Решение № 302 от 08.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 302 гр. София, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ при участието на секретаря МИРЕЛА Р. ЗАХРИДОВА като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело № 20251110126091 по описа за 2025 година намери следното:

Подадена е искова молба от Л.И. против Б.И. с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1974,98 лева – заплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва считано от 08.05.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 921,39 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 04.01.2021 г. до 02.01.2025 г. Ищецът твърди, че на 25.12.2019 г., около 11:20 часа, в гр. Б., на ул. *** лек автомобил марка Т., модел С. с рег. №*** при движение в една посока и в същата лента ударил в задната част лек автомобил марка О., модел З. с рег. № ***. От транспортния инцидент били причинени материални щети на л. а. О. З.. Този автомобил бил застрахован по застраховка Каско към ищеца, а л. а. Т.С. бил застрахован по застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите към ответника. Причините за произшествието се дължали на противоправно поведение от страна на водача на л. а. Т.С.. Към ищеца била заведена щета. След направена оценка на щетата било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 2777,17 лева. Ищецът предявил вземането си към ответника, но ответникът изплатил единствено сумата от 802,19 лева, като остатъкът от 1974,98 лева останал дължим. Освен това ответникът бил изпаднал в забава и дължал мораторна лихва върху главницата. Ищецът счита, че разликата в изплатеното възнаграждение и лихвата за забава все още му се дължат и моли съда да осъди ответника да му ги заплати. Претендира разноски. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба. Взима становище за неоснователност на иска. Не оспорва наличието на застраховка гражданска отговорност по отношение на л. а. Т.С., наличието на застраховка Каско по отношение на л. а.

О. З., изплащането на обезщетението от 2777,17 лева от страна на ищеца, заплащането от своя страна на сумата от 802,19 лева, механизма на ПТП, 1 противоправното поведение на водача на л. а. Т.С.. Оспорва действителната стойност на вредите и причинната връзка между тях и процесното ПТП. Моли за отхвърляне на иска, претендира разноски.

В последното по делото заседание, страните са редовно призовани, не се явяват, изпращат представители, чрез които поддържат исканията си.

На база представените по делото доказателства и становищата на страните, съдът намира за установено следното: безспорни между страните се явяват фактите на наличието на застраховка гражданска отговорност по отношение на л. а. Т.С., наличието на застраховка Каско по отношение на л. а.

О. З., настъпването и механизма на ПТП, вината и противоправното поведение на водача на л. а. Т.С., изплащането на сумата от 2777,17 лева от страна на ищеца и изплащането на сумата от 802,19 лева от страна на ответника. Единственият спорен въпрос е за стойността на извършения върху лек автомобил О. З. ремонт и обосноваността на размера на заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение. За установяване на тези факти по делото беше изслушана и приета неоспорена от страните съдебно-автотехническа експертиза. От нея се установява, че стойността на описаните от ищеца увреждания върху лекия автомобил по средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза на общо 3458,95 лева.

На база така установените факти съдът достига до следните правни изводи: съгласно чл. 411 КЗ с изплащането на застрахователното обезщетение застрахователят по застраховка Каско встъпва в правата на увреденото лице спрямо застрахователя по застраховка Гражданска отговорност. Както законовата уредба, така и съдебната практика са категорични, че отговорността на застрахователя по застраховка Гражданска отговорност е ограничена до отговорността на причинителя на вредите, т.е. в случая – до причинените на лек автомобил Форд Ка увреждания, установени от вещото лице на сумата от 3458,95 лева. Становището на ответника, че отстранените увреждания на задния мост на автомобила, не са дължими, не се споделя от настоящата инстанция. Видно от заключението на вещото лице, такава повреда е установена и е посочено, че се намира в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Действително, от сервиза, извършил ремонта, постъпи информация за посещенията на л.а. О. З. (л. 95 от делото), от която се установяват три посещения на този автомобил. Със същото писмо обаче, от този сервиз е заявено, че поради подмяна на софтуер не може да се представи информация за посещения, осъществени преди 01.01.2020 г., докато, видно от л. 10 in dosso по делото, първото посещение за отстраняване на тази щета е било на 27.12.2019 г. Т.е. не може да се приеме за безспорно установена неистинността на този документ, който беше оспорен с отговора на исковата молба. Поради изложеното съдът намира, че тази повреда е била следствие именно от процесното ПТП и нейната стойност също е дължима от ответника.

По делото е безспорно, че от него на ищеца са възстановени 802,19 лева във връзка с процесната щета. Поради това съдът приема, че с това плащане отговорността на ответника е била погасена само частично, като все още дължими са 2656,76 лева. Тъй като главният иск е предявен за по-ниска сума, е основателен и следва да бъде уважен в цялост. Искът на основание чл. 86, ал.

1 ЗЗД също е доказан по основание. От представения доклад по щета (л. 7 in dosso от делото) се установява, че ищцовата регресна претенция е била частично изплатена от ответника на 06.05.2020 г. Тъй като претенцията не е била напълно заплатена към 07.03.2020 г. същият е бил в забава и следва да 2 заплати мораторна лихва за претендирания период от 04.01.2021 г. до 02.01.2025 г. Съдът изчисли служебно размера на мораторната лихва върху претендираната главница и установи, че той е 921,36 лева. Този иск също следва да бъде уважен в цялост.

С оглед изхода на делото, разноски се дължат единствено на ищеца. От него са заплатени 240 лева – депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, което съобразно с фактическата и правна сложност на делото, съдът определя на общо 150 лева. По делото липсват доказателства за заплатена от ищеца държавна такса в дължим размер от 115,85 лева, което налага тези разноски да бъдат присъдени в полза на съда на основание чл. 77 ГПК.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА З.К. Б.И., ЕИК: ***, със седалище гр. *** да заплати на З.К.

Л.И., ЕИК: *** с адрес на управление гр. *** на основание чл. 411, ал. 1 КЗ сумата от 1974,98 лева – разлика между пълния размер от застрахователно обезщетение от 2777,17 лева, платено от ищеца вследствие на ПТП, настъпило на 25.12.2019 г., около 11:20 часа, в гр. Б., между лек автомобил марка Т., модел С. с рег. №*** и лек автомобил марка О., модел З. с рег. № *** и заплатеното от ответника обезщетение в размер на 802,19 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от 08.05.2025 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА З.К. Б.И., ЕИК: *** да заплати на З.К. Л.И., ЕИК: ***, по иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 921,36 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 04.01.2021 г. до 02.01.2025 г.

ОСЪЖДА З.К. Б.И., ЕИК: *** да заплати на З.К. Л.И., ЕИК: *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноските в производството, както следва, 240 лева – депозит за вещо лице и 150 лева – юрисконсултско възнаграждение в заповедното и настоящото производство.

ОСЪЖДА З.К. Л.И., ЕИК: *** да заплати на Софийски районен съд на основание чл. 77 ГПК сумата от 115,85 лева – дължима държавна такса.

ОСЪЖДА З.К. Б.И., ЕИК: *** да заплати на З.К. Л.И., ЕИК: *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК 115,85 лева – дължима държавна такса, при условие, че тази сума бъде заплатена на Софийски районен съд от З.К. Л.И., ЕИК: ***.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните по реда на Глава ХХ ГПК пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3