Определение № 3507 от 07.07.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3507 гр. Варна, 07.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело № 20263100501239 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по: 1. въззивна жалба вх. № 30369/16.04.2026г. от Е. Б.

И., ЕГН **********, срещу Решение № 1161/25.03.2026г., постановено по гр.д.№ 20243110111922 по описа за 2024г. на ВРС, 9-ти състав, в частта, с която съдът:

ОСЪЖДА, на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС вр. чл. 346 от ГПК, Е. Б. И., ЕГН ********** да заплати в полза на И. Б. Ф., ЕГН ********** сумата в размер от 2 721,61 евро (5 323,00 лева), изменена по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК, представляваща обезщетение за лишаване от ползването на притежаваните от ищеца И. Б. Ф. 2/3 ид. части от делбения имот – АПАРТАМЕНТ с площ от 83,98 /осемдесет и три цяло и деветдесет и осем/ кв. м., находящ се в гр. Варна, ***, вх. Б, ет. 8, ап.

90, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** /десет хиляди сто тридесет и пет точка две хиляди петстотин петдесет и девет точка сто и шест точка две точка деветдесет/, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, при граници: на същия етаж: *** и ***, под обекта:

***, над обекта няма, стар идентификаторняма, с прилежащо избено помещение и 1,0782% ид. части от общите части на сградата, за периода от 08.10.2024 г. до 17.11.2025 г., ведно със законната лихва, считано от 1 датата на предявяване на иска до съда, а именно 17.11.2025 г. до окончателното погасяване на претенцията.

И 2. въззивна жалба вх. № 29429/14.04.2026г. о т И. Б. Ф., ЕГН ********** срещу Решение № 1161/25.03.2026г., постановено по гр.д.№ 20243110111922 по описа за 2024г. на ВРС, 9-ти състав, в частта, с която съдът:

ОСЪЖДА, на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС вр. чл. 346 от ГПК, И. Б. Ф., ЕГН ********** да заплати в полза на Е. Б. И., ЕГН ********** сумата в общ размер от 13 000,00 евро (25 425,79 лева), представляваща 2/3 част от общо 19 500,00 евро (38 138,69 лева), съставляваща вложени разноски за СМР, които е направила през 2021 г. и 2022 г. в съсобствения им АПАРТАМЕНТ с площ от 83,98 /осемдесет и три цяло и деветдесет и осем/ кв. м., находящ се в гр. Варна, ***, вх. Б, ет. 8, ап. 90, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** /десет хиляди сто тридесет и пет точка две хиляди петстотин петдесет и девет точка сто и шест точка две точка деветдесет/, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на този иск пред съда – 17.11.2025 г. до окончателното плащане на сумата, ДО РАЗМЕРА ОТ 10 947.64 ЕВРО.

Във въззивната жалба вх. № 30369/16.04.2026г. на Е. Б. И. е изложено становище за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение в посочената част поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

Излага, че ВРС неправилно е приложил нормата на чл. 31 ал. 2 от ЗС доколкото не е налице „лишаване от ползване“ на процесния имот. Съдът не е ценил събраните по делото доказателства, че И. Ф. разполага с ключ за имота, както и че го е посещавал. Ответникът никога не е искал да ползва имота, поради което няма лишаване от право да го ползва. В този случай не се дължи обезщетение.

Възивникът моли съда да бъде отменено обжалваното решение в посочената част и да бъде постановено друго такова, с което да се отхвърли претенцията по сметки на И. Б. Ф..

В срок за отговор по чл. 263, ал.1 от ГПК И. Б. Ф. е депозирал становище, в което е изложено, че възивната жалба на другата страна е неоснователна. Счита, че твърдението, че И. Ф. има ключ за входната врата е 2 наведено едва с въззивната жалба. Оспорва този факт, като сочи, че „ако вратата е сменена след смъртта на майката на страните…то няма логика Ф. да има ключ за апартамента“. Твърди, че отношенията между страните са били толкова влошени, че ищцата не е знаела адреса на брат си при предявяването на исковата молба в съда.

Моли съда да бъде оставена без уважение жалбата и да бъде потвърдено решението в посочената част.

Във въззивната жалба вх. № 29429/14.04.2026г. от И. Б. Ф. е изложено становище за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение в посочената част поради необоснованост, както и нарушение на процесуалните правила. Признава се за извършен от ищцата само разхода за смяна на дограмата, обръщането с гипсокартон и монтаж на подпрозоречни первази. В останалата част разходите се оспорват, оспорват се и документите, с които същите се доказват от ищцата - представените по делото фактури. Счита, че ВРС е допуснал процесуално нарушение като не е открил производство по чл.

193 от ГПК за оспорване на истинността на документите. Моли ВОС да поправи този пропуск, като прави следните оспорвания: фактурите са издадени от Мариот Варна ЕООД, а касовите бонове от ЕТ Мариот - Г.

