Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 898 от 12.03.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 8029/2025
Вид
Решение № 898
Подписан
12.03.2026
В сила
28.03.2026
Състав
НИКОЛАЙ Б ВАСИЛЕВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.142, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.53, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1, т.1 и т.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1, т.1 и т.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.58д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2, предл.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.149, ал.1, т.2, б. "а" · Закон за движението по пътищата
  • чл.182 · Закон за движението по пътищата
  • чл.182, ал.1, т.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.4 и ал.5 - ал.11 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.4 и ал.5 - ал.11 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.4 и ал.5 - ал.11 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.4 и ал.5 - ал.11 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.4 и ал.5 - ал.11 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.8, изр.2, предл.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.4 и ал.5 - ал.11 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • § 6, т.33 · Закон за движението по пътищата
  • § 6, т.63 · Закон за движението по пътищата
  • чл.3 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл.4, изр.1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл.80 - чл.82 · Наказателен кодекс
  • чл.80 - чл.82 · Наказателен кодекс
  • чл.80 - чл.82 · Наказателен кодекс
  • чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.305, ал.3, изр.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.314, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.50, ал.1 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
  • чл.3, т.35 · Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО

РЕШЕНИЕ

№ 898 гр. София, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 102-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ Административно наказателно дело № 20251110208029 по описа за 2025 година при участието на секретаря Вера Тасева, след като разгледа докладваното от съдията н. а. х. дело № 8029 по описа за 2025 година, за да се произнесе с решение взе предвид следното:

Производство по реда на чл.58д – чл.63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Т. А. М. подадена чрез процесуален представител (адв. Р. Г.

– вж. л.66 от съд. д.), срещу Електронен фиш (ЕФ) сер. К № 10640978 от 08.04.2025г., издаден от СДВР, с който на осн. чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 вр. с ал.1, т.3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200.00 (двеста) лева за повторно административно нарушение по чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП.

В жалбата се сочи, че оспорваният ЕФ бил незаконосъобразен, издаден бил при неправилно приложение на материалния закон, както и били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като се иска отмяна на оспорвания санкционен акт.

Отправено е и искане за присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят Т.в М., редовно призован чрез ***оя представител, не се явява. В заседанието не се явява и процесуалният представител на жалбоподателя – адв. Р. Г., редовно призована.

Административно-наказващият орган – СДВР, редовно призован, изпраща упълномощен представител – юрк. С.М. (вж. л.87 от съд. д.), която моли обжалваният ЕФ да бъде потвърден, а депозираната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна и недоказана, като се обръща внимание за повторността на процесното нарушение с оглед влезлия в сила предходен ЕФ; сочи представителят на наказващия орган, че подробни и правни доводи били изложени в приложено писмено становище (вж. л.67-70 от съд. д.), както и в писмено възражение по жалбата (вж. л.84-86 от съд. д.), като се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР и прави възражение за прекомерност на поисканото от страна на жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

1

Съдът, като изслуша доводите на страните, служебно провери атакувания електронен фиш, извърши анализ на събраните по делото доказателствени материали (поотделно и в съвкупност), съобрази законовите разпоредби, приема за установено следното:

По фактическите обстоятелства и доказателствените материали:

Посредством запис от мобилна (преносима) система за контрол на скоростта на моторни превозни средства (МПС) с вградено разпознаване на номера и комуникации „ARH CAM S1” с фабр. № 120cca7, предоставена на полицейски служител от Отдел „Пътна полиция” – СДВР В.А. (вж. протокол за ползване на АТСС – л.9 и ежедневна форма на отчет – л.12) било установено, че на 07.04.2025г., в 11:47 часа, в гр. София, по бул. „Даскал Стоян Попандреев”, с посока на движение от ул. „Кумата” към бул. „България”, до номер 50, се движело моторно превозно средство – лек автомобил марка/модел „***” с рег. № *** ** КТ, със скорост на движение от 76 км/ч., при въведено с пътен знак „В 26 – Забранено е движението с по-висока от означената скорост” ограничение на пределната скорост за населено място от 50 км/ч. Изготвен бил снимков материал № 120ССА7/0110042 (вж. л.4 от съд. д.).

Нарушението било установено чрез преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации „ARH CAM S1” с фабр. № 120cca7, която била предоставена на полицейски служител (вж. протокол на л.9), и била вписана под № 5126 в Регистъра на Българския институт по метрология (БИМ) на одобрените за използване типове средства за измерване (СИ), със срок на валидност до 07.09.2027г. (вж. л.8, 25 от съд. д.), като на посоченото техническо средство „ARH CAM S1” с фабр. № 120cca7 била извършена последваща проверка (ПП) на 25.02.2025г. със срок на валидност една година, като за тази проверка бил съставен Протокол № 019-СГ-ИСИС/25.02.2025г. за проверка на преносима система за контрол на скоростта (л.24, 36, 46 от съд. д.).

