Решение № 23548 от 22.12.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 23548 гр. София, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря ИВАНКА Н. МОНЧЕВА СТОЙНЕВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20231110114976 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба, депозирана от етажните собстВ.ици в Етажна собстВ.ост на жилищна сграда „А.“ с адрес: ********“ срещу „В.“ ООД, с която са предяВ.и обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС за осъждане на ответника да заплати на ищеца суми за управление и поддръжка на общите части на горепосочената етажна собстВ.ост за притежаваните от ответника самостоятелни обекти в процесната етажна собстВ.ост.

В исковата молба се твърди, че ответникът притежава правото на собстВ.ост върху следните недвижими имоти, находящи се в Жилищна сграда с магазини – „А.“, с администратиВ. адрес: гр. Свети Влас, адрес ****, попадащи в ЕС – ищец, а именно:

1) Апартамент А1-4, находящ се на сутеренен етаж с площ от 53.55 кв. м. ведно с 1.136% ид. ч. от о.ч. от сградата, като площта на апартамента заедно с общите части възлиза на 60.69.кв.м.; 2) Апартамент А1-6, находящ се на сутеренен етаж с площ от 65.47 кв. м. ведно с 1.416% ид. ч. от о.ч. от сградата, като площта на апартамента заедно с общите части възлиза на 74.37.кв.м.; 3) Апартамент А2-2, находящ се на партерен етаж с площ от 58.32 кв. м. ведно с 1.326% ид. ч. от о.ч. от сградата, като площта на апартамента заедно с общите части възлиза на 66.65.кв.м.; 4) Апартамент А2-4, находящ се на партерен етаж с площ от 52.40 кв. м. ведно с 1.145% ид. ч. от о.ч. от сградата, като площта на апартамента заедно с общите части възлиза на 59.60.кв.м.;

5) Апартамент А3-7, находящ се на първи етаж с площ от 52,40 кв. м. ведно с 1.226% ид. ч. от о.ч. от сградата, като площта на апартамента заедно с общите части възлиза на 60.11.кв.м.; 6) Апартамент А3-8, находящ се на първи етаж с площ от 52,40 кв. м.

1 ведно с 1.250% ид. ч. от о.ч. от сградата, като площта на апартамента заедно с общите части възлиза на 60.26.кв.м.; 7) Апартамент А4-8, находящ се на първи етаж с площ от 32.90 кв. м. ведно с 0.739% ид. ч. от оч. от сградата, като площта на апартамента заедно с общите части възлиза на 37.54.кв.м.; 8) Апартамент А4-9, находящ се на втори етаж с площ от 64.28 кв. м. ведно с 1.534% ид. ч. от о.ч. от сградата, като площта на апартамента заедно с общите части възлиза на 73.92.кв.м.; 9) Апартамент А5-6, находящ се на трети етаж с площ от 60.39 кв. м. ведно с 1.441% ид. ч. от о.ч. от сградата, като площта на апартамента заедно с общите части възлиза на 69.44.кв.м.;

10) Апартамент А5-7, трети етаж с площ от 99.66 кв. м. ведно с 2.112% ид. ч. от о.ч. на сградата, като площта на апартамента заедно с общите части възлиза на 112.93.кв.м.;

11) Апартамент А6-2, тавански стаж с площ от 69.56 кв. м. ведно с 1.518% ид. ч. от о.ч. на сградата, като площта на апартамента заедно с общите части възлиза на 79.10.кв.м.;

12) Магазин №2, находящ се на сутеренен етаж на площ от 133.38, ведно с 2.916% ид. ч. от о.ч. на сградата, като площта на имота заедно с общите части възлиза на 151.71 кв.м.; 13) Студио №А3-2, находящ се на първи етаж с площ от 32.90 кв. м. ведно с 0.739% ид. ч. от о.ч. от сградата, като площта на имота заедно с общите части възлиза на 37.54. кв.м. до 2022 г.; 14) Студио №А4-2, находящ се на втори етаж с площ от 31.32 кв. м. ведно с 0.703% ид.ч от о.ч. от сградата, като площта на имота заедно с общите части възлиза на 35.74.кв.м.; 15) Студио №А5-1, находящ се на трети етаж с площ от 31.32 кв. м. ведно с 0.703% ид.ч от о.ч. от сградата, като площта на имота заедно с общите части възлиза на 35.74.кв.м.

