Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2936 от 15.07.2024, Административен съд - Хасково

Съд
Административен съд - Хасково
Дело
Административно дело 227/2024
Вид
Решение № 2936
Подписан
15.07.2024
В сила
27.09.2024
Състав
Василка Желева

Цитирани разпоредби

  • чл.203 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.204 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.204, ал.4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.205 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.21 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.140, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.143, ал.15 · Закон за движението по пътищата
  • чл.143, ал.16 · Закон за движението по пътищата
  • чл.159 · Закон за движението по пътищата
  • чл.175, ал.3, пр.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.190, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.37, ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.10, ал.4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.1, ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.1, ал.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.4, ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ
  • чл.130, ал.2 · Закон за съдебната власт
  • чл.345, ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл.24, изр.второ · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 2936

Хасково, 15.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - I състав, в съдебно заседание на двадесети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

При секретар ИВЕЛИНА ВЪЖАРСКА и с участието на прокурора АНТОН ПЕНЕВ СТОЯНОВ като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА административно дело № 20247260700227 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.1, ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба от И. П. Д., с настоящ адрес: [населено място], [община], [област], подадена чрез пълномощника му адв.Е. М., с посочен по делото съдебен адрес: [населено място], ***, против Областна дирекция на МВР – Хасково, с адрес: [населено място], ***.

Исковата претенция е с посочено правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, и цена на иска общо 2 500 лв., от които 1 900 лв. обезщетение за неимуществени вреди и 600 лв. – за имуществени вреди.

В исковата молба се твърди, че на 01.09.2023 г. ищецът управлявал в [населено място], [община], по [улица], в посока изхода за [населено място], [община], МПС [Марка] с рег.№[рег. номер], собственост на И. Т. Р.. Бил спрян за проверка от служители на МВР, които установили, че управляваното МПС било с прекратена регистрация по чл.143, ал.15 от ЗДвП. На ищеца бил съставен АУАН за това, че виновно бил нарушил разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, а именно че управлявал МПС, което не било регистрирано по надлежния ред. Било иззето СУМПС на ищеца, като и били иззети двете регистрационни табели на управляваното МПС. Твърди се, че след като му било иззето СУМПС, ищецът бил изключително затруднен, тъй като през целия период бил без СУМПС. На 01.11.2023 г. в [населено място] се родило неговото дете П., във връзка с което било наложително ищецът през ден да посещава и болничното заведение в [населено място] и да откарва близките си да посещават болницата, както и да изпълнява родителските си задължения. Тъй като бил с иззето свидетелство за управление на МПС, ищецът за тези си ангажименти наемал три пъти за три месеца други МПС и заплащал на свои приятели и познати по 200 лв. ежемесечно за това, че наема колата, за да бъде откарано бебето му, той и жена му до лекари за извършване на ежемесечни консултации след раждането му, и за да може ищецът да отива на работното си място. След издаването на Наказателно постановление, ищецът инициирал съдебно производство и ангажирал адвокат, който да го представлява пред Районен съд – Свиленград по образуваното АНД №785/2023 г. В производството по това дело Районен съд – Свиленград постановил Решение №11 от 21.01.2024 г., с което отменил като неправилно издаденото от ОДМВР Хасково, РУ – Свиленград, Наказателно постановление (НП) №23-0351-000513 от 27.11.2023 г. Решението на съда било влязло в закона сила на 13.02.2024 г. С отмененото НП на И. П. Д. било наложено наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца – чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Твърди се, че следвало да бъде констатирано, че ОДМВР Хасково е причинило вреди на ищеца от наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца, и да бъде ангажирана отговорността на ОДМВР Хасково на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, считано от 01.09.2023 г. до 13.02.2023 г. – датата на влизане в сила на съдебното решение.

