специалните правила, посочени в закона и издадените по силата на изрична законова делегация подзаконови нормативни актове. Счита ,че непълнотата в закона би била налице при липса на специална нормативна уредба, каквато не е налице в настоящия случай. За положения от служителите извънреден и нощен труд са налице специални нормативни актове, които регулират правоотношенията между страните по делото. НСОРЗ е подзаконов нормативен акт, издаден по приложение на КТ, поради което не може да се прилага субсидиарно, нито по аналогия в хипотези, за които е налице часови смени по правилата на чл.9 от НСОРЗ, се основава на нормативен акт, който не може да намери приложение в служебното правоотношение между страните, поради което счита ,че е изцяло неоснователна. В тази връзка сочи постановеното Тълкувателно решение №1/2020г. от 15.03.2023г. на Общото събрание на гражданската колегия на ВКС,постановено по тълкувателно дело №1/2020г., с което съдът е приел, че 2 при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи НЕ СА ПРИЛОЖИМИ разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата / в частност разпоредбата на чл.9, ал.2 от същата наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Основавайки се на законовата делегация на чл.187, ал.9 от ЗМВР министърът на вътрешните работи е издал приложимите през процесния период Наредба №8121з 1353/2020г. и Наредба №8121з922/22.07.2022г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 и ал.З от ЗМВР. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Видно от приетата по делото експертиза е, че нощния труд, който ищеца е полагал е 8 часа.Твърди ,че в обжалваното съдебно решение изрично е посочено обстоятелството, че съгласно изменението на ЗМВР в ДВ, бр.60/07.07.2020г. в сила от 11.07.2020г., в чл.187, ал.1 от ЗМВР е предвидено, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Нощен е трудът от 22.00 часа до б.ОО часа. С приетата нова ал.4 на чл.187 от ЗМВР е регламентирано, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни, с коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време, към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал.1 или с коефициент 1. В тази връзка счита ,че неправилно и незаконосъобразно първоинстанционния съд е стигнал до заключение, че липсва специално правило за ставка на допълнителното възнаграждение за нощен труд или което да определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР, и в тази връзка неправилно е счел, че тази нормативна празнота следва да се преодолее чрез субсидиарно приложение на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСРЗ/. Счита ,че съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8часа/ и нощното /7часа/работно време. Първоинстанционният съд е счел, че възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

Намира ,че за служителите на МВР, за които се прилагат разпоредбите 3 на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, с оглед специфичния характер на работа, е установена еднаква продължителност за дневния и за нощния труд (арг.чл. 187, ал. 1 и ал.З от ЗМВР).Различието на двете правни уредби е обяснимо със спецификата на функционалните задължения на служителите по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, пряко обусловена от значимостта на обществените отношения, с които е свързано изпълнението на техните функции. Тази специфика обуславя и редица други различия именно по отношение обема на полагания труд. За разлика от работниците по трудови правоотношения, спрямо които съгласно чл.143, ал.2 от КТ извънредния труд е изрично забранен и не може да надвишава 150ч. годишно в хипотезите на чл.144 от КТ, когато е допустим, счита ,че при държавните служители в МВР съгласно чл.187, ал.7 от ЗМВР извънредният труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно, като при бедствия и други извънредни ситуации се допуска извънредният труд да надвиши тези норми до 25 часа на тримесечен период и до 100 часа годишно. Намира ,че тези различия не аргументират извод за дискриминационно третиране на конкретната категория служители, защото адекватно на по-неблагоприятните условия, завишени изисквания и ограничения при полагане на труд в сравнение с работещите по трудови правоотношения лица и другите държавни служители, за служителите в ЗМВР са предвидени редица компенсационни механизми, допълнителни материални стимули и нематериални блага, от каквито нито работещите по трудови правоотношения, включително и тези в системата на МВР, нито останалите държавни служители се ползват.

Счита ,че районния съд е допуснал още едно нарушение на материалния закон. Приел е, че на ищеца се дължи допълнително възнаграждение за нощен труд по предявени искове с правно основание относимо, към извънреден труд.Счита ,че обжалваното решение не съдържа обсъждане и преценка на всички правнорелевантни факти, което го прави неправилно поради неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Намира ,че неправилността на решението по главния иск влече неправилност и на решението в частта, с която съдът е уважил акцесорния иска за заплащане на обезщетение за забава с правно основание чл.86 ЗЗД.Моли в този смисъл да се произнесе въззивния съд като изцяло отмени обжалваното решение и отхвърли предявените искови претенции.В зависимост от изхода на делото, моли на основание чл.78, ал.8 от ГПК да присъдите юриск. възнаграждение и направените разноски за двете инстанции.

Постъпил е в законния срок писмен отговор от К. А. С. ,чрез адв.

О. - АК Смолян, която намира ,че въззивната жалба е неоснователна и моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение като законосъобразно и обосновано постановено.Намира ,че районния съд правилно е възприел фактическата обстановка по казуса, приложил е относимите правни норми и се произнесъл с валиден и законосъобразен съдебен акт. Счита ,че не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, а материалния закон 4 е приложен правилно .Намира ,че размера на претенцията е напълно доказан от приетата по делото експертиза, която не е оспорена от страните по делото.Претендира разноски .

Пред окръжен съд –Смолян жалбоподателят Регионална дирекция „Гранична полиция“ –Смолян се представлява от гл.юриск.Х.

,която поддържа въззивната жалба и моли въззивния съд да отмени обжалваното решение на районен съд –Смолян и отхвърли предявените искове като неоснователни Претендира разноски ,представляващи юриск. възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Въззиваемият К. А. С. ,редовно призован ,не се явява.Вместо него пълномощникът му адв.О. поддържа становище ,че въззивната жалба е неоснователна и моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение като законосъобразно и обосновано постановено.Претендира разноски за настоящата инстанция по представен списък по чл.80 ГПК.