Правото на собстВ.ост върху всички гореизндивидуализирани недивжими имоти е обективирано в Нотариален акт № ***, том V, № дело 941 от 18.07.2012 г. по описа на нотариус М.Б, вписана под №110 в НК, вписан в Службата по вписванията Несебър с вх.рег. №****/19.07.2012г., акт 89, том 19, дело ****. Сочи, че през релевантния период до момента ответното дружество е собстВ.ик и ползва всеки от имотите си и те попадат към ЕС-ищец. Твърди, че ЕС е определила с решение на общото събрание на етажната собстВ.ост (ОСЕС) извършване на дейности по поддръжка и управление на общите части на етажната собстВ.ост чрез осигурени от същата физически или юридически лица. Вследствие на неплащане от собстВ.иците на определените от ОСЕС такси за поддръжка и управление, приети от ОСЕС, етажната собстВ.ост търпи загуби, т.к. за отделните дейности ЕС следва да заплаща на трети физически и/или юридически лица. На ОС на Етажната собстВ.ост проведено на 09.07.2021 г., в решение по точка 6 от дневния ред, е определена такса поддръжка и управление в размер на 8 евро за кв. м. собстВ.ост, индивидуализирана по размер в приложение към същото решение. Определен е размерът за всеки един имот, като общата стойност, дължима за собстВ.ите на ответника имоти възлиза на 8 302,33 евро годишно. Сочи, че дължимите суми за всяка календарна година по обекти са както следва: 1) За Апартамент A1-4 – 485,53 евро; 2) Апартамент A1-6 –594,96 евро: 3) Апартамент А2-2 2

– 533,20 евро; 4) Апартамент А2-4 – 476,80 евро; 5) Апартамент А3-7 – 480,88 евро; 6) Апартамент А3-8 – 482,08 евро; 7) Апартамент А4-8 – 482,08 евро; 8) Апартамент А49 – 591,36 евро; 9) Апартамент А5-6 – 555,52 евро; 10) Апартамент А5-7 – 903,44 евро;

11) Апартамент А6-2 – 632,80 евро; 12) Магазин №2 – 1213,68 евро годишно; 13) Студио №А3-2 – 300,32 евро; 14) Студио №4-2 – 285,92 евро; 15) Студио №А5-l – 283,76 евро.

Поддържа, че таксата се дължи ежегодно до 28.02 (февруари) за текущата година, като за 2021 г. срокът за заплащане на дължимата такса поддръжка е определен до 31.08.2021 г. Взето е решение на ОСЕС, че не е нужна нарочна покана за заплащане на таксата поддръжка и се дължи ежегодно в посочения срок. Решението на ОСЕС се счита покана за плащане. УстаноВ.о е, че длъжникът по настоящото производство не е изпълнил задължението си за заплащане на такса поддръжка и управление в годишен размер от общо: 8 302,33 евро за 2021 г., сума в размер на общо 8302,33 евро за 2022 г. и сума в размер на общо 8002,01 евро за 2023 г., като не се претендира такса поддръжка за Студио №А3-2 за 2023 г., с оглед на което ответникът дължи общо сума в размер на 24606,67 евро. Твърди, че сумите са дължими и незаплатени към настоящия момент. Претендират се суми за горепосочените обекти, дължими за периода 2021-2023 г., както и мораторна лихва върху дължимите за 2021 г. суми в размер на 1278,51 евро за периода 01.09.2021 г. – 28.02.2023 г. и върху дължимите суми за 2022 г. в размер на 861,09 евро за периода 01.03.2022 г. – 28.02.2023 г. Ето защо ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата в общ размер от 24606,67 евро, представляваща дължима и незаплатена такса поддръжка към Етажната собстВ.ост за периода от 2021 г. до 2023 г. включително, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба в съда (22.03.2023 г.) до окончателното плащане, както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на общо 2139,70 евро за 2021 и 2022 г. както следва: сумата от 1 278,51 евро, представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 01.09.2021 г. до 28.02.2023 г. и сумата от 861,09 евро, представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 01.03.2022 г. до 28.02.2023 г.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени до ответника „В.“ ООД, като в указания в чл. 131 ГПК срок е постъпил отговор. В отговора на ответника се излага, че исковата молба е нередовна. Твърди, че ответникът не е бил запознат със съдържанието на протокола от твърдяното проведено ОС на ЕС до настоящото дело.

Прави възражение за нищожност на решението на ОС – че такова решение не е взимано, тъй като липсват подписи на всяко от лицата, участвало в ОС, от което се прави извод за липса на взето решение. В условията на еВ.туалност твърди, че поголяма част от имотите са продадени от ответника към момента на подаване на отговора, а именно: 1. Апартамент А1-4 - продаден на 05.05.2023 г.; 2. Апартамент А13 6 - продаден на 05.05.2023 г.; 3. Апартамент А2-2 - продаден на 05.05.2023 г.; 4.