Твърди се, че претърпените от ищеца неимуществени вреди се изразявали в причинено безпокойство, паника и притеснение, страх – болки и страдания, които ищецът изпитвал, като разбрал, че е иззето СУ на МПС. С това СУ на МПС ищецът извършвал и задължения, тъй като отивал в гората. Ищецът бил възпрепятстван и затруднен финансово да изпълни свои ангажименти, поради липсата на превозно средство. Всичко това било съпроводено с изнервящи вътрешни преживявания, скарвания със жената, с която живеел на семейни начала, с близките си, които допълнително усилили стреса и дискомфорта от неприятната случка. От налагането на наказание лишаване от правоуправление на МПС за срок от 6 месеца, до отменянето на това НП и влизането на решението на РС – Свиленград в сила на 13.12.2024 г., през всичките тези 6 месеца ищецът чувствал преди всичко несигурност, неудобства и притеснения. Това се отразило на поведението му и на контактите му с неговите близки, приятели и семейството му.

Счита се, че била налице причинна връзка между незаконосъобразното НП и настъпилия в правната сфера на ищеца вредоносен резултат, изразяващ се в заплащане на наем за наемане на друго ППС в общ размер на 600 лева за три месеца.

Обезщетението за претърпените от него болки и страдания ищецът оценявал на 1900 лева, а имуществените вреди били в размер на 600 лева.

Претендира се ответникът да заплати на ищеца посочените имуществени и неимуществени вреди за периода от 01.09.2023 г. до 13.02.2023 г. в общ размер на 2 500 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.03.2024 г. – датата на завеждане на исковата претенция пред съд, до нейното окончателно изплащане.

В съдебно заседание чрез пълномощника си ищецът поддържа исковата претенция, като уточнява, че същата произтича от оставането му повече от шест месеца без СУМПС въз основа на незаконосъобразното и отменено Наказателно постановление.

Ответникът по иска, Областна дирекция на МВР – Хасково, чрез процесуален представител в съдебно заседание оспорва иска и ангажира писмено становище, в което излага съображения за неоснователност и недоказаност на исковата претенция, като претендира същата да бъде отхвърлена изцяло.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира иска за частично основателен, като излага съображения, че според доказателствата по делото Свидетелството за управление на МПС на ищеца е било отнето на 29.11.2023 г., при връчване на Наказателното постановление, и до 13.02.2024 г. – датата на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на НП е изминал срок от два месеца и четиринадесет дни, а не заявените от ищеца шест месеца. Намира, че конкретните претърпени от ищеца имуществени вреди от заплащане на негов роднина за превоз с лек автомобил следва да бъдат редуцирани, предвид обстоятелството, че превозът не е бил само за ищеца, а и за други лица, а неимуществените вреди на ищеца останали недоказани в твърдения обем и период от шест месеца.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 01.09.2023 г. от Ж. Г. П., на длъжност инспектор при ОДМВР Хасково, РУ Свиленград, в присъствието на свидетеля очевидец, присъствал при установяване на нарушението – А. В. В., е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA №145902, против И. П. Д., водач на лек автомобил, за това, че на 01.09.2023 г., в 16:00 часа, в [населено място], по [улица]до кафе-аператив Силена, в посока изход за [населено място], управлява лек автомобил *** с рег.номер [рег. номер], собственост на И. Т. Р., като при извършена проверка се установило, че МПС е с прекратена регистрация по чл.143, ал.16 от ЗДвП, с което виновно е нарушил чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП – управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

В АУАН е посочено, че като доказателства са иззети СРМПС №********* и 2 броя регистрационни табели с номер: [рег. номер].

АУАН е подписан от актосъставителя, от свидетеля и от нарушителя на 01.09.2023 г. Ищецът И. П. Д. се е подписал и в разписката, с която е удостоверено, че е получил препис от акта.

Под Рег.№35/р-20518 от 04.09.2023 г. е регистрирана Докладна записка от пол.инсп.Ж.П. до Началника на РУ – Свиленград, относно установено лице, управляващо МПС с прекратена регистрация, в която е разказано за установеното и съставения АУАН, и е посочено, че за случая е информиран дежурен прокурор и разпоредено да се образува проверка за извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК.

От Зам.Районен прокурор на Районна прокуратура [населено място], по преписка вх.№4223/2023 г. по описа на РП – Хасково е издадено Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 01.11.2023 г., с което се отказва образуването на досъдебно производство по случая, касаещ установеното при съставянето на АУАН Серия GA №145902 от 01.09.2023 г., прекратява се прокурорската преписка и същата се изпраща на Началника на РУ – Свиленград с оглед преценката за реализиране на административно-наказателна отговорност спрямо водача И. П. Д..

С Наказателно постановление (НП) №23-0351-000513 от 27.11.2023 г., издадено от ВПД Началник група в ОДМВР Хасково, РУ Свиленград, въз основа на съставен АУАН №[рег. номер] от 01.09.2023 г., на И. П. Д., за извършено виновно нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания: глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.

Наказателното постановление е било връчено на ищеца И. П. Д. срещу подпис в разписка на 29.11.2023 г. и оспорено от него пред Районен съд –Свиленград, където на 21.12.2023 г. е било образувано АНД №785/2023 г. по описа на съда. С постановено по делото Решение №11 от 25.01.2024 г. съдът е отменил като неправилно Наказателно постановление №23-0351-000513 от 27.11.2023 г. на ВПД Началник група в ОДМВР Хасково, РУ Свиленград, и е осъдил Областна дирекция на МВР – [населено място] да заплати на адв.Е. Г. М. сумата в размер на 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по делото за осъщественото по реда на чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата процесуално представителство на жалбоподателя И. П. Д.. Направено е отбелязване, че съдебният акт е влязъл в сила на 13.02.2024 г.

В представената по делото административно-наказателна преписка по издаването на Наказателно постановление №23-0351-000513 от 27.11.2023 г. се съдържа Справка за нарушител/водач И. П. Д., изготвена от ПИ в РУ Свиленград към ОДМВР Хасково, в която е отразено, че на същия на 12.04.2022 г. е издадено СУМПС [номер], валидно до 12.04.2032 г., на отчет: ОДМВР Сливен, и СУМПС [номер] е със статус в БДС: отнет/иззет, посочена дата на действие „Отнемане на СУМПС“ – 29.11.2023 г.

В преписката се съдържа също така писмо №351р-28357/30.11.2023 г., с което Началникът на РУ Свиленград приложено изпраща до Сектор „Пътна полиция“ ОД на МВР [населено място]: оригинал на СУ на МПС №********* и копие на НП №23-0351-000513/27.11.2023 г., издадени на И. П. И. от [населено място], [община], за сведение и изпълнение.

В производството по делото бяха събрани и гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля И. М. Б., който се заявява като биологичен баща на ищеца. Свидетелят разказва за извършената на 01.09.2023 г. проверка от полицейските органи на ищеца, докато последният управлявал автомобил на връщане от [населено място] за [населено място], тъй като свидетелят пътувал със същия автомобил. Свидетелят сочи, че след като отнели книжката на И. П. Д., последният платил три месеца по 200 лева в брой на техен роднина – биологичен брат на свидетеля, на име Д. Р. Л., за да може Л., с неговата кола [Марка], да откарва и връща ищеца и свидетеля заедно на работа в гората, където били дървосекачи на обект, отдалечен на 15-16 км. от мястото, където живеели. Свидетелят сочи, че вземането на книжката му се отразило „много лошо“ на И., като заявява: „той почна на нас да се нервира“, като има предвид себе си и майката на ищеца. Разказва също, че ищецът имал и 7-месечна към момента дъщеричка, родена на [дата]., и когато детето вдигало температура през нощта, на ищеца се налагало да дава по 50 лева за такси, за да кара детето на преглед, защото в селото, в което живеели, автобусите вече били спрени.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Според разпоредбата на чл.203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни (1) актове, (2) действия и (3) бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл.1 от ЗОДОВ, като исковете се разглеждат по реда на чл.203 и сл. от АПК, към който препраща и изричният текст на чл.1, ал.2 от ЗОДОВ.