Въз основа на гореспоменатия снимков материал, неизвестно лице от СДВР издало електронен фиш сер. К № 10640978 за това, че на 07.04.2025г., Столична община, гр. София, по бул. „Даскал Стоян Попандреев”, до номер 50, с посока на движение от ул. „Кумата” към бул. „България”, с гореспоменатото МПС – лек автомобил марка/модел „***” с рег. № *** ** КТ, се движело със скорост от 73 км/ч., при въведено с пътен знак „В 26 – Забранено е движението с по-висока от означената скорост” ограничение от 50 км/ч. за населено място, е извършено нарушение за скорост, като е отчетено превишаване на разрешената скорост с 23 км/ч., а нарушението било извършено в условията на повторност – в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ сер. К №9998470, изд. на 19.11.2024г. Поради това и на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.3 от ЗДвП на лицето Т. А. М. (жалбоподател по делото) било наложено административно наказание „глоба” в размер на 200.00 (двеста) лева за нарушение на чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП.

Оспорваният ЕФ бил връчен на жалбоподателя 05.05.2025 г.(вж. л.11), след което с жалба с вх. № УРИ-433200-56413/20.05.2025г. въпросният ЕФ бил обжалван пред СРС (вж. л.2).

От приложеното по делото извлечение от информационната система на пътната полиция се установява, че на дата 19.11.2024г. от Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – София бил съставен ЕФ сер. К № 9998470/19.11.2024г. (вж. л.16), с който на осн. чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП на жалбоподателя Т. М. било наложено административно наказание „глоба” в размер на 100.00 (сто) лева за извършено на 03.11.2024г. нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Този ЕФ бил връчен на жалб. М. на 01.12.2022г. и на същата дата бил заплатен (вж. л.72 и 89 от съд. д.).

Изложените фактически обстоятелства съдът приема за установени въз основа на събраните по делото доказателствени материали: писмени доказателства – електронно съобщение по мейл (л.3), справка собственост на МПС (л.5), Заповед № 8121з2 931/30.08.2016г. на министъра на вътрешните работи (л.6), протокол от проверка № 029-СГИСИС/11.03.2024г. на средството за измерване (л.7, 24, 36, 46), удостоверение № 17.09.5126 за „одобрен тип” средство за измерване (л.8, 25), протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система /АТСС/ (л.9), справка с данни за издаване/връчване на процесния ЕФ сер. К № 10640978/08.04.2025г. (л.11), ежедневна форма на отчет на наряда (л.12), справка-картон на водач на МПС с данни за нарушения по ЗДвП (л.13-14), сертификат от 01.03.2019г. за успешно завършен курс на обучение за работа със СИ (л.15), предходен ЕФ сер. К № 9998470/19.11.2024г. (л.16), справка с данни за издаване/връчване на предходен ЕФ сер. К № 9998470/19.11.2024г. (л.17), писмо от 19.06.2025г. от ОПП-СДВР (л.23), ръководство за работа с техническото средство (л.26-31), писмо изх. № 57-00-80-2 от 24.08.2025г. от БИМ (л.35), извлечение от регистъра на „одобрен тип” технически средства (л.37-42, 47-52), писмо-справка от 18.06.2025г. от БИМ (л.45), писмо от Столична община – Дирекция „УАТ” (л.55), схема за организацията на движение в пътния участък (л.56-58), извлечение от информационната система АИС – АНД с данни за издаване/връчване/плащане/влизане в сила на предходен ЕФ сер. К № 9998470/19.11.2024г.

(л.72, 89), както и веществени доказателства: 3 (три) бр. фотоснимки (л.4, л.10, л.10гръб), приобщени по надлежния реда на чл.283 от НПК.

По делото няма разпитвани ***идетели и затова към конкретния случай няма относими гласни доказателства, които да бъдат коментирани от състава на първоинстанционния съд.

