Определение № 555 от 20.10.2023, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 555 гр. Варна, 19.10.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно частно гражданско дело № 20233000500418 по описа за 2023 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.274 ал.1 и сл. ГПК, образувано по частна жалба от И. М. Д., чрез адв. Р.Д., срещу определение №3660/26.09.2023г. на Окръжен съд – Варна, по гр.д. № 1164/ 2023г., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателката, за връщане на платената държавна такса в размер на 1286,42лв., представляваща разлика между таксата, дължима върху цената на иска /58 800лв./, посочена в исковата молба от 2352лв. и дължимата държавна такса върху цена на иска от 26 639,44лв., в следствие на частично прекратяване на производството по делото, възлизаща на 1065,58лв., на основание чл.4б ЗДТ.

Твърди се, че обжалваното определение е неправилно. Излагат се доводи, че предвид съобразяване с дадените от съда указания на ищцата, че при необосноваване в срок на правния му интерес и съобразяване на размера на претенцията с притежаваните от нея идеална част от собствеността върху дворното място, ще приеме, че претенцията е за заплащане на сумата от 26 639,44лв., а по молба на заинтересованата страна ще върне надвнесената държавна такса, на основание чл.4 ЗДТ и ще прекрати производството за разликата над тази сума до претендирания размер от 58 800лв., частта от държавната такса в размер от 1 286,42лв. се явява недължима. Посочва се, че ищцата е действала правомерно, като се е отказала да обосновава правен интерес от предявяване на иск за сумата над 26 639,44лв., което всъщност представлява неизпълнение на дадените указания и е предприела „препоръчаното“ от съда с определение № 2528/29.06.2023г. процесуално действие по подаване на молба за връщане на надвнесената държавна такса.

С оглед фазата на първоинстанционното производство препис от частната жалба не е връчван на насрещната страна.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу 1 подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

Първоинстанционното производство е образувано по депозирана от настоящата жалбоподателка искова молба, с която е предявен иск с правно основание чл.31, ал.2 ЗС срещу „Ника тур“ООД за осъждането му да заплати на ищцата сумата от 58 800лв., представляваща обезщетение за лишаването й от ползване на реална част от 350 кв.м. от ПИ *** по КККР на гр.Варна за периода от 02.06.2022г. до 01.06.2023г.

С определение № 2193/07.06.2023г. съдът е оставил производството по делото без движение, като е дал указания за отстраняване на констатирани нередовности на исковата молба, включително и при съобразяване на обема на притежаваните от ищцата идеални части от правото на собственост върху цялото дворно място да се формулира петитум на исковата молба съдържащ размер на претенцията, съобразен с тези права и обоснове правен интерес от искането за заплащане на обезщетение в обем, надхвърлящ този на притежаваните от нея идеални части. С уточнителна молба от 21.06.2023г. ищцата е заявила, че поддържа претенцията в първоначално заявения размер.

С определение №2528/29.06.2023г. съдът отново е оставил производството без движение, като е дал конкретни указания на ищцата да обоснове правен интерес за предявяване на иска за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на реална част от 350 кв.м. в размер на 58 800лв., който не е съобразен с твърденията, че притежава 965/2130 ид.ч. от правото на собственост върху дворното място, като при неизпълнение в срок на указанията, съдът ще приеме, че претенцията е за заплащане на сума в размер на 26 639,44лв., а по молба на страната ще върне надвнесената държавна такса и ще прекрати производството по делото в частта за разликата над 26 639,44лв. до пълния претендиран размер, на основание чл.130 ГПК.

С определение № 2790/17.07.2023г., съдът е прекратил производството по предявения иск за горницата над сумата от 26 639,44лв. до претендирания размер от 58 800лв., като е приел, че в тази част то е недопустимо, тъй като с него е заявена претенция, надхвърляща обема на правата, които ищцата твърди, че притежава.

След влизане в сила на определението №2790/17.07.2023г., с молба от 25.09.2023г., ищцата е поискала връщане на недължимо внесена държавна такса в размер на 1286,42лв., представляваща разликата между дължимата държавна такса по заявената с исковата молба претенция и държавната такса върху цената на иска след частичното прекратяване на производството по делото.

С обжалваното пред настоящата инстанция определение първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на ищцата, с мотиви, че не са налице законовите предпоставки за удолетворяване на същата. Посочил е, че преценката за дължимостта на таксата се прави към момента на отправяне на искането, като в случая при заявяване на искане за заплащане на обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС, в съответствие с правата на ищцата в спорната реална част от дворното място, съгласно дадените от съда 2 указания за отстраняванена нередовностите на иска, биха били налице и предпоставките на чл.4б ЗДТ за връщане на надвнесена такса.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалвания съдебен акт на първоинстанционния съд е правилен, поради следните съображения:

Съгласно чл. 73, ал. 3 ГПК държавните такси се събират при предявяване на иска и се внасят предварително. Основанието им е отправяне на искането до съда за защита на лични или имуществени права, чрез провеждане на съдебно производство, като внасянето на държавната такса е условие за придвижване на исковата молба и за даване ход на делото.

Дължимостта на същата не е обвързана от постановяването на акт по същество на сезиращия спор. Внесената такса не подлежи на връщане при прекратено поради недопустимост на иска производство, поради нередовност на исковата молба, поради десезиране на съда от разрешаването на правния спор и т. н. Единственото изключение е предвидено в чл. 78, ал. 9 ГПК – прекратяване на делото, поради спогодба, но и в този случай, на връщане подлежи само половината от внесената държавна такса при това – ако спогодбата е постигната в хода на процеса. Съгласно разпоредбата на чл. 4, б.

"а" ЗДТ, държавната такса се заплаща за искови молби, тоест основание за заплащане на държавна такса е предявяването на иск чрез подаване на искова молба до съда, а не извършване на определено съдопроизводствено действие от страна на съда. Внасянето на съответната държавна такса е абсолютна процесуална предпоставка за образуване на валидно исково производство, независимо от неговия изход.

Съгласно нормата на чл. 4б ЗДТ по искане на заинтересованата страна се връщат недължимо платените държавни такси. По въпроса кога държавната такса е недължимо внесена по смисъла на тази законова разпоредба и условията за връщане на внесена държавна такса е създадена непротиворечива съдебна практика. С нея се приемат като недължими таксите, по които исково или охранително производство не е било образувано или таксите са били събрани, въпреки че ищецът е бил освободен от заплащането им, както и надвнесените такси. Само в тези хипотези таксите следва да се приемат като недължимо платени, т. е. платени без да е налице основание за това по смисъла на чл. 3 ЗДТ . В настоящия случай не е налице нито една от посочените хипотези.

Ищцата е сезирала съда с конкретно искане, делото е било образувано.

Решаващият съдия е предприел редица процесуални действия, регламентирани в ГПК – проверка за редовност и допустимост на исковата молба, даване на указания за отстраняване на констатирани нередовности, уточняване, конкретизиране и съобразяване на претенцията за заплащане на обезщетение с притежаваните права от спорната реална част от дворното място, едва след което същото е прекратено частично за разликата над 26 639,44лв. поради недопустимост на иска в тази част. В случая държавната такса е била внесена по иска за сумата от 58800 лева, като същата е била дължима към момента на отправяне на искането, а обстоятелството, че впоследствие делото е частично прекратено, в резултат на бездействие от страна на ищеца, изразяващо се в неотстраняване на нередовностите в 3 исковата молба, не е от значение за дължимостта или недължимостта на таксата.

Изложените с жалбата доводи за противоречиви, неясни и неправилни указания и процесуални действия от страна на съда във връзка с последиците от уточняване на исканията изпълнение или неизпълнение на указанията нямат отношение към правилността на обжалвания съдебен акт, тъй като същите не са предявени до частичното прекратяване на производството по делото с определението на съда от 17.07.2023г. Същото не е обжалвано и е влязло в сила и не е предмет на проверка в настоящото производство.

Предвид горните доводи и съображения, определението на първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №3660/26.09.2023г. на ОС – Варна, постановено по гр. д. № 1164/2023 г.

Определението може да се обжалва при условията на чл. 280 ГПК с частна жалба пред Върховния касационен съд в 1-седмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4