Апартамент А2-4 - продаден на 17.03.2023 г.; 5. Апартамент А3-7 - продаден на 31.03.2023 г.; 6. Апартамент А3-8 - продаден на 05.06.2023 г.; 7. Апартамент А4-8 продаден на 31.03.2023 г.; 8. Апартамент А4-9 - продаден на 31.03.2023 г.; 9.

Апартамент А5-6 - продаден на 05.05.2023 г.; 10. Студио А3-2 - продадено на 18.10.2022 г.; 11. Студио А4- 2 - продадено на 31.03.2023 г.; 12. Студио А5-1 – продадено на 17.03.2023 г. Издадени са два броя фактури от дружеството, поело дейностите по управление и поддържане на общите части на ЕС. С Фактура № ********** от 27.02.2023 г. са начислени таксите за поддръжка за 2021 и 2022 г. на обща стойност 30149,21 лева и ответникът е заплатил тази сума преди датата на подаване на исковата молба в съда. С Фактура № 0000000045 от 08.08.2023 г. са начислени таксите за поддръжка за Магазин № 2 за 2023 г. и за Апартамент А6-2 за 2023 г. на обща стойност 3 611,40 лева и ответникът е извършил плащане и по тази фактура. Заплатена е сума на обща стойност 33 760,61 лева, като ответникът признава тази част от претенцията и счита, че не е дал повод за завеждане на иска по смисъла на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като когато е бил уведомяван за дължими такси, е извършвал плащания. Било уговаряно в телефонни разговори, че плащанията се извършват след издаване на фактура и след като фактури не са били издадени, не са постъпили и съответните плащания. Моли да бъде отхвърлена като неоснователна претенцията на ищеца до размера от 33760,61 лева като погасена изцяло, ведно с претендираните акцесорни вземания към тази сума. Ответникът сочи, че е заплащал битовите сметки за консумация на вода за цялата ЕС „А.“, тъй като не е знаел, че е назначено юридическо лице – управител, което плаща режийните и други разходи и прави възражение за прихващане с платените консумативи за вода за цялата ЕС, тъй като задълженията са насрещни, еднородни и изискуеми. Общо заплатената сума от ответника за консумация на вода е 1 487,58 лв. Моли съда да признае със сила на пресъдено нещо настъпило съдебно прихващане. Твърди, че остатъкът от претендираните от ищеца суми за 2023 г. са платени изцяло от третите лица – купувачи на имотите, поради което дължимите суми следва да се намалят с още 4 206,38 лева като заплатени от трето лице по реда на чл. 73 ЗЗД. В условията на еВ.туалност, ако съдът не възприеме извършеното плащане от трето лице, ответникът оспорва остатъкът от 14365,85 лева като неоснователно дължим. Ответникът е продал по-голяма част от обектите преди изтичането на 2023 година и трябвало таксите да бъдат съответно намалени. Твърди, че претенцията за 2022 г. следвало да се намали на 8246,38 евро, а претенцията за 2023 г. – да бъде намалена на 4 361,39 евро. Така общата претенция възлизала на 40 896,61 лева, от които ответникът е платил 33 760,61 лева. Сочи, че платената сума следва да бъде отнесена съответно за конкретизираните задължения, а именно – такса поддръжка за 2021 и 2022 г., както и поддръжка за Магазин 2 и Апартамент А6-2.

Моли съда да постанови решение, с което да установи нищожността на решението на 4

ЕС, респективно, че няма доказателства за действителното му провеждане и че не е породило правни последици. Моли съда да признае напраВ.ото съдебно прихващане за обща стойност в размер 1 487,58 лева. При условие, че не приеме решението на ОС за нищожно, моли да бъде отхвърлена претенцията на ищеца до размера от 33 760,61 лева като погасена изцяло, ведно с претендираните акцесорни вземания към тази сума, както и да признае за недължима като платена от трети лица – купувачи, сумата от поне 4 206,38 лева, като след представяне на допълнителни доказателства моли съдът да признае за неоснователна претенцията и в по-голям размер. Моли при условие, че съдът не приеме плащанията от страна на трети лица за валидни, да намали претенцията на ищеца на 40 896,61 лева поради недължимост на целите такси за 2022 и 2023 г. Моли, при условие че не приеме решението на ЕС за нищожно, да бъде отхвърлена претенцията на ищеца за разноски на основание чл. 78, ал. 2 ГПК му бъдат възложени всички разноски по делото поради признание на иска и недаване повод за завеждането му. Претендира сторените разноски за исковото производство съгласно списък по чл. 80 ГПК.