Георгиев; в ТР на посочения ЕИК на ЕТ отговаря друго дружество; във фактурите няма описани конкретни ремонтни дейности; сумите не са постъпили реално в търговското дружество, тъй като то не е включило плащанията в дневниците за продажби и не е заплатено ДДС. Счита, че искът е погасен по давност.

Възивникът моли съда да бъде отменено обжалваното решение в посочената част и да бъде постановено друго такова, с което да се отхвърли претенцията по сметки на Е. Б. И. ДО РАЗМЕРА ОТ 10 947.64 ЕВРО.

В срок за отговор по чл. 263, ал.1 от ГПК Е. Б. И. е депозирал становище, в което е изложено, че възивната жалба на другата страна е неоснователна. Счита, че фактурите и касовите бележки са редовни частни документи. Самото оспорване по чл. 193 ГПК не води автоматично до отхвърляне на документа. Съдът правилно е приел, че реалното извършване на СМР е в периода 2021-2022 г., не само въз основа на представените документи, но и предвид състоянието на имота, констатирано от вещото лице по СТЕ. Този факт се потвърждава и от свидетелките показания. Искът по чл.

3

30, ал. 3 ЗС не е погасен по давност, тъй като давността започва да тече от момента на завършване на подобренията (2022 г.). Съдът е осъдил ответника да заплати разходите на ищцата като е възприел размерът им по заключението на вещото лице, а не по писмените доказателства, представени от ищцата.

Моли съда да бъде оставена без уважение жалбата и да бъде потвърдено решението в посочената част.

Съдът намира, че постъпилите въззивни жалби са редовни и отговорят на изискванията на чл.260 от ГПК, с оглед на което производството по същите подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание.

По направените от страните доказателствени искания:

Във въззивната жалба вх. № 29429/14.04.2026г. от И. Б. Ф. е направено доказателствено искане за допускане на един свидетел за доказване на „издаването на фактурите и дейността на споменатите дружества“.

Искането се прави на основание чл. 266 ал. 3 от ГПК, като се твърди, че доказателството не е допуснато поради извършено от ВРС процесуално нарушение - неоткриване на производство по реда на чл. 193 от ГПК.

Оспорените фактури са подписани частни документи.

Подписаният частен документ се ползва с формална доказателствена сила, съгласно чл. 180 ГПК, и той съставлява доказателство, че обективираното в него изявление изхожда от лицето, подписало документа.

Ако подписът е неистински, документът е неистински като цяло и не доказва нищо.

Различен е случаят, когато обективираното в документа изявление действително принадлежи на подписалото го лице, но това изявление не е вярно, защото не съответства на обективната действителност (както се твърди в случая). Такъв документ е истински по смисъла на чл. 193 ГПК, но с невярно съдържание по смисъла на чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК. Следователно има разлика между понятията „истинност на документа” и „вярност на съдържанието на документа”, като различията се изразяват в следното: 1) Неистински по своето съдържание може да е само официалният свидетелстващ документ, който на основание чл. 179, ал. 1 ГПК, обвързва съда да приеме, че удостоверените от длъжностното лице факти са се осъществили именно така, както е посочено в документа.

4

Частният свидетелстващ документ по правило не се ползва с материална доказателствена сила, поради което неговата вярност, т.е. съответствието на материализираното в него изявление с обективната действителност, не може да се оборва по реда на чл. 193 ГПК.

В оглед горното не е допуснато от ВРС поцесуално нарушение, не следва да бъде откривано производство по чл. 193 от ГПК и съответно исканите гласни доказателства са недопсутими като преклудирани, на основание чл. 266 от ГПК. Отделно от това фактите, за които са поискани свидетели, не се доказват със свидетелски показания в едната си част /издаването на документа/ и са неотносими към предмета на доказване в другата си част /дейността на дружествата/.

Воден от горното и на основание чл.267 ГПК, съставът на Варненски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. №

30369/16.04.2026г. от Е. Б. И., ЕГН **********, и въззивна жалба вх. № 29429/14.04.2026г. от И. Б. Ф., ЕГН ********** срещу Решение № 1161/25.03.2026г., постановено по гр.д.№ 20243110111922 по описа за 2024г. на ВРС, 9-ти състав.

НАСРОЧВА производството по делото за 19.10.2026год. от 9.30 ч., за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение, а на въззивника да се връчи и препис от отговора.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното във въззивна жалба вх. № 29429/14.04.2026г. от И. Б. Ф. доказателствено искане за допускане на един свидетел за доказване на „издаването на фактурите и дейността на споменатите дружества“.

НАСОЧВА на основание чл.11, ал.2 от Закона за медиацията страните към разрешаване на спора си чрез медиация. Указва на същите, че медиацията е способ за доброволно разрешаване на спора, като медиатора може да им 5 помогне да постигнат споразумение, което след това да бъде утвърдено от съда.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде осъществена в Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев” №12, ет.4, в сградата, в която се помещава СИС при ВРС, като за целта следва да попълнят и подадат заявление. Участие в медиация страните следва да заявят на тел. ***, като могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: [email protected].

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6