Приложените по делото писмени доказателства са обективни, достоверни и имат доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства, като поради това съдът ги кредитира изцяло. Въз основа на тези доказателства се установява датата и часа на административното нарушение и автомобилът (марка/модел и регистрационен номер), с който е извършено въпросното административно нарушение, но писмените доказателства не установяват редица релевантни обстоятелства за деянието: ограничението с наличен пътен знак на максимално разрешената скорост, което се твърди в оспорвания електронен фиш (50 км/ч. – бел. с.), с оглед точната стойност на отчетената скорост на превозното средство (в ЕФ тя е 73 км/ч., а на снимковия материал – 76 км/ч., но с оглед допустимата грешка на СИ от ± 3 км/ч. за скорости до 100 км/ч., същата може да бъде и 79 км/ч.), както и точното превишение на разрешената скорост – в ЕФ е отразено превишение на пределната скорост от 23 км/ч., а на снимковия материал с оглед данните в него превишението би следвало да бъде 26 км/ч.; към казаното следва да се отбележи, че в ЕФ е отразено, че е приспаднат толеранс от 3 %, който няма основание, предвид характеристиките на техническото средство, да бъде прилаган, а ако е приложен този толеранс – тогава стойността на „установената скорост” би била 73,72 км/ч., което очевидно се различава с отразеното в ЕФ. Отделно от това, от писмените доказателства по делото не се установява безспорно мястото на извършване на процесното административно нарушение (до номер 50 на въпросния бул. „Даскал Стоян Попандреев”), вкл. и дали автомобилът се е движил в рамките на или извън населеното място, за да бъде преценена каква е максималната законово разрешена скорост за движение, съотв. дали има наличие на знак, въвеждащ друг предел на разрешената скорост.

Доколкото доказателствената съвкупност, събрана по реда на НПК, е еднопосочна, взаимно обусловена и достоверна, на осн. чл.305, ал.3, изр.2 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН съдът намира, че не се налага по-подробен анализ на събраните по делото доказателства и приема за безспорни изложените фактически изводи.

Въз основа на установените фактически обстоятелства, се налагат следните правни изводи от страна на първостепенния съд:

Жалбата изхожда от легитимирана страна (наказаното физическо лице), при спазване на срока по чл.59, ал.2, предл.1 от ЗАНН вр. чл.189, ал.8, изр.2, предл.1 от ЗДвП (ЕФ е 3 връчен на 05.05.2025г. – вж. л.11, а е изпратена по електронна поща на 19.05.2025г. – вж. л.3), и е насочена срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол) административнонаказателен акт, в който смисъл се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна при следните съображения:

По правило, при разглеждане на дела по оспорване на актовете по чл.58д от ЗАНН (ЕФ е такъв по чл.58д, т.4 от цит. з. – бел. с.) районният съд е винаги въззивна инстанция по същество (арг. чл.63, ал.2 от ЗАНН) и като такава следва да провери законността на тези актове, т. е. дали са били спазени процесуалните правила и дали правилно е бил приложен материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя (арг. чл.314, ал.1 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН).

Настоящият съдебен състав счита, че в хода на административно-наказателното производство са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до опорочаване на същото и до ограничаване на правото на защита на нарушителя, което налага отмяна изцяло на атакувания ЕФ, като съображенията са следните:

Н а първо място, в ЕФ лип***ат данни за извършителя на административното нарушение, защото е посочен собственикът и ползвателят на МПС, но не и лицето, което конкретно на 07.04.2025г., в 11:47 часа, в гр. София, по бул. „Даскал Стоян Попандреев”, с посока на движение от ул. „Кумата” към бул. „България”, до номер 50, е управлявало въпросното МПС, заснето с процесното техническо средство. Поради това съдът приема, че в оспорения ЕФ сер. К № 10640978 не са посочени всички съставомерни елементи на процесното административно нарушение – не е отбелязано кой е управлявал заснетото МПС, респ. кой е авторът на нарушението (нарушителят), т. е. субектът на отговорността.

Качеството на собственик на дадено лице спрямо конкретното МПС не го прави автоматично нарушител на правилата, установени в разпоредбите на Раздел IV – „Скорост и дистанция. Намаляване на скоростта” на Глава Втора от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Посочената в електронния фиш, който се оспорва, нарушена законова норма (чл.21, ал.1 от ЗДвП) недвусмислено сочи за извършител на това нарушение „водача на пътното превозно средство”, с което е превишена въведената от закона максимално допустима скорост на движение, доколкото чл.21, ал.2 от цит. з. единствено има значение за „означаването” на различна от законовата скоростта на движение, която не следва да се надвишава, но няма отношение към автора (извършителя) на този тип нарушения. В тази връзка, в обжалвания ЕФ сер. К № 10640978/08.04.2025г. въобще не е отразено кое е лицето, което е било „водач” и е управлявало лекия автомобил марка/модел „***” с рег. № *** ** КТ, заснето от системата за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации.