Решение № 4411 от 08.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4411 гр. С, 08.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТАНИМИР Н. Й. КЮЛЕРОВ при участието на секретаря ЗДРАВКА Р. ТРЕНДАФИЛОВА като разгледа докладваното от СТАНИМИР Н. Й. КЮЛЕРОВ Гражданско дело № 20251110107964 по описа за 2025 година

Предявен е иск по чл. 422 от ГПК.

Ищеца „ФИРМА” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление адрес, представлявано от П В и Х М – управители, твърди в исковата си молба, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение № 26860 от 27.08.2024 г. по ч.гр. д. № 48801 по описа за 2024 г. на СРС, като поради подадено възражение от страна на длъжника счита, че за него е налице правен интерес от установяване на вземането си по реда на чл. 422 от ГПК. В съдебно заседание искът се поддържа.

Ответникът Ж. М. М. с ЕГН **********, от гр. С, ул. „...” ..., в срока по чл. 131 от ГПК е подал отговор на исковата молба, в който изцяло оспорва исковете като неоснователни и недоказани и моли същите да бъдат отхвърлени с окончателния съдебен акт по делото.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приетото и приложено като доказателство ч.гр. д. № 48801 по описа за 2024 г. на СРС, на 13.08.2024 г. било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Ж. М.

М., за цитираните суми. В закрито разпоредително заседание, проведено на 27.08.2024 г., по ч.гр. д. № 48801 по описа за 2024 г. на СРС, съдът уважил 1 искането и издал заповед за изпълнение против длъжника. Така издадената заповед била връчена на длъжника, като същия в срока по чл. 414 от ГПК, депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение, с оглед на което на ищеца бил даден срок по реда на чл. 415 от ГПК да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.

Основна предпоставка за уважаване на иска е наличето на договорно правоотношение между страните. С определение № 5757 от 10.02.2026 г. съдът се е произнесъл по искане на отватната страна, като е постановил, че представените към исковата молба разпечатки не представляват „електронен документ“ по смисъла на чл.184 ГПК, доколкото не са подписани с електронен подпис, както и документи по смисъла на ГПК, доколкото същите нямат издател и подпис, който да може валидно да бъде оспорен, като с оглед горното приложения Договор за кредит е изключен от доказателствата по делото, тъй като същият няма характер на документ по смисъла на ГПК . Не е налице в приложените документи изрично доказателство, че сумата по заема е получена от ответника, като окументът, наречен Разписка за извършено плащане, не удостоверява получаване на сума от страна на ответника, като с оглед това, че заема е реален договор, тази липса указва на извода, че иска е неоснователен. С оглед всичко казано следва исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

С оглед този изход от спора право на разноски има ответника на осн. чл.

78, ал. 3 от ГПК, в размер на 368, 13 евро, явяваща се равностойността на сумата в размер на 720 лева, представляваща сбора от адвокатското възнаграждение за настоящото дело в размер на 500 лева, адвокатското възнаграждение за заповедното производство по ч.гр. дело № 48801 по описа за 2024 г. на СРС в размер на 200 лева, и платена държавна такса за съдебни удостоверения в размер на 20 лева.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ФИРМА” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление адрес, представлявано от П В и Х М – 2 управители, против Ж. М. М. с ЕГН **********, от гр. С, ул. „...” ..., искове с пр. осн. чл. 422 от ГПК за сумата в размер на 800 (осемстотин) лева, представляваща главница, ведно със законна лихва за период от 13.08.2024 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 40, 05 лева (четиридесет лева и пет стотинки), представляваща договорна лихва за период от 18.10.2019 г. до 02.12.2019 г., сумата в размер на 191, 81 лева (сто деветдесет и един лева и осемдесет и една стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 02.12.2019 г. до 02.08.2024 г., съгласно издадената заповед за изпълнение № 26860 от 27.08.2024 г. по ч.гр. д. № 48801 по описа за 2024 г. на СРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА „ФИРМА” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление адрес, представлявано от П В и Х М – управители, да заплати на Ж. М. М. с ЕГН **********, от гр. С, ул. „...” ..., сумата в размер на 368, 13 евро /триста шестдесет и осем евро и тринадесте евроцента/, явяваща се равностойността на сумата в размер на 720 лева, представляваща направените по делото разноски, както следва – сбора от адвокатското възнаграждение за настоящото дело в размер на 500 лева, адвокатското възнаграждение за заповедното производство по ч.гр. дело № 48801 по описа за 2024 г. на СРС в размер на 200 лева, и платена държавна такса за съдебни удостоверения в размер на 20 лева.

След влизане в сила на решението, служебно изготвен препис да се приложи към заповедното производство и да се докладва за произнасяне на съдията-докладчик по делото.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред СГС.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3